Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 30.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и  пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 343 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 387/09.04.2019 г. по гр.д.№ 7054/2018 г. на Сливенски районен съд, с което на основание чл. 49 от ЗЗД, е осъдена Агенция Пътна инфраструктура ОУ Сливен, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Х.Д.“ № 41, да заплати на К.Г.И., ЕГН ********** ***, сумата от 892,26 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди съставляващи стойността на ремонта на увреденото МПС  в общ размер на 892,26 лв., в резултат на настъпило ПТП на 19.12.2017 г. около 21:30 ч. при което МПС, собственост на ищцата с водач Николай Илиев, преминавайки по ул. „Цар Освободител“ в гр. Нова Загора, при дом № 328, навлязло в дупка на уличното платно, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 19.12.2017 г. до окончателното изплащане. С решениeто си съдът е отхвърлил предявения обратен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от АПИ, ОУ Сливен, против Водоснабдяване и канализация – Сливен ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. Шести Септември № 27, при условията на евентуалност – ако бъде уважен предявеният против АПИ ОУ Сливен иск, да бъде осъдено третото лице помагач-ответник по този иск да заплати присъдената сума, ведно с лихвата, считано от 19.12.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, както и претенцията за разноски спрямо третото лице. Осъдил е АПИ ОУ Сливен да заплати на ищцата сумата от 650 лв. разноски и на „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД, сумата от 360 лв. разноски по обратния иск. Решението се обжалва само в осъдителната част

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Агенция Пътна инфраструктура ОУ Сливен, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Х.Д.“ № 41, след уточнение направено с допълнителна въззивна жалба от 19.07.2019 г., съдът приема, че решението се обжалва в осъдителната част.

В жалбата и допълнението към нея А „Пътна Инфраструктура“, релевира оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно тъй като ищецът не бил доказал пълно и главно възложените му в тежест факти и обстоятелства по механизма на ПТП, размера на неравността на пътя и размера на вредите. На следващо място се изтъква, че съдът неоснователно не е приел съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът не се е движил със съобразена скорост и не е изпълнил задължението си да спре пред препятствие на пътя. Посочва се, че съдът игнорира, че част от вредите не са настъпили при соченото ПТП. Посочва се, че не АПИ отговаря за вредите, а извършващите ремонтни дейности ВиК Сливен ООД. На следващо място се мотивира липса на пасивна материалноправна легитимация, доколкото АПИ нямала задължение да възстановява асфалтова настилка при изкоп. Развиват се доводи за нарушени от водача правила за движение, поради което АПИ следвало да не носи отговорност за вредата, тъй като изцяло водачът бил носил отговорност за настъпването й. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.    

  В законоустановения срок от процесуалния представител на К.Г.И., въззиваема страна, ищца в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивната жалба и отговор на допълнителната въззивна жалба, в които се аргументира правилност на първоинстанционното решение неговата доказателствена обезпеченост и мотивираност. Обосновава се и неоснователност на доводите изложени в жалбата, както по главния, така и по регресния иск. Изтъква се недопустимост на допълнителната въззивна жалба. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от третото лице помагач е постъпил отговор на въззивната жалба, с която се взема отношение по отношение на регресния иск като се утвърждава правилността на решението в тази част и не се оспорва въззивната жалба по отношение на главния иск. 

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.

В с.з., въззивникът Агенция Пътна инфраструктура ОУ Сливен, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Х.Д.“ № 41, не се представлява. В писмено становище процесуалният представител на АПИ ОУ Сливен моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на СлРС като неправилно и незаконосъобразно. Преповтяря доводите изложени в жалбата. Прави искане за разноски.

Въззиваемата К.Г.И., редовно призована в съдебно заседание се представлява от адв. П., която моли да се отхвърлят изцяло претенциите на АПИ и решението на първата инстанция да се потвърди. Претендира разноски, представя списък.

Третото лице помагач Водоснабдяване и канализация Сливен ЕООД не се прдставлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намери въззивната жалба и допълнителнителната такава за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е  подадена в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

 Този състав на контролиращата инстанция счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал.

От протокол за ПТП № 1642887 от 19.12.2017 г., неоспорен от страните, който има доказателствена сила единствено по отношение на пряко възприетите факти от действителността от длъжностното лице, което го е съставило, може да се направи обоснован извод, че на 19.12.2017 г. в гр. Нова Загора на ул. Цар Освободител е имало наличие на дупка по цялата лента на движение, като за свидетел е вписано лицето Христо Иванов Саваков, а на спряното наблизо МПС с рег. № СН2005АМ, собственост на въззиваемата К.Г.И., като водач е вписан Николай Митев Илиев.

