Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.06.2019 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

                                               Мл.с.         : СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 244 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от юриск. И. в качеството и на процесуален представител на „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,със седалище и адрес на управление ********* против решение № 253/28.02.2019г. по гр.д. № 5050/2018г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Р.М.Х., ЕГН **********у*** иск за признаване за установено, че въззиваемата дължи сумата от 3618.72 лв. дължима по Договор за потребителски кредит № 3021887760/19.07.2017 г., ведно със законната лихва считано от 10.05.2018 г.по издадената заповед за изпълнение № 1082/11.05.2018 г.по ч. гр.д.№ 2066/2018 г.на СлРС.

         Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че жалбоподателят не е съгласен с приетото от съда, че настъпилата предсрочна изискуемост на вземането не е била надлежно обявена на длъжника. Страната счита, че тъй като не е банкова финансова институция по отношение на предсрочната изискуемост на вземанията и не може да се прилага възприетото становище в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ т.18. Като небанкова институция по отношение на нея не се прилагала разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции. Съгласно общите условия чл. 12.3 към Договора, „ в случай , че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие и др.“. С оглед па посоченото, страната счита, че не е било необходимо длъжникът да се уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове. Не са претендирани разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Т. – особен представител на Р.М.Х., ЕГН **********, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че спорът по делото е относно настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане. Постоянната съдебна практика била приела, че за да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо длъжникът да е уведомен за нея. В този смисъл било и разрешението дадено в Тълкувателно решение № 4/2013 г.на ОСГТК на ВКС. Страната изтъква, че заемателят е финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗКИ. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з.въззивната страна редовно призована, не се представлява. В писмено становище процесуалният и представител юриск. И. заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован  се представлява от особен процесуален представител адв.Т., която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на РС. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 13.03.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 28.03.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

По настоящето дело няма спор, че въззиваемата е получила кредит и не е извършвала плащания по него. Спорът е възможно ли е небанковата финансова институция, каквато се явява въззивникът да обяви настъпване на предсрочна изискуемост на вземането при условие, че настъпването и при неплащане на една месечна вноска за срок повече от 30 дни е предвидено в договора между страните? Настоящата съдебна инстанция намира отговора за отрицателен. Налице е трайна съдебна практика, която приема, че дори в договора между страните да е предвидено настъпването на автоматична изискуемост на цялото вземане при неплащане на определена вноска от погасителния план, за да настъпи предсрочната изискуемост на цялото задължение да е необходимо кредиторът да е уведомил за това длъжника. В този смисъл е и разрешението дадено от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. Действително тълкувателното решение е постановено най – вече във връзка с вземанията на банковите институции, но спорът е разгледан принципно и решението касае вземания от кредити. Няма основание кредиторите – банкови институции и кредиторите – финансови институции да се третират по различен начин. Това би довело до неравноправност, както на субектите отпускащи кредити, така и на получаващите кредити. В настоящия случай няма доказателства кредиторът да е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането преди да е депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което съдът приема, че такава не е настъпила.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е сторила разноски за тази фаза на производството, поради което такива не и се следват.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение 253/28.02.2019г. по гр.д. № 5050/2018г. по описа на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.