Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

гр. Сливен, 04.07.2019 г.

 

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА     

                                                                      мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 340 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ДСИ на 27.02.19г. е постъпила жалба от взискател против разпределение от 20.02.2019г. на ДСИ на постъпила сума и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК.

В жалбата се твърди, че взискателят обжалва разпределението в частта, с която са приети като присъединени взискатели ТД на НАП Хасково, „ПИБ“ АД и „Агрофин“ ЕООД, гр. Сливен и на същите е разпределена сумата от 476 лева. Разпределението в тази част жалбоподателят намира за недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочва, че тези „присъединени взискатели“ не са взискатели на длъжника по делото, съобразно изискванията на чл.456 от ГПК, нямат активна процесуална легитимация и нямат качество, с което да участват в разпределението на събраните суми. Заявява, че няма постановление за конституиране на взискатели. На следващо място посочва, че дължимата по изпълнителният лист сума и събраната такава, предмет на разпределението е за разноски на взискателя-жалбоподател по съдебно производство по защита срещу неправомерно насочване на изпълнение върху негово несеквестируемо имущество. Поради това счита, че тези суми са с характер на обезщетение за деликвентно поведение на длъжника и върху тях не може да се насочва принудително изпълнение. Развива подробни съображения в тази насока и относно характера на отговорността за разноски. Счита, че в случая е налице и злоупотреба с право от страна на „присъединените взискатели“, тъй като те са имали недопустимо и неоснователно, незаконосъобразно процесуално поведение по в.гр.д.№ 691/2017г. по описа на ОС – Хасково. Налице е и по настоящото изпълнително дело продължаващо поведение на увреждане спрямо него, поради липсата на основание за участие в разпределението на събраните суми на т.нар. „присъединени взискатели“. Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени разпределението в частта, с която е разпределена в полза на „присъединените взискатели“ сумата от 476 лв.

Насрещната страна не е подала в законовия срок писмени възражения.

ДСИ е представил писмено становище, с което заявява, че жалбата е просрочена.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, възраженията и мотивите на ДСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ.

Действително съобщението до взискателя, че е изготвено разпределение на постъпилата сума и покана да се яви на определената за предявяването му дата – 20.02.19г., е изпратено на 04.02.19г. и е получено от процесуалния му представител на 14.02.2019г. Настоящата жалба против разпределението е изпратена по пощата, с пощенско клеймо за дата на изпращане – 25.02.2019г. При това положение съдът намира, че законовият преклузивен тридневен срок по чл. 462 ал. 2 от ГПК е спазен. Той се поставя в течение, съгласно текста на разпоредбата, не от датата на получаване на съобщението, че разпределението е изготвено, а от датата на предявяването му, която е посочена в поканата, съдържаща се във връченото съобщение. В случая взискателят е уведомен, че предявяването на разпределението като официален акт на СИ, ще бъде извършено на 20.02.2019г. и той не се е явил лично, не е изпратили пълномощник. Въпреки това, съгласно цитираната норма, от датата на предявяването – 20.02.19г., е започнал да тече тридневният срок за обжалване и той би следвало да изтече на 23.02.19г., но тъй като денят е бил събота,  реално срокът приключва на 25.02.19г., на която дата е и изпратена жалбата на взискателя по пощата /който начин е признат от закона за валиден/. Ето защо жалбата не е просрочена.

Също така разпределението е от кръга на действията, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани и всичко това прави подадената жалба допустима и подлежаща на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е  основателна, макар не по инвокираните с нея съображения. Тук следва да се посочи, че при обжалване на разпределение съдебният контрол не е ограничен от оплакванията на жалбоподателя и съдът следва да провери всички законови изисквания, касаещи процедурата, уредена в ГПК.

Двете ключови оплаквания на жалбоподателя се състоят в твърденията, че неправилно и без надлежен акт са присъединени и други взискатели към него, и че на същите не им се следва определената им с разпределението сума от 476 лв., понеже вземането на жалбоподателя произтича от деликт и е несеквестируемо.

В тази връзка съдът намира, че разпределението следва да бъде отменено, тъй като е незаконосъобразно самото му извършване, а не начинът по който е извършено.

В настоящото изпълнителното производство първоначалният взискател е само един – жалбоподателят, установява се, че не са били налице условията за конституиране на държавата като присъединен взискател по право.

Така, за да възникне качеството на „присъединен взискател“ за други лица, е необходимо, най-общо, те да са кредитори на същия длъжник и след спазване на изискванията на чл. 456 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, те придобиват съответните права на взискатели по определените от закона начин и ред.

В настоящия случай по изпълнителното дело на 22.03.19г. е постъпило до ДСИ запорно съобщение от ЧСИ Николета Кавакова, с район на действие района на ОС-Хасково, с което уведомява ДСИ, че въз основа на изпълнителен лист от 05.07.2016г., издаден от ПАС, е образувано изп.д. № 20169290401422 с длъжник Т.Г. /взискателя по настоящото изпълнително производство/ за сумата общо 371 045, 51 лв. и взискатели ТД на НАП-Хасково, „ПИБ“ АД, гр. софия и „Агрофин“ ЕООД, гр. Сливен /длъжника по настоящото изпълнително производство/. ЧСИ, на основание чл. 507 от ГПК, е наложил запор върху вземането на длъжника Т.Г. по образуваните изпълнителни дела, в които той има качество на взискател, сред които и настоящото изп.д. № 265/18г. на ДСИ при СлРС. ЧСИ е поискал от ДСИ, в случай че не е оспорено задължението, да му преведе по посочената сметка постъпилите по делото суми.

ДСИ е уведомил взискателя за наложения запор. Съгласно разпоредбата на чл. 508 ал. 3 от ГПК, ДСИ е изпратил на 19.03.2018г. на ЧСИ Н. Кавакова писмено съобщение, че признава вземането за основателно.

Задължението, предмет на принудителното изпълнение по изп.д. № 265/18г. на ДСИ при СлРС е в общ размер от 854 лв., която сума е внесена от длъжника на 21.03.2018г. - в срока за доброволно изпълнение, което го е освободило от задължението за пропорционална такса с ДДС в размер на 39 лв.

При това положение е видно, че в действителност по отношение на длъжника по това изпълнително дело - „Агрофин“ ЕООД, гр. Сливен, има само един взискател, тоест – няма условия за извършване на разпределение на постъпилата сума по смисъла на чл. 460 и сл. от ГПК. Това, само по себе си, предполага, че след събиране на дължимите разноски по делото, сумата следва да се  изплати на единствения взискател. Тъй като обаче вземането на последния именно по това дело е предмет на запор по друго изпълнително дело /като е съвършено ирелевантно кои точно са взискателите по него, а и липсват данни същият да е отменен от съда или вдигнат от ЧСИ/,  за което ДСИ е надлежно уведомен, се активира хипотезата на чл. 507 ал. 3 и сл. вр. чл. 508 ал. 3 от ГПК, при която СИ по делото, по което е запорирано вземането, придобива задълженията на пазач спрямо събраните суми и следва да ги внесе по сметката на този СИ, който е извършил изпълнителното действие „запор“ върху вземането. Последният е този, който извършва действия по разпределение на сумата по запорираното вземане между кредиторите, за събирането на чиито вземания е приложил този изпълнителен способ.

Така в настоящия случай, след постъпването на сумата 854 лв. от страна на длъжника, тя не е подлежала на разпределение както поради липсата на множество взискатели, така и поради наложения върху нея запор до пълния й размер, и задължението на ДСИ се е изразявало единствено в превеждането й, без каквито и да било удръжки, по сметката на ЧСИ Н. Кавакова по изп.д. № 20169290401422. Това се отнася и до посочената в т. І.1. държавна такса за СлРС в размер на 36лв. /по чл.40 от Тарифата/, тъй като такава въобще не следва да се събира, понеже не се налага извършване и предявяване на разпределение.

На последно място, във връзка с оплакванията в жалбата, свързани с характера на вземанията на жалбоподателя-взискател, с които се навежда и твърдение за тяхната несеквестируемост, следва да се посочи, че тези възражения са изцяло неоснователни. Категорично, съгласно правната теория и практика, отговорността за разноски по делото не е отговорност за вреди и вземането на взискателя не е такова от деликт. Дори и да се приеме обратното, то това вземане не е несеквестируемо по смисъла на императивните правни норми на чл. 446 и чл.446а от ГПК. Поради това, върху него е наложен запор /преценката за законосъобразността на същия е в правомощията на компетентния ХОС/ и за ДСИ по настоящото изпълнително дело възниква, както вече бе посочено,  само задължението да изпълни процедурата по чл.507 от ГПК.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното разпределение, предявено на 20.02.2019г. е незаконосъобразно, поради извършването му при липса на условията по чл. 460 от ГПК, поради което същото следва да бъде отменено, а на ДСИ следва да се укаже да осъществи задълженията си по чл. 507 и следващите от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОТМЕНЯ разпределение, предявено на 20.02.2019г. по изп. Д. № 265/2018г. по описа на ДСИ при СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

УКАЗВА на ДСИ да извърши процедурата по чл. 507 и сл. отГПК.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: