Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 125

 

гр. Сливен, 18 .07.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА                                               

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 341  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 471/25.04.2019 г. по гр. д. № 6994/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което  са отхвърлени предявените от В.С.Ч. ЕГН **********,***, БУЛСТАТ *** ***, представлявана от кмета на общината С.Р., искови претенции за признаване на установено, че В.С.Ч. *** главница в размер на сумата от 1 008.39 лв. и акцесорна претенция за лихви в размер на сумата от 584.65 лв. по изпълнително дело № 20182220400245 по описа на ДСИ при Сливенски районен съд, като неоснователни и е осъдена ищцата да заплати на Община - Сливен направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, чрез процесуалният й представител адв. Е.М., в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че с иска е претендирано да се установи, че не са дължими сумите по акт за установяване на задължения № РА 001082/20.06.2012 г. в размер на сумата от 1 782.55 лв.  Недължимостта се обосновава с изтеклата погасителна давност, като се развиват съображения за това. Развиват се съображения за действителното наличие на изтеклата погасителна давност, като се излагат аргументи в тази насока. Твърди се, че съдът не е установил действителната сума по изпълнителния титул и дали тази сума обхваща сумата по исковите претенции. В обобщение се иска да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да бъде признато, че поради изтекла погасителна давност ищцата не дължи  на ответника сумите по  акта за установяване на задължение, като се претендират разноски и пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че решението е законосъобразно, правилно и обосновано. Твърди се, че страната няма правен интерес да претендира недължимост на сумите от 1008.39 лв. главница и 584.65 лихва по акта от 2012 година, след като изрично е заявила, че оспорва само единия изпълнителен титул. Твърди се, че към момента на предприемане на принудително изпълнение, не е била настъпила 10-годишната давност за публичните задължения за 2008, 2009, 2010 и 2011г. и се излагат аргументи свързани с действията по изпълнителното дело. В обобщение се иска да бъде потвърдено решението. Претендират се разноски.

В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Страните не спорят по фактите.

С иска е претендирано да се установи, че не са дължими сумите по акт за установяване на задължения № РА 001082/20.06.2012 г. в размер на сумата от 1 782.55 лв.  Недължимостта се обосновава с изтеклата погасителна давност. Този акт за установяване на задължения е едното от изпълнителните основания за образуване на изпълнителното дело, другото е Акт за установяване на задължение № АУ001253/26.07.2016 г., който не е предмет на това производство. Акт за установяване на № РА001082/20.06.2012 година обхваща периода 01.01.2005 година - 31.12.2011 г.

С издаването на Акта за установяване на задължението на 20.06.2012 г. давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност, но тази давност не е започнала да тече от 01.01.2013 г., а от издаването на този акт. Давността за всички вземания по този акт, включително и лихвите, които са публични е изтекла на 20.06.2017 г. Заявлението за образуване на изпълнителното дело е подадено след изтичане на давността  - 01.03.2018 г. и  позоваването, с предявяване на иска, на твърдение за изтекла давност се явява основателно. Така вземанията по Акта за установяване на задължение от 20.06.2012 г. са погасени по давност. След издаването на акта не са били предприемани действия, които да са прекъсвали тази давност.

Не могат да бъдат споделени доводите на районния съд, че към момента на завеждане на исковата молба на 20.12.2018 година главницата по Акт за установяване на задължения №РА001082/20.06.2012 г.  е 482,53 лева , а лихвата 443, 83 лева  и като се имало  предвид, че ищецът оспорва само един от изпълнителните титули по изп. дело №245/2018 година  по описа на ДСИ при РС-Сливен, а именно този по Акт за установяване на задължение №РА001082/20.06.2012 година и то за недължимост на сумата от 1008, 39 лева главница и 584,65 лева  лихва при положение, че от  самият взискател по посоченото дело не се  предявява пред държавния съдебен изпълнител тази сума за събиране по този акт, то неминуемо се налага извод, сочещ неоснователност на исковите претенции, както и че противното би означавало да се установи недължимост както на задълженията, установени по Акт за установяване на задължение №РА001082/20.06.2012 година, така и на тези по Акт за установяване на задължение № АУ001253/26.07.2016г. Както беше посочено претенцията е за недължимост на сумите по Акт за установяване на задължения № РА 001082/20.06.2012 г. в размер на сумата от 1 782.55 лв. Признаването на тяхната недължимост не може да доведе до признаването на недължимост и на сумите по Акт за установяване на задължение № АУ001253/26.07.2016г., тъй като те са извън предмета на предявения иск.

В обобщение настоящия състав намира, че предявеният иск се явява основателен, поради което следва да бъде уважен и решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата 472 лева за първата инстанция – адвокатско възнаграждение и държавна такса и в размер на 450 лева представляваща  държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 471/25.04.2019 г. по гр. д. № 6994/2018 г. на Районен съд – Сливен изцяло като вместо това постановява:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.С.Ч. ЕГН **********,***, БУЛСТАТ *** ***, представлявана от кмета на общината С.Р. на основание на чл.439 от ГПК, че В.С.Ч. ЕГН **********,*** не дължи  сумите по акт за установяване на задължения № РА 001082/20.06.2012 г. в размер на  1 782.55 лв / хиляда седемстотин осемдесет и два лева и 55 ст./.

        

         ОСЪЖДА Община – Сливен, БУЛСТАТ *** ***, представлявана от кмета на общината С.Р. да заплати на от В.С.Ч. ЕГН **********,*** сумата от 472 /четиристотин седемдесет и два/ лева представляваща направените разноски пред първата инстанция – адвокатско възнаграждение и държавна такса и в размер на 450 /четиристотин петдесет/ лева представляваща държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: