Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 07.06.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 : СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                                                       

При секретаря: Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 227 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. П. в качеството му на процесуален представител на Общинско предприятие “Земеделие, гори и водни ресурси“, ********** против решение № 224/22.05.2019г. по гр.д. № 3353/2018г. на Сливенския районен съд, с което е признато на основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ уволнението за незаконно и е отменена Заповед № РД – 05 – 296/06.06.2018г., с която Директорът на ОП“ЗГВР – Сливен“ е прекратил трудовото правоотношение с Н.В.Н., ЕГН ********** ***. С обжалваното решение Н. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ горски стражар“, въззивникът е осъден да заплати сумата от 5950.08 лв.сбор от брутните трудови възнаграждения на ищеца за периода 07.06.2018 г. – 07.12.2018 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 80.21 лв. представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е получавал по – ниско трудово възнаграждение. Въззивникът е бил осъден да заплати и деловодните разноски по делото, както и следващите се държавни такси.

         В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Изложено е твърдение, че доказателствената тежест пред РС – Сливен е била неправилно разпределена, като на жалбоподателя не било станало ясно към кой момент е следвало да докаже, че е осъществено реално съкращаване на щата – към произволен момент от дейността му или към момента на прекратяване на трудовите правоотношение с въззиваемия. Също така не било ясно към кой момент е следвало да се докаже осъществяването на подбор. Страната заявява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия са съществували две щатни бройки ( по щатното разписание от 01.01.2018г.) за „ горски стражар“, които са били заети от други лица, а предишните две бройки „ горски стражар“ са били трансформирани в „общ работник горско стопанство“. Според жалбоподателя в тази хипотеза за работодателя възниквало право, а не задължение за подбор. Въззивникът заявява,че разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 8 от КТ е неприложима в случая, както и че разпоредбата на чл. 329 от КТ не е била нарушена. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски. Моли се, ако съдът приеме, че доказателствената тежест не е била правилно разпределена от РС да се извърши ново разпределение, като на страната бъде указано кои факти и към кой момент следва да се докажат.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Д., пълномощник на Н.В.Н., ЕГН **********, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че при съкращаване на щата подборът е задължителен щом се премахват част от бройките за една длъжност или част от еднакви длъжности. Страната посочва, че недопустимо едва с въззивната жалба е посочено, че ответникът намалявайки щатните бройки за численост за длъжността „горски стражар“ от 2 на 4 ги е преобразувал в 2 щатни бройки „ общ работник горско стопанство“. Тези фактически твърдения били недоказани. На следващо място се посочва, че изрично процесуалният представител на въззивника в с.з. е заявил, че не оспорва доклада по делото на съда и че няма въпроси по него, поради което искането му в тази насока е неоснователно. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

В с.з. въззивникът,  редовно призован се представлява от адв.П., който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

В с.з. въззивваемият , редовно призован се явява лично и с адв.Д., която заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважена. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 07.03.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 21.03.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Първият въпрос, на който следва да се отговори в настоящето производство е към кой момент следва да се докаже, че работодателят е извършил подбор. Без никакво съмнение, това е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

В разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. 2 от КТ е предвидена възможността работодателят да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника, когато е налице съкращаване на щата. В една от хипотезите на чл. 329 от КТ е предвидено, че при съкращаване на щата работодателят има право на подбор. Всъщност „правото на подбор“ не е винаги право, което се прилага по преценка на работодателя. В някои хипотези работодателят е длъжен да извърши подбор. Това е така например, когато съкращаването на щата засяга една или повече от множество еднородни трудови функции в предприятието . Настоящата хипотеза е точно такава. Три лица, включително ищеца са заемали длъжността „ горски стражар“. Било е необходимо да се извърши подбор измежду тях, а такъв не е бил осъществен. Работодателят няма задължение да извърши подбор единствено ако се съкращава единствена бройка. В този смисъл са както задължителната съдебна практика – ТР 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, така и теорията – коментар на кодекса на труда на В.Мръчков. С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Предвид уважаването на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да се уважи и този по иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ. Като съобрази приетите и неоспорени съдебно – счетоводни експертизи, както и представените писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ е основателен до размер от 5950.08 лв., а иска по чл. 225 ал. 2 във вр. с ал.1 от КТ е основателен за сумата от 80.21лева. Върху присъдените главници се дължи законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса в полза на въззивемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива са доказани в размер на 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение и съдът намира ,че следва да бъдат уважени в този размер .

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №224/22.05.2019г. по гр.д. № 3353/2018г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА Общинско предприятие “Земеделие, гори и водни ресурси“, ********** да заплати на Н.В.Н., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600.00 (шестстотин )лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.