Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 74

гр. Сливен,  10.05.2019 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИНСАНДУЛОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                      Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА        

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 187   по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 220/22.02.2019г. по гр.д. № 4417/2018г. на РС – Сливен, с което е отхвърлен предявения от „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД ЕИК 203037835 със седалище и адрес на управление *********** против И.А.М. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумите за които срещу него на основание чл.410 от ГПК по ч.г.д. № 2433/2018г. на СлРС е издадена Заповед № 1264/30.05.2018г. за изпълнение на парично задължение, а именно сумата от 149,70 лева, представляваща незаплатена главница по договор за продажба на изплащане, платена от заявителя „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 28.05.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и е осъдено дружеството да заплати направените от ответника разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че дружеството се е задължило да гарантира, чрез поръчителство, вземанията на възложителя „А1 България“ ЕАД от абонати, сключили договор на изплащане при условията на т.1 и т.3 от договора. Поръчителството може да се поеме и за бъдещи задължения. Развиват се съображения и аргументи относно това, че е налице поръчителството и че поръчителят е изпълнил задълженията си, както и че е обяснено как е формирана процесната сума. На следващо място се развиват съображения относно уведомяването на длъжника, като се сочи също, че и неуведомяването на длъжника само по себе си не влече за последица недължимост на заплатените от поръчителя суми. На следващо място се твърди, че са представени документи относно дължимостта и извършеното плащане и тези документи имат доказателствена стойност. В обобщение се иска да бъде отменено решението и да бъде уважена претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна. Сочи се, че не е доказано съществуването на вземането в размер на 149,70 лева. Представените приемо-предавателен протокол, справки и платежно нареждане не доказват за какъв период е дължима сумата, как е сформирана същата, кога и въз основа на какъв документ е възникнало задължението за нейното плащане. Освен това ответникът не е бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането за неговия размер и за срока за доброволно изпълнени, както и че ищецът е изпълнил неговото задължение. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

        В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпила е писмена молба от представител по пълномощие, с която се поддържа подадената въззивна жалба.

        В с.з. въззиваемият не се явява. За него се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Няма спор по фактите. Единственият спорен момент е свързан с приетото от районния съд, че не се установява дължимостта на сумата от 149, 70 лева. Този извод обаче противоречи на събраните доказателства от които е установено, че въззиваемият – ответник не е заплатил дължими по договора за продажба на изплащане 15 вноски в размер на 9,98 лева всяка. Така сумата е била заплатена от въззивника.

Съгласно константната практика на ВКС длъжникът и поръчителят отговарят солидарно пред кредитора, поради което той може да претендира изпълнение от всеки от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от дължимото. Когато кредиторът предяви вземането си срещу длъжника, правното положение на поръчителя с нищо не се засяга. Когато кредиторът предяви вземането си срещу поръчителя, поръчителят трябва да уведоми длъжника, за да узнае възраженията му, инак той рискува да плати недължимо или в повече; а и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение). Ако задължението е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради неуведомяването му.

Договорът за поръчителство не е съглашение между поръчител и длъжник, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за неговото задължение. Договорът за поръчителство може да се материализира в единните унифицирани документи.

В случая е безспорно, че на 07.11.2014 година между „А1 България" ЕАД, и „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, е сключен Договор за поръчителство, съгласно който ищцовото дружество се е задължило в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България" ЕАД Договор за продажба на изплащане. Установено е също, че  „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД е заплатило на кредитора дължимите от ответника суми. Така и тъй като задължението е съществувало, той е получил регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Поради това установителният иск за съществуване на вземането се явява основателен и следва да бъде уважен. Решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново, с което да бъде уважена претенцията.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 770  лева за заповедното и първоинстанционно производство и сумата от 325 лева за настоящата инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 220/22.02.2019г. по гр.д. № 4417/2018г. на РС – Сливен изцяло като вместо това постановява:

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД ЕИК 203037835 със седалище и адрес на управление ***********  И.А.М. ЕГН ********** *** , че И.А.М. дължи сумите за които срещу него на основание чл.410 от ГПК по ч.г.д. № 2433/2018г. на СлРС е издадена Заповед № 1264/30.05.2018г. за изпълнение на парично задължение, а именно сумата от 149,70 лева, представляваща незаплатена главница по договор за продажба на изплащане, платена от заявителя „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014г.

 ОСЪЖДА И.А.М. ЕГН ********** *** да заплати на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД ЕИК 203037835 със седалище и адрес на управление *********** направените по делото разноски в размер на 770 /седемстотин и седемдесет/ лева за заповедното и първоинстанционно производство и сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева за настоящата инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: