Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 69

 

гр. Сливен, 25.04.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 197  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

        Обжалвано е решение № 338/25.03.2019 г. по гр. д. № 6803/2018 г. на Районен съд Сливен, с което е отхвърлена молбата на Й.Д.Д. ЕГН ********** ***, и И.Й.Д. ЕГН ********** ***, против С.Д.С. с ЕГН ********** *** за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие, като неоснователно и са осъдени молителите да заплатят държавна такса, както и направените по делото разноски от ответника.

Подадена е въззивна жалба от процесуалния представител на молителите – адв. Е.П., в която се сочи че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Същото е необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се ,че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, от които би направил извод, че на 12.11.2018 г. е имало акт на домашно насилие над И.Д., а на 04.12.2018 г. – над Й.Д.. Съдът не е мотивирал защо приема, че на тази дата ответникът не е осъществил домашно насилие, изразило се не само във физическа саморазправа и заплаха за живота, а и психическо насилие над тях и финансово такова, тъй като саморазправите са свързани с претенции за пари. Съдът неоснователно е дискредитирал представените декларации по чл. 9 ал. 3 от закона. Развиват се съображения, че съдът не обсъдил заедно и поотделно всички представени по делото писмени доказателства. В обобщение се иска решението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да бъде издадена исканата заповед за защита. Направено е доказателствено искане да бъде изискана от РП – Сливен справка, от която да е видно срещу кого е образувано ДП № 73/2019 г. и по кой текст от НК.

Против тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалният му представител – адв. А.. В отговора се развиват контрааргументи на тези изложени във въззивната жалба. Твърди се, че съдът правилно е изложил мотиви по отношение на всички събрани по делото доказателства, включително и по отношение на представените декларации по чл. 9 ал. 3 от  закона. Така съдът е обсъдил всички доказателства и е мотивирал стоите изводи. Прави се разбор на събраните по делото доказателства и в обобщение се сочи, че жалбата е неоснователна, доколкото не се установяват твърдяните оплаквания, а те се опровергават от всички събрани по делото доказателства. Претендират се разноски за тази инстанция.

В с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват. За двамата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. За него се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

При напълно изяснена и правилно възприета от районния съд фактическа обстановка, правилно същият е приел, че от събраните по делото доказателства - писмени и гласни не може да бъде направен извод за основателност на искането за издаване на заповед за защита.

За установяване на твърдения акт на домашно насилие са допустими доказателствените средства по ГПК, съгласно чл.13, ал.1 от ЗЗДН. Поради особения характер на производството и поради обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат обикновено в домашна обстановка и възможностите за доказването им са ограничени, законодателят е разширил кръга на годните  доказателствени средства в това производство, като е предал такова качество и на едностранните  писмени изявления на молителя, обективирани в декларация. Материалната доказателствена сила на декларацията  обаче не е абсолютна. За да изпълни доказателствена си функция, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН трябва да съдържа ясно, точно и изчерпателно  описание на твърдяния акт на домашно насилие – дата, час, място на извършване, последици и т.н. В конкретният случай  представените от молителите декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН  съдържат описание на фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдяните от тях актове на домашното насилие. Изискването за наличие на такова съдържание следва от нормата  на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗСДН, според която декларацията представлява доказателствено средство. От друга страна изискването за представяне на такава се обуславя от необходимостта да се потвърди под страх от наказателна отговорност верността на изложените в молбата твърдения, които сами по себе си рамкират спора, в който задължение на съда е да провери доколко твърдяните обстоятелства са станали или не и доколко същите осъществяват признака на акт на домашно насилие. Няма процесуална пречка същите да бъдат доказвани и по друг начин – с писмени или гласни доказателства.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите, съдът намира за  недоказани изложените в молбата фактически обстоятелства – досежно механизма на извършване на акта на домашно насилие, които от една страна не се покриват с изложените в молбата твърдения за психически тормоз, а от друга се отричат от свидетели очевидци.

            Правилно и обосновано съдът е приел, че в случая от писмените доказателства и свидетелските показания на незаинтересованите свидетели Я. и И., не се доказват твърденията на молителите, а напротив е налице опровергаване на техните твърдения. Налице е съществено противоречие в твърденията по настоящото дело и твърденията в обясненията и в заявлението по досъдебното производство. Тези документи представляват частни свидетелствуващи документи и могат да се ползват като доказателство за неизгодните факти срещу издателя им. Тези противоречия в изложената от молителите фактология дават основание съдът да не кредитира декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и съобразно останалите събрани по делото доказателства да приеме за недоказано твърдението за осъществено спрямо молителите домашно насилие от страна на ответника.

          С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното решение е правилно. Подадената молба обосновано е оставена без уважение, поради недоказаност, а от тук и неоснователност  - представените декларации не съдържат описания на твърдените в молбата актове на домашно насилие, които не се установяват по безспорен и несъмнен начин и от показанията на свидетелите.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 400 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 338/25.03.2019 г. по гр. д. № 6803/2018 г. на Районен съд Сливен,

 

ОСЪЖДА Й.Д.Д. ЕГН ********** ***, и И.Й.Д. ЕГН ********** ***,  да заплатят на С.Д.С. с ЕГН ********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: