Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №131

 

гр. Сливен, 22.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Мария Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №326 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №31/12.04.2019г. по гр.д.№574/2017г. на Котелски районен съд, с което: 1. Отхвърлен е предявения от Л.Е.Х., Л.Л.Х. и Е.Л.Х. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между тях, че Община Котел не е собственик на имот пл.№531, кв.48 по плана на село Жеравна от 1967г. с площ на имота 653кв.м., попадащ в ПИ №29283.501.383 по кадастралната карта, одобрена през 2005г. с площ на имота 3786кв.м., с описани подробно граници; 2. Отхвърлени са предявените от Л.Е.Х., Л.Л.Х. и Е.Л.Х. *** положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между тях, че всеки от ищците е собственик на основание наследство и давност на 1/3 ид.ч. от имот пл. №531, кв.48 по плана на село Жеравна от 1967г. с площ на имота 653кв.м., попадащ в ПИ №29283.501.383 по кадастралната карта, одобрена през 2005г. с площ на имота 3786кв.м., с описани подробно граници. С решението е отхвърлено искането на ищците за присъждане на разноски, като са присъдени такива на ответната Община Котел.

            Въззивната жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство Л.Е.Х., Л.Л.Х. и Е.Л.Х. чрез пълномощник адв. И.Т. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Въззивниците чрез пълномощника си адв. Т. посочват, че обжалваното изцяло решение на РС – Котел е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Постановеното решение противоречало на събраните по делото доказателства и на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Считат, че по делото безспорно се установило, че процесния имот е бил отнет без законово основание и ищците не били обезщетени по съответния законов ред. От заключението на вещото лице се установило, че в границите на имот пл. №531 към момента не е налично застрояване и може да се отдели имот с площ 653 кв.м. от площта на ПИ №29283.501.383, който може да бъде обект на реституция. Поради това считат, че са налице изискванията на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Анализират, по-скоро цитират първоинстанционното решение относно установеното от съда от фактическа страна и правните изводи, като намират същите за неправилни на база установената фактическа обстановка. Анализират събраните по делото доказателства. Въззивниците считат, че по делото не се събрали категорични доказателства относно точният момент на завземане на имота, като считат, че след като още с плана от 1967г. той е бил включен в двора на училището, то още тогава бил завзет без законово основание. Намират извода на съда, че това е станало слез 1973г. при действието на ЗТСУ за неправилен. Имотът и към момента отговарял реално до размерите, в които е бил отчужден. Неправилен бил извода на съда, че върху целия имот е реализирано мероприятието, за което е отчужден, тъй като само върху една малка част /168 кв.м./ е положен асфалт и само тя е използвана като игрище. Поради противоречие в свидетелските показания, намират за недоказано използването на останалата част от имота като опитно поле. Позовават се на ТР №6/10.05.2006г. по тълк.д. №6/2005г. на ОСГК на ВКС, приемащо че отнемането на имота без законово основание или отчуждаването му не по установения законов ред, не води до реално придобиване на собствеността от държавата, а тя се запазва от носителя на това право. Поради това считат,  че предявеният против Община Котел отрицателен установителен иск е основателен, като са доказали предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Дори и да се приемело, че е осъществено някакво мероприятие върху малка част от имота – 168 кв.м., то останалата част може да бъде обект на реституция. С оглед изложеното молят съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявения от тях против Община Котел отрицателен установителен иск. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство Община Котел чрез пълномощник адв. Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата страна намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Намира за правилен извода на районния съд, че мероприятието, за което имота е отчужден било реализирано, като то касаело целия имот и нямало част, която да съществува реално до размерите, в които имота бил отчужден. Правилно било установено, че имота е публична общинска собственост, което е достатъчно основание за отхвърляне на исковете, основани на ЗВСОНИ. Посочва, че ищците не са придобили имота на основание давностно владение, каквото не било доказано. Посочва обаче, че районният съд не е коментирал наведеното от общината възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност и с оглед обжалването и възможността въззивният съд да стигне до други изводи относно реституцията, изрично посочва, че възражението за придобивна давност е своевременно заявено и въведено в спора и би следвало да бъде разгледано от въззивната инстанция. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивниците Л.Е.Х., Л.Л.Х. и Е.Л.Х., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. И.Т., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Излага съображения относно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното решение и моли за неговата отмяна, като вместо него моли въззивния съд да постанови ново, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск против Община Котел. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна.

В с.з. въззиваемата страна Община Котел, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният й представител по пълномощие адв. С.Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа изложеното в отговора на жалбата. Посочва се, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обстойно мотивирано и моли съда да го потвърди. Излага съображения относно правилността му и неоснователността на въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционния съд е сезиран с предявени при условията на субективно активно и обективно евентуално съединяване на отрицателен установителен иск за установяване, че ответната Община Котел не е собственик на недвижим имот, пл.№531, кв.48 по плана на село Жеравна от 1967г. с площ на имота 653кв.м., попадащ в ПИ №29283.501.383 по кадастралната карта, одобрена през 2005г. с площ на имота 3786кв.м. и положителни установителни искове за установяване правото на собственост на ищците върху процесния имот, всеки върху 1/3 ид.ч. от него, съобразно наследствената му квота на основание наследство и давностно владение. Исковете намират правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстваща на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав споделя и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и почиват на приложимите към спора материалноправни норми, поради което препраща към тях и няма да ги преповтаря в тази пълнота.

Ищците в първоинстанционното производство се позовават на наследство и евентуално придобивна давност, за да обосноват твърдяното от тях право на собственост върху процесния недвижим имот, като считат, че са налице предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и по силата на реституционния закон им е възстановена собствеността в качеството на наследници на В.Х., от който имота е отчужден не по установения в закона ред.

Главният иск е отрицателен установителен против Община Котел, с оглед легитимирането на последната като собственик и неуспешните проведени две административни процедури по реституция на имота, респ. получаване на обезщетение за същия. Община Котел противопоставя на първо място твърдение за законност и спазване на установения ред при провеждане на отчуждителната процедура и евентуално оригинерния придобивен способ – придобивна давност в двете алтернативи – кратка за периода след отписване на имота от актовите книги за държавна собственост и предаване владението на Община Котел със заповед от 02.11.2006г., респ. недобросъвестно владение още от Държавата, присъединено от Община Котел, начиная от 22.11.1997г.

На първо място, съдът споделя изложеното от районния съд, че ответната Община Котел не е ангажирала никакви доказателства относно установяване провеждането в цялост на отчуждителната процедура по отношение на процесния имот, който безспорно е бил отнет от В.Х.. Анализирайки писмените доказателства и заключението по назначената и изслушана пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че отчуждаването на имота, отнемането му от владението на Х. е направено още през 1967г. с включването му в парцел ІІІ, кв.48 по плана на с.Жеравна „За училище“ с плана за регулация от 1967г. Още тогава имотът е бил включен в този парцел и последващото частично изменение на плана за регулация от 1972г. не касае този имот. Съгласно приложимите разпоредби на ЗПИНМ /отм./ - чл.39, ал.1 недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, си считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Доказателство за т. обезщетяване няма ангажирани. Следователно съдът приема, че не е налице обезщетяване по установения ред на собственика за процесния имот.

Тъй като ищците са установили безспорно, че са наследници на В.Х., от който безспорно е отнет процесния недвижим имот, то те са лицата по чл.3, ал.1 от ЗВСОНИ.

На следващо място, безспорно към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесният имот е бил собственост на държавата, респ. Община Котел /пар.7 от ПЗР на ЗМСМА/.

Спорен е въпросът дали имота към момента на влизане в сила на реституционния закон е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден. Районният съд е приел, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден, е реализирано, тъй като целият имот е включен в парцел ІІІ – за училище и предназначението му било да обслужва учебната дейност, поради което не съществува до размерите, в които е отчужден. Въззивният съд, анализирайки заключението на изслушаната и кредитирана от районния съд СТЕ не споделя този извод на първоинстанционния съд. В този насока съдът съобрази задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №1/1995г. на ОСГК и съдебната практика в тази насока, които са в смисъл, че предпоставката „съществуват реално до размерите, в които са отчуждени“, не е поставено условие предназначението на имотите да е същото, каквото е било при одържавяването им, което би обезсмислило приложението на закона. Целта на закона е да възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не да възстанови предишното им състояние, вид и предназначение. Поради това достатъчно изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените в тях промени, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за действието на реституцията. Водейки се от тези указания и имайки предвид експертното заключение – в границите на процесния имот пл. №531 не е налично застрояване и може да се отдели имот с площ 653 кв.м. /това е площта на отнетия от държавата имот/ от имот №29283.501.383, в който е включен процесния имот.

Независимо от наличието обаче на тези предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, настоящият състав споделя извода на районния съд, че не може да настъпи реституционния ефект на посочената правна норма, с оглед обстоятелството, че процесния имот е придобил статут на публична държавна, респ. публична общинска собственост и като такъв, съгл. чл.2, ал.2 от ЗОСОИ не подлежи на възстановяване на собствеността, а единствено – обезщетяване на собствениците. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от Закона за народната просвета /отм./, предоставените за ползване имоти на общинските училища са публична училищна собственост, аналогично е и положението с училищата и предоставените им имоти, които са държавни. Поради това, правото на собственост на ищците като правоприемници на лицето, от което процесния имот е отнет, не по установения ред не се възстановява. Този извод обаче касае положителните установителни искове за собственост, предявени в условията на евентуалност.

По отношение на главния иск – ОУИ, че Община Котел не е собственик на имота, следва да се отбележи, че общината не е успяла да установи спазване на процедурата по отчуждаване на имота от страна на държавата и придобиването му на това основание. В тази насока, Община Котел е въвела евентуално и ново придобивно основание – придобивна давност. Това основание не е изследвано от районния съд, но въззивният съд счита, че следва да го разгледа.

На първо място следва да се отбележи, че целия имот с идентификатор  №29283.501.383, в който е включен процесния имот стар пл.№531, като отреден за училище, по силата на разпоредбата на пар.7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, ДВ бр.49/1995г., е преминал в собственост на Община Котел, независимо, че отписването от актовите книги е извършено от Областния управител на област Сливен едва през 2006г. 

С изменението на ЗВСОНИ, ДВ бр.107/1997г.е създадена нова разпоредба – ал.2 на чл.5 от закона, съгласно която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ, не се зачита и започна да тече нова давност от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Разпоредбата е влязла в сила на 22.11.1997г. С цитираната разпоредба са въведени две правила: изтеклата давност преди влизане в сила на разпоредбата не се зачита и че от влизане в сила на нормата започва да тече нова давност. Така е въведена самостоятелна и специална хипотеза на прекъсване на давността. Нормата има ретроакативно действие, тъй като заличава с обратна сила изтеклата вече давност, но настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва давността не изключва фактическото господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък. Придобивната давност, която започва да тече след прекъсване на давността е идентична по вид на давността, текла до прекъсването й.

За да настъпи придобивния ефект на оригинерния способ, на който се позовава Община Котел, следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобиването по давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.

С оглед посоченото по-горе и факта, че прекъснатото владение на държавата е било недобросъвестно /не е доказано спазване процедурата по отчуждаване на имота/, то след 22.11.1997г. започва да тече нова 10-годишна придобивна давност в полза на Държавата, респ. на Община Котел като правоприемник на процесния имот по силата на цитираната по-горе разпоредба на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА. Община Котел изрично е посочила, че присъединява към своето владение /предадено й с нарочна заповед на областен управител на 02.11.2006г./ това на Държавата върху процесния имот /чл.82 от ЗС/.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания, се установи безспорно, че след 1997г. Държавата, след това Община Котел, е владяла целия имот №29283.501.383, ведно с включения в него процесен имот от 653кв.м. Имотът е бил ограден. Процесната част от него е влизала в границите на оградения училищен имот, като част от нея е била асфалтирана площадка за спортни игри на учениците и част от нея се е използвала за опитно поле в двора на училището. Дори и след като е преустановено обучението по селско стопанство през 90-те години на миналия век, то този терен се е използвал за място за игра на учениците. Тази част от двора е останала в рамките на оградения училищен двор. И към момента зида стои, мрежата е унищожена /свид. Н./. Училището е закрито през 2005-2006г., като след закриването му от Община Котел се е налагало да укрепват оградата с цел опазване на имуществото. От бюджета на общината се отделяли средства за поддръжка на училището и дворното място. Процесното място не било използвано от никой друг за нищо друго /свид.И.В./, освен като част от училищния двор, в последните години – за място за игра на учениците.

Ищците, респ. техните наследодатели не са установявали фактическа власт, още по-малко владение, върху процесното място от момента на отнемане на имота от В.Х. до настоящия момент. Фактическа власт не е установяване и след приемане на ЗВСОНИ и разпоредбата на чл.5, ал.2 от него.  От показанията на свид. В.Т. се установява, че през 1991г. ищците са подали документи за възстановяване на ливада в селото и тогава свидетелката ги е завела да видят имота, който попада в училището. При посещенията си в с.Жеравна през годините, ищците се настанявали в дома на свид. Т. и само ходили да „виждат“ имота. Казали на свидетелката, че искали да го изчистят и заградят, но още нямали документ. Никакви действия по установяване на фактическата власт върху имота не са предприемани от ищците. Предложили на свидетелката Т. тя да работи мястото, което било разградено от едната страна, но тя не се съгласила, тъй като не можела да го загради.

Анализирайки всички свидетелски показания в съвкупност, съдът намира, че владението на Държавата, а впоследствие на Общината се е осъществявало чрез съответните училищни власти през годините от 22.11.1997г. до закриване на училището, а след това – от страна на Община Котел, която поела грижите за запазването му и основно поддържане на сградата и двора. Владението било непрекъснато, явно, постоянно, несъмнено и необезпокоявано. Държавата, респ. Общината не е губила владението, същото не е прекъсвано по смисъла на чл.81 от ЗС. Епизодичните прояви на вандализъм – късане на мрежестата ограда /зидовете стоят/, разбиване на врати и прозорци на училищната сграда, което водели до предприемане на действия от страна на общината по възстановяване на разбитото, не водят до изгубване на владението от страна на общината след затваряне на училището.

Поради това, съдът намира, че ответната Община Котел е придобила правото на собственост върху процесния имот пл.№531, включен в имот №29283.501.383 – „За училище“ чрез оригинерния придобивен способ по чл.79 от ЗС въз основа на давностно владение, като към своето владение е присъединила и това на Държавата, упражнявано от 22.11.1997г. в продължение на повече от 10 години, продължаващо, както до подаване на исковата молба, така на практика и до настоящия момент. Завладяването и намерението за своене спрямо имота, според настоящия състав е безспорно установено и е продължило повече от 10 години, начиная от правнорелевантния момент. Следва да се посочи, че няма данни и към момента Общината да е загубила владението върху имота. Ищците не са установили т. и до момента.

Във връзка с тези изводи, следва да се посочи, че ищците не са придобили от своя страна правото на собственост на евентуалното, заявено от тях придобивно основание – давностно владение, каквото не установиха в хода на цялото исково производство. В тази насока, съдът изложи и по-горе, с оглед владението на Община Котел, фактически констатации относно липсата на установено упражняване на фактическа власт върху процесния имот, било лично, било чрез друго лице – свид. Т., върху процесния имот. Факта на обикаляне около имота и „гледането“ му не изпълняват обективния признак на владението. Без него и самото субективно намерение е ирелевантно, в т.ч. и плащането на данък за имота.

 С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен, като такива се явяват и предявените положителни установителни искове. Решението на първоинстанционния съд, с което исковите претенции са отхвърлени, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ответната Община Котел направените по делото разноски.

По отношение на разноските, направени във въззивното производство:

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивниците не се следват разноски, като те следва да понесат своите, така, както са ги направили и да заплатят на въззиваемата страна, сторените от нея разноски в доказания размер от 960лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно, с оглед броя, вида на исковете, тяхната фактическа и правна сложност.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №31/12.04.2019г., постановено по гр.д.№574/2017г. по описа на Котелски районен съд, като ПРАВИЛНО  и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Л.Е.Х., роден на ***г., Л.Л.Х. с ЕГН ********** и Е.Л.Х. с ЕГН **********, тримата с адрес: *** да заплатят на ОБЩИНА КОТЕЛ сумата от 960 лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

                      

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                               2.