Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Сливен, 29.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова въззивно гражданско дело №274 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя Община Сливен срещу разпореждане от 25.04.2019г. на ДСИ при СлРС, с което е отказано образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС по молба на Община Сливен с вх.№СД 03-03-455/15.04.2019г.  

В жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане за отказ от образуване на изпълнително дело е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съдебният изпълнител не бил посочил на основание точно коя разпоредба на чл.427 от ГПК се е позовал, за да откаже да образува изп. дело. Посочва, че с молбата за образуване на изпълнително дело са съобразени законовите изисквания и е са посочени изпълнителни способи, като е направено искане за извършване на необходимите справки и проучване на имуществото на длъжника. Посочва, че от справка в Служба по вписванията, приложена към жалбата, се установява и съдебният изпълните е можело и следвало да установи, наличието  на недвижимо имущество, находящо се в гр. Сливен. Позовава се на приложението на чл.427, ал.1, т.1 от ГПК. Посочва, че установените недвижими имоти – земеделски земи, не са декларирани в МДТ при Община Сливен и затова не са били посочени в първоначалната молба, но се установяват при справка в Службата по вписвания. С молбата било поискано насочване на изпълнението спрямо недвижими имоти, собственост на длъжника и налагане на възбрани. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане за отказ да се образува изпълнително дело и да върне делото на ДСИ с указания да образува изпълнително производство.

            Съдебният изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва, че е отказал образуване на изп. дело, тъй като длъжникът „Бул Инвест груп“ ООД е със седалище и адрес на управление в гр. София, а изрично искане изпълнението да се насочи срещу имот на територията на СлОС нямало направено. Съгласно приложената справка, длъжникът не е декларирал имущество на територията на Община Сливен. Преценката за компетентност ДСИ прави към момента на образуване на делото и намира, че допълнително представената справка за наличие на недвижими имоти на територията на Община Сливен не можело да заличи пропуска в молбата за образуване на изпълнително дело.

След като се запозна с жалбата и с документите, съдържащи се в изпратената от съдебния изпълнител преписка по молба вх.№СД-03-03-455/15.04.2019г. по входящия регистър на СИС при СлРС, съдът констатира следното:

На 15.04.2019г. в СИС при СлРС е подадена молба от Община Сливен с която на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ се моли ДСИ да образува изпълнително дело срещу „Бул Инвест груп“ ООД, с адрес на управление гр. София за събиране на нейни вземания за данък върху превозно средство по АУЗ №№РА000741/09.06.2014г.

С молбата е направено искане за извършване на необходимите справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, поискано е налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжника и запори на движими вещи, МПС, ППС, вземания на длъжника, дялове в търговски дружество. Като изпълнителни способи са посочени: изпълнение чрез опис, оценка и продажба на недвижимите имоти и движимите вещи на длъжника. С молбата е поискано изискване от СлВп на справка и документи за собственост на недвижимите имоти на длъжника.

Към молбата е представен акта за установяване на задължения и актуална справка за размера им, както и справка от Д“МДТ“ при Община Сливен за липса на декларирани в дирекцията имоти и МПС.

С разпореждане от 25.04.2019г. ДСИ е отказал образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС на основание чл.427, ал.1 от ГПК, тъй като длъжникът е със седалище в друг съдебен район и няма посочено имущество в района на ОС – Сливен.

Препис от разпореждането е връчено на взискателя на 09.05.2019г.

Жалбата против него е подадена на 15.05.2019г.

Към жалбата е представена справка от 13.05.2019г., изготвена от Служба по вписванията – Сливен, съгласно която „Бул Инвест груп“ ООД е придобил правото на собственост по силата на три договора за покупко-продажба от 2007г. и 2008г. върху три недвижими имота – земеделски земи, находящи се в землището на гр.Сливен, подробно описани в справката.

            С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Подадената частната е допустима, като подадена в срок, от субект имащ правен интерес от обжалването и насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.435, ал.1, т.1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Предмет на настоящото производство е разпореждане на съдебния изпълнител за отказ за образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС по молба на Община Сливен с вх.№СД 03-03-455/15.04.2019г. 

            На първо място следва да се посочи, че с молбата е поискано изпълнение на акт, който по силата на закона подлежи на такова – чл.4, ал.2 от ЗМДТ, приложен към молбата. Самата молба отговоря на изискванията на чл.426, ал.2 от ГПК.

По отношение на местната компетентност, която ДСИ счита, че няма в случая, съдът намира, че същата е налице и обуславя задължението на съдебния изпълнител до образува и проведе изпълнително производство за събиране на подлежащите на изпълнение вземания по представения от взискателя – Община Сливен акт за установяване на задължения по ЗМДТ. Действително в молбата не е посочен конкретен недвижим имот на длъжника на територията на общината, но е поискано извършване на надлежна справка в СлВП относно това обстоятелство, както и изискване на документ за собственост на недвижими имоти на длъжника. С жалбата е представена справка от Служба по вписванията – Сливен, от която е видно  наличието на право на собственост на длъжника – юридическо лице върху три недвижими имота, находящи се на територията на Община Сливен, съответно в района на СлОС. Съдът следва да зачете това надлежно установено обстоятелство, което безспорно обуславя местната компетентност на ДСИ при СлРС по правилото на чл.427, ал.1, т.1 от ГПК. С оглед тази, посочена и от самия взискател хипотеза, ДСИ не следва да прилага общата такава по чл.427, ал.1, т.5 от ГПК /седалище на длъжника/, приложима в случай, че не е налице някоя от предходните специални разпоредби относно определяне местната компетентност на съдебния изпълнител, пред който следва да се подаде молбата за образуване на изпълнително производство.

Друг е въпросът, че ако впоследствие, вследствие нарочно поисканото от взискателя проучване имуществото на длъжника, се установят имущества в района на друг съдебен изпълнител, следва да се приложи разпоредбата на чл.427, ал.2 от ГПК, а ако се установят парични вземания – чл.427, ал.3 от ГПК, според която изп. дело не се препраща.

            С оглед изложеното, съдът намира атакуваното разпореждане за отказ на образуване на изпълнителното производство, поради липса на местна компетентност за незаконосъобразно и като такова следва да го отмени. ДСИ следва да образува изпълнително производство и да предприеме извършване на съответните надлежно поискани му действия от страна на взискателя.  

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е    Ш    И :

           

ОТМЕНЯ отказа на ДСИ при СлРС да образува изпълнително дело по молба на Община Сливен с вх.№СД 03-03-455/15.04.2019г., съдържащ се в  разпореждане от 25.04.2019г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

ВРЪЩА преписката на ДСИ при СлРС за образуване на изпълнително производство по надлежния ред и предприемане на съответните изпълнителни действия по него.

 

 

            Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.