Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   116

 

гр. Сливен, 31.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 236 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 281/07.03.2019 г. по гр.д.№ 5502/2017 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните, че е налице съществуване на правоотношение между Ловно рибарско сдружение „Гребенец“ и Държавно горско стопанство Сливен - ТП  по сключено между страните допълнително споразумение от 21.06.2016 г. към договор от 28.06.2010 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения  по чл. 30 от ЗОЛД, по силата на което ловна дружинка „Сливен-1“ се присъединява към Ловно рибарско сдружение Гребенец ведно с Ловно стопански район „Сливен 1“ с обща площ от 2868,1 хектара.  Със същото решение съдът е осъдил Държавно горско стопанство Сливен -ТП, да заплати на Ловно рибарско сдружение „Гребенец“, сумата от 1580 лв., деловодни разноски.   

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Държавно горско стопанство - Сливен и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в цялост.

Въззивникът основава твърденията си за порочност на атакувания акт на следното: релевират се оплаквания, че по искане на страните в една облигационна връзка, тя може да се изменя, прекратява и разваля, като в настоящия случай едната страна се е отказала едностранно от уговорката, обективирана в процесното допълнително споразумение и ефектът от това е, че развалянето настъпвало незабавно. Не било възможно страната по облигационното отношение да подменя волята на другата страна със съдебно решение. Счита, че решение № 10/21.02.2014 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Ямболски Окръжен съд, следвало да се приложи, тъй като взетото последващо решение на ОС е невалидно, поради липсата на членствени права у лицата участвали в събранието. 

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за събиране на нови писмени доказателства и се претендират деловодни разноски.

В законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът по първоинстанционното производство, чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба и изложеното в нея, като неоснователно. Подробно аргументира обоснованост на атакувания съдебен акт.  Излага съображения за неотносимост на възраженията за отказ на едната страна от облигационната връзка и за не приложимост на решението на Ямболския окръжен съд. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В с.з., въззивника „Държавно горско стопанство-Сливен“-ТП на ДП „Ююгоизточно държавно предприятие“ се представлява от юрк. А. и адв. Б.. Същите правят искане за присъединяване на Ловно-рибарско дружество Сливен като страна в производството – ответник на основание необходимо другарство и представят писмени доказателства, по които съдът се е произнесъл, като е приел единствено Уведомително писмо от Председателя на Ловно-рибарско дружество Сливен до председателя на ЛРД Сливен -1  и е отхвърлил искането за приемане на останалите писмени доказателства. По същество процесуалният представител моли за отмяна на атакувания акт и за отхвърлянето изцяло на претенциите на въззиваемото сдружение. Подчертава, че изводите на съда не кореспондирали с доказателствения материал и били неправилни. В представената писмена защита се развиват доводи, че съдът неправилно не е навлязъл по същество в обсъждане на законосъобразността на уговорката предмет на правоотношенито. Навежда се аргумент, че искът е  недопустим или респективно ако се счете за допустим в такъв случай е неоснователен. Изтъква се аргумент че правоотношението е било прекратено с писмо, в което са изложени мотиви за прекратяването. Според въззвника, съдът е следвало да събере доказателства както за валидното възникване на облигационната връзка, така и за съществуването и. Посочва се, че не са изпълнени указанията на съда дадени във влязлото в сила решение на Ямболски окръжен съд по гр.д. № 378/2013 г. Твърди се, че от представените, но неприети от съда доказателства, било видно, че ЛРДружинка Сливен -1 към момента на взимане на решението за преминаване към ЛРС Гребенец е бил част от ЛРД Сливен и численият ѝ състав е бил различен от посочения от ищците, като законен е бил съставът към 2014 г., когато е взето отмененото от съда решение за преместването на ЛРДружинка Сливен-1 към ЛРС Гребенец. Счита, че независимо от неоспорването на взетото на общо събрание решение, то право да се регистрира дружинката в ЛРС Гребенец изобщо не е възниквало и следователно не може да възникне правото на ЛРС Гребенец да сключи допълнителното споразумение предмет на иска, поради разликата в поименния състав. Според процесуалния представител на ДГС Сливен допълнителното споразумение  е нищожно и директорът е действал при условията на обвързана компетентност при прекратяването.

На следващо място се твърди, че изискванията на чл. 30 от ЗЛОД не са били спазени и това било безспорно установено.

Излагат се аргументи за недопустимост на иска, тъй като било недопустимо съдът да санира прекратен договор или да подменя волята на страна по него.    

Въззиваемата страна ЛРС Гребенец, редовно призовано, изпраща представител по закон и се представлява от процесуални представители по пълномощие адв. Мая Русева и адв. Д.Д.. Същите молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Адв. Д. в писмена защита моли за отхвърляне на въззвната жалба и потвърждаване на решението, излага подробно фактическа обстановка, като счита иска за доказан, тъй като в първа инстанция обстоятелството за валидно възникнала облигационна връзка от допълнителното споразумение  е било отделено като безспорно, като обект на изследване е било само прекратяването поради недействителност. По отношение на това се навеждат аргументи, че тезата на ответника се е състояла в две твърдения, а именно че споразумението е прекратено на основание решението на Ямболски окръжен съд по дело 378/2013 г. и че директорът е действал при обвързана компетентност. И двата аргумента били правилно отхвърлени от първоинстанционния съд и не следвало да се измества предметът на делото от страна на въззивника.

Пред настоящата инстанция се събра допълнително писмено доказателство, а именно Уведомително писмо от Председателя на Ловно-рибарско дружество Сливен до председателя на ЛРД Сливен -1.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо. По отношение на възражението, че в делото ЛРС Сливен е необходим другар на ответника, което би могло да доведе до постановяване на недопустимо решение, тъй като първата инстанция е постановила акта си без участието на задължителна страна, то  съдът намира следното. Предмет на установителния иск в настоящото производство е едно правоотношение чиито страни са ищецът и ответникът. ЛРД Сливен не е страна и не може да се приеме, че същото може да участва в процеса като необходим задължителен другар на ответника, тъй като ищецът определя с исковата си молба към кого да насочи иска си, а случаите в които съдът служебно определя страна необходим другар в процеса, за да постанови допустимо решение са посочени в закона или естеството на спора налага това. Настоящият не е сред тях, независимо от отражението, което би имало решението върху сдружението, желаещо да встъпи като необходим другар пред въззивната инстанция, тъй като същото не е страна по правоотношението предмет на делото. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

 Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, като счита че все пак следва да изложи своята:

Със Заповед № РД 49-155 от 27.09.2010 г. на министъра на земеделието и храните, на осн чл. 7,ал. 6 от ЗЛОД са определени границите на ловно –стопански район, стопанисван от ЛРДружинка Сливен-1.

На 28.06.2010 г. между ДГС Сливен и ЛРС Гребенец е сключен договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, в който е уговорено, че ДП възлага, а ЛРС Гребенец приема да извършва стопанисване и ползване на дивеча в следните стопански райони: Блатец, Тополчане, Сливен 2. Срокът на договора е до 2024 г. Основанията за прекратяване на договора са посочени в раздел 4 от него и включват, изтичане на срока, прекратяване на страна, взаимно съгласие, констатирани нарушения на чл. 30 от ЗЛОД, като в последния случай договорът се прекратява с едномесечно предизвестие от директора на ДГС към представителя на сдружението.

На 21.03.2013 г. ЛРДружинка „Сливен -1“ взела решение да престане да членува в ЛРД Сливен и да стане част от ЛРС Гребенец. Между ЛРС Гребенец и ДГС Сливен е било сключено допълнително споразумение (на неизвестна за съда дата) към договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения от 28.06.2010 г., с което стопанисването на дивеча на територията определена за ЛРД Сливен -1 е предоставено на ЛРС Гребенец. Това става ясно от писмо с изх. № АСД -12-441/14.04.2016 г. от ДГС Сливен до ЛРС Гребенец.

От представените съдебни актове става ясно, че Ямболският окръжен съд е намерил за незаконосъобразно проведеното общо събрание на ЛРДружинка „Сливен -1“ на 21.03.2013 г., на което е взето решение същата да премине от ЛРД Сливен в ЛРС Гребенец. Мотивите изтъкнати в решението са следните: липса на кворум при взимане на решението, неспазване на нормата на чл. 26.2 от Устава на ЛРС Сливен, провеждането на събранието в частен имот, нередовно разгласяване, които са довели до незаконосъобразно преминаване от ЛРДружинка Сливен -1 към ЛРС Гребенец.  С тези мотиви съдът е приел за установено, че ЛРД Сливен има право да поддържа заявената регистрация на ЛРД Сливен-1 като свой член и че ЛРС Гребенец - гр. Ямбол, не е носител на правото да регистрира ЛРД Сливен -1 като свой член. Решението е влязло в законна сила на 30.03.2016 г., когато е държано Определение № 259 по гр.д. № 3572/2014 г. за недопускане на касационно обжалване по горецитирания акт.

От писмо с изх. № АСД -12-441/14.04.2016 г. на Директора на ТП „Държавно горско стопанство Сливен“, адресирано до Председателя на ЛРС Гребенец -Ямбол е видно, че същият счита за недействително, сключеното допълнително споразумение (без посочена дата) към договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения на основание чл. 30 от ЗЛОД от 28.06.2010 г., на основание влязлото в сила Решение № 10/21.02.2014 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Ямболски Окръжен съд. 

На 26.05.2016 г. е проведено Общо събрание на ЛРдружинка Сливен -1, обективирано в протокол № 14 от същата дата, на което било взето решение ЛРДружинка Сливен -1 да се премести от ЛРД Сливен в ЛРС Гребенец. На събранието присъствали лица, посочени като членове на ЛРДружинка Сливен-1 при ЛРД Сливен към 18.04.2016 г. фигуриращи в информационната система ИАГ , по изготвена справка от длъжностно лице при МЗХ. Това е видно от приложените списъци – присъствен лист, списък на гласували и списък на членовете на дружинката от МЗХ. За същото общо събрание ЛРД Сливен  е било уведомено с Покана до председателя на ЛРД – Кольо Милев.

На 01.06.2016 г. при заседание на управителния съвет на ЛРС Гребенец ловната дружинка Сливен-1 е била приета като член на сдружението – (протокол от 01.06.2016 г.)

На 21.06.2016 г. между „Югоизточно държавно предприятие“ – териториално поделение „Държавно горско стопанство – Сливен“ от една страна и  ЛРсдружение Гребенец е сключено процесното допълнително споразумение от 21.06.2016 г. към договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД от 28.06.2010 г., според което  ЛРдружинка Сливен-1 се присъединява към редиците на ЛРС Гребенец.

На 09.08.2017 г. в ТП ДГС Сливен е получено писмо от Директора на Югоизточно държавно предприятие ДП Сливен, в което е указано да се предприемат действия по изпълнението на влязлото в сила на съдебно решение на ЯОС, като следвало да бъде прекратено новото допълнително споразумение и да бъде възстановено действието на сключения с ЛРС Сливен договор. Писмото било съставено в резултат на получено от Министерството на Земеделието, храните и горите писмо от 02.08.2017 г. със сходно съдържание, а именно констатация, че сключеното на 21.06.2016 г. е било в разрез с влязлото в сила съдебно решение № 10/21.02.2014 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Ямболски Окръжен съд и следва да се предприемат действия по изпълнение на съдебното решение.

С писмо с изх. № ЛС -22-100 от 11.08.2017 г. ТП Държавно Горско Стопанство Сливен на ДП Югоизточно Държавно предприятие чрез своя директор уведомяват , че на основание влязлото в сила  решение № 10/21.02.2014 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Ямболски Окръжен съд, считат сключеното на 21.06.2016 г. допълнително споразумение за недействително.

От приетото по делото доказателство в настоящата инстанция, а именно уведомително писмо от ЛРДружество Сливен до ЛРС Гребенец – без дата, се установява,  че след влизане на решение № 10/21.02.2014 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Ямболски Окръжен съд в сила, ЛРД Сливен уведомяват ЛРС Гребенец, че на 30.07.2013 г. са провели общо събрание, на което са формирали нова дружинка с име Сливен-1, в редиците на ЛРДружество Сливен и именно тяхно е правото да стопанисват територията, тъй като съдът постановил, че регистрация на ЛРД Сливен-1 има право да се поддържа от ЛРД Сливен, а не от ЛРС Гребенец и предлага при заплащането на встъпителна вноска от 300 лв. на човек да бъдат приети нови членове от членуващите в ЛРС Гребенец и да бъдат разпределени по дружинки в ЛРД Сливен, като и че някои от членовете трябва да изтърпят наказание. Уведомителното писмо е неотносимо доказателсво доколкото то касае кореспонденция между ЛРД Сливен и ЛРС Гребенец, в която се съдържат изявления на лице неучастващо в допълнителното споразумение и твърдения за факти, които не представляват годни средства за доказване на тези факти.     

Въззивният съд, счита че доказателствата са правилно анализирани и оценени от първата инстанция и не следва да преповтаря техния анализ, тъй като спор по представените в първа инстанция доказателства няма.

Като съобрази установената безпротиворечиво фактическа обстановка, настоящия състав на СлОС, намира следното от правна страна: 

От очертания с исковата молба предмет на делото и развитите съображения в Определение № 637 от 21.11.2018 г.по ч.г.д. № 1517/2018 г. на ВКС следва да се приеме, че е предявен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо, че съществува правоотношение между страните по сключено допълнително споразумение от 21.06.2016 г., към договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД от 28.06.2010 г.

За да бъде установено със сила на присъдено нещо валидно правоотношение, то следва да се изследва дали то е валидно възникнало, дали не е прекратено и дали не е настъпило някакво друго обстоятелство, което да го е заличило с обратна сила (унищожаване, нормативен или съдебен акт или др). По възражението на въззивника, че няма право съдът да замества волята на страна в правоотношението, настоящия състав на съда намира, че действително не следва да замества воля на страна по облигационна връзка, но в случая на първо място не се твърди, че е липсвала воля за сключване или прекратяване на допълнителното споразумение и това остава извън преценката по конкретното дело. От друга страна при нормативната разпоредба на чл. 30 от ЗЛОД и чл. 29 от ППЗЛОД, съдът следва да вземе предвид, че законът разпорежда при изпълнение на определени условия да се създава това правоотношение, което на практика изключва наличието на воля у представителя на държавното предприятие, напротив той е обвързан при наличие на законовите предпоставки да създаде обвързващото правоотношение. На следващо място, както и върховната инстанция отбелязва в касационното определение – твърденията в исковата молба са, че не се касае за прекратяване на договора, а за неговата недействителност.

По отношение на валидно възникналото правоотношение тежестта на доказване се носи от ищеца. На първо място следва да се проверят дали са изпълнени предпоставките за сключване на допълнителното споразумение, към договора за предоставянето на стопанисване на дивеча. Същите са уредени в чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД и за да се сключи следва на първо място да има валиден договор

за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД, какъвто по делото е безспорно че съществува. На следващо място има законово изискване за взето решение от ловна дружинка, за преминаването ѝ от едно в друго ловно сдружение и на следващо място да са представени: протокол от ръководния орган на ловното сдружение по чл. 30 от ЗЛОД с решение за приемане на ловната дружина и протокол от събранието на дружината с решение за преминаване в друго сдружение. Такива са извършени и документите са представени, като доказателствата за това са приложени към исковата молба. Доказа се от въпросните документи, че дружинка Сливен-1, като част от ловно –рибарско дружество Сливен (както повелява решението на ЯОС), чийто поименен състав е обективиран в системата ИАГ към 18.04.2016 г. е взело решение за преместване на дружинката от ЛРС Сливен в ЛРС Гребенец. Доказателствата са представени с исковата молба и не са оспорени от ответното държавно предприятие на първа инстанция. На втора инстанция, Държавно горско стопанство твърди, че има пороци във вземането на това решение, тъй като поименният състав на дружинката не бил този, който е взел решението за преместване. Съдът не споделя този правен извод, тъй като от извадката от ИАГ от 18.04.2016 г., е видно че именно това са членовете на ЛРдружинка Сливен 1, към ЛРД Сливен.

            Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗЛОД дружествата регистрират в Държавното горско стопанство ответника, членуващите в тях дружинки , като представят съгласно чл. 30, ал. 4, т. 1 от ЗЛОД поименен списък на членовете на дружинките. Именно Държавните горски стопанства каквото е и ответника, предоставят на ИАГ информацията която се публикува в информационната система. След като на 18.04.2016 г. в системата ИАГ са публикувани имената на членуващите в ЛРД Сливен- 1, то съдът приема, че това са легитимните членове на дружинката, тъй като именно ответникът е следвало да регистрира дружинката с този поименен състав, за да бъде завършен фактическият състав на членуването в ЛРД. Тук е мястото да се коментира, че уведомителното писмо от ЛРС Сливен до ЛРС Гребенец, където е посочено, че има две дружинки Сливен-1 едната член на ЛРС Гребенец, а другата на ЛРД Сливен, не оборва доказателствената сила на извадката от информационната система. Твърденията, че това не са легитимните членове на дружинката взела решение за преместване на членството си от ЛРС Сливен в ЛРС Гребенец остават недоказани, поради липсата на процесуална активност в първата фаза на производството, когато е можело да се въведат такива твърдения и да се проведе насрещно доказване на посочените обстоятелства. Опит за такова е направено във въззивната инстанция, което съгласно приетия принцип за ранна преклузия в гражданското право и условията на ограничен въззив се явява застигнато от процесуалната преклузия.

            Тъй като съдът установи, че взетото решение не е нищожно, като такова взето от лица нечленуващи в дружинката, не следва да изследва неговата законосъобразност по отношение на процедура на вземане на решение, тъй като на първо място такива възражения не са въведени, а на второ решението на дружинката е влязло в сила и не е оспорено по надлежен ред, въпреки че заинтересованите лица от ЛРД Сливен са били уведомени за провеждане на събранието, на което е взето решението, ведно с дневния ред.

            По наличието на другата предпоставка, а именно валидно взето решение на ЛРС Гребенец за приемане на ЛРдружинка Сливен -1 не се спори и такова се доказва да е взето.

            Тъй като се доказаха предпоставките заложени в чл. 29, ал. 10 за сключване на валидно допълнително споразумение при преминаването на ЛРдружинка от едно ЛРСдружение в друго, то съдът приема че такова има действително възникнало.

            На следващо място съдът дължи изследване на въпроса дали не е прекратено правоотношението или няма друг акт, който да заличава действието му. Тези обстоятелства са в тежест на ответника да бъдат доказани.

            Твърди се на първо място, че споразумението е невалидно, тъй като противоречало на указанията дадени във влязлото в сила решение № 10/21.02.2014 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Ямболски Окръжен съд. Същото е постановено по конкретен казус и при конкретна фактическа обстановка различна от настоящата. Същото е постановено и при участието на различна страна от настоящото и поради различните темпорални и фактически граници не важи завинаги а се отнася до конкертно решение на дружинката Сливен -1, което не е породило желаните последици, а именно валидно преминаване към ЛРД Гребенец. Действително ответникът не е бил страна по дело № 378/2013 г. на ЯОС , но видно от писмо с изх. № АСД -12-441/14.04.2016 г. от ДГС до председателя на ЛРС Гребенец, указва на последния, че ДГС Сливен счита споразумението сключено с тях за недействително, на база решението на Ямболски Окръжен съд. Именно това представлява предприемане на мерки по изпълнение на решението. При наличие на нов фактически състав на изпълнение на законовите предпоставки за възникване на атакуваното правоотношение, същото решение не инвалидизира и новото възникнало правоотношение след сключването му при нови предпоставки. Поради това не се споделя изводът на директора на ДГС Сливен, че споразумението е недействително,  а след като е валидно подлежи на разваляне.

            Видно от чл. 4.2 от договора за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения същият се разваля с едномесечно предизвестие, ако възложителя счете , счита че изпълнителят не отговаря на условията по чл. 30 на ЗЛОД. Такова предизвестие не е отправяно  и не е установено, че въззивникът изразява воля за отправяне на едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Както се установява от доказателствата събрани в първата инстанция ЛРС Гребенец отговаря на изискванията на чл. 30 ЗЛОД, като и няма въведени твърдения, че не е така, изключае твърдението, че дружинката не  е взела валидно решение и в този смисъл, че била все още в редиците на ЛРД Сливен, което обаче остава недоказано.

            Срокът на договора не е изтекъл, за да се счита той прекратен, няма данни за изразено взаимно съгласие за прекратяване на договора, както и двете страни са съществуващи и не са прекратени.

Поради това не се доказа недействителност или прекратяване на правоотношението възникнало с атакуваното допълнително споразумение и следва да се приеме, че същото съществува валидно и към настоящия момент.

Не се доказа и да има друго условие, което да заличава с обратна сила последиците на валидно възникналото правоотношение, например съдебен или нормативен акт, тъй като, както беше посочено по-горе, влязлото в сила  решение № 10/21.02.2014 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Ямболски Окръжен съд, се отнася до друг фактически състав.

Поради това съдът намира че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и решението на първоинстанционният съд да се потвърди.

По възраженията на въззивника изложени в писмената му защита и съдебно заседание, съдът намира следното в .т. 4 на ТР 1/2013 г. общото събрание на гражданска и търговска колегия са имали възможност да изложат разсъжденията за преклузията на възраженията противопоставяни от ответника на ищцовата претенция изобщо и в частност за някои от тях. Върховната инстанция намира, че по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти. Основното възражение на въззивника, което се въвежда за пръв път с въззивната жалба, а именно че взетото решение на ловната дружинка Сливен -1 за преместването й от ЛРД Сливен в ЛРС Гребенец е невалидно тъй като е взето от членове на дружинката, които не са легитимни. Това обстоятелство е било известно на  ответника още към момента на подаване на отговора на исковата молба, защото именно подаването на поименен списък при ответника е част от регистрацията на ловната дружинка към съответното ловно сдружение (чл. 30 ал.3 вр. с чл. 30, ал.4 т.1 ЗЛОД) и няма как да се твърди че въззвникът не е знаел към онзи момент кои са били членовете на ЛРдружинка Сливен -1 към ЛРД Сливен, а узнал това след постановяване на решението, тъй като именно ответникът получава тези данни с оглед те да са официални и да бъде завършен фактическия състав по регистрацията. Поради настъпилата преклузия на тези възражения още с отговора на исковата молба, въззивната инстанция не следва да се задълбочава в изследване на поименния състав на дружинката.

По отношение на допустимостта на иска, съдът е обвързан от указанията дадени от ВКС по конкретното дело, а именно такива, че той е допустим и следва да бъде разгледан във вида, в който е предявен. 

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, за въззиваемата страна възниква правото на разноски, като същата доказва направени такива в размер на 1800 лв., а именно за адвокатски хонорар за представител по договор за правна защита и съдействие от 10.04.2019 г., но претенциите в по списък на разноски по чл. 80 от ГПК са за 1500 лв. и с оглед ограничението поставено от претенцията съдът следва да присъди сумата от 1500лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281/07.03.2019 г. по гр.д.№ 5502/2017 г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Държавно горско стопанство Сливен – ТП на Югоизточно държавно предприятие ДП- гр. Сливен, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. Орешак, № 15 А да заплати на Ловно рибарско сдружение „Гребенец“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, *****, сумата от 1500 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски за процесуално представителство.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.