Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

гр. Сливен, 21.05.2019 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ     

                                                                      мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 262 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Чрез ЧСИ на 14.07.16г. е постъпила жалба от присъединен взискател против разпределение от 29.06.2016г. на ЧСИ на постъпили суми и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК.

Жалбоподателят - „ОББ“ АД, гр. София, като присъединен по право взискател, заявява, че  неправилно ЧСИ не е отредил за него суми в атакуваното разпределение, като не е зачел наличието на надлежно вписан договор за залог на търговско предприятие, даващ му привилегия за удовлетворяване на вземането му спрямо длъжника „Скът“ ООД, гр. Сливен. Развива доводи относно предимството на цитирания залог спрямо договорната ипотека в полза на основния взискател - „Инвестбанк“ АД, гр. София /касателно имот с идент. № 67338.560.142.1.1 в гр. Сливен/, за която твърди, че е вписана по-късно. Позовава се на съдебна практика. Иска отмяна на разпределението и връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново, като му се дадат съответните указания относно наличието на твърдяната му привилегия.

Първоначалният взискател по изпълнителното дело - „Инвестбанк“ АД, гр. София, е подал писмено възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения относно правилността на разпределението. Излага детайлни съображения, с които анализира цитираната от жалбоподателя съдебна практика, както и приложимите законови норми, като извежда заключение относно непротивопоставимостта на договора за залог на ТП спрямо него, касателно имот с идент. № 67338.560.142.1.1 в гр. Сливен, моли жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното разпределение – потвърдено.

Взискателят Община Сливен е подала писмено възражение, с което заявява, че счита извършеното от ЧСИ разпределение за правилно.

Останалите лица – взискатели и длъжници в изпълнителното производство, не са подали в законовия срок писмени възражения.

ЧСИ е представил писмено становище, с което заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна. Счита, че жалбоподателят тълкува неправилно материалния закон, моли жалбата да бъде оставена без уважение.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, възраженията и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Разпределението е от кръга на действията, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани.

Разгледана по същество жалбата е и основателна:

Оплакването на жалбоподателя касае неизплащането му изобщо на суми от постъпленията по делото, а изплащане на такива на взискателя „Инвестбанк“ АД, гр. София, въпреки наличието на привилегия, поставяща го в предходен спрямо него ред за удовлетворяване, като първи заложен кредитор.

Не се спори относно факта на сключването на договор за особен залог на търговско предприятие между длъжника „Скът“ ООД, гр. Сливен и присъединения взискател-жалбоподател – „ОББ“ АД, гр. София, както и относно извършените във връзка с него вписвания.

Точката на противопоставяне между този взискател и първоначалния, по молба на който е учреден изпълнителният процес – „Инвестбанк“ АД, гр. София, е какъв правен ефект е предизвикал този залог спрямо процесния имот – самостоятелен обект, апартамент, в сграда в гр. Сливен, кв. „Дружба“, с идентификатор № 67338.560.142.1.1, и съответно – дали това рефлектира върху извършеното по изпълнителното дело разпределение на постъпилите суми.

В справката по лице, касаеща длъжника „Скът“ ООД, гр. Сливен, е отразено вписване в СлВп на особен залог в полза на „ОББ“ АД, гр. София с № и дата от входящия регистър – 67/28.05.2008г., като описаният имот представлява ПИ с идент. № 67338.709.1, ведно с построените в него 30 бр. сгради, намиращ се в м. „Пожара“, землището на кв. Речица, гр. Сливен. Този договор от 27.02.2008г. е бил вписан в ТР с № 20080326092345, в ЦРОЗ към МП с № 2008081101497,  а в книгата за  особените залози при СлВп –Сливен – с акт 4, т. І, дв.вх.рег. 3835/28.05.2008г. Вписано е и подновяване на действието на вписването – в ЦРОЗ на 19.04.2013г. и в СлВП-Сливен – на 22.04.2013г.

Също така в справката е отразен и вписан особен залог – договор за залог върху търговско предприятие между същите страни от 10.11.2009г., вписан в ТР  с № 20091113105817, в ЦРОЗ към МП с № 2009111601884, вписан и в СлВп-Сливен в книгата за особени залози акт № 6, т. І, дв.вх.рег.№ 6948/13.11.2009г. Вписано е и подновяване на съответните места през 2014г.

Като свързани актове към него са вписани залози /със залогодател „Скът“ ООД, гр. Сливен и залогополучател „ОББ“ АД, гр. София/ върху подробно изброени недвижими имущества – поземлен имот и сгради, сред които не фигурира процесният жилищен имот в гр. Сливен.

От справката е видно, че „Скът“ ООД, гр. Сливен е придобило правото на собственост върху този имот чрез договор за покупко-продажба през м. 10.2005г.

Имотът е понесъл и вписване на договор за ипотека между длъжника „Скът“ ООД, гр. Сливен и взискателя „Инвестбанк“ АД, гр. София, извършено с акт № 37, том ІІ, дв.вх.рег.№ 3640 от 10.08.2010г.

Съгласно действалата към момента на сключване на договора за залог на предприятие – 10.11.2009г., /съдът не счита, че вписаният на 28.05.2008г. договор за особен залог е такъв за залог на предприятие/, редакция на ЗОЗ и съответно  - на ПВп, нормите, регулиращи това правоотношение са били тези на 21 от ЗОЗ, вр. чл. 12 от ЗОЗ и чл. 22а ПВп, вр. чл. 1 от ПВп. Залогът върху търговско предприятие е залог върху съвкупността от активите на предприятието и съгласно чл. 21 ал. 7 от ЗОЗ правилата относно залога на съвкупност се прилагат и за залога на търговско предприятие.

Съгласно чл. 1 от ПВп, вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в него. Вписването на особения залог, както и останалите вписвания, е предвидено като гаранция за информираност на третите заинтересувани лица. Разпоредбата на чл. 12 ал. 1 от ЗОЗ и в тогавашната си редакция, прогласява, че учреденият при условията и по реда на ЗОЗ залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му в ЦРОС, а разпоредбата на ал. 3 на чл. 12 обявява, че когато ЗОЗ предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в другия регистър.

От своя страна нормата на чл. 21 от ЗОЗ регламентира формата и реда на сключване на договора за залог на търговско предприятие по реда на ЗОЗ, като въвежда изискване за писмена форма с нотариална заверка на подписите /към релевантния момент е липсвало изискване за взето решение съгласно чл. 262п от ТЗ/.  По-нататък разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗОЗ въвежда и специални изисквания за вписване на подлежащите на вписване по ЗОЗ обстоятелства относно залог на търговско предприятие, като налага вписване на тези обстоятелства и в ТР по делото на залогодателя. Въпросът с противопоставимостта на договора за залог на търговско предприятие към 2009г. е бил уреден с ал. 3 на чл. 21 от ЗОЗ, както следва – Договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния регистър. Ако в договора за залог на търговско предприятие са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието.

Съответстващата на тези разпоредби регламентация, касаеща вписването в СлВп, се открива в текста на чл. 22а от ПВп в съответната му редакция. В тази норма е предвидено вписване на актовете относно залог върху търговско предприятие в имотния регистър, което се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от СлВП в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Удостоверението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6.

Към релевантния момент не са съществували изискванията по чл. 22а ал.1 пр. посл от ПВп  - „когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог“, както и по чл. 22 ал. 2 от ПВп, че „вписването на залога в търговския регистър се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти, вписването се нанася и в помощните партиди за имотите“.

Така, приведени към горните разпоредби, описаните факти в настоящия случай сочат, че за жалбоподателя – присъединен взискател, е съществувала привилегия за вземането му, незачетена от СИ при извършване на разпределението.

Както вече бе посочено, договорът за залог на ТП е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния регистър, а ако в него са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието.

Несъмнено съдебната практика устойчиво е приела, че когато иска вписването, търговецът не е длъжен да изчерпи всички имоти, включени в търговското предприятие, понеже в нотариалните книги по персоналната партида на търговеца се вписва „договор за залог на търговско предприятие“, той  е  акт, който касае съвкупност, а не отделни имоти.

Това не представлява пречка за вписването, но има значение относно противопоставимостта на договора в различните случаи.

Именно по този въпрос е фундаменталното противоречие между двамата взискатели, като ключовият момент е тълкуването на даденото в О 286/12.05.14г. разрешение на ВКС при всяка една от възможните хипотези – 1) когато договорът за залог не съдържа описание на нито един от имотите,  2) когато съдържа описание само на някои от тях или 3) когато съдържа описание на всички имоти. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изложените в определението на ВКС съображения.

В случая е видно, че е налице втората хипотеза – надлежно е вписан договор за залог на търговско предприятие, но вторично вписани в нотариалните книги са само някои от имотите, включени в активите на търговеца, като процесният не е сред тях.

При това положение следва да се приеме, че заложното право ще бъде противопоставимо на трети лица, които придобиват права – ипотеки - върху всички отделни имоти, но на третите лица – купувачи, които придобиват изцяло вещното право на собственост върху отделни имоти, заложното право ще бъде противопоставимо само спрямо тези имоти, които са описани в договора. Това е така, понеже е съществувала изрична законова разпоредба, повеляваща, че залогът продължава да тежи върху посочените в договора отделни активи и след отделянето им от предприятието.

