Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №103

 

гр. Сливен, 21.06.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:    

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:         МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №276 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №436/18.04.2019г. по гр.д.№319/2019г. на Сливенски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на М.И.М. и е отменена Заповед №28/26.11.2018г. на „Напоителни системи“ ЕАД, гр.София – Средна Тунджа Сливен, с която е прекратено трудовото правоотношение поради съкращаване на щата и М.И.М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник, напояване – ръководител ХТУ“. С решението са присъдени разноски на ищеца М. в размер на 600лв. и ответника е осъден да заплати държавна такса в размер на 100лв. по сметка на СлРС.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Средна Тунджа“ - Сливен и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Във въззивната жалба въззивникът, чрез процесуалният си представител по пълномощие адв.Ю.К., посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че установената практика за отправяне на питане до работника за наличие на основания за закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ не е в съгласие с разума на закона и житейската логика. Ако работодателят уволни работник, ползващ се със закрила, то уволнението ще бъде отменено, независимо дали работодателят е уведомен за наличие на съответното основание. Следователно риска е за работодателя. След като в случая ищецът не твърдял наличие на такова основание за закрила, било изключително формалистично възлагането на такова задължение върху работодателя. Така се създавала възможност за заобикаляне на закона и шиканиране на уволнение от страна на работника. По отношение на заеманите от ищеца длъжности посочва, че при последното допълнително споразумение за преместване на ищеца е внесено техническо объркване в длъжностите, които кой изпълнява, но видно от цифровите кодове, ставало въпрос за една и съща длъжност. Било видно, че се съкращават двете налични длъжности техник напояване – ръководител ХТУ и двете лица, заемащи ги са уволнени Поради това работодателят няма задължение да извърши подбор. Грешката в длъжността била допусната в съгласието на синдикалната организация, но тя се дължи на недобросъвестно изпълнение на задълженията на други органи и не би следвало да пречи на работодателя да осъществи своите политики в оптимизиране щата на предприятието. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищеца  в първоинстанционното производство М.И.М..

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С подадения отговор, въззиваемият М. чрез пълномощника си адв. Р.К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Излага подробни контрааргументи на доводите, наведени от въззивника с въззивната жалба. Посочва, че практиката е категорична относно спазване на изискването за надлежно поискване от работника представяне на декларация относно наличие на основание за закрила. Уволнението било незаконосъобразно и поради изписване в уволнителната заповед на длъжност, която ищецът никога не е изпълнявал. Съгласието на синдикалния орган също незаконосъобразно е поискано и дадено за длъжност, която ищецът не изпълнява и е равносилно на липсата на такова. С оглед изложеното, въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

            С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В с.з., дружеството въззивник „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Средна Тунджа“ - Сливен, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемият М.И.М., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по пълномощие – адв. Р.К., която оспорва въззивната жалба, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Главната искова претенция на ищеца в първоинстанционното производство е за признаване на уволнението, извършено със Заповед №28/26.11.2018г. на работодателя „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Средна Тунджа“ - Сливен за незаконно и неговата отмяна с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и акцесорна претенция за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „техник, напояване – ръководител ХТУ” с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Безспорно, от надлежно събраните от районния съд писмени доказателства, се установи наличието на трудово правоотношение между страните, прекратено с атакуваната заповед №28/26.11.2018г. Следва само да се отбележи, че не е посочено извън титулната част на заповедта /т.нар.“шапка“/ с отбелязване на дружеството – работодател, кой е конкретния издаващ орган на работодателя, упражняващ в конкретния случай работодателската власт.

Освен това, следва изрично да се посочи, че в първоинстанционното производство, в законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от страна на работодателя и всички възражения спрямо иска и твърдяната незаконосъобразност на атакуваното уволнение са преклудирани за ответника.

На първо място, въззивният състав споделя напълно доводите за незаконосъобразност на извършеното уволнение, поради несъвпадане на длъжността, която по последното изменение на трудовото правоотношение заема ищеца М. и тази, от която е уволнен с процесната заповед. Ищецът е преназначен с допълнително споразумение от 24.04.2018г. на длъжността „Техник, напояване – р-л ХТУ“, а е уволнен от длъжност /нар. професия/ „Техник, ръководител ХТУ-ОПВВВ“. Следва да се отбележи и факта, че всъщност в уволнителната заповед е посочена професия, а не длъжност, което също е незаконосъобразност на заповедта. Възражението, направено с въззивната жалба, че се касае за техническа грешка и всъщност за една и съща длъжност, с оглед посочения код по НКПД е преклудирано. В първоинстанционното производство, с оглед липсата на отговор на исковата молба, няма наведени съображения за законосъобразност на заповедта в тази насока – идентичност на длъжността, заемана от ищеца и тази, от която е уволнен, нито е проведено доказване в тази насока. Съдът не приема, че е налице чисто техническо разминаване. Правата на уволнения работник следва да бъдат защитени в пълна степен, като той следва своевременно, към момента на уволнението да е наясно защо и как, вкл. на какво основание се уволнява и че действително посоченото в заповедта съкращаване на щата касае точно неговата длъжност. В случая е налице тотално разминаване при посочване на съкращаваната длъжност, което води до недопустимо накърняване правата на засегнатия от този работодателски акт работник.

Във връзка със защитата, от която ищецът се ползва, като член на синдикат, сключил КТД с работодателя по чл.333, ал.4 от КТ, вр. с чл.14, т.8 от КТД, следва да се отбележи, че извода на районния съд за липса на практика на дадено съгласие и непреодоляване на закрилата за правилен и законосъобразен, тъй като съгласието е искано и дадено за длъжност, различна от тази, заемана от ищеца М..

Безспорно, работодателят не е изпълнил и процедурата, императивно вменена му с разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба №5/1987г., според която той е задължен да събере предварителна информация от работниците, които са определение за уволнение дали страдат от болестите, посочени в Наредбата. Работодателят е длъжен да извърши посочената предварителна проверка по отношение на уволнявания работник. В случая, безспорно е установено, че работодателят не е извършил тази предварителна проверка.

На последно място, макар и при липса на отговор, следователно наведено възражение във връзка с процедурата по подбор, за пълнота на изложеното следва да се посочи, че настоящия състав счита, че такъв е следвало да бъде извършен. Доказателства в тази насока – нито дали е извършен, нито между кои лица и по какви критерии, както правилно е посочил районния съд, няма ангажирани. Следва да посочи, че възраженията в тази насока - неизвършен подбор, поради липса на такова задължение за работодателя, наведени едва с въззивната жалба са преклудирани. Съдът следва само да отбележи, че сравнявайки представените по делото щатни и поименни разписания, съответно от 01.08.2018г. и 06.11.2018г., точно на база сочения като меродавен код по НКПД, се установя наличие и в новото щатно разписание на редица длъжности с код като длъжността на ищеца, респ. с неговото наименование, респ. част от него, поради явна промяна в наименованията на длъжностите по новото щатно разписание.

Съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ при съкращаване на щата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Когато се извършва уволнение по съкращаване в щата, с което се премахва единствената по характера си щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази единствена длъжност или да направи подбор, съобразно критериите и целите, посочени в посочената правна норма. Изборът е предоставен единствено на преценката на работодателя и подборът не е задължителен. В случаите обаче, когато се касае до съкращаване на една или повече от множество еднородни трудови функции в предприятието, работодателят неизбежно трябва да извърши подбор. В тези хипотези правото на подбор е част от правото на уволнение, като то не може да бъде упражнено без да се извърши подбор.

В случая, с оглед представените пред районния съд щатни разписания, съдът намира, че длъжността на ищеца, която се съкращава не е единствена такава. Съдът приема, че след като са налице в отделните райони /отдели/ на работодателя длъжности „техник напояване“, респ. „техник ХМФ“, със същия код по НКПД и изискване за средно специално образование, то не е налице съкращаване на единствена при работодателя длъжност, заемана от ищеца. В този случай подборът е част от правото на уволнение, т.е. работодателят е длъжен да извърши подбор – правото на уволнение не може да бъде упражнено без да се извърши подбор. Работодателят не е доказал извършването на такъв. При наличие на няколко щатни бройки на длъжността на ищеца, оставащи в щата на работодателя, независимо къде се намира работното място, следва да се извърши задължително подбор от работодателя – въззивника по критериите, посочени в чл.329 от КТ. Неизвършването на такъв подбор между всички лица, заемащи съкращаваната длъжност, за да се прецени кое от тях да остане на несъкращаваната бройка води до незаконосъобразност на уволнението и обуславя неговата отмяна.

Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорната претенция за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „техник, напояване – ръководител ХТУ” в „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Средна Тунджа“ - Сливен.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер направените от него в първоинстанционното производство разноски.

Правилно работодателят е осъден да заплати съответната държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на работодателя - въззивник и той следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемаия М. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 600лв.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

                            

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №436/18.04.2019г., постановено по гр.д. №319/2019г. по описа на Сливенски районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.

 

 

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Средна Тунджа“ – Сливен, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Д.П.“ №2 да заплати на М.И.М. с ЕГН ********** *** сумата от 600 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 21.06.2019г.

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                          2.