Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 15.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 324 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

   Производството е по частна жалба от Община Сливен, подадена чрез процесуален представител, срещу незаконосъобразни действия на ДСИ – прекратяване на изпълнително дело поради липсата на местна компетентност и изпращането му пред РС Бургас, като това се тълкува като отказ на ДСИ да извърши поисканите от взискателя изпълнителни действия, по изпълнително дело № 652/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен. В частната жалба се излагат съображения за това, че след получаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, в която е било поискано насочването на принудително изпълнение върху имоти, находящи се в района на РС Сливен, ДСИ е изпратил изпълнителното дело по компетентност в РС Бургас, което на практика означавало отказ да бъдат извършени поисканите изпълнителни действия.

Съдебният изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които посочва, че жалбата е недопустима, тъй като разпореждането за изпращане на делото по подсъдност в друг съдебен район не била сред изрично посочените в чл. 435 ал. 1 от ГПК, и не можело по аналогия да се приложат правилата от исковия процес.

След като се запозна с жалбата и с документите, съдържащи се в изпълнително дело № 652/2019 г. по описа на СИС към РС Сливен, съдът констатира следното:

На 23.05.2019 г. в СИС при СлРС е постъпила молба от Община Сливен с която на основание чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ се моли ДСИ да образува изпълнително дело срещу К.И.К., ЕГН **********,***, за събиране на вземания за данък върху превозно средство, данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци по АУЗ №РА0001320/15.07.2014 г.  

С молбата е направено искане за извършване на необходимите справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, поискано е налагане на възбрани върху недвижими имоти на длъжника и запори на движими вещи, МПС, ППС, вземания на длъжника, дялове в търговски дружество. Като изпълнителни способи са посочени: изпълнение чрез опис, оценка и продажба на недвижимите имоти и движимите вещи на длъжника. С молбата е поискано изискване от СлВп на справка и документи за собственост на недвижимите имоти на длъжника.

Към молбата е представен акта за установяване на задължения, като в него е посочено, че данък недвижими имоти се дължи за земя и сграда с административен адрес ***********, както и справка от Д“МДТ“ при Община Сливен за наличие на декларирани в дирекцията имоти, включае гореописаната земя и сграда и едно МПС.

От справка за постоянен и настоящ адрес е видно ,че длъжникът има един и същ постоянен и настоящ адрес ***.

Депозирана, заедно с молбата, е и справка за недвижимо имущество на лицето, от която е видно, че длъжникът е декларирал следното недвижимо имущество: 50% идеални части от жилище 76 кв. с административен адрес *********** и земя, находяща се в *********** с площ от 1900 кв.м.

  С разпореждане от 11.06.2019г. ДСИ е изпратил изпълнителното дело № 652/2019 г. по описа на СИС при СЛРС  по подсъдност на ДСИ при РС Бургас, по постоянен и настоящ адрес на длъжника с мотив там да му бъде връчена ПДИ и да бъде извършено на имущественото му състояние.

Препис от разпореждането е връчено на взискателя на 14.06.2019г.

Жалбата е подадена на 21.06.2019г.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Подадената частна жалба е допустима, като подадена в срок, от субект имащ правен интерес от обжалването. Същата е допустима и на база на препятстването на възможността да бъдат извършени исканите от взискателя изпълнителни действия, което попада в обхвата на нормата по чл.435, ал.1, т.1 от ГПК. Съдът не споделя аргумента на ДСИ, че ако се включи разпореждането за изпращане на делото по подсъдност то нормата на чл. 435 ал.1 ГПК се тълкува разширително. Така е само на пръв поглед, но при задълбочен анализ в светлината на конкретното дело и ако се пренебрегнат пропуските на взискателя в молбата за образуване, то на практика се изпълва точно хипотезата на отказ на съдебния изпълнител да извърши изпълнителни действия по насочване на принудително изпълнение,  върху недвижими имоти, за които се твърди да са в територията на РС Сливен.

В жалбата се твърди, че с молбата за образуване е поискано и насочване на принудително изпълнение върху недвижими имоти, които длъжникът притежавал в гр. Сливен. Тъй като тези действия могат да бъдат извършени само от СИ от същия район, в чийто район се намират имотите (арг. от ал. 2, чл. 427 от ГПК) изпращането на делото в друг район, където действията не могат да бъдат извършени, представлява отказ към този момент, тези действия да бъдат извършени. Поради това следва да се разгледа жалбата по същество.  

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

На първо място следва да се посочи, че с молбата е поискано изпълнение на акт, който по силата на закона подлежи на такова – чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, приложен към молбата. Самата молба отговоря на изискванията на чл. 426, ал. 2 от ГПК. Въпреки, че в нея можеше да се уточни, че на страната е известно, че длъжникът притежава имоти на територията на РС Сливен, кои са и къде са те, и да се поиска конкретно изпълнение върху тях, за да се обоснове местна компетентност по чл. 427, ал. 1 т.1 от ГПК  и за да може ДСИ да съобрази това при преценката си за местна компетентност, това не е заложено като задължителен реквизит на молбата в  закона и следователно същата е редовна.

По отношение на местната компетентност, която ДСИ счита, че няма в случая, съдът намира, че същата е налице и обуславя задължението на съдебния изпълнител до образува и проведе изпълнително производство за събиране на подлежащите на изпълнение вземания по представения от взискателя – Община Сливен акт за установяване на задължения по ЗМДТ. Действително в молбата не е посочен конкретен недвижим имот на длъжника на територията на общината, но е поискано извършване на надлежна справка в СлВП относно това обстоятелство, както и изискване на документ за собственост на недвижими имоти на длъжника. Към молбата за образуване, както и в изпълнителния титул са представени достатъчно убедителни данни, които на prima facie да обосноват наличие на местна компетентност на основание чл. 427, ал.1 т. 1 от ГПК.  Съдът следва да зачете това обстоятелство.

В чл. 427 ал.1 от ГПК предпоставките за наличие на местна компетентност са алтернативни и положителни, т.е. наличието на която и да е от тях обуславя местната компетентност на избрания от взискателя СИ. Като лице натоварено с публичните функции да охранява правата на гражданските субекти и да провежда принудително изпълнение от името на Държавата, съдебният изпълнител дължи усилия за законосъобразното провеждане на производството в рамките на волята на взискателя.

Съдът не споделя мотивите на ДСИ да изпрати делото по компетентност на ДСИ при РС Бургас, където да бъде редовно връчена ПДИ, защото законът не поставя ограничения ПДИ да бъде връчвано от СИ от същия район като местоживеенето на длъжника, не се поставя такова изискване и за проучване на имуществото на лицето. Законът поставя единствено изискване съдебният изпълнител да препраща делото когато установи, че имотите, обект на принудителното изпълнение се намират в друг съдебен район, и то едва след налагането на възбраните. В настоящия случай сме изправени пред обратната хипотеза, която се явява незаконосъобразна. ДСИ, който валидно е сезиран от взискателя следва да изпълни действията посочени в молбата, които законът му дава право да изпълни и едва след това, ако прецени, че се налага изпращането на делото в друг съдебен район, да стори това, тъй като в делото се съдържат достатъчно данни, че същият има компетентност по чл. 427, ал. 1 т.1 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира атакуваното разпореждане за изпращане на изпълнителното производство, поради липса на местна компетентност за незаконосъобразно и като такова следва да го отмени. ДСИ следва да извърши възможните, надлежно възложените му от взискателя действия 

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е    Ш    И :

           

ОТМЕНЯ Разпореждане от 11.06.2019 г. на ДСИ при СлРС, с което се изпраща изпълнително дело № 652/2019 г. по описа на СИС при РС Сливен на ДСИ при РС Бургас., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

УКАЗВА на ДСИ да предприеме исканите от взискателя и възможни действия по изпълнителното производство.

 

            Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.