Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 80

гр.Сливен, 17.05.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

                                                       

При секретаря : Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 190 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. К. в качеството му на процесуален представител на „ ФРУКТО СЛИВЕН“ АД със седалище и адрес на управление *********против решение № 207/19.02.2019г. по гр.д. № 5010/2018г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на И.Н.И., ЕГН ********** *** сума в размер на 15 000.00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди , изразяващи се в „ обезобразяване на лицето“ и „временно разстройство на здравето неопасно за живота“ от настъпила трудова злополука на 08.07.2018 г. в гр. Сливен, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането 08.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия 1200.00 лв. деловодни разноски и държавни такси и разноски в размер на 800.00 лв.

         Решението е обжалвано изцяло като незаконосъобразно. Страната заявява, че не оспорва основателността на иска и ангажирането на безвиновната и отговорност, но счита, че определеното от съда обезщетение в размер на 14 000 лв. за увреждането „ обезобразяване на лицето“ е несправедливо определено без да са взети предвид конкретните за случая обстоятелства. Страната заявява, че определеното обезщетение за „ временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ в размер на 1000.00 лв. е също за необосновано и незаконосъобразно. Търпените от ищеца болки и страдания не били особено силни по интензитет и отшумели само за 10 – 15 дни. Освен това се посочва, че е налице и съпричиняване, тъй като въззиваемият се е бил отклонил от обезопасения маршрут с около 10 – 15 м., поради което при преминаване край канала се е спънал и паднал. В халето имало аварийно осветление и ищецът е бил инструктиран при постъпване на работа. Изявената от ищеца небрежност относно правилата за безопасност, станала причина за настъпилата злополука. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени. Не се претендират разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Т., пълномощник на И.Н.И., ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че безспорно е налице фактическият състав по чл. 200 от КТ, както и че в резултат на трудовата злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в „обезобразяване на лицето“ и „ временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Страната акцентира на обстоятелството, че обезобразяването на лицето поради откъсване на част от дясното ухо е завинаги и не може да се поправи. Изтърпените от ищеца болки и страдания били доказани със свидетелски показания и с медицински документи. В случая не било налице никакво съпричиняване – въззиваемият не бил допуснал груба небрежност, която да е довела до травмата му. Аварийното осветление не е работело, а каналът е бил необезопасен, което водило до извода, че въззивникът не е изпълнил задължението си да осигури безопасна среда за своите работници. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

         Страните не са направили доказателствени искания.

В с.з. въззивникът,  редовно призован не се представлява. Процесуалният му представител адв.К., в писмена молба заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.  Не претендира разноски.

В с.з. въззивваемият , редовно призован не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв.Т., в писмена молба заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважена. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 25.02.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.03.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна нетрудоспособност , инвалидност или смърт на работника , работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или служител има вина за настъпването им . Отговорността на работодателя в този случай е безвиновна . Необходимо е да се установи травматично увреждане на работника, функционална връзка на увреждането с работата, настъпили временна нетрудоспособност, инвалидизация или смърт и причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата временна нетрудоспособност, инвалидизация или смърт. В случая описания по – горе фактически състав е безспорно установен. Вследствие на настъпила на 08.07.2018 г. трудова злополука въззиваемият И. е получил травматични увреждания изразяващи се  в кръвонасядания в областта под лявата очна ябълка и ампутация на значителна част от горната дясна ушна мида. Леката телесна повреда – кръвонасядане, е отшумяла за един сравнително кратък период от време - около 10 – 15 дни, но загубата на част от ушната мида е невъзвратимо състояние. До края на живота си ищецът ще е с обезобразено лице. Тези увреждания са били получени по време на извършване на трудовата му дейност. Налице е и причинно-следствената връзка между настъпилите травматични увреждания и последвалото „обезобразяване на лицето“ . Това се установява от всички събрани по делото доказателства, включително свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза.

 

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

По отношение обезщетението за полученото кръвонасядане в размер на 1000.00 лв., съдът намира, че то е било правилно определено от районния съд. Следва да се има предвид, че кръвонасядането е било в областта на лицето на ищеца и отшумяването му е отнело поне половин месец. По отношение на обезщетението за претърпяната ампутация на част от ушната мида на дясното ухо в размер на 14 000.00 лв., съдът отново намира същото за правилно определено. Безспорно се установи по делото, че се касае за невъзвратим процес – не съществува възможност за регенирация на ушната мида. По този начин един млад човек в продължение на дълги години, до края на живота си ще е с обезобразено лице. От двете травми ищецът е изпитвал значителни болки в началото на възстановителния период. Нуждаел се е от помощта на близките си в своя бит, около месец и половина е бил неработоспособен. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че определеното от РС обезщетение е справедливо.

Съдът намира, че по никакъв начин не се установи съпричиняване от страна на въззиваемия. Напротив, събраните по делото доказателства сочат, че той с нищо не е допринесъл за настъпване на травматичните увреждания. Работодателят не е осигурил безопасни условия за труд на своите работници като не е осигурил осветление в халето и не е обезопасил трапа по подходящ начин. Св. Огнянов изрично посочва, че аварийното осветление не е работило от много време и че не е имало специален инструктаж, който да указва на работниците къде точно да се движат в халето.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса в полза на въззивемия следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива са доказани в размер на 1200.00 лв. за адвокатско възнаграждение и съдът намира ,че следва да бъдат уважени в този размер .

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 207/19.02.2019г. по гр.д. № 5010/2018г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА „ ФРУКТО СЛИВЕН“ АД със седалище и адрес на управление *********да заплати на И.Н.И., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1200.00 ( хиляда и двеста)лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.