Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 31.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №277 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.463 от ГПК. 

Образувано по жалба на присъединения взискател Община Сливен срещу разпределение, предявено на 17.05.2019г. по изп.д.№20117680400560 по описа на Частен съдебен изпълнител M.M., рег.№768, район на действие СлОС.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и неправилно в частта относно разпределените в полза на Община Сливен суми за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за имота, обект на проведената публична продан, находящ се в *****. Посочва, че вземанията на общината за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци са публични общински вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно чл.28, ал.3 от ЗМДТ при прехвърляне на недвижим имот дължимият до прехвърлянето данък, включително за месеца на прехвърлянето, се заплаща от прехвърлителя преди прехвърлянето. Такса битови отпадъци се заплаща на равни вноски в сроковете, определени от ЗМДТ за заплащане на данъка върху недвижимите имоти. Лихвите върху посочените публични вземания също са публични вземания, съгл. чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК и се събират заедно с данъка и таксата. В случая ЧСИ в разпределението не е включил суми за данък /ДНИ/ и такса /ТБО/ върху продадения имот за 2019г., които са ликвидни и изискуеми и следва да се платят при прехвърлянето на недвижимия имот, съгл. чл.28, ал.3 от ЗМДТ. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени извършеното разпределение и да укаже на ЧСИ M. да разпредели и сумата от 46,68лв. за задължения за данък недвижим имот за 2019г. и сумата от 18,07лв. – такса битови отпадъци за 2019г. в полза на Община Сливен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

            По подадената жалба е постъпило възражение от взискателя „Обединена Българска Банка“ АД, гр.София, който намира жалбата за неоснователна. Съображения относно нейната неоснователност няма изложени. Изложени са виждания относно незаконосъобразност и несъобразяване със съдебната практика на самото разпределение на ЧСИ M. от 17.05.2019г., против което обаче взискателят не е подал жалба. Съображенията са във връзка с реда на привилегиите на публичните вземания на Община Сливен за данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци по чл.136, ал.1 от ЗЗД, като счита, че ТБО не се ползва с привилегията по т.2 на посочената разпоредба и не следва да се разпределя сума за нея на Община Сливен.

            ЧСИ M.M. е представила обяснения, в които са описани в хронологична последователност извършените от нея изпълнителни действия, присъединени взискатели и действията по разпределението. По отношение на жалбата посочва, че не са включени в разпределението сумите за ДНИ от 46,48лв. целият дължим за 2019г. и ТБО в размер на 18,07лв., целият дължим за 2019г., тъй като разпределението се предявява през м.май, а размера на данъка и таксата, посочени в получената от Община Сливен справка са за цялата календарна година и срока е до 30 юни и 30 октомври.

            От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №560/2011г. по описа на ЧСИ M.M., рег.№768 и район на действие СлОС е образувано по молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД въз основа на изпълнителен лист от 21.04.2011г., издаден по ч.гр. дело №2513/2011г. на Сливенски районен съд въз основа на Заповед за изпълнение №1838/21.04.2011г., за осъждането на С.М.Д. да заплати на взискателя главница от 13948,45 евро, представляваща задължение по Договор за ипотечен кредит от 04.03.2009г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2011г. до окончателното й плащане, сумата от 1360 евро – договорна лихва за периода от 05.04.2010г. до 19.04.2011г., наказателна лихва в размер на 36,85 евро за периода от 05.04.2010г. до 19.04.2011г. и разноски по делото в размер на 1500,42лв.

            Вземането на взискателя по Договора за банков кредит е обезпечено с учредена с нот. акт, вписан в СлВп – Сливен под вх.№33/04.03.2009г., акт №69, том І, дело №558/2009г. от длъжника С.Д. в полза на банката – кредитор първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжника Д.,***, с идентификатор №67338.563.228.1.23, представляващ жилище, апартамент, с площ 34,16 кв.м., с административен адрес: *********.

            Към изп.д.№560/2011г. по описа на ЧСИ M.M. е присъединено изп.д. №1352/2016г. по описа на ЧСИ Г.Г., образувано по молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД срещу същия длъжник С.Д..

            По искане на взискателя изпълнението по изп.д.№560/2011г. е насочено върху ипотекирания в негова полза недвижим имот.

            На 15.11.2011г. върху имота е вписана възбрана в полза на взискателя „ОББ“ АД, обезпечаваща вземанията му по изп.д.№560/2011г. На 15.12.2011г. е извършен опис на недвижимия имот.

            Насрочени са последователно две публични продани, които са обявени за нестанали, поради неявяване на купувачи.

            По искане на взискателя е насрочена нова публична продан от 27.02.2019г. до 27.03.2019г. По тази публична продан е имало постъпили наддавателни предложения. С протокол от 28.03.2019г. е обявен купувач на имота – ЕТ „Джиботи – Ел – Живко Петков“, гр.Ямбол за сумата 20050лв. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.04.2019г., недвижимия имот е възложен на ЕТ „Джиботи – Ел – Живко Петков“, гр.Ямбол за сумата 20050,00лв. Постановлението за възлагане на имота е влязло в сила на 09.05.2019г.

            С разпореждане от 02.04.2019г. ЧСИ M. е изискала справки от НАП и Община Сливен относно дължими публични задължения.

            От Община Сливен е постъпила справка за неплатени задължения към 04.04.2019г. по партидата на длъжника С.М.Д. ***, включваща данък недвижим имот за периода 2014г. – 2019г. вкл. в общ размер от 311лв. и такса битови отпадъци за периода 2014г.-2019г. вкл. в общ размер от 120,24лв. ДНИ и ТБО за 2019г. е посочен общо за цялата година. ЧСИ не е изискала справка за дължим данък и такса до м.05.2019г.

От НАП е постъпила справка за публични задължения в размер на 300лв.

            На 30.04.2019г. е изготвено разпределение на паричната сума от 20050,00лв., постъпила от продажбата на недвижимия имот по изп.д.№560/2011г., като първо са посочени взискателите - „Обединена Българска Банка“ АД по изп.д.№560/2011г. и по присъедненото дело №1352/2016г. на ЧСИ Грозева, присъединения взискател Община Сливен за местни данъци и такси и НАП. В т.2 разпределение по изп.д.№560/2011г. са разпределени суми между взискателите, както следва: по т.2.5. МДТ за продадения имот общо 366,69лв. /дни и тбо/; 2.6. НАП публични задължения – 300лв.; 2.7. разноски и такси по изп.д.№560/2011г. по ТТРЗЧСИ – общо 2331,44лв. с ДДС и доп. Р. от 19,60лв., като са посочени поотделно с основанията от Тарифата; 2.8. за взискателя  - 17332,27лв. По изп.д.№1352/2016г. на ЧСИ Грозева не са разпределени суми.

            Предявяването на изготвеното разпределение е насрочено за 17.05.2019г., за което са призовани всички взискатели и длъжника.

            На 17.05.2019г. в кантората на ЧСИ M.M. за насроченото предявяване на разпределението са  се явили представители на взискателя „ОББ“ АД и на присъединения взискател Община Сливен, на които било предявено изготвеното разпределение и същите подписали протокола за предявяването.

На 20.05.2019г. е постъпила жалбата против разпределението от присъединения взискател Община Сливен.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения 3-дневен срок от предявяване на разпределението, от процесуално легитимирано лице – присъединен взискател по изпълнителното дело и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2, вр. с чл.463 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания. При разпределението съдебният изпълнител следва да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл. 136 от ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните притезания/.

Поради това и жалбата против разпределението може да се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Съдебният контрол, от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 от ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите. Следва да се посочи, че при съдебния контрол, съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата, а следва да провери всички законови изисквания, касаещи посочените по-горе въпроси – реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство и дължи служебен контрол по чл.136 от ЗЗД, чл.458 и чл.459 от ГПК.

В случая, към изпълнително дело №560/2011г. по описа на ЧСИ M.M., рег.№768 с район на действие СлОС са надлежно присъединени с акт на съдебния изпълнител: изп. дело №1352/2016г. по описа на ЧСИ Г.Г. – със същите страни, както и държавата за публични вземания и Община Сливен за вземания за данъци и такси за конкретния продаден имот, сумата от която продажба е разпределена.  

Следователно, съдът не констатира нарушения на разпоредбите на чл.458 и чл.459 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл.462, ал.1 от ГПК във връзка с предявяване на разпределението.

Наведените с жалбата възражения за невключване в предявеното разпределение на суми за МДТ върху продадения недвижим имот за 2019г. са основателни.

