Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 114

 

гр. Сливен,  05.07.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                      Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

                                               

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 315  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 463/23.04.2019 г. по гр.д. № 3396/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлена предявената от В.А. K. ЕГН ********** *** против М.Г.С. ЕГН ********** ***, претенция с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на постановените с решение  по гр.д. № 2134/2016 г. на РС-Стара Загора мерки относно упражняването на родителските права  спрямо малолетните деца Д. K.а и А. K., чрез предоставянето им за упражняване на бащата, определяне местоживеенето на децата при бащата и за осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка за всяко дете в размер на по 300 лв., като неоснователно, като е осъден ищецът да заплати на ответницата направените по делото разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалният му представител – адв. С.Ч.,  с което решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Съдът е приел, че не е налице промяна в поведението на майката спрямо децата, която продължавала да се грижи за тях и че в интерес на децата е да продължат да живеят при нея.Твърди се, че тези изводи са неправилни, тъй като съдът не е обсъдил какви биха били последиците спрямо физическото и емоционално развитие на децата, от конкретното поведение на майката и жената, която ги гледа спрямо баща им и доколко това поведение е във вреда на самите деца. Съдът е посочил, че майката следва да осигурява осъществяването на личните контакти между бащата и децата, които да се извършват нормално, но не бил обсъдил доказаните по делото действия на майката и бабата на децата, чрез които се възпрепятстват по всякакъв начин контактите на децата с баща им. Твърди се, че това са нови обстоятелства, които съдът не е взел предвид. Твърди се, че е безспорно, че майката не отглежда и възпитава двете деца, като това задължение е прехвърлила чрез пълномощно на своята майка. Установено е, че майката не живее в България, а пребивава основно в чужбина. Връща се за кратко и през тези кратки периоди не може да осъществява контрол и възпитание върху децата, както и не може да предоставя на бащата възможност да осъществява лични контакти с тях. Твърди се, че психиката на децата е в състояние и зависимост от майката и то в степен, че пред съда двете деца са заявили нежелание  да ходят при баща си, като е необяснимо оправданието, че бащата е говорел лошо за майка им при условие, че по делото безспорно е установено, че бащата не е осъществявал контакти с децата от  една година. Поради това следвало да се приеме, че децата се манипулират от обкръжението, в което се намират. Майката е длъжна да се грижи за възпитанието и отглеждането на децата, а не да прехвърля тази отговорност на своята майка. Налице е явно и физическа невъзможност от страна на майката да упражнява родителските права поради отсъствието й от страната за продължителни периоди от време. Ако тя продължи да упражнява родителските права, то това би означавало децата да се гледат сами и да зависят от волята на трето лице. Поведението на майката води до накърняване на физическото и психическо развитие на децата и е индиция за явна неспособност и нежелание на майката да полага грижи да отглежда и да възпитава малолетните деца.  Сочи се, че се налице нови обстоятелства, свързани с това, че майката е прехвърлила задължението си за отглеждане на децата на бабата и от друга страна установената невъзможност на бащата да осъществява  правото си на лични контакти с децата. Тези обстоятелства не са били обсъдени в първоинстанционното решение. Безспорно е установено също, че бащата има необходимите качества да се грижи и отглежда малолетните деца, разполага с добри битови условия и може да разчита на подкрепа от близки. В обобщение се сочи, че тъй като водещ критерий е интересът на децата, неправилно и необосновано районният съд е приел, че исковата претенция следва да се отхвърли. Поради това се иска да бъде отменено изцяло решението и да се постанови друго, с  което претенцията да бъде уважена.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалният представител на ответницата – адв. М.М., в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Правилно съдът е отхвърлил иска за промяна на родителските права, тъй като не е налице промяна в обстоятелствата след постановяване на решението където първоначално е определено кой от двамата родители да  упражнява родителските права. Майката е осъществявала и осъществява грижите за децата, като е била подпомагана от своята майка, децата са силно привързани към нея и нямат положителна настройка да заживеят с баща си. Не е установено майката напълно да се е дезинтересирала от децата, а тя полага преките и непосредствени грижи за тях, като за това помага нейната майка.  В изключителен интерес на децата е да не бъде променян режимът на упражняване на родителските права и те да продължат да живеят при своята майка, поради което се иска да бъде потвърдено решението.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Избирането на мерки относно упражняването на родителските права цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки, съобразно с изменените обстоятелства. За да бъде основателен иск по чл.59, ал.9 от СК е необходимо по делото да бъде установено наличие на съществено изменение на обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на родителските права спрямо детето. Само наличието на такова изменение на обстоятелствата налага и оправдава изменение на постановените мерки. Тежестта на доказване на наличието на съществени промени в обстоятелствата се носи от ищеца, като първоинстанционният съд е указал с доклада си по чл.146 от ГПК това му задължение.

Съгласно Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради това съдебната практика приема, че са от значение, както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права, т.е. под "изменение на обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Към промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата спада влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства.

В настоящия случай съдът намира, че не е изменение на обстоятелствата, в смисъла, подробно посочен по-горе. При преценката на твърдените променени обстоятелства, съдът прецени дали всъщност те накърняват правата и законните интереси на децата, които следва всестранно да се защитават. Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.

           Не се установи влошаване условията при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, нито от друга страна подобряване на условията на живот при другия родител – бащата. Действително, в тази насока е твърдяната и действителна промяна – отсъствията на майката за продължителни периоди. От доказателствата по делото, обаче се установява наличието на безспорно добри условия за живот – за отглеждане и възпитание на децата, майката  осигурява достатъчно средства да водене на добър живот на децата. Битовите условия са безспорно задоволени. На децата са осигурени подходящи медицински грижи, те посещават редовни учебни занятия в учебно заведение, където са се адаптирали, показват знания, умения и способности.

В тази насока, възраженията на бащата въззивник са напълно неоснователни. Очевидно майката не се е дезинтересирала от децата. Обстоятелството, че при полагането на грижи за тях е подпомагана от своята майка не е укоримо. От изслушването на децата се установява, че те не желаят да посещават баща си тъй като и там са били оставяне на грижите на баба си.  Не може да се приеме, че е доказано твърдяното накърняване на физическото и психическо развитие на децата, което пък да е индиция за явна неспособност и нежелание на майката да полага грижи да отглежда и да възпитава малолетните деца. От социалния доклад и проведеното изслушване на децата е видно, че те се чувстват добре и обгрижени.

          Категорично не са налице и другите, примерно посочени в Постановление №1/1974г. на ВС промени в обстоятелствата, обуславящи промяна в упражняването на родителските права – не е налице изпадане на майката в невъзможност да упражнява родителските права, майката не е загубила родителския си авторитет. Не е налице и отрицателно поведение на децата, нежелание да продължат да живеят с майката. Напротив, при изслушването си децата категорично са заявили желание да продължат да живеят с майка си.

Има обаче индиции за твърдяното от въззивника отчуждаване на децата от бащата, създаване на сериозни пречки за осъществяване на режима на лични отношения и контакти с тях. Това следва да бъде преодоляно чрез разумните усилия и на двамата родители, без пряката намеса на други лица. Институциалната намеса би била допустима тогава, когато е невъзможно да се постигне разумното съгласие.

          Така при анализа на възприетата от двете инстанции фактическа обстановка,  като се вземат предвид всички значими фактори – субективните - от една страна: възрастта на децата, обичайният им начин на живот, средата, в която са се адаптирали, отношението им към всеки от родителите, от друга страна: характера и поведението на всеки от двамата родители, способността да полага в необходимия обем лични и непосредствени грижи към децата, да проведе адекватни и последователни методи за възпитание, възможностите му да осигури спокойна и нормална домашна обстановка и средства за издръжка, както и обективните фактори – перспективите на децата, приспособяване в позната среда, за  изграждане на устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, и душевния им комфорт, зависещ изключително от незастрашаване на специфичната, незаместима връзка “майка-дете”, въззивният съд счита, че интересът на децата налага  упражняването на родителските права в този момент да се осъществява от майката.

        За да й се откаже това право, каквото е искането на въззивникът, е необходимо най-малкото да са дискредитирани по някакъв начин качествата и способностите й на родител и възпитател – в действителност липсват както индикативи, така и доказателства, че тя се отнася лошо или безразлично към децата, че влияе зле на възпитанието им, че им вреди морално или им създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици. Ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка – като определящ отново ще е интересът на децата, до навършване на пълнолетието им.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 463/23.04.2019 г. по гр.д. № 3396/2018 г. на Районен съд – Сливен.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: