Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №84

 

гр. Сливен, 22.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ         

ЧЛЕНОВЕ:        М. БЛЕЦОВА  

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №225 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №11/27.02.2019г. по гр.д.№539/2018г. на Котелски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 357 от КТ, предявен от В.С.Х. срещу ТП „Държавно горско стопанство Тича“ за отмяна на наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на основание чл.188, т.2 от КТ със Заповед №РД№ 10-131 от 30.08.2018г. на Директора на ТП „ДГС Тича“. С решението са присъдени разноски на ответното ТП „ДГС Тича“ в размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство В.С.Х. чрез пълномощник адв. Б.Р. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си, въззивникът В.Х. чрез пълномощника си адв. Р. посочва, че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е неправилно,  материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилен извода на районния съд за законосъобразност на обжалваната заповед и съобразяването на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Съдът не съобразил установените факти и неправилно приел, че ищецът е бил длъжен да се яви на обичайното си работно място, въпреки че все още бил включен в командировъчната заповед от 16.08.2018г. на Директора на ЮИДП – Сливен за времето от 19.08.2018г. до 26.08.2018г. в район на РДГ – Варна. На следващо място посочва, че не е съобразена тежестта на нарушението, като евентуалното нарушение е маловажно и не се е отразило по никакъв начин на нормалното провеждане на трудовия процес в ТП „ДГС Тича“ и не са настъпили никакви вредни последици. Поради това заповедта за налагане на наказанието е незаконосъобразна и необоснована. Счита, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е уважил доказателственото му искане за разпит на втори свидетел. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и  да постанови ново, с което да уважи предявения иск и да му присъди направените по делото пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна ТП „ДГС Тича“ чрез пълномощник адв. М.Г..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Развива съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Намира за неоснователно твърдението на въззивника за маловажност на нарушението. Посочва, че задължение на работника е да се яви на обичайното си работно място, а не по собствено усмотрение да решава дали да прекара времето на очакване за извикване обратно на обекта на командировката у дома си или да се яви на работното си място по основния си договор. Счита, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение, с оглед възложените на ищеца трудови функции, доверието на работодателя и последиците от нарушението и доколко те могат да повлияят върху дейността на работодателя и на останалите служители.

            С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът В.С.Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Р., който поддържа въззивната жалба на подробно изложените в нея основания и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата страна ТП „ДГС Тича“, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв.Г., която посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, обосновано, постановено с оглед събраните по делото доказателства и моли съда да го потвърди.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е незаконосъобразно и неправилно.

Въз основа на събраните по делото пред районния съд доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че страните са в трудово правоотношение помежду си, по силата на което ищецът в първоинстанционното производство В.С.Х. заема длъжността „горски надзирател“ при ответното ТП „Държавно горско стопанство Тича“.

Със Заповед №РД-10-200 от 16.08.2018г. Директорът на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, въз основа на заповед на МЗХГ, командирова служители на ЮИДП Сливен и поделенията му, сред които и В.С.Х. /№23/, в района на териториалния обхват на РДГ – Варна за времето от 19.08.2018г. до 26.08.2018г. със задача: участие при изграждането на предпазно съоръжение /ограда/ по държавната сухопътна граница на Република България и Република Румъния; осъществяване на непрекъснато наблюдение и охрана на трасето на съоръжението с цел недопускане преминаването на диви свине на територията на страната до цялостното изграждане на оградно съоръжение. Със Заповедта е определен инж. М.К.да ръководи и координира действията на всички командировани лица.  

Видно от събраните по делото гласни доказателства /писмени няма ангажирани в тази насока/, на третия ден от командировката телта за оградата свършила и отговорникът, по тяхно искане, разрешил на командированите да се приберат кой от където е, но да чакат, защото можело всеки момент да ги извикат да се върнат на работа обратно, когато доставят телта. На 22.08.2018г. следобед ищецът и останалите от ТП „ДГС Тича“ се върнали. След няколко дена всички командировани били извикани обратно на мястото на командировката да довършат задачата. На 23 август ищецът не отишъл на работа в ДГС Тича. По нареждане на зам. директора Кязимов, прекия началник на ищеца – свид.Мехмед Ахмедов му се обадил на 23 август да се яви на работа и на следващия ден В.Х. ***.

Доказателства за прекратяване, респ. прекъсване на командировката по Заповед №РД-10-200 от 16.08.2018г. на Директора на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, няма ангажирани.

На 28.08.2018г. директорът на ТП „ДГС Тича“ изискал в нарочно писмено искане обяснения от В.С.Х. на основание чл.187, ал.1 от КТ по въпроса „защо на 23.08.2018г. не е бил на работното си място, въпреки че още на 22.08.2018г. сутринта е бил освободен от задълженията, възникващи по Заповед №РД-10-200/16.08.2018г. на Директора на Югоизточно държавно предприятие – Сливен“.

На 28.08.2018г. В.Х. е депозирал писмени обяснения, като е посочил, че се върнал от командировката надвечер на 22.08.2018г. и не се явил на работа на 23.08.2018г., защото от 14.08.2018г. до 22.08.2018г. е работил без почивен ден.

Със Заповед №РД-10-131/30.08.2018г. на директора на ТП „ДГС Тича“ на основание чл.195, ал.1, вр. с чл.188, т.2 и вр. с чл.187, т.1 от КТ, В.С.Х. е наказан с дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за неизпълнение на трудовите задължения – неявяване на работа на 23.08.2018г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Котелският районен съд е бил сезиран с предявен от В.С.Х. *** иск за отмяна на наложено със Заповед №РД-10-131/30.08.2018г. на директора на ТП „ДГС Тича“ дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, с правно основание чл.357, ал.1, вр. с чл.187 и чл.188, т.2 от КТ.

Работодателят – ответник в първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото, следва да установи, по пътя на пълното и пряко доказване с безспорни и годни доказателства, законосъобразността на процесната заповед, с която е наложил на работника – ищец дисциплинарно наказание.

Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се реализира, като се следва едно определено дисциплинарно производство. То обхваща четири основни въпроса: установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина; определяне на вида на дисциплинарното наказание; издаване на заповед за дисциплинарно наказание и връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението. Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя – установява извършването на определено по фактическия си състав нарушение на трудовата дисциплина, извършено от работника, като е длъжен да събере необходимите за това доказателства, които го потвърждават. В тази фаза от развитието на дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая от ищеца са поискани писмени обяснения нарушението, като той е дал такива.

При извършването на служебната проверка относно спазването на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ, съдът прецени, че същите са спазени.

На следващо място, при проверката по чл.195 от КТ, че процесната заповед отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, като в нея са посочени нарушителят, нарушението, дата на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който същото е наложено. Заповедта е връчена на лицето. 

Съдът пристъпи към изследване на другите обстоятелства, които следва да се установят в производството - налице ли е нарушение на трудовата дисциплина, извършено ли е виновно от работника, правилно ли е определен вида на наложеното наказание, съобразно критериите, визирани чл.189, ал.1 от КТ. В тази насока въззивният състав категорично не споделя правните изводи на първоинстанционния съд.

Безспорно, на 23.08.2018г. ищецът не се е явил на работа в ответното ТП „ДГС Тича“, но според съда, това неявяване не е виновно неизпълнение на трудовите му задължения и не се явява дисциплинарно нарушение. По делото е категорично установено, че въз основа на надлежно издадена писмена Заповед №РД-10-200 от 16.08.2018г. на Директора на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, ищецът В.С.Х., наред с други служители на ЮИДП Сливен и териториалните му поделения, е бил командирован да изпълни точно поставена задача в района на териториалния обхват на РДГ – Варна за периода 19.08.2018г. – 26.08.2018г.

Командировката е едностранна промяна на мястото на работа на работника и служителя, без да се променя характерът на работа. Работодателят изпраща командированите лица да извършат конкретна служебна работа в друго населено място или в чужбина. Необходимостта от командировка се определя от работодателя, а също така и кой работник или служител да бъде командирован, къде и за какъв период да се проведе командировката. По време на командировката работниците или служителите изпълняват обичайните си трудови задължения, но извън мястото на постоянната им работа. Изпълнението на заповедта за командировка е задължително за работника.

В случая, както бе посочено в периода 19.08.2018г. – 26.08.2018г., т.е и за датата 23.08.2018г., ищецът е бил командирован по посочената заповед, т.е. той е бил с променено място на работа. Доказателства, че командировката му е била прекратена, респ. прекъсната, както твърди ответника, не са ангажирани. Напротив, преустановяването на работата по поставената със Заповед №РД-10-200/16.08.2018г. задача е било временно, с оглед доставянето на тел и отговорникът е разрешил по молба на командированите да си отидат за ден-два, като очакват във всеки момент да ги извикат, за да продължат работата по поставената им задача. Действително, след няколко дни, работата по поставената им задача била възобновена /арг. свидетелските показания/. Следователно надлежно прекратяване на командировката за въпросната дата 23.08.2018г. няма. Поради това, съдът намира, че с неявяването си на постоянното си работно място, което обаче по време на командировката е променено, ищецът не е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, не е налице виновно неизпълнение на трудово задължение.

На следващо място, следва да се посочи, че работодателят при провеждане на дисциплинарното производство и при вземане на решението дали да наложи и какво дисциплинарно наказание, следва да има предвид всички обстоятелства, при които е извършено нарушението и безспорно налице ли е вина у работника, тъй като подлежат на наказване само виновно извършените нарушения на трудовата дисциплина. При решението на дисциплинарнонаказващия орган дали да наложи дисциплинарно наказание следва да се държи сметка не само за факта за извършени нарушения, но и за техния характер, причината за извършването им, тежестта им, обстоятелствата при които са извършени и за поведението на наказания, т.е. за неговото отношение към извършеното. В случая, такава преценка, според съда, не е направена от наказващия орган.

Въззивният състав намира, че виновно поведение при извършване на посоченото нарушение от страна на наказания работник – ищеца, няма. Вината е съществен елемент на нарушението на трудовата дисциплина, без вина при неизпълнението на трудовите задължения няма нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарна отговорност. В случая липсва виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца по изложените съображения.

От друга страна следва да се отбележи, че когато работодателят реши да наложи дисциплинарно наказание, той трябва да направи избор между дисциплинарните наказания по чл.188 от КТ. Това е оценъчна дейност, при която работодателят е длъжен да се ръководи от критериите на чл.189, ал.1 от КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя. Според съда, с оглед установените факти, извън горния извод, дори и да се приеме, че е налице формално нарушение на трудовата дисциплина /което не е така, защото законът изисква виновно поведение на работника, което в случая не е налице/, то работодателят не е извършил правилна преценка на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е съобразил тежестта му и е наложил несъобразено с тези обстоятелства наказание.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, заедно с атакуваната заповед.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което исковата претенция се уважи, като съдът отмени наложеното дисциплинарно наказание.  

С оглед изхода на процеса, неправилно и незаконосъобразно са и присъдените в полза на ответното ТП „ДГС Тича“ разноски, като решението следва да се отмени и в тази му част.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца В.Х. следва да се присъдят направените по делото пред първа инстанция разноски в размер на 200лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Пред въззивната инстанция никоя от страните не е доказала извършването на разноски, поради което съдът няма да присъжда такива. 

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника – работодател ТП „ДГС Тича“ следва да бъде осъден да заплати съответна държавна такса за производството в размер на 50лв. за първата инстанция по сметка на КРС и 25лв. за въззивното производство по сметка на СлОС.

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №11 от 27.02.2019г., постановено по гр.д. №539/2018г. по описа на Котелски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наложеното със Заповед №РД-10-131/30.08.2018г., издадена от Директора на ТП „Държавно горско стопанство Тича“ дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение” на В.С.Х. с ЕГН ********** ***, заемащ длъжността “горски надзирател“ в ТП „ДГС Тича“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Тича“ да заплати на В.С.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 200 лева, представляваща направени пред първата инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Тича“ да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС – Котел сумата от 50лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното производство и по сметка на СлОС сумата от 25лв., представляваща държавна такса за въззивното производство.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                           

                       

                                                                                 2.