Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Сливен, 24.04.2019 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 219 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Чрез ЧСИ на 31.01.19г. е постъпила жалба от длъжник против разпореждане на ЧСИ за отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433  т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че ЧСИ неправилно е отказал да прекрати изцяло изпълнителното производство, макар да е настъпила законова перемпция. Развива детайлни и подробни съображения относно правната фигура на перемпцията, позовава се на съдебна и тълкувателна практика. Счита, че последното извършено по делото изпълнително действие е от 05.08.2014г. и с изтичането на две години от тази дата прекратяването е настъпило по право и СИ е следвало да го констатира, което той не само, че не е сторил, но е и отказал да уважи искането й за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Освен това отказът му е немотивиран, което също е основание за отмяната му. Твърди, че постановлението е в противоречие с разясненията, дадени в т. 10 на ТР по т.д. №2/13г. на ОСГК, съгласно която извършването на разпределение не прекъсва погасителната давност, а подаваните молби по изпълнителното производство са от ненадлежно упълномощени лица и не прекъсват давността.

Поради изложеното моли окръжния съд да отмени обжалваното постановление и постанови прекратяване на производството по изпълнителното дело, евентуално – да укаже на ЧСИ да постанови акт, приключващ производството.

Участващите на насрещната по жалбата страна лица не са подали писмени възражения.

ЧСИ е представил писмени мотиви, в които заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна, излага подробна хронология на действията по делото.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ.

Разгледана по същество е неоснователна:

Молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание настъпила перемпция, се основава на твърдението, че последното извършено изпълнително действие е публичната продан на недвижим имот през 2014г., приключила с постановление от 05.08.14г. на СИ, с което за купувач е обявен присъединеният взискател Н.П. за сумата от 80 000 лв.

От хронограмата на изпълнителното производство обаче е видно, че след тази дата, с оглед разпоредбата на чл. 495 от ГПК, е било изготвено разпределение на 22.08.14г., предявено на страните на 25.09.14г. и влязло в сила на 30.09.14г., но в едноседмичния срок, течащ от този момент, не са постъпили сумите. След обявяване на следващ купувач и насрочване на нова дата за предявяване на разпределение – 08.09.15г., на която такова не се е осъществило, е насрочена дата 20.10.15г., когато то е било предявено на страните.

Разпределението е било обжалвано, отменено с решение на СлОС с дадени указания, в резултат на което изготвеното ново разпределение е предявено на страните на 28.07.16г. и е влязло в сила. На купувача-взискател отново е указано да внесе в едноседмичен срок сумата по разпределението, което той не е сторил, а СИ е констатирал товас протокол от 05.01.17г., и прилагайки разпоредбата на чл. 493 т. 2 вр. чл. 495 от ГПК, е обявил за купувач отново присъединения взискател Н.П., но за сумата 70 000 лв.

Това наложило изготвяне на ново разпределение, предявено на страните на 31.05.17г. Длъжницата /и жалбоподателка в настоящото производство/ е обжалвала разпределениеито пред СлОС, който го отменил и дал указания на СИ, в изпълнение на които СИ е изготвил ново разпределение на 10.11.17г. На насрочената дата за предявяване – 12.12.17г. Такова не е извършено поради нередовно уведомяване на участниците, насрочена е нова дата – 08.02.18г., когато това разпределение е предявено на страните.

Длъжницата-жалбоподател е подала жалба чрез съдебния изпълнител до СлОС срещу разпределението на 14.02.18г. и след администрирането й от СИ, тя е постъпила в деловодството на СлОС на 29.01.2019г., която е образувана в дело, висящо към момента.

Искането на длъжницата-жалбоподател за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е подадена на 16.01.19г., с разпореждане от същата дата СИ е отказал да стори това, същото е връчено на длъжницата на 22.01.19г. и настоящата жалба против отказа е подадена до СлОС чрез ЧСИ на 29.01.19г.

При това положение не може да се изведе заключение, че е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по право по смисъла на т. 8 на чл. 433 ал. 1 от ГПК, тъй като визираното изпълнително действие – публична продан на недвижим имот, не е приключило към момента, тоест – не може да се приеме, че е „извършено“, което да постави в течение 2 годишния перемпторен срок.

Действително, съгласно т. 10 на ТР №2/2015г. по  т.д.№282013г. на ОСГК е посочено че:

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Така е видно, че в случая е предприето изпълнително действие „публична продан“ и то се счита завършено с постъпването на парични суми от проданта. Такива не са постъпили до момента. Независимо, че през последните около 5 години СИ многократно извършва разпределение, /като последното от тях още не е влязло в сила/, а извършването на разпределение не се счита за същинско изпълнително действие и само по себе си не прекъсва давността, решаващият юридически факт, бележещ края на изпълнителното действие, обективирано в изпълнителния способ „публична продан“ и стартиращ срока на перемпцията, е постъпване на парични суми от проданта.

Ако за купувач бе обявен обикновен наддавач /а не взискател/, нормотворецът предвижда в чл. 492 ал. 3 от ГПК, че купувачът в 2 седмичен срок от обявяването му за купувач, е длъжен да внесе предложената цена. Едва след това се пристъпва към разпределение на постъпилата сума по чл. 460 от ГПК. В този случай постъпването на паричната сума предхожда разпределението и с внасянето й, се счита за приключена проданта като вид изпълнително действие. Поради това и извършването на разпределението й след това и плащането от странана СИ на суми на взискателите, не се считат за изпълнителни действия.

Не така стоят нещата обаче когато за купувач е обявен взискател, както е в настоящия случай. При тази хипотеза правната норма на чл. 495 от ГПК предвижда, че взискателят, обявен за купувач, е длъжен в 2 седмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе необходимата сума. Тоест – евентуалното постъпване на паричната сума следва разпределението, поради което приключващият изпълнителното действие момент – постъпване на парични суми от проданта – настъпва едва след внасянето на сумата от страна на купувача-взискател.

Така е видно, че в случая не е завършен динамичният  фактически състав на изпълнителното действие „публична продан на недвижим имот“, поради което не може да се приеме, че е имало непрекъсвано 2 годишно бездействие от взискателите или СИ, което да доведе до прекратяване на изпълнителното производство ех lege, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Като е отказал да прекрати изрично делото, ЧСИ не е постановил незаконосъобразен акт, тъй като обективно не са осъществени условията на закона, предизвикващи прекратителния ефект.

Ето защо жалбата се явява неоснователна и не следва да се уважава.

Ръководен от гореизложеното съдът

         

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх. № 4384/31.01.2019г. подадена от длъжника Н.Г.С. против разпореждане на ЧСИ от 16.01.2019г. по изп.д. 20179150403883, с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на осн. чл. 433 т. 8 от ГПК по изп.д. 20179150403883  на ЧСИ рег. № 915 и р-н на действие района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: