Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 108

 

гр. Сливен, 04.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 294 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на К.Е.К., ЕГН **********,*** – ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 110/02.04.2019 г. по гр.д.№ 1654/2019 г. на Новозагорски районен съд, с което съдът е изменил размера на присъдената по гр.д. № 591/2013 г. по описа на РС Нова Загора, месечна издръжка, дължима от К.Е.К. на Е.К.Е., чрез нейната майка и законен представител А.Д.А.-И., като увеличава същата от 150 на 220 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърлил иска до претендирания размер от 300 лв. Както и е осъдил К.К. да заплати сумата от 400,80 лв. разноски по производството.

Решението се обжалва в частта, с която е увеличена издръжката и осъдителната част за разноските.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт на следното – твърди се, че не са настъпили обективните материално правни предпоставки за изменение на размерът на издръжката, като се отчете фактът че не са настъпили промени в нуждите на детето. Не била доказана необходимостта от по-висока издръжка на детето свързана с неговото заболяване или друг факт. Прави се оплакване, че фактът на закупуването на ново жилище от страна на ответника не е обстоятелство годно да доведе до увеличаване на задължението му за издръжка. Навеждат се аргументи, че доходът на ищцата се е увеличил, за разлика от този на ответника. Прави възражение за неправилно присъждане на разноските. Не са направени доказателствени искания. Прави се искане за присъждане на разноски.

В законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищцата в първоинстанционното производство– А.Д.А. –И., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетната Е.К.Е. с адрес ***, чрез пълномощника си, моли за потвърждаване на постановения от СлРС акт. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з., въззивникът К.Е.К., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. Л., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. На първо място посочва, че съдът неправилно е приел, че заплатата на въззивника е 2000 лв., като от справката било видно, че същият получавал по около 1400 лв. на месец. Счита, че така определената издръжка би създала затруднения за ищеца и новото му семейство. Посочва че липсват доказателства за сериозни заболявания на детето или неговото боледуване. Твърди, че справедливият размер на издръжката би бил 180 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.    

Въззиваемата страна А.Д.А.-И., като законен представител на Е.К.Е., редовно призована в съдебно заседание не се явява, не се представлява. Процесуалният ѝ представител е изпратил писмено становище, в което моли да се остави въззивната жалба без уважение и прави искане за разноски и представя писмени бележки.   

Пред настоящата инстанция се събра следното допълнително доказателство: Копие от удостоверение за раждане на Н.К.Е., издадено на 14.05.2019 г. от Община Стара Загора.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е  законосъобразно и правилно.

 Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като счита че следва да я уточни и разшири от събраните в настоящата инстанция доказателства,  а именно:

По отношение на възражението на въззивника, че първоинстанционният съдът е счел че К. получава средно месечно възнаграждение от 2000 лв. то въззивната инстанция намира следното: От представените в първоинстанционното производство справки е видно че нетната сума на заплатата на К., а именно преведеното по дебитната му карта е като следва: за април 2018 г. е 1499,95 лв., за май с.г. 1221,19 лв., за юни 2018 г. - 2179 лв., за юли 1486,23 лв., за август 2018 г. 1967,47 лв., за септември 1992,55 лв. Средно аритметично за периода април –септември 2018 г. , (т.е. непосредствено преди подаването на исковата молба), К. е получавал месечно възнаграждение от 1724,40 лв.

Видно от депозираното ново доказателство, въззивникът има и друго малолетно дете, за което да се грижи – Н.К.Е., родено на *** г. Майка на детето е Я.И.И.. 

Въззивният съд, счита че доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно обстоятелствата за изменение на издръжката, които следва да са свързани или с промЯ.в нуждите на детето или във възможностите на родителя да осигурява такава.

При определяне на размера на издръжката, съдът е взел предвид възрастта на детето /11 години - ученическа/, съобразил е нуждите му с оглед физическото и духовно развитие, необходимостта от средства за храна, облекло, ученически пособия, медицински консумативи и разходи за прегледи и манипулации. От разпита на свидетелката е видно, че майката е със заострено внимание по отношение на здравословното състояние на детето. В съответствие с нормативно определените граници съдът е определил, че са нужни около 320 лв., от които бащата следва да поеме по-голямата част – 220 лв., тъй като майката полага непосредствените грижи за детето. Безпротиворечиво е решаван въпросът в практиката, че с увеличаващата се възраст на детето се увеличават и неговите нужди от средства за задоволяване на потребностите му. Видно от представените доказателства за детето се полагат и специални здравословни грижи, които и без да са пряко свързани с вроденото му здравословното състояние обуславят по високи разходи, които се правят продължително във времето, но са възникнали след постановяване на решението по определяне на размера на издръжката – нуждата от очила и брекети.

