Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №99

 

гр. Сливен, 14.06.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №253 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №227/22.02.2019г. по гр.д.№6241/2017г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като частичен, от Г.П.К. против С.И.Г., иск за сумата от 9400лв., като част от сумата от 18800лв., представляваща общия размер на получени без основание суми от С.И.Г. за периода от 29.09.2014г. до 12.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 9400лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С Решението са присъдени разноски на ответника в размер на 1130лв.

            Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Г.П.К. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Въззивникът чрез пълномощника си адв.Д.Г. *** обжалва посоченото решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че единственият спорен факт по делото бил налице ли е основание за получаване на сумите от страна на ответника, респ. за задържането им, като доказателствената тежест се носи от ответника. Ответникът не сочил нито една конкретна сума за кое от наведените от него основания /плащане на командировъчни, горива, поддръжка на техника, аванс и заплата на работниците/ е получена и за кое от тези основания е изразходвана. Нямало представени некакви разходооправдателни документи, доказващи изразходването на сумите на твърдените от ответника основания. В приложените по делото писмени документи за извършените от ищеца спрямо ответника парични преводи не е посочено основание. Посочва, че ответникът се е обаждал от каква сума има необходимост и тя му била изпращана, като ответникът следвало да представи отчет със съответния документ за всяка получена от него сума, която ищецът заявява, че му е превеждана като служител в управляваното от ищеца дружество. От СИЕ се установило, че само за сумата от 145,39лв. – по три фактури за закупуване на гориво, ответникът има разходооправдателни документи. За всички останали, твърдени от ответника плащания към работниците и за поддръжка на техниката не били представени документи. Ирелевантно било обстоятелството чии са паричните средства, които ищецът превеждал на ответника. Важното било, че всяка отделна сума била превеждана без конкретно основание. Не ставало ясно от решението как ответникът доказал, че е изразходвал получените от него суми за разходи на двете дружества. Извън сумата от 145,39лв. за гориво било неясно и неустановено по делото на какво основание са получени и невърнати останалите 18654,61лв. Поради това счита, че съдът е следвало да приеме, че исковата сума е получена от ответника без основание и следва да бъде върната. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски. 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство С.И.Г..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият чрез пълномощника адв. П., оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Намира твърденията, изложени във въззивната жалба за неоснователни като посочва, че по делото се установило, че исковата сума е дадена от ищеца в качеството му на управител на ТД „Термо инстал БГ“ ЕООД във връзка с дейността на дружеството. Правилно районният съд кредитирал обясненията на ищеца, тъй като с тях се признавали неизгодни за него факти и се подкрепяли от останалия, събран по делото, доказателствен материал – свидетелски показания и СИЕ. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивникът Г.П.К., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Д.Г. ***,  който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея подробни съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият С.И.Г., редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв.Е.П., която посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания. 

Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен като частичен иск за връщане на сума в размер на 9400лв. от 18800лв. целия иск, платена при начална липса на основание, с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Подлежащите на установяване обстоятелства са следните: наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника – фактическото предаване от страна на ищеца, респ. получаване от ответника на някаква имотна облага; неоснователността на това имуществено разместване, в случая - начална липса на правно основание и липса на връщане на полученото от страна на ответника. Доказателствената тежест по отношение на първата предпоставка – имущественото разместване, се носи от ищеца, който следва да докаже наличието на такова и неговия размер. Тъй като в случая твърдението на ищеца е плащане без основание, т.е. начална липса на основание за имущественото разместване, то ответникът е този, който ако твърди наличие на основание за извършеното плащане, следва да го докаже. Ответникът носи доказателствената тежест и за установяване съответното връщане на неоснователно полученото или че е имал право да получи даденото.

Съгласно задължителната практика на ВКС платецът на една парична сума може да посочи основанието, на което извършва плащането. Когато обаче платецът не е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. Обратно, в тежест на получателя е да докаже основанието, на което е получил плащането. Платецът черпи правото си от извършеното плащане и затова трябва да го докаже, получателят черпи своето право от основанието за получаване на паричната сума и затова трябва да го докаже.

От събраните пред районния съд писмени доказателства /4 бр. разписки, за прием на паричен превод и 17бр. вносни бележки на „Юробанк България“ АД/ се установява по категоричен начин, неоспорван и от ответника, наличието на имуществено разместване – предаване на сумата от общо 18800лв. от страна на ищеца Г.К. на ответник С.Г., който безспорно е получил същата.

По отношение на втората предпоставка, твърдението на ищеца в първоинстанционното производство Г.К. е липса на основание за плащане на сумата, поради което, както по-горе бе посочено доказателствената тежест за установяване на такова се носи от ответника. Действително, в разписките за паричен превод е посочен само паричен превод „ПП“, а във вносните бележки – „захранване на сметка“, т.е. не е посочено конкретно основание за плащане на сумите.

Твърдението на ответника е че през процесния период е работил по трудово правоотношение първо в ТД “Термо инстал- БГ“ ЕООД /до м.01.2015г./, собственост и управлявано от ищеца Г.П.К., а след това /от м.05.2015г. до м.10.2015г./ във фирмата на съпругата му П.В.К.- „Абат БГ“ ЕООД, съответно като общ работник и технически изпълнител, като по договорка с ищеца организирал работата на обектите на дружествата, съответно в района на гр.Ардино, гр.Елхово, гр.Джебел, както  и организирал пребиваването на командированите работници до приключване работата на обекта. Твърдението на ответника е че процесните суми е получавал от ищеца по нарочно откритата за целта в гр.Ардино банкова сметка ***а работниците, гражданска отговорност на техниката, технически прегледи на МПС, закупуване на горива, гуми и др. под., свързани с работата на обекта, като превежданите суми е разходвал именно с тази цел, като ежемесечно се е отчитал лично на ищеца и на съпругата му.

Въззивният съд споделя извода на районния съд, че ответникът с ангажираните от него доказателствени средства, в т.ч. и чрез обясненията на ищеца по реда на чл.176 от ГПК, е доказал своите твърдения за наличие на основание за извършените парични преводи на общата сума от 18800лв., в частност на исковата такава от 9400лв. /иска е предявен като частичен за сумата от 9400лв./.

Твърденията за наличие на трудови правоотношения между ответника и фирмата, собственост на ищеца, както впоследствие с фирмата, собственост на съпругата на ищеца, са установени от събраните по делото писмени доказателства, а и те са потвърдени от самия ищец при изслушването му по реда на чл.176 от ГПК. Следва да се отбележи обаче, че не се твърди и не се спори между страните, че процесните суми не са плащани, респ. получавани, за лична заплата на ответника.

По делото е установено и твърдението на ответника, че е открита нарочна банкова сметка ***.Ардино /в „Юробанк България“ АД/, за да може да получава парични средства във връзка с работата на обекта в този район и именно по тази сметка ищецът е превеждал процесните суми точно в периода, в който е бил в трудовоправни и респ. договорни правоотношения с ответника. По отношение на твърдението за договорки между ищеца и ответника, последния да организира работата на обектите на двете фирми,  т.ч. техника и работници, са показанията на свид.Д. С., които съдът кредитира като непротиворечиви и дадени от лице, незаинтересовано от спора, както и се потвърждават от обясненията на самия ищец К. по реда на чл.176 от ГПК.

Ищецът при отговора на въпроси по реда на чл.176 от ГПК категорично е посочил, че процесните суми е превеждал на ответника С.Г. именно за заплащане на горива, заплати на хора, за нуждите на обекта, където е работил съответно и въобще във връзка с трудовата дейност на фирмата му. По същия начин било и с работата за фирмата на съпругата му. Изрично ищецът К. е заявил, че превежданите пари, макар и от негово собствено име, са пари на фирмата. Тъй като тези обяснения на ищеца са относно неизгодни за него факти и на практика с тях се признават твърденията на ответника, наведени с отговора на исковата молба, то съдът ги цени, естествено наред с останалите, събрани по делото доказателства. Тези признания на факти са подкрепени от показанията на разпитания по делото свидетел Д. С. и от представените с отговора на исковата молба писмени материали, приети като доказателства по делото. От последните безспорно се установява, че ответника /както признава изрично и ищеца/ е правил плащания за закупуване на горива, масла и други части за техниката, използвана на обектите, работи по които изпълнява фирмата на ищеца, като естествено, съобразно уговорките, ответникът е получавал документи /касови бонове и фактури/ на името на тази фирма – „Термо инстал – БГ“ ЕООД, именно защото закупуваните материали са за нея и плащането е ставало с пари на фирмата, преведени по нарочно откритата на името на ответника сметка от управителя – ищеца.

От писмените материали и най-вече от свидетелските показания, подкрепени косвено и от заключението на СИЕ се установява и твърдението на ответника, че с преведените от ищеца по банковата сметка средства са заплащани командировъчни пари и аванси на работниците на обектите. Друг е въпросът, че самия подход на работодателя за липса на командировъчни заповеди, плащане в брой на аванс и заплата без подпис в разплащателна ведомост е незаконосъобразен, но за това ответникът не може да носи отговорност и от него не могат да се искат отчетни документи при това процедиране на работодателя, чийто представител по закон е ищеца.

От изложеното следва, че всъщност процесните суми са превеждани на твърдяното от ответника основание и разходвани от него именно на база изрични уговорки с ищеца за покриване разходи във връзка с работата по обектите на фирмата на ищеца, поради което е налице основание за извършените парични преводи. Тъй като преводите са направени на правно основание, то не е налице хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД и предявеният на това основание като частичен иск следва да се отхвърли. Ирелевантно в случая е заявеното от самия ищец при изслушването му по чл.176 от ГПК, че за част от сумата ответника не му е представил отчетни документи, но не знае за каква част и именно поради това /вероятно поради невъзможност за счетоводно отчитане на направените разходи, именно поради избрания от ищеца начин да извършва плащанията на работниците – в брой, без подпис във ведомост, без командировъчна заповед и дори без сключени трудови договори – свид. С./ е заведено настоящото дело. Отношенията по отчитане на направените по нарочно възлагане разходи /установи се, че е налице правно отношение между страните именно по повод извършване на дейност по организиране на работата и заплащане на част от разходите от ответника по възлагане от страна на ищеца в качеството му на представител на закон на работодателя ТД „Термо инстал - БГ“ ЕООД/, са извън предмета на спора. Следва само да се отбележи, че за част от разходите ответникът е представил отчетни документи, които потвърждават извода за наличие на отношения и съответно основание, въз основа на което са извършвани плащанията на процесните суми.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, правилно районният съд е присъдил на ответника в пълен размер сторените от него и доказани разноски.

По отношение на разноските пред въззивната инстанция:

С оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не се дължат разноски, като той следва да понесе своите, така, както ги е направил и да заплати на въззиваемия сторените от него разноски в доказания размер от 800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №227/22.02.2019г. постановено по гр.д. №6241/2017г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО  и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Г.П.К. с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.