Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.07.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юли, през две хиляди деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.С.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                     

 

 

При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 273 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба депозирана от адв. адв.Д., пълномощник на „АГЛИКА ХОЛИДЕЙ“ ООД със седалище и адрес на управление *******против решение № 306/18.03.2019г. по гр.д. №4821/2018г. на Сливенския районен съд, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на „ ЕКСКУЛТ“ ООД със седалище и адрес на управление *******сумата от 2118.00 лв.представляваща задължение по фактура № 261/26.08.2014 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 21.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 848.15 лв. разноски по делото. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. По делото не било конкретно установено какво е било възложено за изработване и на каква цена. Ищецът не бил установил, че е доставил в годен за ползване вид стената, която е твърдял, че е следвало да проектира. Процесната фактура не била осчетоводена у ответника. Не било установено съоръжението да е било въведено в експлоатация. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв.М. А., пълномощник на „ ЕКСКУЛТ“ ООД. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява точното изпълнение на уговореното между страните. Не били установени възражения от страна на възложителя по отношение на качеството и пълнотата на изпълнение. Не се установило ответникът да е изплатил търсената сума. Изградената стена била във фактическата власт на възложителя и била включена в неговите активи. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован, се представлява от адв.Д., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от адв.А., която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 20.03.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 05.04.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Не се спори между страните, че те са търговци и във връзка с търговската си дейност едната страна(ответник) е възложила на другата (ищец) да изгради стена за катерене и да представи нужните съоръжения към нея. Ответникът оспорва основателността на исковата претенция като посочва, че съоръжението не е било завършено, не е прието и не се използва. То не било включено в неговите активи. Съдът намира възраженията му за неоснователни . По делото е налице приемо – предавателен протокол от 26.08.2014г., който е подписан за ответника от И.А.. Ответникът посочва, че това лице не е било упълномощено да приеме съоръжението. Въззивникът обаче е бил уведомен за предаденото съоръжение чрез изпращането на покана до него, както и чрез провеждането на множество телефонни разговори (св.показания). В този случай следва да съобразим разпоредбата на чл.301 от ТЗ , която предвижда, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт ( хипотетично А.), се смята , че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. В случая няма такова противопоставяне. Съоръжението е заведено в ДМА на ответника. Той следва да заплати остатъка от договорената сума. По отношение на нея, съдът взе предвид, че в приетата от ответника фактура 0000000255/04.08.2014 г. е посочено, че платената сума е само авансова. Това кореспондира със свидетелските показания на св.Недялкова, както и с показанията на собственика на фирмата св.П., който признава, че има неизплатена сума, която следва да се плати при довършване на работата.

Тъй като правните изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на възизваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция. Такива са претендирани в размер на 450.00 лв. и тъй като не е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски, съдът следва да присъди търсената сума в цялост.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 306/18.03.2019г. по гр.д. №4821/2018г. на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОСЪЖДА „АГЛИКА ХОЛИДЕЙ“ ООД със седалище и адрес на управление *******да заплати на „ ЕКСКУЛТ“ ООД със седалище и адрес на управление *******деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет )лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.