 Съдът взе предвид факта, че двамата родители са работоспособни, полагат труд по трудово правоотношение и прецени получаваните от тях месечни трудови възнаграждения. Като разгледа трудовото възнаграждение на бащата, съдът счита че дори и при нуждата от издържане на малолетното дете Невил същият може да отделя по 220 лв. месечно за по-голямото си дете без това да накърни извънредно получаваните от него доходи. Същият получава средно по 1724 лв. заплата, която е над средната за страната, а и в издръжката на малкото дете, както и при голямото следва да се включи и неговата майка в трудоспособна възраст. При среден доход от 1500 лв. след дедукцията на определената издръжка, съдът счита че въззивникът може да посрещне нуждите на новото си семейство. Останалата част от издръжката на Е. следва да се поеме от майката, върху която тежат грижите по непосредственото отглеждане, медицинско обслужване и възпитание на детето.

Първоинстанционният съд в мотивите си е взел предвид и необходимостта ответника да се грижи за новото си семейство.

Съдът не споделя довода на въззвника, че у него не е настъпила промЯ.на материалното положение и поради това увеличения размер от 220 лв. се явява завишен. Законът не поставя изискване да се е увеличил доходът на родителя, за да бъде постановено увеличение на издръжката, а е достатъчно да е настъпила промЯ.в нуждите на детето и при определяне на размера, съдът да е взел предвид възможностите за заплащане на същата, каквото първата инстанция безспорно е сторила.

Не следва да се сподели и аргументът на въззивника, че представените от ищцата бележки за разходи са еднократни и вече са били заплатени и от него. Установените състояния не детето, а именно нуждата от очила, хранителни добавки и брекети е ноторно известно, че са продължителни състояния, които търпят и промЯ.с възрастта и с хода на лечението и предпоставят нееднократност на разходите по приложението им.  

Относно възражението изложено във въззивната жалба за дохода на ищцата и твърдението, че тя е заблудила съда за размера на възнаграждението си, то въззвникът не се домогва да проведе успешно насрещно доказване за по-висок размер на възможностите на майката и поради това, съдът не следва на тази база да намали определения от първата инстанция размер на дължимата от бащата издръжка.

Съдът не е основал решението си на факта, че въззивникът е закупил жилище, което прави този довод неотносим. 

Съдът не споделя и изводът в жалбата, че в решението не са обосновани нито завишените нужди от издръжка, нито промЯ.на икономическите условия в страна от 2013 г. Първоинстанционният съд е посочил че възрастта и нарастващите с нея нужди на детето, както и установените нужди от корекция на здравословните състояния на детето следва да обусловят по-голям размер на издръжката, а що се отнася до променените социално –икономически  условия в страната, то следва да се посочи повишаването на минималния доход от 320 на 560 лв., тъй като това е основна база за определяне на тези  условия и това, че за да се посрещнат най-базовите нужди на населението е било нужно повишаване на държавнорегулирания доход.

 В отхвърлителната част, решението не е обжалвано и същото е влязло в сила.

По отношение на присъдените в първата инстанция разноски: Правната възможност да се оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица е регламентирана с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от Закона за адвокатурата, в които случаи съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ за съответния вид работа и осъжда другата страна да го заплати (чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата). Налице са предпоставките визирани в закона, а именно упълномощаване от лице, което се нуждае от издръжка и реално извършено процесуално представителство, за присъждане на адв. С. на разноски.  

Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, а именно изцяло отхвърлена въззивна жалба, за въззиваемата страна възниква правото на разноски. С оглед на осъщественото процесуално представителство от адв. С. и поради това, че са изпълнени всички изисквания на чл. 38, ал.1 от ЗАдв то следва да се присъдят разноски в полза на същия за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38,ал. 2 от ЗА. Съдът определя минимално възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото в размер на 300 лв. по т. 6 , ал.1 от чл. 7 на НРМАВ. Тъй като възнаграждението е определено в размер на минимума по посочената наредба то съдът не намира основание да присъди такъв под минимума, поради което възражението за прекомерност остава без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110/02.04.2019 г. по гр.д.№ 1654/2019 г. на Новозагорски районен съд в обжалваната част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА К.Е.К., ЕГН ********** *** да заплати на адв. Г.М.С. *** сумата от 300 лв. възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д. 294/2019 г. по описа на СлОС.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.