Тоест – противопоставимостта на вписването на договор за залог на ТП е безусловна, тя винаги поражда ефекта си с оглед особения предмет на залога, какъвто е търговското предприятие – съвкупност от права, задължения и правоотношения – и в този смисъл противопоставимостта се изразява във всеки един случай като пречка за удовлетворяване на вземане на трето лице, доколкото имуществото, предмет на залога /най-общо казано/ продължава да бъде в патримониума на търговеца. Едва когато се касае за защита от накърняване на имуществото на търговеца чрез намаляването му, каквото представлява излизането на отделни имоти от съвкупността на ТП, то за да може защитата на вписването да последва имуществото, то трябва да е изрично посочено в договора като отделен актив, съответно – за него да е направено и вторичното вписване.

Следователно разграничителният критерий относно противопоставимостта на вписването, заложен от законодателя е степента на „посегателство“ от страна на трети лица спрямо имуществото на търговеца, която противопоставимост се определя според изпълнението на допълнително поставените условия /описване на отделното имущество или не/.

В обобщение – в настоящия случай, макар непосочен изрично в договора, процесният имот безспорно е бил придобит и съответно – станал част от ТП на длъжника преди учредяването на особения залог върху търговско предприятие. Така вписването по надлежен ред на последния създава привилегия на залогоприемателя - „ОББ“ АД, гр. София, която е противопоставима само на правото/ипотеката на взискателя „Инвестбанк“ АД, гр. София.

Съгласно правилата на чл. 10 от ЗОЗ, заложният кредитор може да се удовлетвори по предпочитание от цената на заложеното имущество и става присъединен взискател по право в изпълнителните производства против длъжника.

Жалбоподателят е придобил това качество и е бил надлежно конституиран с постановление на ЧСИ от 17.06.16г., който е отчел размера на вземането му и го е включил като страна-взискател в атакуваното разпределение от 29.06.2016г., но не му е отредил сума.

По същество разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му. СИ е длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението, като редът за удовлетворяването им се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 от ЗЗД/. От сумата, подлежаща на разпределение, се отделя необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по ред. Остане ли свободна сума, тя се отделя за следващото притезание и така до изчерпване на наличната сума или притезания. При недостатъчност на сумата се удовлетворяват само първите по ред притезания, а другите привилегировани и хирографарни притезания остават изобщо неудовлетворени.

В случая неправилно е посочено, че на жалбоподателя не следва да се изплати сума от разпределението.

Вярно е, че съгласно разпоредбата на  чл. 136 от ЗЗД, привилегиите на жалбоподателя „ОББ“ АД, гр. София и основния взискател „Инвестбанк“ АД, гр. София /съответно – залог и ипотека/ са от един и същи ред – този по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД, което предполага, съгласно чл. 136 ал. 3 от ЗЗД съразмерното им удовлетворяване.

За да се приложат привилегиите в разпределението, се налага преценка на поредността и противопоставимостта на правата на обезпечените кредитори, без съдебният изпълнител да може да преценява съществуването на материалните основания. При наличие на привилегии от един и същи ред, както в случая се установява, че е налице привилегия на банката-жалбоподател, поради наличие особен залог на ТП, вписан преди вписването на договора за ипотека на банката-първоначален взискател, то следва да се отчете редът на вписване. Както се посочи вече, ако има повече от едно вземане с еднакъв ред, те се удовлетворяват съразмерно съгл. чл. 136 ал. 3 от ЗЗД, но това правило няма сила при залога и ипотеката, при които меродавна е датата на вписването или достоверната дата. Приложима е ексклузивната норма на чл. 153 от ЗЗД, която специално урежда конкуренцията между обезпечените кредитори, и съгласно която ако върху една вещ има няколко залога или ипотеки, те се удовлетворяват предпочтително по реда, по който те са учредени.

Ето защо в случая вземането на жалбоподателя се ползва с предимство пред това на взискателя „Инвестбанк“ АД, гр. София, което ЧСИ не е отчел и така е допуснал неправилно разпределяне на постъпилите по изпълнителното дело суми.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Разпределението следва да бъде отменено  и бъде указано на ЧСИ да извърши ново, при което бъде зачетена привилегията на  „ОББ“ АД, гр. София по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД - „залог на търговско предприятие“ по отношение на длъжника „Скът“ ООД, гр. Сливен, касателно имот, представляващ самостоятелен обект в сграда в *****, с идентификатор № 67338.560.142.1.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ разпределение от 29.06.2016г., предявено на 08.07.2016г., на ЧСИ рег. № 837 и район на действие района на ОС-Сливен по изп.д. № 20158370400665 по описа на същия, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

УКАЗВА на ЧСИ да извърши ново разпределение съгласно горните мотиви, като отчете привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД на „ОББ“ АД, гр. Софиязалог на ТП“ по отношение на длъжника „Скът“ ООД, гр. Сливен, касателно имот, представляващ самостоятелен обект в сграда в *****, с идентификатор № 67338.560.142.1.

 

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: