Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 27.05.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 199 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 9/13.02.2019 г. по гр.д.№ 97/2018 г. на Котелски районен съд, с което съдът е обявил за окончателен сключения на 25.12.2007 г. между Ц.Т.Х., действаща чрез пълномощника си Д.Г. М., като продавач и Н.Б.Н. като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Ц.Х. се задължила да прехвърли на Н.Н. собствеността върху следните недвижими горски имоти, възстановени с Решение № ПРЗЗ от 22.12.2007 г. на ОСЗ- Котел, а именно:

1.      Имот с № 000373, по картата на възстановена собственост в землището на с. Стрелци, с площ от 237,834 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ, за който имот е изготвена скица № Ф39494/04.04.2008 г. и

2.      Имот № 092001 по картата на възстановената собственост в землището на с. Стрелци, с площ от 41,266 дка, представляващ широколистна гора в местността „Алчак“, за който имот е изготвена скица № Ф39493/04.04.2008 г.,

С решението Н.Н. е осъден да заплати по сметка на Община Котел сумата от 699лв., представляваща 2.6 % данък върху стойността на придобитото имущество по ЗМДТ и Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Котел, както и да заплати по сметка на съдебната власт сумата от 295,69 лв., представляваща нотариални такси.

            Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Ц.Т.Х., ЕГН **********,***, чрез процесуалния й представител адв. Х..

 

Въззивниците – ищци в първоинстанционното производство, основават твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното:

В жалбата си процесуалният представител на въззивницата релевира оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо поради отвод за присъдено нещо, тъй като между същите страни, със същия предмет и въз основа на същите правопораждащи факти е водено дело 531/2012 г. на КРС, в което с решението си съдът е отхвърлил иска. Наведени са твърдения, че първоинстанционния съд не бил обсъдил нито доказателствата, нито възраженията на страната и делото било на практика без мотиви. Твърди се, че събраните доказателства опровергавали представителната власт на Д. М., но съдът неправилно нито е взел отношение по тях, нито се е произнесъл по възражението за употребените копия в процеса. На следващо място се изтъква, че съдът не е обсъдил и възражението за изтекъл давностен срок за предявяване на иска. Претендират се разноски.

В законоустановения срок, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В с.з., въззивницата Ц.Т.Х., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Адв. Х. изпраща писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Прави искане за обезсилване или отмяна на решението и присъждане на разноски. Представя писмена защита.  

Въззиваемите М. П.В. и В.Д.М., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв П.. Той оспорва въззивната жалба, а по същество в писмените си бележки твърди че жалбата  е бланкетна, оспорва доводите изложени в нея и подчертава наличието на всички материалноправни предпоставки за уважаването на предявения иск и на иск по чл. 135 от ЗЗД. 

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но с оглед обхвата на  обжалването, същото е недопустимо.

При извършване на проверката за наличие на положителните и отсъствие на отрицателните предпоставки за правото на иск, въззивната инстанция намира, че решението е постановено при наличие на отрицателна предпоставка за правото на иск, а именно влязло в сила решение по същия спор между същите страни. В Решение № 60/27.08.2015 г. по гр. д. № 531/2012 г. по описа на КРС, съдът се е произнесъл по отношение на обявяването за окончателен на предварителен договор, сключен на 25.12.2007 г. между Ц.Т.Х., действаща чрез пълномощника си Д.Г. М., като продавач и Н.Б.Н. като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Ц.Х. се задължила да прехвърли на Н.Н. собствеността върху следните недвижими горски имоти, възстановени с Решение № ПРЗЗ от 22.12.2007 г. на ОСЗ- Котел, а именно:

1.                 Имот с № 000373, по картата на възстановена собственост в землището на с. Стрелци, с площ от 237,834 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ, за който имот е изготвена скица № Ф39494/04.04.2008 г. и

2.                 Имот № 092001 по картата на възстановената собственост в землището на с. Стрелци, с площ от 41,266 дка, представляващ широколистна гора в местността „Алчак“, за който имот е изготвена скица № Ф39493/04.04.2008 г., като е  отхвърлил иска, тъй като е счел че договорът е сключен без представителна власт и не обвързва продавача. В последния абзац на мотивите е посочено, че недвижимият имот не се намира в патримониума на продавача. Исковата молба е била подадена от цесионерите по договор за цесия от 21.08.2012 г., в който Н.Н. продал на въззиваемите вземането си по предварителния договор.

От гореизложеното е видно, че атакуваното в настоящото производство решение е постановено при пълен субективен и обективен идентитет на спорното право и основанието за възникването му с предходно постановено и влязло в сила решение. Страните са едни и същи и по двете дела – обещателят по предварителния договора Ц.Т.Х., ЕГН **********,***, в качеството и на ответник и частните правоприемници на купувача Н.Б.Н. - М. П.В., ЕГН **********,***  и В.Д.М., ЕГН **********,*** в качеството им на ищци. Един и  същ е и правопораждащия факт, а именно правата се черпят въз основа на същия предварителен договор. Влязло в сила съдебно решение е абсолютна процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК, за предявяване на нов иск, когато има идентитет между страните, основанието и петитума на исковете по двете дела. В настоящото дело сме изправени пред точно такава хипотеза.

Изключение от нея практиката на върховната инстанция намира, когато след влизането на решението в сила са настъпили нови правопораждащи или правоизменащи факти, които могат да доведат до промяна не само на изхода по делото, но и променят основно претенцията. Въвеждат се в настоящото производство като такъв факт успешно проведеният Павлов иск, с който е обявена за частично недействителна спрямо правоприемниците на купувача по предварителния договор, разпоредителната сделка на обещателя и съгласно  постановките на ППВС № 1/65, кредиторът по предварителния договор може да реализира вземането си с предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Това би  било резонно, ако искът по 19   ал. 3 от ЗЗД по предходното дело е отхвърлен на това основание, тъй като има обстоятелство, което се явява релевантно и изменя спорното право. В случая обаче спорното право е било отречено на друго основание.  Съдът в първото по време решение е приел, че предварителния договор е негоден да породи търсените от ищеца последици, тъй като е сключен без представителна власт. По отношение на това основание не са настъпили никакви правопораждащи или правоизменящи факти след влизане в сила на решението, които да се вземат предвид при ново предявяване на иск. Напротив, на практика с второто решение по същия спор се е стигнало до ревизирането на мотивите и крайния извод по едно влязло в сила решение, което е недопустимо по силата на чл. 299 от ГПК. Независимо дали първото решение е постановено при непълнота на доказателствата, при правилни или грешни изводи,  те са били стабилизирани при влизането в сила на решението. Влязлото в сила решение се ползва със сила на присъдено нещо, т.е. то е задължително за страните и за техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в страната. Разрешеният с влязло в сила решение спор не може да бъде пререшаван. Това е гаранция за стабилитет на решението и в отношенията между субектите.

Тъй като отводът за сила на пресъдено нещо е абсолютна процесуална предпоставка, съдът следи за нея служебно и при установяването й е длъжен да прекрати делото поради недопустимост на исковата претенция, то решението на Котелския районен съд следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

В тази връзка съдът следва да присъди разноски в полза на Ц.Т.Х. - ответницата по първоинстанционното производство, които същата доказва да е направила в размер на 900 лв. по договор за правна защита и съдействие от 08.05.2018 г.  и депозити за вещи лица в размер на 200 лв.

Следват ищците да бъдат осъдени да довнесат държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 191,80 лв., тъй като общата държавна такса на иска е 291,80 лв., която е изчислена на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. с чл. 71, ал.2  вр. с чл. 69, ал.1 т. 2 от ГПК,  като от нея в първата инстанция са внесени 100 лв.

Във въззивната инстанция право на разноски възниква за въззивницата Ц.Т.Х., която доказва направени такива в размер на 145,90 лв. за дължима държавна такса (чл. 18, ал.1 от ГПК). Внесената до размера на 200 лв. държавна такса се явява недължима.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 9/13.02.2019 г. по гр.д.№ 97/2018 г. на Котелски районен съд, като НЕДОПУСТИМО поради отвод за сила на пресъдено нещо.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 97/2018 г. по описа на КРС като НЕДОПУСТИМО

ОСЪЖДА М. П.В., ЕГН **********,***  и В.Д.М., ЕГН **********,*** да заплатят по сметка на РС Котел сумата от 191,80 лв., представляваща държавна такса за първата инстанция.

ОСЪЖДА М. П.В., ЕГН **********,***  и В.Д.М., ЕГН **********,*** да заплатят Ц.Т.Х., ЕГН **********,*** сумата от 1100 лв. разноски и адвокатско възнаграждение от първата инстанция, както и сумата от 145,90 лв. – представляваща разноски за въззивната инстанция.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.