Община Сливен е присъединен взискател с публичните задължения за имота, изнесен на публична продан. Имотът, предмет на принудителното изпълнение е подаден на проведената публична продан, като постановлението за възлагане на имота е влязло в сила на 09.05.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица за заплащането на данъка върху недвижимите имоти са собствениците на имотите. За такса битови отпадъци отново задължени лица са собствениците на имотите, съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ. Съгласно императивната разпоредба на чл.28, ал.3 от ЗМДТ при прехвърляне на недвижимия имот дължимият до прехвърлянето данък, включително за месеца на прехвърлянето, се заплаща от прехвърлителя преди прехвърлянето. Отнесено към продажбата в изпълнителния процес, означава, че дължимите от длъжника по изпълнителното дело МДТ следва да бъдат заплатени/удовлетворени при извършване на разпределението. Това негово задължение може да бъде погасено единствено при разпределението на постъпилата от проданта сума.  Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД вземанията за данъци върху определен имот се ползват с право на предпочтително удовлетворение от стойността на имота. От посочените разпоредби следва еднозначния извод, че задължено лице за заплащане на натрупаните задължения за МДТ върху недвижим имот по чл.10 от ЗМДТ, който е предмет на публична продан, е длъжникът – собственик на имота и то за всички задължения, натрупани до продажбата, в т.ч. за месеца на продажбата. Следва да се има предвид и задължението на съдебния изпълнител за извършване на продажбата след заплащане на местния данък, съгл. чл.50 от ЗМДТ.

С оглед изложеното, като не е разпределил суми за МДТ върху продадения и възложен имот, дължими, съгл. императивната разпоредба на чл.28, ал.3 от ЗМДТ до продажбата, в т.ч. и за месеца на продажбата, т.е. в случая и за м.май 2019г. /на 09.05.2019г. е влязло в сила постановлението за възлагане на имота/, то ЧСИ M. е допуснала нарушение на закона, което опорочава извършеното разпределение. Посочването в справката на Д“МДТ“ при Община Сливен на данъка и таксата в общ размер за цялата 2019г. не води до отпадане на задължението на съдебния изпълнител да положи усилия и да изиска служебно нова справка относно дължимите МДТ за продадения имот към продажбата – в т.ч.  м.май 2019г. ЧСИ не е изпълнил служебните си задължения, като в мотивите се позовава единствено на общо посочване на размера на МДТ за цялата 2019г. Следва да се отбележи, че предвиденото плащане на данъка и таксата на две вноски не променя факта, че публичното задължение е ликвидно и може да се плати, като в случая следва да се има предвид специалната разпоредба на чл.28, ал.3 от ЗМДТ, дерогираща общата ал.1.

Във връзка с реда по чл.136 от ЗЗД – обстоятелство наведено от взискателя с възражението по жалбата, а не с нарочна жалба против разпределението, с оглед обаче служебния съдебен контрол, следва да се отбележи следното:

Практиката на Апелативен съд – Бургас по въпроса за реда на привилегиите на общината за МДТ е неизменна и последователна относно характера на вземането за такса „битови отпадъци“ върху имот и мястото й сред привилегиите по чл.136 ЗЗД. Таксата „битови отпадъци“ за имота представлява публично общинско вземане, което е изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. По правната си същност местните данъци са публични вземания – чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински вземания. Местните такси също са публични вземания по см. на чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК и поради това, че приходите от тях постъпват също в общинските бюджети на осн. чл. 9а, ал. 3 ЗМДТ, съставляват общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността върху недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му характер по повод имота, следва да бъде поставено като привилегировано в разпределението по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, вместо по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.

Поради това, съдът приема, че като е поставил вземанията на Община Сливен за данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци за имота, дължими за периода 2014г. - 2018г. вкл. в предявеното разпределение по реда на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, съдебният изпълнител не е нарушил закона. По същият този ред следва да бъде поставено и допълнително уточненото, с оглед изложеното по-горе, вземане на Община Сливен за МДТ върху продадения имот за периода м. януари 2019г. - м. май 2019г. вкл.

С оглед изложеното, предявеното на 17.05.2019г. разпределение на постъпилата от публичната продан сума по изп.д.№560/2011г. по описа на ЧСИ M.M. е незаконосъобразно, поради невключване на вземането на Община Сливен за МДТ за имота за 2019г. до м.май 2019г.вкл. и като такова следва да се отмени и върне на ЧСИ M.M. за извършване на ново разпределение, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение и при точно прилагане разпоредбата на чл.28, ал.3 от ЗМДТ, вр. с чл.136, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.460 от ГПК.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпределение, предявено на 17.05.2019г. по изп. д. №20117680400560 по описа на ЧСИ M.M., рег.№768 и район на действие СлОС.

 

ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ M.M., рег.№768 и район на действие СлОС за извършване на ново разпределение, съобразно указанията на съда.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните!

                                                

 

          

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.