Участъкът от пътя не се спори, че е стопанисван от АПИ ОУ Сливен.

Установеното от протокола за ПТП кореспондира и със свидетелските показания дадени от свид. Саваков и свид. Илиев. Съдът ги цени в светлината на близките, в частност съпружески, отношения на Илиев и въззиваемата, като в светлината на чл. 172 от ГПК не намира причина същите да не бъдат кредитирани. Въпреки че Илиев е заинтересован от изхода на делото – същият свидетелства за пряко възприети факти, и показанията му се допълват от другите доказателства по делото – протокол за ПТП, фактури, експертиза. От неговите показания, както и от тези на свид. Саваков, се установява механизмът на ПТП и част от уврежданията, а именно: Свид. Илиев, свид. Саваков и въззиваемата са се връщали в гр. Сливен, през  гр. Нова Загора от Магистрала Тракия. Движили са се с автомобил на въззиваемата (както беше установено от протокола за ПТП) при лоши атмосферни условия -дъжд, потвърдени и от авто-техническата експертиза и в тъмната част на денонощието. При движение на автомобила с 50 км.ч, шофьорът не е възприел необезопасената неравност и след навлизането на автомобила с дължината му се установява спукване на две гуми и изкривяване на джанта. Пристигнали служители на МВР и съставили акт.

От неоспореното, компетентно и безпристрастно изготвено заключение на автотехническата експертиза, изцяло кореспондираща с показанията на свидетелите и другите доказателства по делото, се установява, че при настъпването на ПТП, пътната настилка е била мокра, на мястото е имало изкуствено осветление, което е извлечено от данните в протокола за ПТП. Според експертизата, водачът, при движение с позволената скорост от 50 км.ч. не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. На следващо място от експертизата се установява, че в следствие на ПТП са настъпили описаните в експертизата увреждания на автомобила на стойност 562,13 лв., като за тяхното възстановяване е следвало да се похарчат 1090,66 лв. От специалните знания на експерта се установява, че видимостта към наличната необезопасена неравност е била минимална и наличието на тази неравност е била бил техническата причина за настъпване на ПТП.     

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС прави следните правни изводи:

Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявената претенция по чл. 49 ЗЗД.

За да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди които следва да са закономерни, естествени и присъща последица; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Възражението за съпричиняване, както и степента следва да се докажат пълно и главно от делинквента.

На въззивна инстанция не е пренесен спорът относно стопанисването и отговорността на Агенция Пътна инфраструктура ОУ Сливен за поддържането на пътя, поради което съдът не следва задълбочено да го обсъжда като само следва да маркира, че приема за доказано, че агенцията отговаря за поддържането на процесния участък от пътя. Следва да се анализира, дали отговорността на АПИ Сливен не е изключена на база извършвани от ВиК Силвен ремонтни дейности, които са останали недовършени. Не се доказа пълно и главно от стрна на въззивника, че по това време е бил в ход ремонт на пътния участък, извършван от ВиК Сливен ЕООД. Публикуваното на интернет страницата съобщение е индиция за намерение за извършване на ремонт, но дали това се е осъществило, къде, кога и как е останало недоказано от страната която носи доказателствената тежест да проведе насрещно доказване, че същата в този момент не е стопанисвала този участък от пътя. Не се доказа и твърдението, че именно  след извършване на изкоп от страна на ВиК Сливен, дружеството не е изпълнило задължението си за запълването му. Не се доказа пълно и главно от въззивника, че неравността на този път е възникнала именно от ремонт на канализационната и водоснабдителна мрежа, както и че именно извършван от това дружество изкоп е останал незапълнен. Твърденията на представителя на въззивника, че отговорността на АПИ по поддръжката на пътя е изключена остава в сферата на предположенията и следователно не може да бъде споделено.   

Според нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП, всеки субект, стопанисващ път, е длъжен да го поддържа изправен, с необходимата маркировка за бързо и сигурно придвижване. Именно в бездействието на служителите на АПИ да поддържат пътя изправен се състои тяхното противоправно поведение довело до настъпването на вредоносния резултат. След като е следвало същите да приведат в изправност пътното платно, но не са го сторили и тъй като тяхната вина се предполага до тук са доказани елементите на деликтната отговорност – деяние, чрез бездействие, противоправност, вина.

По отношение на причинно следствената връзка, то тя безспорно се доказва от експертното заключение. Уврежданията по автомобила са настъпили в резултат от настъпилото ПТП с посочения във фактическата част механизъм, а единствена причина за настъпването им е била неравността на пътя. Стойността на поправката на посочените в експертизата увреждания на автомобила, представляват имуществената вреда претърпяна от ищцата. Същата е претърпяла имуществена вреда в размер на 896,26 лв. каквато е и уважената претенцията.

