Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 117

 

гр. Сливен, 29.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 279 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Я.П.У., ЕГН **********, със съд. адрес *** – ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 268/05.03.2019 г. по гр.д.№ 6076/2019 г. на Сливенски районен съд, с което съдът:

-         Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето К.Я.У. на майката Е.Н.А. и е определен адрес на местоживеене на детето при майката – гр. Сливен, *** ***;

-          Определя на Я.П.У. режим на лични контакти с непълнолетното дете Кристияна Узунова: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч., до 18:00 ч., без преспиване и в присъствието на социален работник.

-         Осъжда Я.П.У. да заплаща на непълнолетното дете К.Я.У., чрез неговата майка и законен представител Е.Н.А., месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от 01.11.2018 г., до настъпване на законови причини за нейното прекратяване и изменение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

-         Осъжда Я.П.У. да заплаща на непълнолетното дете К.Я.У., чрез неговата майка и законен представител Е.Н.А., издръжка за минало време  за периода 01.11.2017 г. – 01.11.2018 г., в размер на 2160 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

-         Осъжда Я.П.У. да заплати разноски по производството в размер от 345,60 лв. държавна такса по сметка на РС-Сливен и 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение на Е.Н.А..

Решението се обжалва в частта относно режима на лични контакти и осъдителната част за издръжка за бъдеще и минало време.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт на следното – твърди се че актът, в частта на така определения режим на лични контакти е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл извън границите очертани с исковата молба. Навежда се довод и за порочност на решението доколкото не са спазени процесуалните правила, което е довело до накърняване на правото на защита на въззивника. Аргументира се неправилност и необоснованост на решението по отношение на приетия от съда доход на въззвника и отношенията му с детето. Твърди се нарушения на чл. 127, чл. 142 и чл. 143 от СК. Не са направени доказателствени искания и не се претендират деловодни разноски.

В законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищцата в първоинстанционното производство– Е.Н.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, моли за потвърждаване на постановения от СлРС акт. Подкрепя фактическата обстановка приета от съда. Счита, че не са налице процесуални или материалноправни нарушения. Мотивира правилност на изводите на съда относно размера на издръжката. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з., въззивникът Я.П.У., редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който  поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. На първо място посочва, че като е излязъл извън рамките на спора определен с исковата молба и се е произнесъл по непредявен иск първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение. Моли за отмяната му в тази част и връщането му за ново разглеждане. По отношение на претенцията за издръжка се отправя искане до съда същата да бъде определена на законния минимум, тъй като по делото нямало данни въззвникът да е в състояние да заплаща по-голям размер издръжка.    

Въззиваемата страна Е.Н.А. и като майка и законен представител на К.Я.У., редовно призована в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Изтъква доводи, че въззвинкът е трайно установен в Англия и че там той работел, но въззиваемата нямало как да го докаже. Въвежда аргументи, че детето не познавало баща си  и за да го опознае следва първоначално срещите да са в присъствието на социален работник. Прави искане за разноски.   

Пред настоящата инстанция се събраха следните допълнителни доказателства:

 Справка за съдимост на Я.П.У. от 24.10.2018 г., която е без надлежен подпис и печат от издаващата институция. Поради това, доказтелството не следва да бъде ценено, тъй като на същото се дава вид да е официален свидетелстващ документ, но без нужните реквизити съдът не може да прецени неговия произход, автор и цел на съставяне. Това опорочава материалната му доказателствена сила и той ще бъде ценен в съвкупност с останалите доказателства по делото.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

По отношение на възражението на въззиваемия касаещо недопустимост на решението в частта относно определения режим на лични контакти, то съдът намира за нужно да посочи следното: В задължителната съдебна практика (ППВС №1/ 1974г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК) и редица решения на ВКС (Р № 26/02.03.2010 г. по гр. д. №598/2009 г. 4ГО, Р № 291/07.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. 3ГО, Р № 217/27.05.2015 по гр.д. № 6851/2014 г. IV ГО и др.) последователно е приемано, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични отношения, се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Константна е съдебната практика, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Желанието на родителите и това на децата, както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда остава интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, но в среда и по начин, който да не поставя в опасност психическия и физически интегритет на детето. Поради което не може да се счете, че съдът е постановил недопустимо решение, тъй като не се е съобразил с рамките посочени в исковата молба. Същият е длъжен да се произнесе по въпроса за личните контакти на детето с бащата и го е направил изцяло съобразявайки интереса на детето.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е  законосъобразно и правилно.

 Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд счита, че доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ, като единствено счита че следва да подчертае следното: Съгласно чл. 59, ал. 6 от СК съдът при решаването на въпроси касаещи родителската отговорност следва да изслуша детето и родителите и да съобрази техните становища при вземането на решението си, но тъй като детето е на твърде ниска възраст, а бащата, въпреки задължаването му от съда не се е явил и по данни от делото същия се намира в  чужбина и е препятстван да се яви на изслушване и към настоящия момент, съдът по изключение не е спазил тези изисквания, което не представлява процесуално нарушение довело до ограничаване на правата на някоя от страните или до порок на решението, тъй като са взети предвид всички данни от значение за правилното определяне на родителските отговорности, в унисон с интересите на детето. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителя и съответно е довело до постановяване на неправилно решение, каквото в случая не е налице  (Р № 447/08.12.2015 г. по гр. д. № 3067/2015 г. ВКС,4ГО).

Съдът кредитира показанията на свидетелите и данните от социалния доклад, че ответникът по исковете се е установил във Великобритания, като се прибира в България рядко, за кратък период от време и не всеки път осъществява контакт с детето. Същото не го познава и не изпитва емоционална привързаност към него.  

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно издръжката, която съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК, вр. с чл.143 от СК следва да бъде определена за детето, независимо от исканията на страните, като ги разширява и допълва по следния начин:

При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на детето /7 години - ученическа/, съобрази нуждите ѝ с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от средства за храна, облекло, ученически пособия и извънкласни дейности. Съдът се солидаризира с извода на първата инстанция, че са необходими около 300 лв., за издръжката на детето, от които бащата следва да поеме по-голямата част – 180 лв., тъй като майката осъществява непосредствените грижи за малолетната Кристияна. Съдът взе предвид факта, че двамата родители са работоспособни и майката полага труд по трудово правоотношение. По отношение на доходите на въззивника, действително не са ангажирани доказателства за техния размер. Съгласно практиката, следва да се вземе предвид че същият е в работоспособна възраст, без доказателства за причина за намалена работоспособност или друг факт, който да препятства възможността му да работи и да се издържа. Няма данни същият да има друго непълнолетно дете, за което да е нужно да осигурява издръжка. Съгласно установената практика, следва да се презюмира, че въззивникът по никакъв начин не е възпрепятстван обективно да получава минимален  доход. Същият обаче е избрал Великобритания за място на обичайно пребиваване и след като е направил този избор то следва да се презюмира, че същият не е възпрепятстван да получава минимален доход за тази държава от 1 453,28 евро на месец по данни на Евростат или 8,21 паунда на час по данни от правителствен сайт на Великобритания (https://www.gov.uk/national-minimum-wage-rates). Дори и да не е в състояние съдът да изчисли с абсолютна точност минималния доход, който би могъл да получава като европейски гражданин обичайно пребиваващ във Великобритания, то се налага извод за значително завишен стандарт,  спрямо такъв в България и издръжка в размер на 180 лв. в никакъв случай не би била в размер извън възможностите му. Останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от майката, върху която тежат грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето. 

Във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснати процесуални нарушения от страна на първата инстанция, които лишили страната от възможността за събиране на доказателства. Действително се установява, че е бил поискан един свидетел в режим на довеждане, който не е могъл да се яви в проведеното по делото заседание. Този пропуск е можело да се отстрани от въззвината инстанция, но отстраняването му не е поискано с въззивната жалба, а само е посочено като порок влечащ неправилност на решението. Тъй като недопускането до разпит на воден от страна свидетел е нарушение, отстранимо във втората фаза на процеса, то това не влече порочност на постановения акт само по себе си.

  Не се доказва по никакъв начин твърдението на въззвиникът, че същият е на лечение в Англия, като не са ангажирани доказателства в тази посока нито гласни, нито писмени.

По отношение на довода, че ищцата е била наградена с ограничения режим на лични контакти, съдът намира следното – при съблюдаване на интереса на детето не може да се разглежда въпросът за „награда“ или „наказание“ на родителя. Единственото задължение, с което следва да се съобразява съдът, при определяне на носителя на родителските права и режим на лични контакти, е интересът не детето. Установи се безспорно от доказателствата, че детето не познава баща си и не е изградило емоционална връзка с него, по чия вина е безпредметно да се обсъжда. При по-разширен режим на лични контакти и като се има предвид крехката му възраст, детето би било поставено в положение на дискомфорт и напрежение от непознат човек в непозната среда, което не следва да се допуска. Чрез определения от съда режим на лични контакти се дава възможност на детето да опознае баща си, като се чувства уверено чрез подкрепата от социалния работник и незастрашено от липсата на майката. Съдът счита, че въпреки емоционалната и психологическа реакция на въззвника към определения от съда режим на лични контакти, а именно оценката му като „награда“ за ответната страна, то следва режимът да остане такъв, какъвто е определен с  оглед интересите на детето.  

Не се доказа твърдението на въззвиника, че е участвал в издръжката на малолетната Кристияна за минало време, поради което определената издръжка за минал период се явява правилна.

По отношение на определянето на лицето, което да упражнява  родителските права върху седем годишната Кристияна спорът не е пренесен във въззивната фаза на производството, поради което в тази част решението е влязло в сила.

Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, на въззивника следва да се възложи да заплати направените от въззиваемата страна разноски в размер на 250 лв. платени по договор за адвокатска защита и съдействие от 15.06.2019 г.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 268/05.03.2019 г. по гр.д.№ 6076/2019 г. на Сливенски районен съд в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Я.П.У., ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати на Е.Н.А., ЕГН **********,*** сумата от 250 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                    2.