Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 74

Сливен, 04.11.2019 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………М. Тодорова …и в присъствието на прокурора………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело №  213  по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявени са иск с правно основание в и чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищците М.М.Х. и О.Г.М. твърдят в исковата си молба, че са родители на Р.М.М.,***, родена на *** г. в гр. Сливен и починала на 20.05.2018 г. Ищците Е.А.М., Г.О.М., Р.И.Х. и М.В.Х. твърдят, че са баби и дядовци на починалото дете. На 20.05.2018г., около обяд, първите двама ищци и петте им деца тръгнали на разходка с каруци и посетили семейството на С. О.М., който живеел в Индустриална зона в къща в м. „Г. М.”, известна още като „Свинарниците” в северната част на гр. Сливен. Възрастните седнали отвън на маса и си говорили, като никой от тях не е употребявал алкохол, а децата играели около тях, като към тях се присъединили и други деца от съседите на улицата. Всички деца играели в двора на къщата, която имала два входа, един към улицата и един към полето. Майката на пострадалото дете забелязала в един момент, че детето го няма и тъй като не е видяла къде е, казала на гостите, че детето липсва и всички започнали да разпитват децата къде е детето Р.. Обиколили къщата, но не намерили Р.. В този момент се появил М.Б., съсед на М. и ги уведомил, че видял в близост до колбасарския цех, който е на 400 метра разстояние от неговата къща, едно дете и че затворил само вратата на двора и излязъл да прибере детето, защото плачело, но когато излязъл, вече не го видял. Решил да попита съседите си за детето, тъй като знаел, че на 20 метра от неговата къща има необезопасена шахта за мръсна вода, която не се виждала добре. Тогава всички гости излезли заедно с родителите да търсят пострадалото дете и тъй като не го намерили, майката на детето позвънила в 15.34 ч. на тел. 112 и обявила, че не намира детето си, а след около десетина минути се обадил и бащата. Започнали да разпитват всички, които срещат от близките имоти, но никой не бил виждал детето. Твърдят, че детето е пропаднало в канализационна шахта, без капак, отбелязана под № 8 на Главен колектор № 1, собственост на ответника с адрес: „Индустриална зона – юг”, в близост до бивша Митница в м. „Свинарници”, гр. Сливен, който води до Станция за отпадни води на гр. Сливен, с. Самуилово, където трупът на детето е намерен на другия ден на 21.05.2018 г. от К. В.К., работник в ответното дружество. Било установено, че починалото дете е детето на първите двама ищци и внуче на следващите ищци. По описа на РУ на МВР Сливен било образувано ДП № 626/18 г. с вх. № 1491/18 г. и пор. № 140/18г. на ОП Сливен. В хода на разследването била назначена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която било видно, че смъртта на пострадалото дете била в резултат на остра дихателна недостатъчност, вследствие на механична асфикция на базата на удавянето. Било установено, че са налице множество повърхностни охлузвания в дясната половина на тялото, като уврежданията отговаряли на описа на шахтата от огледа на шахта № 8 по ДП от 21.05.2018 г. в областта на дясната половина на корема и дясната лакътна става с кръвонасядания, охлузвания и оток в задната повърхност на ставата. Експертът бил посочил, че от сведенията по делото и местонамирането на трупа на детето отговаряли да са били получени при падане и удряне на травмираните области на тялото, преди удавянето на детето, вероятно при спускане по скобите по стената или при падането и удрянето на тези области по повърхността на канала, където водата течала с висока скорост. Твърди, че на 21.05.18г. било издадено съобщение за смърт № 100/21.05.18г. и медицинско свидетелство за смърт на детето Р. с дата на смъртта - 20.05.18г. и час 13.00 часа с причина удавяне, установено от аутопсията на д-р Т.Ч.. Твърди, че ответникът „В и К – Сливен” е нарушил задължението си да поддържа в изправност водоснабдителната и канализационна система и съответно да осъществява надзор върху нея по смисъла на чл. 50 от ЗЗД. По тази причина следва да носи гражданска отговорност за причинените от шахтата вреди. Твърди, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съгласно протокол за оглед на местопроизшествие от 21.05.2018г. по цитираното ДП било описано, че шахтата е без капак с диаметър от ръб до ръб 75 см, има монтирани широки П-образни стъпала от арматурно желязо, стъпалата са през около 50 см, течащата вода в канала е с дълбочина около 60 см, а на стр. 14 от ДП била налична снимка един ден след увреждането, на шахтата, като към настоящия момент шахтата била засипана с пръст. Твърди, че наличието на необезопасена шахта довело до смъртта на детето Р., чиято загуба ищците преживяли много тежко. Майката на детето и втория ищец живеели във фактическо съжителство от 2008 г. и оттогава отглеждали заедно децата си като живеели задружно и се стремели да си помагат взаимно. Първите двама ищци живеели при родителите на втория ищец - бащата на починалото дете, а родителите на майката често вземали децата при тях и винаги се отзовавали при нужда. На всички празници се събирали заедно и децата носели много радост и щастие в живота им. Считат, че загубата на това дете нанесла тежка психическа травма, както на родителите, така и на бабите и дядовците, които довели до това те да се затворят в себе си, да не контактуват с други семейства или близки, освен помежду си, за да споделят мъката си. Детето Р. било жизнерадостно и послушно и радвало всички с присъствието си. Считат, че всички ищци са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди от  причинена при непозволено уреждане смърт на детето, тъй като същите са претърпели такива и молят съда да осъди ответника да заплати на М.Х. - сумата 170 000 лв. неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на детето Р., на О.М. – сумата 170 000 лв., на Е.М. – сумата 1250 лв. от 7 000 лв., на Г.О.М. – сумата 7 000 лв., на Р.И.Х. – сумата 7 000 лв. и на М.В.Х. – сумата 1200 лв. частично от общо 7 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на непозволеното увреждане от 20.05.18г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на деликта до окончателното й изплащане, както и на всеки един от ищците адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло по основание и размер всички предявени субективно съединени искове срещу него. Оспорва твърденията изложени в исковата молба с изключение на твърдението, че трупът на детето е намерен от К. В. К. при почистване на грубата решетка на ГПСОВ Сливен. Излага съображения, че не са налице условията на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му, тъй като по закон водоснабдителните и канализационни системи са общинска собственост и В и К операторите са експлоатационни предприятия и имат ангажименти спрямо експлоатацията, поддръжката и стопанисването на тези системи единствено в случаите, когато с осъществен фактически състав предвиден в закона тези правомощия са им възложени. Не е налице причинна връзка между действията на служителите на ответника и настъпилата вреда. Твърди, че съгласно чл. 125 ал.1 от СК родителят има задължение да се грижи за физическото развитие на детето си, като твърди, че в случая ищците не са изпълнили това си задължение да осъществят постоянен надзор над детето Р.. Починалото дете било на възраст от 3 години и след като то е попаднало в шахта, било очевидно, че същото е оставено без постоянен надзор и това е довело до смъртта му. Твърди, че в близост, освен шахтата, минава река Асеновска, която също създава реална опасност за здравето и живота на детето, а в района има и промишлени предприятия, които също са потенциално опасни. Счита, че причината за настъпването на инцидента е неосъществения постоянен надзор от страна на родителя на малолетното лице, а не липсата на капак на посочената от ищците шахта в деня на настъпване на инцидента. Твърди, че ищците не следва да черпят права от собственото си неправомерно поведение, тъй като не са изпълнили законовите си задължения да осигурят надзор над детето. Твърди, че дори и да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между липсата на капак на шахтата и вредоносния резултат, то тогава обстоятелството, че не е осъществен надзор върху малолетното лице от страна на родителя, е  основание за прилагане на разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД, в какъвто смисъл навежда възражения. Възразява, че са налице условията да бъде ангажирана отговорността му за неимуществените вреди, причинени на лицата, които са възходящи от втора степен на починалото дете, тъй като не са налице изключителни отношения между същите и детето, в какъвто случай следва да им бъде присъдено обезщетение. Оспорва размера на всички искове. Оспорва твърдението, че липсата на капак е в резултат на виновно поведение на служители на ответното дружество. Тъй като липсва някоя от формите вина, умисъл и непредпазливост, скоро преди настъпването на инцидента бил поставен капак на въпросната шахта, което обстоятелство било видно и от сателитни снимки на терена, като капака бил откраднат или премахнат впоследствие. Твърди, че не е могъл да предвиди това обстоятелство и съответно евентуално настъпването на вредоносните последици. По отношение на акцесорните претенции за законна лихва, намира същите за неоснователни поради неоснователността на главните искове. Моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание, ищците, чрез своя пълномощник,  поддържат предявените искове. Претендират разноски.

Ответникът, чрез своя пълномощник поддържа изложеното в писмения отговор, като моли производството по исковете на ищците О., Е. и Г. М. да бъде прекратено, като недопустимо, тъй като липсват доказателства за родствена връзка на тези лица с починалото дете. Алтернативно моли исковете на тези лица да бъдат отхвърлени по същата причина, а исковете на останалите ищци да бъдат отхвърлени поради съображенията изложен в отговора. Претендира направените разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата М.М.Х. е майка на детето Р.М.М.  родена на ***г***. Ищците М.В.Х. и Р.И.Х. са родители на М.Х. и баба и дядо на детето Р. по майчина линия.

В акта за раждане на Р.М.М.   е записано, че същата е с неизвестен баща. От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът О.Г.М. е живял на съпружески начала с майката на детето Р., в едно домакинство, самоопределял се е като баща на това дете и на другите четири деца на ищцата, грижил се е за тях и ги е издържал от тяхната раждане. Ищците Г.О.М. и Е.А.М. са родители на О.Г.М..

На 20.05.2018 около обяд, М.М.Х. и О.Г.М. и петте им деца отишли на гости в дома, в който живеела свид. К.Н.,*** в покрайнините на града. Къщата била собственост на сем. М..  Освен тях там присъствали и свид. М.М. с трите си внучета и детето на свид. Н.. Времето било хубаво и децата играели на двора. Възрастните влезли в къщата. Ищцата М.Х. първо сменила памперса на детето Р. и го пуснала отново да играе на двора и след това взела другото си дете и влязла в къщата да му сменя памперса.

Дворът бил ограден с телена ограда към онзи момент. Имал две порти, като тази, която била по-голяма и от която влизали и излизали каруците стояла непрекъснато отворена.

След като излязла от къщата М.Х. установила, че детето Р. липсва. Започнала да я търси първо при съседите. След като не я открила извикала всички възрастни и излезли на улицата  да  я търсят.

Свид. М.Б. имал вила в м. „Г. М.“ на разстояние от около 200м. от къщата на сев. М., видно от представената скица от вещото лице. В същия ден той стоял на двора си, когато видял малко момиченце да върви плачейки, идвайки по поляната от северозападната страна. Първоначално помислил, че това е внуче на неговия съсед – пастир. Тъй като северозападната му ограда била с мрежа виждал детето докато върви там. След това то продължило от югозападната страна, където имал плътна ограда и не го виждал. Станал и отишъл да види по-добре, видял детето в близост до намиращия се там цех за палети и му се сторило необичайно, защото детето било далеч от къщите. Решил да говори с него и да му помогне, върнал се до своята вила, заключил, излязъл и заключил и дворната врата и в този момент установил, че вече не вижда детето. Първо отишъл до  цеха за палети  и установил, че детето не се вижда, погледнал към реката – не го видял и тогава решил да търси родителите му. Първо попитал своя съсед дали има загубено дете. После продължил по улицата и така стигнал до къщата на сем. М., което му отнело общо около половин час. Там имало деца и възрастни на улицата и след като той ги попитал дали търсят дете, ищцата го попитала къде го  е видял. Всички заедно отишли да търсят дето до цеха за палети.

Свид. Й.Г. също дошъл да търси детето, след като му се обадили и той посочил, че там има шахта без капак, за която знаел, защото минавал от там с каруца. Около нея имало висока трева. Шахтата била издигната на около 70 см. над нивото на терена с бетонен пръстен. В нея имала стъпала и се виждала вода, която тече с голяма сила. Този свидетел твърди, че въпреки, че знаел че шахтата няма капак не е сигнализирал за това на ВиК.

Същия свидетел твърди, че се е обадил на полицията, но видно от доказателствата по ДП 626/18 по описа на РУП Сливен, на телефон 112 се е обадила жена, която се е представила за М.М.Х..

След обаждането на мястото (в дома на сем. М.) пристигнали служители на полицията, вкл. и свид. К.. Ищците казали на свидетеля, че са пуснали децата да играят и не са виждали детето Р. от час или два. След идването на служители на криминална полиция с полицейско куче била претърсена местността и възникнало съмнение, че детето може да е паднало в шахтата.

На следващия ден, на грубата решетка на пречиствателна станция с. Самуилово бил намерен трупа на детето Р..

Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д- Й.С., патоанатом, причината за смъртта на детето Р. е остро настъпила дихателна недостатъчност в резултат на механична асфиксия, вследствие на удавяне. Получени са охлузвания на дясната половина на предна коремна стена и охлузвания и оток на предната стена на дясната колянна става, които са прежизнени и добре отговарят да са получени при пропадането на детето в канализационната шахта и удар в твърди предмети, вероятно металните скоби по стените на шахтата.

От показанията на свид. М.П., П.Г. и М.К. се установява, че на 15.05.2018г. на процесната шахта е бил поставен нов бетонен капак.  Свид. П. е посетил на 15-ти района, където се намира шахтата по друг повод и е видял, че тя няма капак и лица с каруца изхвърляли отпадъци там. Той веднага наредил на другите двама свидетели и те на същия ден поставили нов бетонен капак, който пренесли със самоходното шаси а дружеството. Това обстоятелство се потвърждава и от назначената техническа експертиза, която от GPS-координатите на автомобилите на дружеството установява, че същите са били на 15-ти на мястото където се намира шахтата, както и на 16-ти  и 17-ти май 2018г. Според показанията на свид. П. капака на тази шахта е бил смяна и други пъти, които той не си спомня точно. От показанията на свидетелите посочени от ответника се установява, че  веднага след като получат сигнал за липса на капак на канализационна шахта те го подменят. Такъв е и случая с шахтата пред дома на свид. Б., който посочва, че на следващия ден, след като сигнализирал на В и К бил поставен капак на шахтата пред дома му.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищците М.М.Х. и О.Г.М. преживели тежко загубата на детето си Р.. Те плачели, избягвали весели събития, тъгували за загубата на детето. От назначените и изслушани съдебнопсихиатрични експертизи, изготвени от в.л. д-р Н.Н. се установява, че ищцата М.Х. е преживяла случилото се травматично събитие с поведенческа реакция на криза. След травмата се е оформило посттравматично стресово разстройство. Ходът на това заболяване зависи от нивото на личностовата зрялост на индивида и може да завърши с оздравяване или да придобие хроничен ход.

При ищеца О.М. се касае за разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция. Същия се оплаквал от високо кръвно налягане, като е бил лекуван, но е прекратил лечението си преждевременно.  Разпитана в с.з., в.л. Н. посочва, че при бащата се долавя чувство на вина, тревожност и страх, а майката не счита, че е допринесла по някакъв начин за трагедията. И двамата родители са емоционално незрели, като са станали родители на 12 години. Те осъзнават родителството според ценностната система на своите семейства и етноса си, като задоволяване на материалните потребности на детето си. Въпреки това те преживяват травматично загубата на детето.

Видно от заключението на комплексната техническа експертиза и от изготвената от  нея скица, разстоянието от дома на сем. М. до процесната шахта е 359 м.  по предполагаемия маршрут на детето Р.. В района са налице множество бетонови фундаменти от стари сгради с височина от 0,40 м. до 1,20м., както и коритото на река Асеновска, чийто бряг е с височина 2,50м. до 3,00м., като  всички те могат де се определят, като препятствия, потенциално опасни за малко дете.

От заключението на техническата експертиза, изготвена от в.л. инж. И.И. се установява, че канализационната схема на град Сливен има 18 главни канализационни клона. В тръбите на градската канализация постъпват и се сместват отпадъчни битови води и дъждовни води, постъпващи от дъждоотточните шахти по улиците на града. Шахтите по главен колектор 1 са разположени последователно, по продължение на самия главен колектор в оста му. Най-близката до процесната шахта е на 88м. северно от нея. Диаметърът на отвеждащия колектор 1 е 1200 мм х 1800мм, тип яйцевиден. През главен колектор 1 минават денонощно 30 000 кубични метра вода. Посоката на движение е от града към пречиствателната станция ПСПВ Самуилово и попаднал в канализацията предмет ще бъде отнесен до грубата решетка на пречиствателната станция.

 

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка  на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица, в чиято безпристрастност и компетентност няма основание да се съмнява. По отношение на гласните доказателства – същите не са противоречиви, като свидетелите посочени от ищцовата страна и тези посочени от ответника свидетелстват  за различни обстоятелства и показанията им не се противоречат. 

 

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искова са допустими, а разгледани по същество са отчасти основателни.

 Същите намират правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна и е в зависимост от извършения деликт, но е достатъчно обемът на отговорността на конкретният извършител да е установим. Последователно в практиката е застъпвано становището, че за целта е нужно да е налице увреждане и то до е по повод на възложена от ответника работа (напр.т. 7 ПП 7/59 ВС, Р-27- 82 ОСГК ВС). Не е необходимо и персоналният причинител на увреждането да е известен, още по-малко преди това самият той да е осъден по чл. 45 ЗЗД (Определение № 1094 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 81/2009 г., IV г. о., ГК).

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД включва елементите - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно- обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай противоправното деяние се изразява в нарушаване на задължението на ответника (което следва да се изпълни чрез негов служител), в качеството му на оператор на водоснабдителна и канализационна мрежа по чл. 42 ал.1 т.2 пр. второ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, да осигури поддръжка на водоснабдителната и канализационна система в съответствие с изискванията за безопасност при работа.  Съгласно чл. 47 ал.2 т.2 от Наредбата, ако причинителя на повредата не е установен, отстраняването на същата е за сметка на оператора, ако е на части от мрежата, които се намират извън имотите на ползувателите. В този смисъл възражението, че вещите (водоснабдителните и канализационни системи) са собствеността на Община Сливен е неотносимо, тъй като не се търсят вреди от вещи, а от противоправни действия на лицата, на които е възложено посоченото задължение.

Ответникът твърди, че не е нарушил това си задължение, тъй като е сменил капака на процесната шахта пет дни преди инцидента и преди това многократно. Въпреки, че от събраните доказателства се установява твърдяното обстоятелство то не изключва отговорността на ответника, който е длъжен при всяка последваща повреда да отстранява същата и да осигури безопасното ползване на канализационната система. Тъй като ответника е юридическо лице, безспорно противоправното деяние е извършено от негов служител – физическо лице, което не е необходимо да бъде конкретно посочено, във връзка с изложената по-горе съдебна практика.

Налице е установена причинна връзка между вредоносния резултат и противоправното деяние, установена по безспорен начин. Пострадалото дете е починало вследствие удавяне в шахтата, на която не е бил поставен обезопасителен капак, като причинната връзка е пряка. Вината на прекия причинител се презюмира и ответникът не проведе успешно обратно доказване.

Налице са и претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинената скръб от загубата на дете, мъка, разстройство на психиката от травматичното преживяване. Събраха се доказателства, че двамата ищци, като родители на детето Р. са били изключително разстроени от неговата смърт, преживяли са тежко загубата, страдали са и в момента на трагичния инцидент и продължават да страдат от загубата на детето си. Това събитие, видно от заключението на съдебно-психитаричната експертиза е довело до  посттравматично стресово разстройство за ищцата М.Х. и до разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция за ищеца О.М..

Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:

 Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, като критерия не е абстрактен, а почива на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В конкретния случай, безспорно е установено, че ищците М.Х. и О.М. са преживели тежко загубата на детето си. Станали са затворени, не се веселели както преди инцидента, плачели, преживявали тежко загубата, били нервни, ищцата страдала от безсъние.

При така изложените обстоятелства, съдът намира че справедливото обезщетение за претърпените от всеки от родителите неимуществени вреди би било в размер на 120 000лв. за всеки от тях.

Ищецът О.Г. не е вписан в акта за раждане, като баща на детето Р., родено от ищцата, нито на другите деца. Въпреки това той се самоопределя като негов биологичен баща, живеел е с детето и майката, грижил се е за него и го отглеждал. Съгласно Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, за допълване т. 2 от раздел III от постановление № 4/61 г. на Пленума относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт се допълва т. 2 на раздел III от постановление № 4/61 г. на Пленума на Върховния съд с ал. II в следния смисъл: Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. В този смисъл, след както ответника О.М. е отглеждал починалото дете, между тях са били създадени отношения, като между баща и дъщеря, то той има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от неговата смърт.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, вследствие поведението на родителите на детето на основание чл. 51 ал.2 от ГПК. Възражението е основателно и доказано. Двамата ответници – родители на детето не се упражнили контрол върху него, с който да го предпазят от настъпването на смъртта му. Поведението на родителите е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Касае се за дете на три години. То е било оставено без пряк контрол от родителите си или от други лица за период от време от около половин час, през което време то се е отдалечило на разстояние близо 400 метра от мястото където е играело.  Оставено е без пряк надзор, в двор с отворена врата, всички възрастни са били в къщата, като около двора са съществували множество опасности за малко дете, като  бетонни руини и река Асеновска. Поведението на родителите на детето може да се определи, като в изключително голяма степен допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Съобразно практиката на ВКС, допринасянето следва да бъде съобразено, като определеното обезщетение бъде намалено, съобразно приетия процент на съпричиняване. Съдът намира, че в конкретния случай определеното обезщетение следва да бъде намалено с ½.

По предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за забава:

Вземането от непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.3 от ЗЗД е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а когато не е известен - от деня на неговото откриване. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана с оглед разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД. В настоящият случай, ответникът е изпаднал в забава на 20.05.2018 г.- деня на увреждането, поради което и от този момент в полза на ищците М.Х. и О.М. ще следва да се присъди законната лихва върху главницата от  60 000лв., до окончателното й изплащане. Исковете до пълните им размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отношение на ищците М.В.Х. и Р.И.Х. - родители на М.Х. и баба и дядо на детето Р. по майчина линия и Г.О.М. и Е.А.М. - родители на О.Г.М., предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на родителите на майката – баба и дядо на детето, предявените искове също са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.  С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК бе разширен кръга на лицата, които могат да получат обезщетение, но при следните граници: материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В настоящото производство от събраните гласни доказателства не се установи такава изключително близка връзка между тези ищци  и починалото дете – по-близка от тази при съответното родство, нито се установиха действителни вреди „надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка“.

За родителите на О.М. не може да се приеме, че са от кръга на лицата, чийто вреди подлежат на обезщетяване, тъй като липсва установена родствена връзка между тях и починалото дете. Макар и да бе прието, че неимуществените вреди, претърпени от О.М. подлежат на обезщетяване, като на лице което е отглеждало детето, това е изключение от кръга на лицата – роднини, за което е налице задължителна съдебна практика. Не се доказаха и изключително близки отношения между тези лица и починалия, които да обуславят предпоставки за обезщетяване на неимуществени вреди.

 

При този изход на производството се дължи на възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА на пълномощника на ищците, чийто искове са уважени в размер на по 2 330лв. за всеки от ищците, като следва да бъде осъден ответника да ги заплати на адв. Г.Д..

Следва ответната страна  да заплати държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 4 800лв. по сметка на Окръжен съд – Сливен, както и сумата 1 000лв. възнаграждения за изготвените експертизи от  бюджетните средства на съда.

На ответната страна се дължат направените разноски съразмерно на отхвърлената част от двата иска и съразмерно за вещи лица и за отхвърлените изцяло искове и съразмерно за вещи лица в размер на 7 570 лв. (от ищцата М.Х. - 2088лв. за адвокатско възнаграждение и 200лв. за вещи лица; от ищеца О.М. - 2088лв. за адвокатско възнаграждение и 200лв. за вещи лица; от ищцата  Е.М. - 381лв.за адв. възнаграждение и 200лв. за вещи лица;  от ищеца Г.М. - 816лв. за адв. възнаграждение и 200лв. за вещи лица; от  ищцата Р.Х. 381лв.за адв. възнаграждение и 200лв. за вещи лица;  от ищеца М.Х. - 816лв. за адв. възнаграждение и 200лв. за вещи лица).

 Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление *********, с адрес за призоваване *********, чрез адв. С.Р.   да заплати по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД на М.М.Х. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. Г.Д. сумата 60 000 (шестдесет хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – смъртта на Р.М.М. на 20.05.2018г. , ведно със законната лихва за забава, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление *********, с адрес за призоваване *********, чрез адв. С.Р.   да заплати по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД на О.Г.М. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. Г.Д. сумата 60 000 (шестдесет хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – смъртта на Р.М.М. на 20.05.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.А.М. ЕГН **********, Г.О.М. ЕГН ********** *** и Р.И.Х. ЕГН ********** и М.В.Х. ЕГН **********и***, всички с адрес за призоваване  *********, чрез адв. Г.Д.  срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление *********, искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съответно в размер на 1250лв., частичен от 7 000лв.; 7 000лв.; 7000 лв. и 1200 лв., частичен от 7000лв., претърпени от непозволено увреждане – смъртта на Р.М.М. на 20.05.2018г. като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление ********* да заплати на адвокат Г.И.Д. ЕГН ********** ***, офис 2 на основание чл. 38 ал. от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 4 660лв.(четири хиляди шестстотин и шестдесет лева).

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление ********* да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен държавна такса в размер на 4 800лв.(четири хиляди и осемстотин лева) и сумата 1 000лв.( хиляда лева) разноски.

ОСЪЖДА М.М.Х. ЕГН ********** *** да заплати на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление ********* сумата 2 288лв. разноски.

ОСЪЖДА О.Г.М. ЕГН ********** *** да заплати на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление ********* сумата 2 288лв. разноски.

ОСЪЖДА Е.А.М. ЕГН **********,*** да заплати на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление ********* сумата 581 лв. разноски.

ОСЪЖДА Г.О.М. ЕГН ********** *** да заплати на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление ********* сумата 1 016 лв. разноски.

ОСЪЖДА Р.И.Х. ЕГН ********** *** заплати на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление ********* сумата 581 лв. разноски.

ОСЪЖДА М.В.Х. ЕГН ********** да заплати на  „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление ********* сумата 1 016 лв. разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :