Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.07.2019 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юли, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                               Мл.с.         : СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 246 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от юриск. Н. в качеството му на процесуален представител на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ********против решение № 185/15.02.2019г. по гр.д. № 1236/2018г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Р.Ф.Я., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено, че въззиваемата дължи сумата от 736.10 лв. дължима по Договор за паричен заем от 31.05.2016 г., договорна лихва в размер на 34.45 лв., такса разходи в размер на 45.00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 217.89 лв., обезщетение за забава в размер на 90.08 лв., ведно със законната лихва считано от 27.10.2017 г. по издадената заповед за изпълнение № 3691/30.10.2017 г. по ч. гр.д.№ 5583/2017 г.на СлРС.

         Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че съдът неправилно е отхвърлил предявения иск като е приел, че извършената цесия не е била съобщена на длъжника. На длъжника били изпратени две уведомителни писма на посочените от него адрес и на адрес, за който е имало сведения, че пребивава, но същите са се върнали в цялост като неполучени. Съобщенията до длъжника - ответник не били могли да се връчат и от съдебните призовкари въпреки многократното посещение на адреса му. Това сочело недобросъвестно поведение от страна на ответника, поради което следвало да се приеме, че кредиторът е положил достатъчни усилия за уведомяване за извършената цесия. Освен това уведомлението за цесия било съобщено на особения процесуален представител на ответника, поради което следвало да се приеме, че той е бил уведомен за нея в хода на производството по делото.

         На следващо място страната посочва, че неправилно съдът за да отхвърли иска се е позовал на разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Действително тя не била внесла депозит за изготвяне на експертиза, но това било защото особеният представител на ответника не бил оспорил исковата претенция по размер и защото ищецът не желаел да натоварва ответника с допълнителни разноски. Съдът ако бил преценил, че без експертиза не може да се установи размерът на задължението е следвало по свой почин да я назначи. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове. Претендират се разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М. – особен представител на Р.Ф., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че ответникът не е бил уведомен за извършената цесия и по делото не са представени доказателства, от които да е виден размерът на задължението. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

         В с.з.въззивната страна редовно призована, не се представлява. В писмено становище процесуалният и представител юриск. Н. заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован се представлява от особен процесуален представител адв. М., която оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговор по нея. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 01.03.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.03.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Спорният въпрос по делото е дали ответницата – длъжник е била надлежно уведомена за извършената цесия на вземането и. Следва да имаме предвид каква е целта на уведомлението на длъжника при извършване на цесия. Целта е той да знае, че задължението му е цедирано за да не извърши неправилно плащане на предишния си кредитор. Съдът намира, че уведомлението за цесия за да породи действие следва да е извършено лично на длъжника или на избран от него процесуален представител. В настоящия случай длъжникът по никакъв начин не е бил уведомяван за цесията. Книжата по делото , включително уведомлението за извършената цесия са били връчени на особения му процесуален представите, който защитава интересите на ответника, но за чието съществуване ответникът дори не подозира. Не е допустимо по този ред да се приеме, че длъжникът е редовно уведомен за извършена цесия.

Съдът следва да посочи, че в договора между страните чл. 11 ал.2 е посочено, че всички изпратени електронни изявления и документи на електронната поща ( каквато е посочена), ще се считат за узнати от заемателя. Т.е. за заемодателя е съществувал ред, по който той надлежно да уведоми длъжника за цесията, но този способ няма данни по делото да е бил използван.

Тъй като извършената цесия със задължението на ответника не му е била надлежно съобщена, въззивникът не се явява надлежна страна по договора за заем и за него липсва правна лигитимация да предяви иск за установяване на задължението на ответницата Я..

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение 185/15.02.2019г. по гр.д. № 1236/2018г. по описа на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.