Р Е Ш Е Н И Е  71

Гр.Сливен,  30.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично  съдебно  заседание на първи октомври,  две хиляди и деветнадесета година, в състав

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №  192 по описа  на съда за 2019, за да се произнесе, съобрази:

 

   Предявен е  положителен  установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл. 124 ал.1 ГПК и цена 25 400лв.

          В исковата молба ищецът твърди,  че на 11.03.2019 г. му било  връчено съобщение за постъпило от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената по ч.гр.д. № 1781/2018 г. на PC - Нова Загора заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Твърди, че  на 26.04.2018г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 223 от 26.04.2018г., съгласно който,  ищецът, в качеството му на финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 20 000 лв. Сумата била преведена на ответника още същия ден по негова банкова сметка, ***не за кредитен превод № BORD08064495 от 26.04.2018 г. Срокът за издължаване на кредита  бил 3 месеца, т.е. до 26.07.2018г. като месечните вноски и лихви  били определени в приложение № 1 към договора. От Приложение № 1 било видно, че месечната лихва, изчислена на база 3% върху главницата от 20000 лв. , възлиза на 600лв. Съгласно чл. 19 от договора, кредитополучателят се задължавал в срок до 3 дни от сключване на договора, да предостави обезпечение на кредита, а именно две физически лица - поръчители, всяко от които с чист месечен доход не по-малко от 1000 лв. При неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължал неустойка в размер, определен в приложение № 1, а именно - 1200 лв. за всеки месец на неизпълнението. Съгласно приложената схема и при неизпълнение на договорни задължения от страна ответника, дължимата месечна сума. включваща лихва и неустойка, се равнявала на 1800 лв.

Твърди , че ответникът не  изпълнил задължението си по чл. 19 от договора, като не е обезпечил получения кредит с поръчители, поради което договорената неустойка му била начислена.

Освен това,  ответникът бил в неизпълнение и на друго свое задължение по договора, а именно да заплати месечните погасителни вноски в срок. До 26.05.2018 г. плащане на първата погасителна вноска не е настъпило. След изтичане на крайния срок на договора - 26.07.2018 г., когато следвало да се върне цялата сума, ведно е лихвите и неустойките, погасяване на задължението от страна на ответника не било настъпило. След 26.07.2018 г. и при условие, че не са изплатени дължимите суми, лихвата от 3 %, начислена  върху главницата от 20 000 лв., продължава да се начислява за всеки месец от неизпълнението. До 26.10.2018 г. последният пълен месец преди подаване на заявлението за образуване на заповедно производство)  изтекли още три пълни месеца, поради което били начислени още 1800 лв. лихви върху главницата.

Допълва, че съгласно чл. 24 от договора във връзка с чл. 34 от Закона за потребителския кредит, ответникът се съгласил изпълнението на задължението по договора за кредит да бъде обезпечено с издаване от страна на кредитополучателя на запис на заповед. Това именно бил записът на заповед, послужил за издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в образуваното заповедно производство. Сумата в записа на заповед включвала всички задължения по договора за кредит, вкл. лихви и неустойки. Видно от схемата за погасяване на кредита, общата сума по кредита, с включени всички разходи възлизала в размер  на 25 400 лв., колкото била и сумата и по процесния запис на заповед. Ако ответникът отричал дьлжимостта на сумата като предоставена по договора,  алтернативно, на самостоятелно основание, той дължал връщане на сумата като дадена по абстрактна сделка, обективирана в подписания от него запис на заповед. В този случай, твърди, че е предоставил  на ответника  сумата от 25 400 лв., със задължение да да върне същата на падежа - 26.07.2018 г.

Моли  за съдебно решение, с което се  признаете за установено, че съществува вземането спрямо  ответника по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ но чл. 417 ГПК , издадена по ч.гр.дело. № 1781 /2018 г. на PC - Нова Загора, за сумата 25 400 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 26.04.2018 г., или алтернативно като обезпечаваща сума, получена по договор за потребителски кредит № 223 от 26.04.2018г., ведно законната, считано от 13.11.2018  до окончателното изплащане на сумата.

Моли за осъждането на ответника да му заплати  направените в заповедното производство разноски в размер  2008 лв.. представляващи държ. такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Претендира и за направените пред настоящата инстанция разноски.

          Ответникът  не е подал  отговор на ИМ в срока по чл.367 ГПК.        

          В с.з. ищецът, ред. призован, се представлява се от процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли за  постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

          В с.з. ответникът, редовно призован,  не се явява и не се   представлява от упълномощен представител.  Не е направил и  искане делото да се гледа  в негово отсъствие.

          От събраните доказателства, съдът прие за установено следното:

          На  26.04.2019 г. страните сключили договор  за потребителски кредит, по силата на който, ищецът, в качеството си на кредитор, предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, потребителски кредит в размер на  20 000 лв..

         Кредитът бил обезпечен със запис на заповед, без протест и разноски, издаден на 26.04.2018г, с падеж- 26.07.2018г, за сумата 25 400лв, която включвала главница, лихви,неустойки по договора за потребителски кредит      

         Тази сума не била платена от длъжника на падежа, поради което по ч.гр.дело №1781/2018г на РС-Нова Загора, кредиторът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК срещу длъжника, за сумата по записа на заповед, в размер на 25 400лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 13.11.2018г и разноски в размер на 2008лв.

         Тъй като длъжникът подал възражение срещу вземането по заповедта, в срока по чл.414 ГПК, с определение от 01.03.2019г, заповедният съд  спрял принудителното изпълнение и указал на заявителя, че следва да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си, в 1-месечен срок.  В рамките на този срок кредиторът е предявил своя иск, по който  е образувано настоящото дело.   

          Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните писмени доказателства- относими, допустмии и неоспорени.

  Така установеното от фактическа страна,  води до следните правни изводи:

  Предявен е  положителен  установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл. 124 ал.1 ГПК и цена 25400лв, за признаване на установено в отношенията между страните, че съществува  вземане на ищеца в размер на сумата 25 400лв, произтичащо от  абстрактна сделка- запис на заповед  от 26.04.2018т, алтернативно –  от договор  за потребителски кредит № 223 от 26.04.2018г, обезпечен със същия  запис на заповед,  по силата на който ответникът дължи на ищеца сумата 25 400лв/ включваща главница, лихви и неустойка/., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2018г до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 1781/2018г  на РС-Нова Загора, е издадена заповед изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която заповед длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.

          Предявеният  иск е допустим, а преценен по същество- вероятно основателен, поради което следва да бъде  уважен в пълен размер,  с оглед наличието  на  предпоставките  по чл. 238 ал.1 и чл. 239 ал. 1 от  ГПК за постановяване на  неприсъствено решение срещу ответника.

           Неприсъственото решение не се мотивира  по същество, а е достатъчно да се констатира от съда, че са налице предпоставките за постановяването му, а именно: 1/да има искане от ищеца за постановяване на такова решение, 2/ответникът да не е представил в 1-месечния срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, 3/да не се е явил в първото по делото заседание,  4/ да не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, 5/на страната са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяване в с.з., и 6/ искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени  доказателства.

           За да се постанови неприсъствено решение формалните предпоставки по чл. 238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях, чл. 239 ал.1 т.2 от ГПК поставя изискване по същество - искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените писмени доказателства. Тези доказателства се отнасят до фактите, пораждащи претендираното право.  

         Писмените доказателства съдът преценя  само от тяхната външна страна. Ищецът е представил годни, допустими и относими писмени доказателства, установяващи наличие на валидно договорно правоотношение,  по  силата на което е предал на заемополучателя заемна сума в размер на 20 000лв. Освен това, е установено сключване на абстрактна сделка- запис на заповед, по силата на която  издателят -ответник се е задължил да плати на ищеца, на падежа,  сумата 25 400лв.  

         Записът на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Налице е съвпадение по основание и размер между  заявеното в заповедното  и исковото производство  вземане.

         Правата, които поражда менителничното волеизявление са независими от правата по каузалната сделка и кредиторът има право да избира на кое основание да претендира плащане на задължението/ при съществуване на кауза в отношенията/.

          В конкретния казус, искът е предявен на основание менителнично правоотношение, а в условията на евентуалност- като вземане по каузално правоотношение, поради което съдът се произнася с оглед поисканото.   

         Ответникът не е подал отговор на исковата молба в законния срок и   неговите евентуални  възражения  и  доказателствени искания, са  преклудирани на основание чл.370 ГПК.  Като последица от процесуалното му бездействие, съдът постановява неприсъствено решение срещу него, тъй като са налице предпоставките  на чл. 238 и чл. 239  от ГПК.

         На основание  чл. 78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски по делото в пълен размер, възлизащи  в размер на сумата 2008лв, от която:  508лв - държ. такса  и  1500лв- адв. възнаграждение, платено в брой.  

         Разноски в същия размер са направени от кредитора  в заповедното производство, включени в издадената заповед по чл. 417 ГПК, които също следва да се присъдят в полза на ищеца-кредитор, тъй като са поискани.

         На основание чл. 238 ал.1 и чл. 239  ГПК, съдът

 

                        Р   Е   Ш   И:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по предявеният от „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК -126647259, със седалище и адрес на управление: **********,  представлявано от управителя Р.А.Т.,  иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК,  че  М.Д.Т. ***, с ЕГН-**********, ДЪЛЖИ на „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 126647259,  сумата 25 400лв /двадесет и пет хиляди и четиристотин лева/, представляваща задължение  по запис на заповед, издаден на 26.04.2018г, с падеж- 26.07.2018г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.11.2018г до окончателното изплащане, за която сума по ч.гр.дело № 1781/2018г по описа на РС-Нова Загора, е издадена заповед изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

 

  ОСЪЖДА   М.Д.Т. ***, с ЕГН-********** , да заплати  на „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: **********,  сумата 2 008лв., представляваща разноски в заповедното производство, която е включена в заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1781/2017г по описа на РС-Нова Загора, както направените в исковото производство разноски в размер на 2 008лв  .

 

           Решението е неприсъствено  и  не подлежи на  обжалване.

 

          Страната, срещу която е постановено решението, може да поиска от Апелативен съд-Бургас, в едномесечен срок от връчването, да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при наличие на  някоя от хипотезите по чл. 240 ал.1 ГПК.

 

           Препис от  решението  да  се  връчи на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: