Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е       85

 

   Гр. Сливен, 20.11.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретар Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 317 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази  следното:

Предявена е искова молба от Ц.Г.К. срещу В.Д.В. и Я.В.А., в която се твърди, че с влязла в сила присъда № 23/06.02.18г. по НОХД № 1700/17г. на РС Сливен, изменена с решение № 50/11.07.18 г. по ВНОХД № 244/2018 г. на ОС - Сливен, ответниците са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 149 ал.4 т.1 във вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК, а именно за това, че на 30.07.2017 г. в гр. Твърдица, в съучастие помежду си като съизвършители, са извършили действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание, без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст, а именно Ц.Г.К., като деянието е извършено чрез употреба на сила и от две лица. С присъдата на ответниците е наложено наказание 4 год. лишаване от свобода за всеки от тях, което да търпят при първоначален общ режим. Твърди се, че вследствие на извършеното от тях умишлено престъпление – блудство, изразяващо се в насилствено събличане на връхните дрехи, опипване по корема, галене по гърдите и половия орган, както и извършеното проникване с пръсти във влагалището, довело да разкъсване на девствената ципа, на ищцата са причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, както и душевни такива, произтичащи от преживения стрес и срам за цял живот. Случилото се отразило негативно на психиката на ищцата, като е провокирало повишена тревожност, избягващо поведение, емоционална лабилност и чувство на неприятност. Особено тежко в психологично отношение за ищцата се отразил момента на насилствена дефлорация, извършена по особено брутален начин от ответниците и съпроводено със силна болка от проникването с пръстите в половия орган. Ищцата дълго време след извършеното над нея посегателство изпитвала страх да излиза сама от дома си, преживяла случилото се, не желаела да посещава училище и обществени места, не можела да спи, плачела постоянно. Консултирана е с психолог, като в продължителен период от време с нея се провеждали беседи. Независимо от оказаната й психологична помощ ищцата  и към настоящия момент изживявала случилото се посегателство над нея, като породилото се в нея чувство на тревожност, избягващо поведение и емоционална лабилност все още не е преодоляно.

Предвид гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което осъди двамата ответници, в условията на солидарност, да заплатят сумата в размер на 30 000 лв., представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка с причиненото й на 30.07.2017 г. непозволено увреждане.

 Исковата молба е връчена редовно на двамата ответници, като в законно установения срок не е депозиран писмен отговор.

В с.з. ищцата се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковата претенция и моли за уважаването й.

В с.з. ответниците се явява лично, като признават изложените обстоятелства и факти в исковата молба, както и основателността на претенцията по размер.

Правно основание на претендираните права – чл. 45 вр. чл.86 от ЗЗД.

Предявените искове са допустими и изцяло основателни.

На осн. чл.300 от ГПК постановената присъда по присъда № 23/06.02.18г. по НОХД № 1700/17г. на РС Сливен, изменена с решение № 50/11.07.18 г. по ВНОХД № 244/2018 г. на ОС - Сливен е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По искане на ищеца и при условията на  чл.237, ал.1 от ГПК съдът е приключил съдебното дирене поради признанието на ответниците за верността на всички факти и обстоятелства изложени в исковата молба. Ответниците са признали предявените искове, както в тяхното основание, така и по размер.  На осн. чл.237, ал.4 от ГПК даденото признание на иска не може да бъде оттеглено и съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието.

Предвид горното и на осн. чл.237, ал. 2 ГПК съдът следва да постанови решение, с което уважи предявените искове в заявените размери, като присъди на ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 30 000лева, дължими при условията на солидарност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 30.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СлОС държавна такса в размер на 1 200лева.

Ръководен от изложените съображения, настоящия съдебен състав при Сливенски окръжен съд, на осн. чл.237 от ГПК

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

            ОСЪЖДА  В.Д.В. с ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора – гр. Бургас и Я.В.А. с ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора – гр. Бургас, в условията на солидарност ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.Г.К. с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка Д.К.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с причиненото й на 30.07.2017г. непозволено увреждане – престъпление по чл.149, ал.4,т.1 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 30.07.2017г. до окончателното изплащане.

 

 

ОСЪЖДА  В.Д.В. с ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора – гр. Бургас и Я.В.А. с ЕГН ********** ***, понастоящем в Затвора – гр. Бургас ДА ЗАПЛАТЯТ  по сметка на Сливенски Окръжен съд сумата в размер на 1200лева – държавна такса.

 

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :