Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 95

 

гр. Сливен,  13.06.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                        СТЕФКА МИХАЙЛОВА                           

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 257  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 40/05.02.2019г. по гр.дело № 139/2018г. на Районен съд Нова Загора, с което е допусната делба на недвижим имот, находящ се в град Нова Загора, община Нова Загора, по Схема № 15-31118/18.01.2018г на СГКК гр.Сливен, с описание на имота: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51809.501.308.1.1. (петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, триста и осем, точка, едно. точка, едно) в гр.Нова Загора Сливенска област, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-56/31.08.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед : няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота : гр.Нова Загора п.к.8900, ж.к."Загоре" бл.4 (четири) вх."А" ет.1 (първи) ап.З (три), който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно),разположена в поземлен имот с идентификатор № 51809.501.308.( петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, триста и осем) и притежава следните параметри по схема : предназначение на самостоятелния обект, - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), посочена в документа площ 91,00 (деветдесет и един) кв.метра, със съседни самостоятелни обекти : на същия етаж : самостоятелен обект с идентификатор № 51809.501.308.1.2. (петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, триста и осем, точка, едно, точка, две) под обекта : няма, над обекта : самостоятелен обект с идентификатор № 51809.501.308.1.5 (петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, триста и осем, точка, едно, точка, пет) и самостоятелен обект с идентификатор 51809.501.308.1.4 (петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, триста и осем, точка, едно. точка, четири), прилежащи части : няма отбелязани, МЕЖДУ Т.Р.Б. ЕГН ********** и В.В.Б. ЕГН ********** *** и И.С.И. ЕГН ********** и Р.С.И. ЕГН ********** ***, ПРИ КВОТИ 4/6/ЧЕТИРИ  ШЕСТИ/ ИД. ЧАСТИ за Т.Р.Б. и В.В.Б. по 1/6/ЕДНА ШЕСТА/ ИД. ЧАСТИ за И.С.И. и  Р.С.И.. С решение № 106/01.04.2019г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 40/05.02.2019г. по гр.дело № 139/2018г., като е добавено, че се допускат до делбата и прилежащите към жилището мазе от 6 кв.м. и съответните прилежащи части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място.

Против тези решения са постъпили въззивни жалби от адв. Д.Т., като особен представител на И.С.И.. В жалбата срещу първото решение се твърди, че то е неправилно, противоречи на закона и е необосновано. Твърди, че още в отговора на исковата молба е оспорила постановлението на ДСИ за възлагане на имота, като нищожно. Позовава се на редица нарушения, допуснати от ДСИ, което от своя страна е довело до множество процесуални нарушения и неправилно и необосновано първоинстнационният съд е отхвърлил възражението за нищожност на постановлението за възлагане на недвижимия имот, изнесен на публична продан. Излагат се аргументи в подкрепа на тази теза. В обобщение се сочи, че като не се е съобразил с направените възражения, съдът е постановил едно неправилно решение.

С втората въззивна жалба особеният представител е обжалвал решението за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първото обжалвано решение. Твърди се, че както първото, така и допълнително решение са неправилни, противоречат на закона и са необосновани. Развиват се съображенията за нищожност на постановените от ДСИ актове и се сочи, че РС е следвало да обезсили постановлението за възлагане, като се иска да бъде отменено и това решение.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена против първото решение, в който се сочи, че оплакванията са неоснователни. Оплакването на нищожност на възлагателните постановления е било заявени пред РС, който аргументирано го е отхвърлил, като съдът е приел, че постановленията не са нищожни, а те не са били обжалвани, са влезли в законова сила, поради което чрез тях е прехвърлена собствеността на съответните идеални части от процесния имот. Възражението, че в обявлението за публична продан на идеалните части от мазето, общите части и правото на строеж не е било направено пред РС, поради което не може да се направи пред въззивната инстанция, поради преклудирането му. По същество се твърди, че то е неоснователно, като се обсъждат основанията за извършената от ДСИ публична продан. Така в обобщение се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

        В с.з. за въззивника не се явява представител.

        За въззиваемите Т.Р.Б. и В.В.Б. се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

        Въззиваемият Р.С.И., редовно призован, не се явява.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

 

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

В двете въззивни жалби се излагат доводи относно това, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за нищожност на постановлението за възлагане на недвижимия имот, изнесен на публична продан.

Съгласно определение №200/24.02.2015 по дело №6405/2014 на ВКС, ГК, III г.о. по исков ред е недопустимо установяването на незаконосъобразност на изпълнително действие. Допустимо е страната да предяви отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439 ГПК, който обаче не е такъв за установяване незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител относно извършването на публична продан и въвод във владение. Защитата на длъжника срещу тях е чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК изрично предвижда възможност длъжникът да обжалва публичната продан поради това, че наддаването не е извършено надлежно, или защото имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Съгласно чл. 496 ГПК, от деня на постановлението за възлагане, а не от влизането му в сила, тъй като жалбата не спира изпълнението, купувачът придобива правото на собственост. Нормата на чл. 496, ал. 3 ГПК изрично забранява оспорване на проданта по исков ред освен в случаите на чл. 490 ГПК, когато в проданта е участвало лице, което не е имало право да участва и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената. Иск за прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане, законодателят не е предвидил. Целта е да се стабилизира публичната продан, предвид полученото от взискателя плащане и погасяване дълга на длъжника, и за да се стимулират третите лица да участват в публичната продан. Предвид този обществен интерес такъв иск е недопустим. Влязлото в сила постановление за възлагане е самостоятелно изпълнително основание въз основа на което купувачът се въвежда във владение. Той се извършва срещу лицето, което се намира в имота. Или в обобщение, новият ГПК осигурява различни средства за защита на длъжника, срещу който ще се предприеме, или вече е предприето принудително изпълнение, но с оглед защита интересите на взискателя и третите лица, наддавали в проданта, е осигурена стабилност на публичната продан след изтичане на срока за обжалването й.

В обобщение, изложените във въззивните жалби аргументи в тази част се явяват изцяло неоснователни.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/05.02.2019г. по гр.дело № 139/2018г. на Районен съд Нова Загора.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

         ЧЛЕНОВЕ: