Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 111

 

гр. Сливен, 05.07.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                      Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

                                               

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 300  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 91/20.03.2019 г. по гр.д. № 1959/2018 г. на Районен съд гр. Нова Загора, с което е признато за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК по отношение на „Агрохимстандарт – Динев“ ООД с ЕИК 119098116, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от управители З.Д.П. и К. Д.К. и П.Г.К. с ЕГН **********,***, че вземането на „Агрохимстандарт – Динев“ ООД против П.Г.К. по Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 1630/2-18 г. по описа Районен съд гр. Нова Загора за сумата от 14 150 лв. главница, представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед издаден на 10.08.2016 г. с падеж 30.09.2018 г.  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението  - 18.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението съществува. С решението е осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски по исковото и заповедното производство.

        Против това решение е подадена въззивна жалба от процесуалния представител на ответника адв. Е.Д.,  в която се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно не е приел възраженията за процесуална недопустимост на исковата молба, тъй като на ответника не е бил връчен Записа на заповед, освен това ищецът не е ангажирал в процеса доказателства, които да установят наличието на каузално правоотношение между страните, което да предхожда или да съвпада с датата на съставяне на Записа на заповед. Развиват се съображения, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие за подписването й. В обобщение се иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като се постанови ново, с което да се отхвърли иска.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба подаден от процесуалния представител на ищеца – адв. М.М.. В отговора се сочи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването съдът се е съобразил със задължителни указания дадени в ТР № 4/2013 г.  Първоинстанционният съд правилно е приел, че тежестта на доказване на наведеното общо възражение за липса на кауза се носи от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото със Записа на заповед задължение. Не са представени доказателства за недължимост на сумата по Записа или за неоснователност на претенцията.В случая в тежест на ищеца е била да докаже съществуването на редовен от външна страна Запис на заповед подлежащ на изпълнение, като тези обстоятелства са били доказани, тъй като Записа на заповед съдържа всички законови реквизити, редовен е от външна страна, подлежи на изпълнение и падежът му е настъпил на 30.09.2018 г., преди подаване на заявлението в съда. Като абстракта правна сделка редовния то външна страна Запис на заповед доказва вземането на поемателя за отразената в съдържанието му парична сума, което вземане е предмет на установяване с иска по чл. 422 ал.1 от ГПК.  Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Не се явява и негов представител.

За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

С дадените с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК разяснения се приема, че предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.

 Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа.

 При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

 С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

 По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

 При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.

Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Независимо от това, абстрактният характер на менителничния ефект не трябва да се абсолютизира, тъй като обикновено причината за неговото издаване са каузални отношения. Когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното отношение влияе върху менителничното задължение. Когато страните по менителничната сделка съвпадат с тези по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сделка, представляват лични възражения срещу носителя на менителничното право. Поради това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя възражения, основани на каузалните отношения с него. При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането съществува или не.

 В Решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. № 695/08 г. на ВКС, ТК, I отд. и Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/09 г. на ВКС, ТК, I отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че основанието за сключване на определена сделка не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, както и че не във всички хипотези на нередовен запис на заповед, същият има характер на разписка, доказваща изпълнение по договор за заем между издателя и поемателя. Изложени са съображения, че при поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си.

 По въпроса за разпределението на доказателствената тежест ВКС се е произнесъл с: Решение № 149/5.11.2010 г. по т. д. № 49/10 г. на ТК, I отд., Решение № 173/12.01.2011 г. по т. д. № 901/09 г. на ТК, I отд. и Решение № 119/8.07.2011 г. по т. д. № 1160/10 г. на ТК, II отд. Съгласно с дадените разрешения по чл. 290 ГПК, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, кредиторът, независимо от процесуалното си качество, следва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си. Когато длъжникът - издател не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, то кредиторът - поемател по ефекта не е задължен да ангажира доказателства относно фактите, от които вземането произтича. Общото оспорване на вземането по редовен от външна страна запис на заповед не представлява възражение на длъжника срещу съществуването на задължението. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение. В този случай, тежестта на доказване е на ищеца - поемател по записа на заповед. В случая не са били направени такива възражения. Единственото възражение на ответника е за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие за подписването, което обаче е останало недоказано. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 154 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.Поради това в случая, следва да се приеме, че не е доказано направеното възражение за нищожност на представения в заповедното производство запис на заповед.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 950 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/20.03.2019 г. по гр.д. № 1959/2018 г. на Районен съд гр. Нова Загора.

 

ОСЪЖДА П.Г.К. с ЕГН **********,*** да заплати на „Агрохимстандарт – Динев“ ООД с ЕИК 119098116, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от управители З.Д.П. и К. Д.К. сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: