Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   120

 

гр. Сливен, 01.08.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 298 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от представител на ищеца в пръвоинстанционното производство, а именно Б.В.Д., ЕГН **********,***, против Решение № 457/23.04.2019 г. по гр.д.№ 99/2019 г. на Сливенски районен съд, с което съдът е отхвърлил предявения от Б.Д., против Прокуратурата на Република България със седалище *********, иск на основание чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ, във връзка с воденото ДП № 845/2016 по описа на РП Сливен, за заплащане на обезщетения за имуществени вреди в размер на 632,99 лв. и неимуществени вреди в размер на 6000 лв. ведно със законната лихва от 23.04.2018 г.  до окончателното изплащане, като неоснователен.

Решението се обжалва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

            Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното:

Сочи се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като били налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на Прокуратурата на РБ. Излага се аргумент, че процесното досъдебно производство е следвало да се прекрати преди привличането като обвиняем на ищеца. Счита че доказателствата по делото изцяло подкрепят извода за основателно ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови доказателства. Претендират се разноски.

            В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба или насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът Б.В.Д., редовно призован, не се явява, не се представлява, в писмено становище, постъпило от процесуален представител на въззвника – адв. Д., се изразява искане да бъде уважена подадената жалба, да бъде отменено решението на първата инстанция и да се постанови ново с което да бъдат уважени претенциите по исковата молба в пълен размер. Искат се разноски.

 Въззиваемата страна – Прокуратурата на РБ – гр. София, редовно призована в съдебно заседание се представлява от прок. М.. Изразява становище да се потвърди първоинстанционното решение и да се остави без уважение жалбата, тъй като на първо място наказателното производство не  е изцяло прекратено, и не е установена липса на престъпление. На следващо място се въвежда аргумент, че исковата молба е преждевременно заведена, тъй като не е изтекъл срокът, в който прокуратурата може да отмени постановлението за прекратяване. Прави се искане за намаляване на адвокатския хонорар.   

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

 Този състав на контролиращата инстанция счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея, като за акуратност следва само да я допълни със следното:

От протоколно определение от 06.07.2015 г. става ясно, че СлРС прекратява съдебното производство по ЧХНД 426/2015 г. по описа на СлРС, образувано по тъжба на Ф.А.Ф.срещу ищеца и изпраща делото на прокурора по компетентност, тъй като счита че има данни за извършено престъпление от общ характер.

 На 23.04.2018 г. на ищеца е било предявено Постановление за привличане в качеството на обвиняем на Б.Д., за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.

Протеклото досъдебно производство, завършило с постановление за прекратяване на наказателното производство, от което става ясно, че прокуратурата е установила, че ищецът е причинил на Ф.А.Ф.средна телесна повреда. След привличането на ищеца като обвиняем на база на неговите обяснения, било установено от ответната страна по настоящото производство, че телесната повреда била причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с друго противозаконно действие – закана по чл. 144, ал.1 от НК, въпреки че експертизата сочела, че не е налице силно раздразнение. Това деяние изпълвало състава на престъпление по чл. 132 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Прокурорът е установил, посредством данните от техническата експертиза, че деянието е извършено умишлено. Прекратил е наказателното производство от общ характер и е уведомил Ф.Ф., че от датата на постановлението, може да подаде тъжба за извършено спрямо него от страна на ищеца Д. престъпление по чл. 132, ал.1 от НК. 

От показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели може да се направи извод, че ищецът е бил притеснен, изпитвал е дискомфорт от воденото наказателно производство, отчуждил се от приятелския си кръг. 

От представеното писмено доказателство фактура за самолетен билет и разпитите на свидетелите се установява, че поради повдигнатото обвинение и взетата ПАМ Забрана за излизане от страната, същият не  е могъл да го използва и така е обеднял със сумата от 132,99 лв.

От Договор за правна защита и съдействие и показанията на свид. Р. се установява ,че последният е бил ангажиран със защитата на ищеца и за това от Д. му е било платено възнаграждение от 500 лв. – видно от попълването в реквизита „платена сума:; в брой:“.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно квалификацията на иска и неговата основателност, като ги разширява и допълва по следния начин:

С петитума на исковата молба ищецът е очертал рамките на исканата защита, като се е потърсил отговорност от държавата за претърпени имуществени и неимуществени вреди от повдигнато, предявено и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал.2 , вр.с ал. 1 от НК. Същото правилно е квалифицирано, както от самия ищец, така и от първоинстанционния съд като иск по чл. 2 , ал 1 т. 3 от ЗОДОВ.

За да възникне правото на дадено лице да бъде обезщетено за претърпени вреди от незаконни действия на държавата по чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, то следва да са налице следните кумулативни предпоставки:

На първо място следва да има отпочнато наказателно преследване срещу  конкретното лице, като му е повдигнато обвинение. На второ място наказателното производство следва да е прекратено поради: 1) липса на престъпление или 2) поради извършването на престъплението не от това лице, 3) давност или 4) амнистия, или лицето да е оправдано.

 Като трета предпоставка следва да са настъпили вреди за лицето-субект на незаконното обвинение.

В настоящото производство не се доказа наличието на една от  предпоставките за ангажирането на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ. Видно от Постановление за привличане на обвиняем от 18.04.2018 г., предявено на ищца на 23.04.2018 г. срещу него е било водено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 129, ал.2 вр. с ал. 1 от НК. Следващите предпоставки обаче не са налице. Те са предвидени алтернативно, но не се установява да е налице нито една от тях в настоящия случай.

В настоящия случай производството е било прекратено, а подсъдимият не е бил оправдаван. Прекратяването на производството не е настъпило поради липса на престъпление, напротив установено е че престъпление има, но производството е прекратено поради преквалификацията на деянието и разлика в реда, по който същото се преследва. Извършеното от ищеца е преквалифицирано от престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал. 1 от НК в престъпление по чл. 132, ал. 1 от НК, но деянието остава такова, което изпълва състав на престъпление по наказателния кодекс на РБ. Чл. 2 на ЗОДОВ не поставя ограничение в реда, по който се преследва деянието, а именно, дали то е от общ или частен характер, стига то да е престъпление и няма основание за стеснително тълкуване на нормата. На следващо място е установено от прокуратурата, че именно ищецът е автор на това деяние, т.е. не е налице и втората от предпоставките на  т. 3 от чл. 2 , ал. 1 на ЗОДОВ. Производството не е било прекратено поради изтекла давност или настъпила амнистия.

Поради липсата на една от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата то не следва да се изследват останалите, тъй като тяхното наличие  не би променило изхода на настоящото производство. 

По отношение на акцесорните претенции за лихва, то съобразно отхвърлянето на главните искове следва да се отхвърли и претенцията за законна лихва върху исканото обезщетение.

 Тъй като изводите на първата и настоящата инстанция съвпадат, то следва решението да се потвърди, а жалбата да се отхвърли.

С оглед изхода на процеса за въззивната страна не възниква правото на разноски.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 457/23.04.2019 г. по гр. д. № 99/2019 г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.