Поради гореизложеното съдът намира, че са доказани всички елементи на деликтната отговорност на Агенция Пътна инфраструктура ОУ Сливен по чл. 49 от ЗЗД и решението на Сливенски районен съд, следва да се потвърди.

По отношение на възражението за съпричинване съдът намира следното. Разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, задължава водача да контролира управляваното пътно превозно средство, като се съобразява с неизчерпателно изброените в ал. 2 фактори, вкл. и със състоянието на пътя. Водачът  се е движил с позволените 50 км.ч., по което не се спори. За да възприеме неравността на пътя той е следвало да се движи с 32 км.ч., състоянието на пътя е било добро доколкото по делото няма данни за други обозначени или необозначени неравности. Да се изисква от водача на МПС да се съобразява с възможността да възникне препятствие поради противоправното поведение на друг субект е твърде завишено очакване, което съдът не възприема. Видно от останалите данни по делото, водачът е съобразил движението си, както с пътната обстановка, така и с определената от органите на реда максимална скорост за движение в този участък от 50 км.ч., тъй като не са установени друга особена обстановка, с която водачът не се е съобразил. Единственото обстоятелство, с което водачът не се е съобразил при движението си е била нерегламентираната неравност на пътя, която той нито е следвало да предвиди, нито да очаква. Т.е. ако служителите на АПИ бяха добросъвестно отстранили препятствието на пътя не би имало друга причина водачът да се движи с 32 км.ч. и друго обстоятелство, което да се явява несъобразено. Поради това, съдът приема че съпричиняване, доколкото няма поведение на водача, което да е несъобразено с пътната обстановка извън наличието на дупката лежаща в отговорност на АПИ, не е на лице. 

Дори в жалбата си въззивникът посочва, че водачът следва да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквото в настощия случай няма. Дупката оставена необозначена на пътя не може да бъде предвидимо препятствие доколкото представлява резултат от неправомерно поведение, което не може да се предполага или очаква.

 По отношение на вреди описани в исковата молба, които не са настъпили при процесното ПТП съдът намира че същите са ирелевантни доколкото при решението си съдът се е водил от автотехническата експертиза, която точно чертае параметрите на настъпилите вреди и начина на тяхното обезщетяване.

Съдът не споделя и твърдението на въззивника, че за размера на препятствието и механизма на ПТП са възприети единствено гласните доказателства, които са депозирани от заинтересовани от изхода лица. Размерите на препятствието са посочени в протокола за ПТП – по цялата дължина на лентата за придвижване, и кореспондират с гласните доказателства. Протоколът има обвързваща доказателствена сила доколкото е официален документ отразяващ възприетото от длъжностното лице, а именно наличието на дупката на пътя с такива размери. Длъжностното лице, съставило протокола, се е намирало на мястото и пряко е възприело наличието на неравност, както и нейните размери. По отношение на механизма на ПТП - то, той е подробно описан от назначената автотехническа експертиза и напълно кореспондира с описаната в протокола от ПТП фактическа обстановка и гласните доказателствени средства. Съдът не е кредитирал изолирани доказателства, а е изградил една цялостна фактическа обстановка на база на допълващи се и  еднопосочни доказателства.

 По отношението на твърдението във въззивната жалба, че изключително само на самонадеяност на водача се дължи настъпването на ПТП, съдът счита че следва да отбележи, че единствената пряка и непосредствена причинна връзка, която се доказа пълно и главно чрез изготвената експертиза е тази между наличието на неравност на пътя и настъпилата вреда. Въпросът за причинно следствената връзка не следва да се смесва с въпроса за вината, която пък от своя страна се подчинява на необорената презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. 

 Действително водачът не бил съобразил поведението си със състоянието на пътя, но именно това състояние на пътя е било единствено причинено от АПИ и не следва този факт да ги освобождава от отговорност. 

  Поради гореизложеното съдът, счита че въззвината и насрещната въззивна жалби следва да се оставят без уважение и решението да се потвърди в обжалваната част.

При този   изход от процеса то право на разноски възниква за въззиваемата, която доказва да е направила такива в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция, в какъвто смисъл са и претенциите ѝ по списъка по чл. 80 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 445/18.04.2019 г. по гр.д.№ 5996/2018 г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в обжалваната част.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура ОУ Сливен, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Х.Д.“ № **да заплати на К.Г.И., ЕГН ********** ***, сумата от 500 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач Водоснабдяване и канализация Сливен ЕООД.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.