Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 14.06.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: С. АЛЕКСИЕВА

 

 

                                                       

При секретаря: Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 278 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Б. - Т., пълномощник на В.И.И., ЕГН **********,*** против решение № 70/28.02.2019г. по гр.д. №1575/2018г. на Новозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Исторически музей гр. Нова Загора искове за признаване за незаконно уволнението му извършено със Заповед № РД 08 – 144/30.07.2018 г. на Директора на Историческия музей и неговата отмяна( чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ), за възстановяване на предишната работа (чл.344 ал. 1 т. 2 КТ), за заплащане на обезщетение за времето, през което въззивникът е останал без работа ( чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ), за заплащане на неправомерно определено и удържано обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 300.00 лв. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд не бил обсъдил в цялост аргументите но страните и по – точно не бил обсъдил доказателствата по първа точка от заповедта за уволнение , а именно неявяване на работа в два последователни дни. В случая не било налице толкова тежко нарушение на трудовата дисциплина, което да обоснове налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание „ уволнение“. В случая въззивникът бил тежко болен и поради това се наложило ползването на продължителен отпуск по болест . Страната оспорва да е извършено и нарушението описано в т. 2 от Заповедта – неизпълнение на възложена работа от работодателя. Заповед № РД – 07 – 130 / 03.07.2018 г. на Директора на музея била незаконосъобразна, с която било наредено да се извърши инвентаризация на музейни ценности била постановена в пряко противоречие с Наредба № Н – 6 /11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове. В чл. 30.ал.1 от наредбата се предвиждало, че инвентаризацията се извършвала от длъжностното лице , в присъствието на комисия в състав най – малко двама музейни специалисти и един счетоводител, а Заповедта на Директора на музея предвиждала инвентаризацията следва да се извърши от комисията в присъствието на длъжностното лице. Боло налице нарушение на закона, но не от въззивника, а от Директора на музея работникът не бил длъжен да изпълнява незаконосъобразни нареждания на своя работодател. Дори обаче да било налице дисциплинарно нарушение, следвало да се приложи разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че въззивникът отказал да даде обяснения.той бил дал такива и дори бил уведомил заинтересованите институции. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се уважат предявените искове. Не претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв.М., пълномощник на „ Исторически музей“ гр. Нова Загора. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че от представените по делото доказателства безспорно се доказва, че въззивникът под различни предлози е отказвал да изпълни законните разпореждания на работодателя си. Страната посочва също така, че основанието за издаването на заповедта за инвентаризация почивало не само на Наредба Н-6/2009 г., но и на Правилника за вътрешния трудов ред, според който работниците са били длъжни да изпълняват добросъвестно и в срок възложените им задачи издадени от работодателя им във връзка със служебните им задължения. След като заповедта не предпоставяла извършването на престъпление или друго противоправно деяние тя следвало да бъде изпълнена. На следващо място се посочва, че обясненията дадени от въззивника са били взети предвид при определяне на наказанието му. Моли се да се потвърди обжалваното решение . Не се претендират разноски.

В с.з. въззивникът,  редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище адв.Б. - Т., заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззивваемият , редовно призован се представляваот адв. М., който заявява, че оспорва въззивната жалба и моли тя да не бъде уважена. Не претендира разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства, от които се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно нарушение въззивникът е започнал работа на 01.01.2019 г. в РИМ Сливен.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 18.03.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 31.03.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че съдът не констатира процесуални нарушения допуснати в хода на налагане на дисциплинарното наказани, които да мотивират отмяна на обжалваната заповед. Нарушенията са били точно посочени, било е изискано от въззивника да даде обяснения по тях , предоставено е било достатъчно време за това. Макар въззивникът да не е депозирал „писмени обяснения“ в тесния смисъл на думата, той е представил копие от писмо изпратено до различни институции, в което по същество е взел отношение по констатациите на работодателя. Съответно работодателят е взел предвид при издаване на обжалваната заповед обясненията на въззивника.

Съдът намира , че по същество са налице и двете констатирани нарушения на трудовата дисциплина.

На първо място наказанието „дисциплинарно уволнение“ е наложено за неявяване на работа в периода 24.04.2018 г. – 15.05.2018 г. не се спори между страните, че през този период от време въззивникът не се е явявал на работното си място. Причината за това според него е, че е бил заблуден за това, че болничните му ще бъдат удължени от ТЕЛК, а това не е било сторено. Правилно в случай, че не се издаде веднага болничен лист е работникът да помоли да бъде пуснат в годишен отпуск и след получаване на болничен за дадения период от време използваният отпуск да бъде оформен като време в болнични. Съдът намира, че по делото няма никакви доказателства за това, че въззивникът е бил по някакъв начин въведен в заблуждение и че действително е допуснал твърдяното дисциплинарно нарушение като не се е явил без причина на работа за един значителен период от време от 22 дни.

По отношение на второто твърдяно нарушение – неизпълнение на законни разпореждания на работодателя - да осигури достъп до съхраняваните в метална каса културни ценности, съдът намира същото за доказано.

Съдът намира, че в правомощията на Директора на историческия музей е било той да възложи инвентаризация на имуществените единици находящи се в музея. Действително по принцип, нормалната, текуща инвентаризация на ценностите се извършва по реда предвиден в чл. 30 ал. 1 от Наредба № Н – 6 /11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове. В случая обаче са налице данни, че има злоупотреби с фондовете на музея и правилно Директорът е определил инвентаризацията да се извърши от незаинтересовани лица в присъствието на длъжностното лице, което се проверява. Дори да е налице някакво административно несъответствие при определянето на членовете на инвентаризационната комисия то не е от съществено значение и не променя факта, че въззивникът очевидно явно и необосновано се е противопоставил на работодателя си и е отказал да изпълни пряка негова заповед свързана с работата му. По този начин се наблюдава стремеж у въззивника да препятства установяването на фактическото положение с поверените му за съхранение ценности. Извършеното от въззивника е грубо нарушение на трудовата дисциплина и само по себе си е достатъчно да обоснове налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

При формиране на мнението си съдът взе предвид , че действително по делото не се доказа номизматичните единици с инв.№ 1412 и 1840-1850 да са били предавани за съхранение на въззивника, но на негово съхранение са били единиците с инв.№ 1141 и 1755 и няма спор, че и по отношение на тях той е отказал достъп на инвентаризиращата комисия.

Съдът намира, че двете нарушения на трудовата дисциплина са безспорно установени с доказателствата по делото. При преценка на вида наказание, което е следвало да се определи, работодателят правилно е наложил най – тежкото наказание „ уволнение“, като се има предвид, че стремежът му е бил да съхрани националното ни богатство, а въззивникът без основание му се е пративопоставил като не изпълнил пряка негова заповед (при условие, че основно негово задължение е да се грижи за поверения му фонд ( длъжностна характеристика)). Към тежестта на второто нарушение следва да се има предвид и тежестта по първото нарушение на трудовата дисциплина ( неявяване на работа повече от 2 дни), което само по себе си, съдът намира , че не е достатъчно при тези данни от делото да обоснове налагането на най – тежко наказание.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/28.02.2019г. по гр.д. №1575/2018г. на Новозагорския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.