Р Е Ш Е Н И Е № 30

 Гр. Сливен, 13.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети март, две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

         При секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 216 по описа за 2019г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са четири обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване недължимост на вземането по четири заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи,  издадени  по ч.гр.дела № 636/2016г, № 637/2016г № 638/2016г  и    3658/2016г,  всички по описа на СлРС.

В исковата молба ищците твърдят, че по ЧГД № 636/2016 г., ЧГД № 637/2016 г., ЧГД 538/2016 г. и ЧГД № 3658/2016 г. всички по описа на СлРС, срещу тях са били издадени четири  заповеди за незабавно изпълнение, на основание  чл.417 т.2 ГПК –по счетоводни документи.

         Твърдят, че въз основа на издадените по тези дела  изпълнителни листи са образувани четири изпълнителни дела: № 171/2016 г., № 172/2016  и № 173/2016 г. и трите по описа на ЧСИ П.Г., и изп.дело № 1632/2016 г. на ЧСИ Гергана Грозева.

        Твърдят, че  като солидарни длъжници не дължат сумите и по четирите заповеди изпълнение, подробно описани в исковата молба, тъй като  е изтекла предвидената в закона давност за вземанията,  настъпила е перемпция по чл.433 т.8 ГПК  и погасяване на вземането поради плащане.

         Твърдят, че не дължи сумите по изп.дело № 173/2016 г., тъй като издадената по ч.гр.д. № 638/2016 заповед била обезсилена с определение на съда по в.гр.д. № 193/2016г,  а  по  изп.дело № 172/2016 не дължат  вземането поради настъпила  перемпция по чл.433 т.8 от ГПК.

Оспорват дължимостта и на вземането по изп.дело № 1632/2016 г. на ЧСИ Г.Г. също поради настъпила перемпция.

Твърдят, че образуваните изп.дела са след проведено заповедно производство на несъдебно изпълнително основание и въпреки че ответника се е снабдил с изпълнителни листи, той не разполага с валидно изпълнително основание за принудително изпълнение, че не са налице възникнали валидни облигационни отношения с ищците, а ответникът не е ипотекарен, нито привилегирован кредитор.

        Считат,че не съществува изпълняемо право и липсват облигационни отношения,  а именно прекратени договорни отношения, изтекъл срок на договорите,.настъпила перемпция по всички изпълнителни дела и погасени по давност вземания. Тъй като не съществувало изпълняемо право,  имали правен интерес от предявяване на настоящия иск.

         Освен на погасени по давност вземания, ищците се позовават се и на извършени плащания по реда на принудителното изпълнение, поради което не дължали по основание и размер обективираното в изпълнителните листи вземане. Твърдят,  че две от изпълниелните дела - № 171/2016 и № 173/2016 г. са прекратени, а  постановленията за прекратяване – не са обжалвани от взискателя. Ответникът от ипотекарен кредитор станал присъединен взискател по изп.дело № 172/2016 г. със стария изп. лист.

         Твърдят, че  взискателят не е поискал извършване на никакви изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона съгласно чл.433 т.8 от ГПК, а нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Видно било от образуваните изп.дела, че за период от две и повече години не са извършвани изпълнителни действия, а извършените от ЧСИ след този срок били невалидни.

         Твърдят, че по изп.дело № 172/2016г. са налице невалидни изпълнителни действия по ЧСИ поради настъпилата перемпция. Освен това, оспорва наличието на валидно облигационни отношения по договор за бизнес- ипотечен кредит от 25.10.2007 г. Тъй като срокът на договора изтичал на 25.10.2017 г.,  бил прекратен с изтичане на срока.

        Считат, че е изтекла и петгодишната давност за вземания, претендирани от 10.06.2013 г., като давността изтекла на 10.06.2018 г.

       Твърдят, че е настъпила перемпция на 19.02.2018 г., а всички извършени след това действия са нищожни и подлежат на обезсилване.

       Твърдят, че по изп.дело № 172/2016г. е налице симулативен кредитор.

       Твърдят, че давността е започнала да тече от издаването на три броя изпълнителни листи от 19.02.2016 г. и четвъртият от 29.08.2016г., като образуването на изп.дело, проучване на имущественото състояния на длъжника и извършване на справки, са действия, които не прекъсват давността. Връчването на заповедта за изпълнение и издаването на изп.лист също не прекъсвали давността.

        Твърдят, че към датата на образуване на изп.дела на ЧСИ П.Г. и ЧСИ Г.Г., давността по отношение на вземането на главницата е изтекла, включена в последната вноска по кредита изтекла на 25.10.2017г. Считат, че изпълнителното производство следва да се прекрати по чл.433 ал.1 т.7 от ГПК. Твърдят, че за ответника не е налице валидно изпълняемо право, не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението, какъвто бил случая, като към датата на подаване на заявлението е изтекъл срока по чл.147 ал.1 ЗЗД, за да е налице процесуалноправна легитимация на солидарните длъжници. Освен това, предпоставките за влизане в сила на заповедта по отношение на главния длъжник и поръчителя се преценявали поотделно.

Твърдят, че заповедния съд по реда на чл. 415 ГПК указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането по отношение на подалия възражението длъжник, но той не бил предявен срещу ищците в едномесечен срок, като визира  т.д. № 26 / 2017г на СлОС

Твърдят, че съгласно чл. 147 от ЗЗД, поръчителя остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредитора е предявил иск срещу длъжника в течение на шест месеца, какъвто срок в случая не бил спазен.

Оспорват и началната дата, в която е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

         Твърдят, че по всички кредити, по които са солидарни длъжници не може да се търси тяхната солидарна отговорност, поради обезсилената заповед за изпълнение и прекратеното изп.дело № 173/2016 г. Освен това, вземането  било погасено по давност и по-специално вземането по договор за ипотечен кредит от 25.04.2007г,а прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник, няма действие спрямо останалите.

Оспорват като нищожни издадените по ч.гр.дела № 636/16; № 637/16 и  № 638/2016 г. изпълнителни листи.

         Твърдят, че по изп.дело № 1632/2016 г. на ЧСИ Г.Г. изп.лист е  издаден на 30.08.2016 г, а двугодишния срок по чл.433 т.8 от ГПК е изтекъл на 30.08.2018г., по време на който не са извършвани никакви изпълнителни действия.

Молят за постановяване съдебно решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че не дължат на банката сумите по заповедта за незабавно изпълнение и  изп.лист, издадени по ч.гр.дело № 636/2016г. на СлРС, въз основа на който е образувано изп.дело № 171/2016

Молят за постановяване на съдебно решение, с което се признае за установено по отношение на банката, че не дължат сумите по заповедта за незабавно изпълнение и  изп.лист, издадени  по ч.гр.дело № 637/2016 г. на СлРС, въз основа на който е образувано изп.дело № 172/16г.

 Молят за постановяване съдебно решение, с което се признае за установено, че  не дължат на банката сумите по  заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени  по ч.гр.дело № 638/2016 г. въз основа на който е образувано изп.дело № 173/16 г. на ЧСИ П.Г..

Молят за постановяване на съдебно решени, с което се признае за установено по отношение на банката, че се дължат сумите по заповедта за незабавно изпълнение и изп.лист, издадени по ч.гр.дело № 3658/2016г, въз основа на който е образувано изп.дело№1632/16г. на ЧСИ Г.Г..

 Ответникът е подал подробен писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита исковете за неоснователни и недоказани.

 Излага подробни твърдения за развилото се исково производство по повод на четирите издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи по ч.гр.дело № 636/16, ч.гр.дело № 637/16, ч.гр.дело № 638/16  и ч.гр.дело №  3658 /16, всички по описа на СлРС.

В с.з. уточнява, че без последната заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 3658/2016 г. на СлРС, всички останали  заповеди са влезли в сила след проведено исково производство.

Оспорва всички твърдения на ищците относно наличие на симулативен кредитор, прекратени договори, липса на валидни облигационни отношения, настъпила перемпция и изтекла давност.

Твърди, че перемпцията настъпва по силата на закона, но тя няма отношение относно дължимостта на сумите от длъжниците От значение била погасителната давност, която съгласно чл. 117 ал.2 ЗЗД е всякога 5 години, щом вземането е установено със съдебно решение, какъвто бил и настоящия случай по отношение на първите три иска. По отношение на четвъртият иск твърди, че заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 3658/2016г. на СлРС не е влязла в сила, тъй като не е приключило исковото производство

Твърди, че претендираното вземане е надлежно установено с влезли  в сила на три съдебни решения, като в разпоредбата на чл. 439 ал.1 от ГПК изисква иска да е основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, производството по което е издадено изпълнителното основание, т.е. погасителната давност за вземането трябвало да е изтекла след приключване на съдебното дирене, производството по което е издадено изпълнителното основание.

 Твърди, че по ч.гр.дело № 638/2016 г. на СлРС, е издадена заповед за незабавно изпълнение и изп.лист в полза на банката срещу „Джорданс 2” ЕООД, поради което иска на ищците се явява недопустим.

Твърди, че по ч.гр.дело № 3658/2016г. на СлРС издадения изпълнителен лист е срещу Й.Б., поради което иска на П.Б. е недопустим. Освен това не било приключило исково производство по т.д. № 17/2017г на СлОС, което прави иска недопустим.

Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни или оставят без разглеждане като недопустими Претендира разноски  съгласно списък.

          В с.з. ищците, ред. призован, не се явяват, нито се представляват  от  процесуален представител.

           В с.з. ответникът ,ред. призован,  се представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията в отговора на исковата молба.

           Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:  

           Изп.дело № 171/2016г по описа на ЧСИ Павел Г. *** действие  СлОС е образувано на 24.02.2016г, въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 19.02.2016г по г.гр.дело № 636/2016г на СлРС, за солирадното осъждане на „Джорданс 2”ООД, ЕИК- 1196117397, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Б.***, представлявано от управителя П.Д.Б.-кредитопулучател, П.Д.Б.- поръчител и Й.Г.Б.- поръчител, за заплатят солидарно на „ОББ”АД-гр.София, сумата 19 252.80 евро- главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 25.04.2007г, изменен и допълнен с допълнително споразумение от 08.02.2012г и договор за поръчителство от 08.06.2012г;  договорна лихва в размер на 410.06 евро, за периода 10.06.2015г- 17.02.2016г; наказателна лихва в размер на 923.13 евро за периода 10.06.2015г- 17.02.2016г, и разноски – 805.61лв- държавна такса и 1134.20 лв- адв.възнаграждение.

         На 22.03.2016г по образувано и.д. № 171/2016г е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника „Джорданс2 „ООД.

        На 25.04.2016г на тримата  длъжници е връчена ПДИ.

        Възбраненият недвижим имот е оценен от вещо лице, а на 05.05.2016г- извършен опис от ЧСИ, за което е съставен протокол.

       С определение № 1251/21.06.2016г по ч.гр.дело № 636/2016г на СлРС, е обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение № 341/19.02.2016г и изпълнителния лист, като съдът е приел, че след дадени указания, кредиторът не е предявил в 1-месечен срок иск за установяване на вземанията си.

         С определение № 421/01.09.2016г по ч.гр.дело № 346/2016г на СлОС, е отменено определението на заповедния съд № 1251/21.06.2016г.

          По молба на взискателя, с Постановление от 13.11.2018г, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, поради изтекъл 2-годишен срок от последното изпълнително действие, извършено на 05.05.2016г, е прекратено изпълнителното производство по изп.дело №171/2016г. 

         Изп.дело № 172/2016г   по описа на ЧСИ Павел Г. *** действие  СлОС, е образувано на 24.02.2016г, въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 19.02.2016г по ч.гр.дело № 637/2016г на СлРС, за солирадното осъждане на „Джорданс 2”ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Б.”***, представлявано от управителя П.Д.Б.-кредитополучател, П.Д.Б.- поръчител и Й.Г.Б.- поръчител, за заплатят солидарно на „ОББ”АД-гр.София, сумата 87055.89 евро- главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007г, изменен и допълнен с допълнително споразумение от 08.02.2012г ; просрочена такса управление- 689.94 евро;  договорна лихва в размер на 11539.84 евро за периода 10.06.2013г- 17.02.2016г; наказателна лихва в размер на 12901.77 евро за периода 10.06.2013г- 17.02.2016г, и разноски в размер на  4388.39 лв- държавна такса и 3821.20 лв- адв.възнаграждение.

          На 12.04.2016г е наложена възбрана върху два недвижими имота, собственост на длъжника”Джорданс 2”ООД.

          На 25.04.2016г е връчена ПДИ на тримата длъжници.

          Последвал е опис на имотите, извършен на 05.05.2016г, а първата публична продан е насрочена от 08.10.2016г до 08.11.2016г, обявена за нестанала с  протокол от    09.11.2016г.

          С Постановление на ЧСИ от 07.10.2016г е отказано спиране на изп.действия по делото.

          Въз основа на молба на взискателя от 15.11.2016г, е насрочена нова публична продан от  23.12.2016г до 23.01.2017г, която е обявена за нестанала с протокол от 24.01.2017г.

         По молба на взискателя, с разпореждане на ЧСИ  от  24.03.2017г, е насрочена трета по ред публична продан от 25.03.3017г до 25.04.2017г, която също е обявена за нестанала с протокол от 26.04.2017г.

         Четвърта публична продан е насрочена по молба на взискателя, от 25.06.2017г до 25.07.2017г, обявена за нестанала с протокол от 26.07.2017г.

         Пета по ред продан е насрочена по молба на взискателя от 23.09.2017г до 23.10.2017г, която се е състояла само по отношение на единия от имотите- 2228/4289 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.603.318,  а по отношение на втория недвижим имот, представяващ ПИ с идентификатор № *******- проданта е обявена за нестанала.

          С постановление за възлагане от 20.12.2017г, първият имот е възложен на купувача „Шейретов къмпани”ЕООД, за сумата 183.823.52 лв.

          С Постановление от 07.002.2018г, ЧСИ е извършил разпределение на получената сума от проданта, а на 02.03.2018г е предявил на страните разпределението.

          С Постановление от 10.04.2018г, след като е сезиран с молба от длъжниците за прекратяване на изп.производство, ЧСИ е отказал прекратяване на основание на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК-поради настъпила перемпция.

         Изп.действия са продължили с проданта на втория имот, като поредната публична продан на имота е насрочена от 28.04.2018г до 28.05.2018г, обявена за нестанала с протокол от 29.05.2018 г.

        Следващата продан е насрочена от  21.10.2018г до 21.11.2018г и отново е обявена за нестанала с протокол от 22.11.2018г.

        С Постановление от 13.11.2018г, след като е сезиран от длъжниците с втора молба за прекратяване на изп.дело на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, ЧСИ отказва да прекрати делото поради настъпила перемпция.

        Отказът му е атакуван от длъжниците, а по тяхната жалба е образувано гр.дело № 561/2018г по описа на СлОС.

        С определение от 15.01.2019г, постановено по същото дело, съдът е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима.

       С определение от 18.09.2019г по в.ч.гр.дело № 297/2019г на БАС, е обезсилено определението на СлОС от 15.01.2019г по гр.дело № 561/2018г, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

       С решение № 654/31.10.2019г по гр.дело № 561/2018г на СлОС, жалбата на длъжниците е разгледана по същество и оставена без уважение като неоснователна.

       С молба от 05.12.2018г, взискателят  „ОББ”АД  представя изпълнителен лист от 19.02.2016г по ч.гр.дело № 636/2016г на СлРС и изпълнителен лист от 19.02.2016г по ч.гр.дело № 638/2016г на СлРС, издаден срещу същите длъжници и моли да бъдат присъединени по изп.дело № 172/2016г на ЧСИ П.Г..

       С разпореждане за присъединяване на взискател от 07.12.2018г, на основание чл. 456 ГПК, ЧСИ присъединява взискателя „ОББ”АД по изп.дело № 171/2016г със сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.дело № 636/16 г на СлРС и по изп.дело № 173/2016г за сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.дело № 638/2016г на СлРС.

        Присъединяването е съобщено на длъжниците на 31.12.2018г и е обжалвано от тях. По жалбата им е образувано гр.дело № 71/2019г на СлОС, по което с определение от 06.02.2019г, съдът я е оставил без разглеждане като процесуално недопустима.

       С определение от 05.07.2019г по ч.гр.дело № 220/2019г на БАС, е оставена без уважение жалбата на длъжниците против определението на СлОС от 06.02.2019г по гр.д. № 71/2019г.

       Изп.дело № 173/2016г по описа на ЧСИ Павел Г. *** действие  СлОС, е образувано на 24.02.2016г, въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 19.02.2016г по г.гр.дело № 638/2016г на СлРС, за солирадното осъждане на „Джорданс 2”ООД, ЕИК- *******, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Б.”***, представлявано от управителя П.Д.Б.-кредитопулучател, П.Д.Б.- поръчител и Й.Г.Б.- поръчител, за заплатят солидарно на „ОББ”АД-гр.София, сумата 24528.79 евро- главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 10.05.2008г, изменен и допълнен с допълнително споразумение от 08.06.2012г ; просрочена такса управление- 178.28 евро;  договорна лихва в размер на 3126.27 евро за периода 10.08.2013г- 17.02.2016г; наказателна лихва в размер на 3161.10 евро за периода 10.08.2013г- 17.02.2016г, и разноски в размер на  1212.40 лв- държавна такса и 1439.30 лв- адв.възнаграждение.

        На 12.04.2016г по изп.дело № 173/16 е наложена възбрана върху два имота на длъжника „Джорданс 2”ООД, представляващи 2228/4289 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.603.318 и ПИ с идентификатор № *********

       Длъжниците са получили ПДИ на  25.04.2016г.

       Имотите са оценени от вещо лице и на 05.05.2016г е извършен опис.

        С определение № 273/13.06.2016г  по гр.дело № 193/2016г на СлОС, е отменено разпореждането на заповедния съд по ч.гр.дело № 638/2016г , за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на солидарните длъжници- поръчителите П.Б. и Й.Б.,   отхвърлено е заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по отношение на същите длъжници, и  са обезсилени издадените спрямо тях по ч.гр.дело № 638/2016г на СлРС заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи, а по отношение на главния длъжник - „Джорданс2”ООД, разпореждането е потвърдено.

        С Постановление на ЧСИ от 29.06.2016г, на основание чл. 433 ал.1 т.3 ГПК, е прекратено частично изпълнителното производство по отношение на длъжниците П.Д.Б. и Й.Г.Б..

       С решение  от 08.11.2016г по гр.дело № 469/2016г на СлОС, е оставена без уважение като неоснователна жалбата на взискателя срещу постановлението за частично прекратяване на изп. производство.

       С постановление от 10.04.2018г, след като е сезиран с молба от длъжника „Джорданс 2”ООД, ЧСИ отказва да прекрати изп.дело № 173/16г поради настъпила перемпция.

       С постановление от 13.11.2018г, по молба на длъжника , ЧСИ прекратява изп.производство по изп.дело № 173/13г, на основание чл. 433 ал.1, т.8 ГПК- поради настъпила перемпция.

       На 05.12.2018г взискателя е поискал да му бъде върнат изп. лист.

       Изп.дело № 1632/2016г на ЧСИ Г.Г. с рег. № 915 и район на действие СлОС е образувано на 06.10.2016г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 19.02.2016г по ч.гр.дело № 3658/2016г на СлРС, за солидарното осъждане на П.Д.Б. и Й.Г.Б., за заплатят на „ОББ”АД сумата 81402.45 лв- главница по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.12.2003г и допълнително споразумение от 09.04.2012г ;  договорна лихва в размер на 21045.21 лв за периода 10.01.2015г- 26.04.2016г; наказателна лихва в размер на  5534.59 лв за периода 10.01.2015г- 22.08.2016г, и разноски в размер на  4807.74 лв.

     На 25.10.2016г е наложен запор върху  дружествените дялове на длъжниците в посочените от взискателя търговски дружества.

       На 09.11.2016г е наложена възбрана върху два недвижими имота, собственост на длъжниците. - ПИ с идентификатор № ********* и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ********* .

       На 07.12.2016г е наложен запор на притежаваните от длъжника Й.Б. МПС-та, а на 08.12.2016г- наложен запор на банковите му сметки в „ПИБ”АД.

       Последвало е принудително изпълнение на ипотекираните и възбранени имоти , като е  извършен опис на същите на 06.02.2017г, а с протоколи от 10.02.2017г, ЧСИ е определил пазарните им цени.

       С протокол от 13.02.2017г е насрочена публична продан на имотите от 13.03.2017г до 13.04.2017г.

      С протокол от 22.02.2017г ЧСИ е спрял насрочената публична продан по молба на взискателя.

      С молба от 05.11.2018г длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

      На 06.11.2018г ЧСИ е постановил отказ да бъде прекратено изпълнителното производство поради липса на основания за това.

      С молба от 08.11.2018г взискателят е поискал да бъде наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника Й.Б. при работодателя „Веда Инвест”ООД, както и да бъде насрочена публична продан на имотите.

      С резолюция от 08.11.2018г, ЧСИ е наложил запор върху трудово възнаграждение на длъжника Й.Б. и е възложил на вещо лице да изготви актуална пазарна оценка на имотите.

      На 19.11.2018г длъжниците са подали жалба срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство и срещу наложения запор върху трудово възнаграждение на длъжника Й.Б., по която е образувано гр.дело № 534/2018г на СлОС.

        С решение № 335/03.12.2018г, постановено по същото дело, жалбата е оставена без уважение, като неоснователна.

        По жалба на длъжника срещу наложения запор на трудово му възнаграждение и жалбата на работодателя като трето лице, е образувано гр.дело №97/2019г на СлОС, по което с решение №51/22.02.2019г, съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на работодателя, а жалбата на длъжника е оставена без   уважение като неоснователна.

       На 06.02.2019г е изготвена от вещо лице актуална оценка на имотите.

       С молба от  30.08.2019г длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, а също и на основание влязъл в сила съдебен акт- решение по в.гр.дело №5/2019г на БАС, с което искът на банката срещу длъжника П.  Б. бил отхвърлен. Към молбата не е представено съдебно решение.

       С  резолюция от 04.09.2019г,  ЧСИ е оставил без движение молбата на длъжниците за прекратяване на изп.производство и е изискал служебна справка от СлОС относно наличие на влязло в сила решение по т.дело №17/2017г на СлОС.

       С писмо от 12.09.2019г, ОС-Сливен уведомява ЧСИ Гергана Грозева, че  т.д. № 17/2017г на СлОС е изпратено по жалба  на БАС на 14.01.2019г и все още не е върнато на съда.

        И по четирите заповедни производства- ч.гр.дела № 636/2016; № 637/2016; № 638/2016г и №3658/2016г, всички по описа на СлРС, е проведено исково производство по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, като са налице постановени и влезли в сила съдебни актове, с изключение на последното заповедно производство/ ч.гр.дело № 3658/2016/.

        След като извърши служебна справка, съдът установи, че въз основа на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 636/2016г, е проведено исково производство по т.д.№ 39/2016г на СлОС, след подадено възражение от тримата длъжниците и указания на заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземането, в 1-месечен срок.

        С решение № 13/22.02.2017г по т.д. № 39/2016г на СлОС, искът на банката по чл. 422 ал.1 ГПК  е уважен изцяло.

        С решение по в.т.д. № 163/2017г на БАС, е потвърдено решението на СлОС, а с определение от 24.07.2017г по т.д. № 3092/2017г на ВКС, не е допуснато до касационно обжалване решението на въззивния съд.

       След проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 637/2016г  и възражение по чл. 415 ГПК от тримата длъжници, е предявен срещу тях иск по чл. 422 ал.1 ГПК, по който е образувано т.д. № 34/2016г на СлОС.

       С решение №19/24.04.2017г по т.д. № 34/2016г искът на банката е уважен изцяло и е признато вземането спрямо тримата длъжници.

       С решение по в.т.дело 193/17г на БАС, първоинстанционното решение е потвърдено, а с определение от 21.05.2018г по т.д. № 252/2018г на ВКС,  решението на БАС не е допуснато до касационно обжалване.

       След проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 638/2016г, и обезсилена заповед за незабавно изпълнение изп.лист срещу двама от длъжниците- П.Б. и Й.Б., иск по чл. 422 ал.1 ГПК е предявен само от главния длъжник- „Джорданс 2”ООД, по който е образувано т.д. № 26/2017г на СлОС.

        С решение № 39/03.11.2017г, постановено по същото дело, искът е уважен изцяло.

        С решение № 38/15.05.2018г по в.т.д. № 70/2018г на БАС, първоинстанционното решение е потвърдено изцяло.

        С определение от 13.01.2020г по т.д. № 796/2019г на ВКС, решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване.

        След проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 3658/2016г на  СлРС и подадени възражения от длъжниците, е предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК от банката срещу П.Б. и Й.Б., по който е образувано т.д. № 17/2017г на СлОС и постановено съдебно решение, но  към датата на приключване на съдебното дирене в тази инстанция, производството по т.д. № 17/17 на СлОС не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, а делото все още не е върнато в деловодството на съда.

       Горната фактическа обстановка е установена  по делото  въз основа на съвпупна преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.

       Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

       Предявени са четири обективно кумулативно съединени   отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

       Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е наличие на правен интерес от завеждането му.

       С предявените искове, двамата ищци, в качеството им на солидарни длъжници оспорват вземане, предмет на  четири изпълнителни листи, послужили за образуване на четири изп.дела:  №171/2016г,  № 172/2016г и № 173/2016г/ първите три- по описа на ЧСИ П.Г. и изп.дело № 1632/2016г- по описа на ЧСИ Г. ./, въз основа на  настъпила перемция и изтекла погасителна давност по отношение на всяко вземане.

       Ищците оспорват притезанието на взискателя във висящ изпълнителен процес, поради което имат правен интерес от предявените искове.

       Съгласно чл. 439 ал.2 ГПК, този иск може да бъде основан  само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

       Предмет на иска по чл. 439 ГПК е недължимост на изпълняемото материално право, основано на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

       Тъй като ищците се позовават на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно – изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност, два от предявените от тях искове по чл. 439 ал.1 ГПК, са процесуално допустими.

        В исковата молба се твърди, че вземането е недължимо поради изтекла след образуване на изп.дела погасителна давност. Ищците имат правен интерес  от предявяване на иск по чл. 439 ГПК и той е допустим не сами при висящо изп.производство към момента на предявяването му, но  при прекратено. Искът  е допустим независимо от това дали за събиране на вземането има висящо изп.производство към момента на предявяването му, респ. дали е вече прекратено. Правната сфера на ищците е накърнена от съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е и издадено изпълнителното основание. Безспорен е правния интерес на ищците от осуетяване на възможността за иницииране на ново изпълнително производство от кредитора,  докато изпълнителния лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите, което обуславя правен интерес от предявения иск.    

        Тъй като са предявени общо четири обективно кумулативно съединени иска, съдът дължи произнасяне по всеки един от тях.

         Първият иск е за признаване недължимост на вземането по изп.лист, издаден по ч.гр.дело № 636/2016г на СлРС, послужил като изпълнителен титул за образуване на изп.дело № 171/16г, което е прекратено по молба на взискателя с Постановление на ЧСИ от 13.11.2018г, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК,  поради настъпила  перемция, а именно изтекъл 2-годишен срок от последното изп. действие по делото, извършено на 05.05.2016г.

          Искът е процесуално допустим, но неоснователен.

          Настъпилата перемция е основание за прекратяване на изпълнителното производство, уредена в закона, но не и основание за признаване със СПН на недължимост на вземането, тъй като след като бъде прекратено изп.дело, взискателя разполага с възможност въз основа на същия изпълнителен лист за образува ново изп.дело, както е станало и в случая. След прекратяване на две изп.дела - № 171/2016г и № 173/12016г, взискателят се е присъединил  със същите изпълнителните листи като визскател по  изп.дело № 172/2016г.

          Не е спорно между страните, че е било проведено заповедно производство и издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу двамата ищци ,в качеството им на солидарни длъжник, за сумите, посочени в заповедта и изпълнителния лист.

           Безспорно е  също, че  издадената по ч.гр.дело № 636/2016 г. СлРС- заповед по чл. 417 ГПК е влязла в сила, след като е било проведено исково производство по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, приключило в влязъл в сила на 24.07.2018г съдебен акт, с който искът на банката е бил уважен изцяло.

           Ищците  твърдят, че задължението им към взискателя е погасено поради изтичане на предвидената в закона  давност,  тъй като срещу тях не са предприемани никакви действия по принудителното изпълнение  по изп.дело № 171/2016г и същото е вече прекратено.

          Съгласно т. 10 от  ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело №2/2013г ОСГТК, погасителната давност в изпълнителния процес не спира. Тя се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като:  налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

          Според даденото в ТР №2/2013г на ВКС тълкуване, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.   

          Според същото ТР, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, поради т.нар.”перемпция” и това прекратяване настъпва по силата на закона / ex lege /, като съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното производство и кога ще направи това.

       Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното по време валидно изпълнително действие.

       По изп.дело № 171/16г последното изпълнително действие е опис на недвижим имот, извършен на 05.05.2016г, т.е. на тази дата давността е прекъсната и започва да тече нова давност, която не е изтекла до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело / 10.03.2020г/

         Следва да бъде отчетено, че след прекратяване на изп.дело № 171/16г,  на 07.12.2018г, взискателят се е присъединил по изп.дело № 172/16 с вземането  по същия изпълнителен лист, което още веднъж прекъсна давността и от 07.12.2018г започва да тече нова давност, която е 5 г. за главницата и 3г- за лихвите, която не е изтекла.

         Освен това, съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е 5 години, т.е. от влизане в сила на съдебното решение по гр.дело 39/2016 на СлОС/ 24.07.2018г/ започва да тече нова  5- годишна давност , която не е изтекла .

          Вторият иск е за признаване недължимост на вземането по изп.лист, издаден по ч.гр.дело № 637/2016г на СлРС, послужил като изпълнителен титул за образуване на изп.дело № 172/16г, което е все още висящо.   

          Не се спори между страните, че е било проведено заповедно производство и издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу двамата ищци ,в качеството им на солидарни длъжник, за сумите, посочени в заповедта и изпълнителния лист.

           Безспорно е  също, че  издадената по ч.гр.дело № 637/2016 г. СлРС- заповед по чл. 417 ГПК е влязла в сила, след като е било проведено исково производство по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, приключило в влязъл в сила на 21.05.2018г съдебен акт, с който искът на банката е бил уважен изцяло.

          Ищците отново твърдят, че задължението им към взискателя е погасено поради изтичане на предвидената в закона  давност,  тъй като срещу тях не са предприемани никакви действия по принудителното изпълнение  по изп.дело № 172/2016г  и същото е вече прекратено.

           Искът е  процесуално допустим, но неоснователен.

           Последното валидно изп.действие, извършено по изп.дело № 172/2016г е насрочена публична продан от 16.11.2019г до 16.12.2019г, когато се прекъсва давността и от тази дата тече нова давност.

         Освен това, с влизане в сила на съдебното решение по т.д. № 34/16г на СлОС установителен иск  - 21.05.2018г заточва да тече нова давност, която съгласно чл. 117 ал.2 ЗЗД  е винаги 5 годишна и не е изтекла .

        Третия иск е за признаване недължимост на вземането по изп.лист, издаден по ч.гр.дело № 638/2016г на СлРС, послужил като изпълнителен титул за образуване на изп.дело № 173/16г, което е прекратено по молба на длъжниците с Постановление на ЧСИ от 13.11.2018г, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК,  поради настъпила  перемция, а именно изтекъл 2-годишен срок от последното изп. действие по делото, извършено на 05.05.2016г.

            Искът е процесуално недопустим, а по същество и неоснователен.

            Не се спорно между страните, че е било проведено заповедно производство и издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу двамата ищци ,в качеството им на солидарни длъжник, за сумите, посочени в заповедта и изпълнителния лист.

           Безспорно е  също, че  издадената по ч.гр.дело № 638/2016 г. СлРС- заповед по чл. 417 ГПК е влязла в сила, след като е било проведено исково производство по реда на чл. 422 ал.1 ГПК, приключило в влязъл в сила на 13.01.2020г съдебен акт, с който искът на банката е бил уважен изцяло.

            По изп.дело № 173/16г последното изпълнително действие е опис на недвижим имот, извършен на 05.05.2016г, т.е. на тази дата давността е прекъсната и започва да тече нова давност, която не е изтекла до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.

         Следва да бъде отчетено също, че след прекратяване на изп.дело № 173/16г, на 07.12.2018г, взискателят се е присъединил по изп.дело № 172/16 с вземането  по същия изпълнителен лист, с което още веднъж се прекъсва давността и от 07.12.2018г започва да тече нова давност – 5 г. за главницата и 3г- за лихвите, която не е изтекла.

          Съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД, щом вземането е установено със съдебно решение, нов давностен срок започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, което е в настоящия случай е  13.01.2020г, като в тази хипотеза  погасителната давност е винаги 5- годишна и не е изтекла към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело .

        Освен това, следва да се има предвид, че третото заповедно производство/ ч.гр.дело № 638/2016г на СлРС/, първоначално е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изп. лист срещу трима длъжници: главен длъжник „Джорданс 2”ООД и солидарните длъжници- П.Б. и Й.Б., след което разпореждането на заповедния съд е отменено по отношение на солидарните длъжници, като спрямо тях е отказано издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изп.лист. Според указанията на заповедния съд, иск по чл. 422 ал.1 ГПК е предявен само срещу главния длъжник „Джорданс 2”ООД и страните по исковото производство, приключило на 13.01.2020г с влязъл в сила съдебен акт, са банката и”Джорданс 2” ООД. Ищци по настоящото дело са само П.Б. и Й.Б., което прави третия им иск процесуално недопустим, тъй като те не са страни нито по изпълнителното дело, нито по  исковото производство по чл. 422 ГПК.

        Като недопустим, искът им следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част – прекрати като недопустимо.

        Съответно на предмета на отрицателния установителен иск, надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право, а именно длъжникът като ищец и взискателят като ответник. В настоящия случай има несъответствие между длъжника като ищец в настоящото производство и длъжника- ответник в производството по чл. 422 ал.1 ГПК, който е и единствен длъжник по изп.дело № 173/2016г, тъй като изпълнителното производство е прекратено по отношение на другите двама длъжници – П. и Й. Ботушеви, които нямат правен интерес от предявяване на настоящия иск.

         Четвъртият иск е за признаване недължимост на вземането по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 3658/16г на СлРС, послужил за образуване на изп.дело № 1632/16г на ЧСИ Г.Г. което е висящо. 

        Искът е  недопустим и следва да се остави без разглеждане.

        След извършване на служебна справка, съдът установи, че  все още няма постановен и влязъл в сила съдебен акт по проведеното исково производство по чл. 422 ГПК. Постановеното решение по т.д. № 17/2017г на СлОС все още не е влязло в сила. Нито са представени доказателства от ищците за влизането му в сила, нито делото е върнато на съда.

         Съгласно чл. 439 ал.2 ГПК, този иск може да бъде основан  само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

         Ищците се позовават на изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност за вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но исковото производство, като продължение на заповедното, все още не е приключило, а разпоредбата на чл. 439 ал.2 ГПК изисква правопогасяващите факти да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

        То е издадено в заповедно производство, но заповедна за незабавно изпълнение не е влязла в сила. Тя ще бъде стабилизирана с влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, постановено по предявен иск  по чл.422 ГПК. Длъжникът в заповедното производство може да се ползва от защитата по чл. 439 ГПК, но само при условие, че новите факти са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл. 416 ГПК. Неподаването на възражение по чл. 414 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска по чл. 422 ГПК, имат за последица създаване на стабилитет на заповедта.

         Щом няма влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, искът по чл. 439 ГПК е преждевременно заведен и е процесуално недопустим.        

         Освен това, последното изпълнително действие по това дело е от 06.02.2019г, когато е изготвена оценка на имотите от вещо лице. Тогава се прекъсва давността и започва да тече нова давност, която не е изтекла

        Що се отнася до другите наведени в исковата молба възражения срещу вземането по всички изпълнителни основания/нищожни изпълнителни листи, липса на валидно изпълняемо право и облигационни отношения, наличие на симулативен кредитор, прекратени договорни отношения, изтекъл срок на договорите за кредит, предмет на изпълнителните листи и издадените заповеди, за неспазен 6-месечен срок по чл. 147 ал.1 ЗЗД по отношеие на поръчителите, ненастъпила предсрочна изискуемост /, те се релевират при подадено възражение срещу заповедите за изпълнение  или в производството по чл. 422 ГПК. Искът по чл. 439 ал.1 ГПК, с който може да се оспори изпълняемото материално право, изключва възможността да се основа на факти, преклудирани със СПН, поради което е недопустим иск, основан на такива факти.

        На основание чл. 78 ал.1 ГПК,  ищците биват осъден да заплатят на ищеца разноските по делото съгласно списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата  9584.53 лв, платена по банков път адвокатско възнаграждение.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от П.Д.Б. с ЕГН -********** и Й.Г.Б. с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.П. М., срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.”, ул.”С.С.*, иск по чл. 439 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че П.Д.Б. с ЕГН -********** и Й.Г.Б. с ЕГН-********** НЕ ДЪЛЖАТ солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,  ЕИК- ******* следните суми:  19 252.80 евро- главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 25.04.2007г, изменен и допълнен с допълнително споразумение от 08.02.2012г и договор за поръчителство от 08.06.2012г, ведно със  законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 18.02.2016г до окончателното изплащане;  договорна лихва в размер на 410.06 евро, за периода 10.06.2015г- 17.02.2016г; наказателна лихва в размер на 923.13 евро за периода 10.06.2015г- 17.02.2016г  и разноски в размер на 805.61лв- държавна такса и 1134.20 лв- адв.възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 636/2016 по описа на РС-Сливен, въз основа на който е образувано изп.дело № 171/2016г по описа на ЧСИ Павел Г.,*** действие СлОС.  

 

         ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от П.Д.Б. с ЕГН -********** и Й.Г.Б. с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.П. М., срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.”, ул.”С.С.”*, иск по чл. 439 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че П.Д.Б. с ЕГН -********** и Й.Г.Б. с ЕГН-********** НЕ ДЪЛЖАТ солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД,  ЕИК- ******   следните суми:  87055.89 евро- главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 25.10.2007г, изменен и допълнен с допълнително споразумение от 08.02.2012г, ведно със  законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 18.02.2016г до окончателното изплащане ; просрочена такса управление- 689.94 евро; договорна лихва в размер на 11539.84 евро за периода 10.06.2013г- 17.02.2016г; наказателна лихва в размер на 12901.77 евро за периода 10.06.2013г- 17.02.2016г и разноски в размер на  4388.39 лв- държавна такса и 3 821.20 лв- адв.възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 637/2016 на РС-Сливен, въз основа на който е образувано изп.дело №  172/2016г по описа на ЧСИ П.Г.,*** действие СлОС.

 

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМ предявеният от П. Д.Б. с ЕГН -********** и Й.Г.Б. с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.П. М., срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.”, ул.”С.С.”*, иск по чл. 439 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че П.Д.Б. с ЕГН -********** и Й.Г.Б. с ЕГН-********** НЕ ДЪЛЖАТ солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД,  ЕИК- *******    сумите: 24528.79 евро- главница по договор за бизнес ипотечен кредит от 10.05.2008г, изменен и допълнен с допълнително споразумение от 08.06.2012г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 18.02.2016г до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 3126.27 евро за периода 10.08.2013г- 17.02.2016г; наказателна лихва в размер на 3161.10 евро за периода 10.08.2013г- 17.02.2016г, и разноски в размер на  2651.70лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 638/2016 на РС-Сливен, въз основа на който е образувано изп.дело №  173/2016г по описа на ЧСИ П.Г.,*** действие СлОС,  като  ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №216/2019г по описа на СлОС в тази му  част.

 

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМ предявеният от П.Д.Б. с ЕГН -********** и Й.Г.Б. с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.П. М., срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК- ********* със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.”, ул.”С.С.”*, иск по чл. 439 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че П.Д.Б. с ЕГН -********** и Й.Г.Б. с ЕГН-********** НЕ ДЪЛЖАТ солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД,  ЕИК- ******** сумите: 81402.45 лв- главница по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.12.2003г и допълнително споразумение от 09.04.2012г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 29.08.2016г до окончателното изплащане;  договорна лихва в размер на 21045.21 лв за периода 10.01.2015г- 26.04.2016г; наказателна лихва в размер на  5534.59 лв за периода 10.01.2015г- 22.08.2016г и 4807.74 лв. - разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3658/2016 на РС-Сливен, въз основа на който е образувано изп.дело №  1632/2016г по описа на ЧСИ Г.Г., с рег. № 915 и район на действие СлОС, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №216/2019г по описа на СлОС в тази му част.

 

            ОСЪЖДА от П.Д.Б. с ЕГН -********** и Й.Г.Б. с ЕГН-**********,***, да заплатят  на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК- *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.”, ул.”С. С.” № * , сумата  9584.53 лв, представляваща  разноски по делото.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: