Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 08.07.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                               .: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                    

При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 198 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. П. в качеството му на процесуален представител на К.Ж.И., с ЕГН ********** *** против решение № 31/10.01.2019г. по гр.д. № 4528/2017г. на Сливенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен до пълния претендиран размер от 5246.31лв. предявеният иск за заплащане на основание чл. 229 ал. 1 т. 9 във вр. с чл.212 ал. 5 т. 2 , предл. 2 от ЗМВР / от 1997 г. отм./ и чл. 212 ал. 1, т. 3 вр. с чл. 211 ал. 5, т. 2 предл. 2  от ЗМВР / от 2006 г. отм./, както и в частта на присъдените разноски – за намаляне на претендираното адвокатско възнаграждение от 1200.00 лв. на 350.00 лв., за заплащане на разноски от въззивника в размер на 750.00 лв., както и за заплащане от въззивника на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лв. Посочва се, че в обжалваните части решението е неправилно поради нарушение на материалния закони, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано.

         На първо място страната е посочила, че неправилно съдът не е извършил пълен доклад по делото като не е посочил, кои от сочените от ищеца доказателства приема, кои не и в какъв срок следва да конкретизира доказателствените си искания. Съдът не бил посочил на страната, за кои факти не сочи доказателства, което било нарушение на служебното начало в процеса. Посочва се, че направените искания за допускане на доказателства от 19.02.2018 г. и от 06.03.2018 г., за които съдът бил приел, че са преклудирани не били такива, тъй като били направени с оглед представени от ответната страна доказателства. По съществото си тези искания представлявали молби до съда да допусне вече поискани по надлежния ред доказателства. Страната посочва, че по делото не са били представени доказателства, от които да е видно, че действително част от документите касаещи нарядите на ищеца са били унищожени или загубени, защото не били представени протоколи или доказателства за това.

Във въззивната жалба се съдържат твърдения за пристрастност на съда в полза на ответната страна, процесуални нарушения по доклада и възпрепятстване на доказването на едната страна. Това довело до постановяването на неправилно и необосновано решение.

На следващо място се посочва, че съдът въпреки допуснатите нарушения е имал възможност да реши делото правилно. Вместо това съдът бил подходил тенденциозно като основал решението си единствено на свидетелските показания на посочените от ответника свидетели. Също така съдът не бил ценил доказателствата в тяхната съвкупност, както и неправилно бил преценил свидетелските показания на свидетелите на ищеца като „неубедителни“.

На последно място се посочва, че решението е неправилно и по отношение на присъдените разноски. Съдът отново бил действал заинтересовано. На ищеца разноските били сведени до минимум, а на ответника необосновано били присъдени разноски в по – голям размер.

Моли се да се отмени решението в обжалваните части и да се уважи исковата претенция в цялост, да се измени решението в частта на разноските като на ищеца се присъдят такива в пълен размер. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск. Б., пълномощник на ОД на МВР – Сливен, с която въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че не са налице твърдените от въззивника нарушения на процесуалните правила. С определението си по чл. 140 ал. 1 от ГПК, съдът се бил произнесъл по направените доказателствени искания като бил допуснал за събиране онези, които счел за относими, допустими и необходими за изясняване на делото. По въпросите, по които не се бил произнесъл с определението по чл. 140 от ГПК, съдът се бил произнесъл в първото по делото съдебно заседание. Действията на съда не били в противоречие със служебното начало. Съдът дължал указание на страната, в случай че тя въобще не сочи доказателства за даден факт, а когато тя сочела такива (дори те да не можели да установят твърдения факт, за който са сочени), съдът не дължал допълнителни указания на страната. В отговора се посочва, че обжалваното решение е правилно и по отношение на присъдените разноски. Присъденото юрисконсултско възнаграждение било съобразено с материалния интерес на предявените искове и нямало основание същото да бъде намалено. Моли се в обжалваните части решението да бъде потвърдено и да се присъдят разноски за въззивна инстанция. Страната не е направила доказателствени искания.

         На 25.02.2019 г., в срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от юриск. Б., пълномощник на ОД на МВР – Сливен против решение № 31/10.01.2019г. по гр.д. № 4528/2017г. на Сливенския районен съд, в частта, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати на К.И. сумата от 1526.64 лв., представляваща обезщетение за неизползван от него допълнителен платен годишен отпуск- компенсация за положения от него труд в периода 25.02.2003 г. – 30.06.2014 г. Твърди се, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилно съдът бил включил обезщетение за периода 2008г. и за периода 02.2011 г. – 10.2014г., тъй като експертизата за този период не почивала на обективни данни и документи, а на предположения. Според практиката на ВКС за да послужели за убедително доказателство, свидетелските показания следвало да са конкретни, точни, безпротиворечиви, категорични и недвусмислени. В тази връзка твърденията на ищеца останали недоказани. Моли се в тази част обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да се отхвърлят. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

         На 25.03.2019 г. е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба, с която тя е оспорена като неоснователна. Действително за периода 2008 г. и 02.2011 г. – 30.06.2014 г. не били събрани доказателства относно броя на положените смени от ищеца, но това станало поради шиканирането на процеса от ответната страна, който не представил всички изискани от страната доказателства, поради което ищецът е следвало да докаже твърденията си с всички доказателствени средства, включително със свидетелски показания. Показанията на св. Д.Георгиев съдържали данни за алгоритъма на полагане на дежурствата при 8 и 12 часов сменен режим, които се подкрепяли и от информацията съдържаща се в ежедневните нарядни ведомости , които са предхождали и следвали периодите, за които липсват писмени документи. Моли се да се отхвърли като неоснователна насрещната въззивна жалба и да се уважи подадената въззивна жалба.

         Ищцовата страна е направила доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл в закрито заседание, като не ги е уважил.  

В с.з. въззивникът редовно призован  не се явява . Представлява се от  адв. П., който заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена, а така също оспорва насрещната въззивна жалба и моли тя да не се уважава. Претендира разноски.

В с.з. въззивната ( ответник) страна редовно призована се представлява от юрисконсулт Б., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания по нея отговор, както и насрещната въззивна жалба, моли да се потвърди обжалваното решение в частта обжалвана от противната страна и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника ( ищец) на 16.01.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 31.01.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Депозираната въззивна жалба е била съобщена на въззивника (ответник) на 11.02.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 25.02.2019 г. е била депозирана насрещната въззивна жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Насрещната въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред съда са били предявени два главни иска - за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен годишен отпуск и за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд. За установяване на твърдяното от страните са били разпитани свидетелите Д.Д. и Д.Г. ( сочени от ищеца), както и св. И.Г. и Д.Д.( сочени от ответника). Освен това по делото е била изготвена съдебно – счетоводна експертиза в два варианта – съобразно показанията на двете групи свидетели. При постановяване на настоящето решение, съдът се стреми да се ръководи принципа за обективност и безпристрастност. Предвид естеството на предявените искове, ищцовата страна е била тази, която е следвало да проведе главно доказване на твърдените от нея факти и то по начин, който не буди съмнение. Съдът обаче, намира показанията на водените от нея свидетели за некатегорични, противоречиви и тенденциозни. Те не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. По никакъв начин, съдът не може да бъде убеден, че ежедневно ищецът е работил в повече по 45 минути - 15 минути преди започване на смяната и още 30 минути след приключването и. Твърдението на страната, че по този начин ставало приемо – предаването на работата между екипите е вътрешнто противоречиво – не може едновременно за да приеме работата ищецът да се е явявал по – рано на работа 15 минути, а в същото време за да сдаде работата да е оставал още 30 минути. Или е идвал по – рано, или си е тръгвал по – късно, но е невъзможно да е извършвал и двете действия. Показанията на неговите свидетели обаче са в тази посока, поради което съдът ги намира за противоречиви. В това отношение те не се подкрепят и от останалите данни по делото. Не се установи да е съществувал акт на ръководството на МВР, който да е задължавал ищеца да идва по – рано и да си тръгва по – късно от определеното му работно време. С оглед на казаното, съдът намира свидетелските показания на ответната страна за по – обективни и отговарящи на действителността. Свидетелят И.Г. посочва, че инструкциите са ставали в началото на смяната, по време на самата смяна, а изготвянето на докладите за осъществената през деня дейност е ставало в последния половин час от смяната, което е логически обосновано и достоверно. По отношение на времето, през което ищецът е работил на първи пост, ответните свидетели посочват, че при него не се прави инструкция, а единствено се подписва книга за започване на смяната. Като взе предвид изложените съображения, съдът възприе изготвената експертиза в нейния втори вариант и то т.н. „коригиран вариант“ от 10.10.2018 г.

Безспорно вещото лице е констатирало, че през процесния период ищецът е положил извънреден труд, който не е бил компенсиран от ответника изцяло. Ищецът нито е бил компенсиран с допълнително трудово възнаграждение за положения труд до 50 часа на отчетен период, нито е бил компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск за положения извънреден труд над тези часове.

От експертното заключение – втори вариант е видно, че за периода 25.02.2003 г. – 30.06.2014 г., част от положения от ищеца извънреден труд (за 2010 г. – 16 часа, за 2012 г. – 13 часа и за 2015 г. – 25 часа) е бил компенсиран от работодателя му, но друга част в размер на 252 часа не са били компенсирани. Дължимото за тях обезщетение е в размер на 1526.64лв. Тази сума се дължи ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба  - 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на втория предявен главен иск – за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода 01.07.2014 г. – 05.06.2017 г. от експертното заключение – втори вариант е видно, че ищецът е бил положил извънреден труд в размер на 1260 часа, за който не му е било заплатено възнаграждение. Вещото лице посочва, че допълнителното дължимо възнаграждение за тези часове извънреден труд е в размер на 2354.08 лв. и ответната страна следва да бъде задължена с тази сума. Главницата се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба18.09.2017 г. до окончателното изплащане на възнаграждението. Ответникът дължи и сумата от 313.55 лв. за мораторна лихва върху обезщетението.

По отношение на втората въззивна жалба депозирана от ответника по иска, съдът намира същата за неоснователна. Недопустимо е страната да се стреми да черпи права от неправомерното си поведение. Тя е била задължена да представи всички писмени доказателства касаещи смените и получените възнаграждение от ищеца за целия процесен период. Фактът, че поради някаква причина не е могла да представи всички писмени доказателства не означава, че ищецът не може да докаже претенцията си. При изготвянето на експертизата вещото лице е следвало алгоритъма, който е бил обичаен за смените и продължителността на работния процес. Няма основание да се приеме, че за периода, за който ответникът не е представил писмени доказателства, трудовите отношения не са се случвали както през периода, който е преди него , както и след него. Съдът намира, че установеното от вещото лице като изработени в повече часове, за които не е било заплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд или не са били компенсирани с допълнителен платен годишен отпуск, отговаря на действителната фактическа обстановка случила се между страните. С оглед на изложеното, намира жалбата за неоснователна.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. И двете въззивни жалби следва да се оставят без уважение.

По отношение на разноските и възраженията на страните по тях, съдът намира същите за неоснователни. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което във възможностите на съда е било, след като е било поискано редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение, да намали същото. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът се е съобразил със същестуващата нормативна уредба. Решението в тази част не следва да се изменя. Определеното юрисконсултско възнаграждение е в рамките на допустимото от закона и също не следва да се изменя.

Пред настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски на нито една от страните, тъй като и двете въззивни жалби не са уважени.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/10.01.2019г. по гр.д. №4528/2017г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария..

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.