Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 07.06.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                : СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                    

При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 221 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. В. в качеството му на процесуален представител на В.Д.А., ЕГН **********,*** против решение № 88/25.01.2019г. по гр.д. № 3083/2018г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Д.Н.А. , ЕГН **********,*** положителен установителен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 вр. с чл.124 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 87 и 195 ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че въззиваемата А. дължи на въззивницата А. сума в размер на 450.00 лв., представляваща продажна цена по развален договор за продажба на мобилен апарат „Айфон 6 +“, сключен на 04.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 718/15.03.2018 г. по гр.д. 1252/2018г. на СлРС. С обжалваното решение въззивницата е била осъдена да заплати и деловодни разноски по делото. Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при постановяване на решението не се е взело предвид, че към датата на продажбата телефонът не е работил, а причината да се закупи е била именно твърдението на продавача, че той е работещ. Ако от продавача било изяснено, че телефонът не работи дори и с чип към датата на продажбата му, същият е нямало да бъде закупен. Неправилно съдът бил приел, че не е налице реално връщане на телефона и изявлението за разваляне на договора не е достигнало до продавача. Ответницата на два пъти била търсена за получаване на пратка чрез куриер, но не ги е получила. Освен това изявлението за разваляне било стигнало до ответника с връчването на съдебните книжа, тъй като в тях то било изрично манифестирано. Страната посочва, че са били налице скрити недостатъци в закупения телефон, а именно ищцата не е знаела, че към датата на продажбата няма чип, с който телефонът да работи. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове . Претендират се разноски за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на насрещното адвокатско възнаграждение.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П., пълномощник на Д.Н.А., ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че по делото не е доказано нито, че процесния телефон конкретно е направен опит да бъде върнат на ответницата, нито че е направено изявление за разваляне на договора. Такова изявление било достигнало до купувача едва със Заявлението за изпълнение на парично задължение по заповедното производство . на следващо място се посочва, че няма как купувачът да развали договора без да даде възможност и срок, в който продавачът да отстрани недостатъците на продадената вещ. Като цяло развалянето на договора не се допускало, когато неизпълнената част от договора е незначителна с оглед интереса на купувача. В случая договорът бил изпълнен и не следвало да се развали. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

         Страните не са направили доказателствени искания.

В с.з. въззивникът редовно призован  не се явява. Представлява се от адв. В., който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея. Моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована  не се явява. Представлява се от представител по пълномощие адв. П., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 07.02.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 20.02.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предявен е положителен установителен иск за признаване за установено, че сумата за , която е била издадена заповед за изпълнение е дължима.

Между страните са съществували облигационни отношения. Ответницата е продала на ищцата/въззивница телефон с изричното уточнение, че освен незначителни външни забележки телефонът за да работи е необходимо да се постави допълнителен, специален чип за декодиране. В тежест на ищцата е било да докаже, че закупеният телефон е бил с недостатъци, които са му пречили да функционира и евентуално да докаже, че договорът между страните е бил развален.

В разпоредбата на чл. 193 от ЗЗД е посочено, че продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновено или за предвиденото в договора потребление.

В конкретния случай няма никакво съмнение, че при продажбата на процесния телефон купувачът е бил наясно, че за да функционира е необходимо да му се сложи допълнителен чип. Без значение е дали актуализацията, която е деактивирала последния действащ чип е била осъществена преди или след самото получаване на телефона. Тя е можела да се случи и след момента на получаването му и пак да е необходимо купувачът да търси нов чип. Всъщност закупеният телефон не е бил недействащ. Той се е нуждаел от допълнителен чип, който се е разработил в рамките на няколко месеца. Купувачът е бил уведомен за необходимостта от поставянето на чип и се е съгласил на сделката при това условие. В случая не може да се говори за скрит недостатък у продадената вещ, тъй като необходимостта от допълнителен чип е била известно условие. Въззивникът не успя да докаже, че при сключване на договора условието е било продадентият телефон да е с актуален чип. Това обстоятелство е било в неговата доказателствена сфера.

Съдът намира , че не е доказано и твърдението на жалбоподателя за разваляне на договора. За да се стигне до разваляне на двустранен договор е необходимо да са налице предпоставките на чл. 87 от ЗЗД. Развалянето на договора е можело да бъде направено ( включително и устно), след като на продавача се отправи уведомление за разваляне ( което да достигне до него), след като се даде подходящ срок за изпълнение и се отправи предупреждение, че след изтичане на срока договорът ще се счита за развален. Съдът не установи да са изпълнени условията на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД.  Реално до купувача не е достигнало изявление за разваляне на договора. Няма данни да са налице и да са се осъществили и условията по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД за разваляне на договора при т.н. „виновна невъзможност“ – изпълнението да е станало невъзможно изцяло или отчасти, да е станало безполезно или да не е в уговорения срок. Съдът намира, че разваляне на практика не е осъществено.

Не на последно място следва да се вземе предвид обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство процесният телефон е бил отключен и може да работи с всички мобилни оператори по света.

Тъй като правните изводи на настоящия съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

По отношение на разноските по делото , съдът намира, че с оглед изхода на делото такива биха били дължими на въззиваемата страна. Тя е направила искане за присъждане на разноски, но по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че за въззивната фаза на производството страната е направила разноски. С оглед на изложеното деловодни разноски не следва да се присъдят.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №88/25.01.2019г. по гр.д. № 3083/2018г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.