Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   180

 

гр. Сливен, 17.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 345 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Й.И.Ж., ЕГН ********** с адрес *** - ищца в първоинстанционното производство против Решение № 462/23.04.2019 г. по гр.д.№ 5674/2019 г. на  РС Сливен, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено спрямо Община Сливен, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.590.67.1.1 по кадастрална карта  на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изп.директор на Агенция по кадастър, с административен адрес: ********, самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификтор 67338.590.67, предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой на нивата: 1, посочена в документа площ: 43,50 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 1-13.45 кв.м. и 24.55 ид.ч. от ОЧС и на основание учреденото и реализирано право на строеж върху общински имот с  площ от 365 кв.м.  съгласно договор от 15.09.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот, както и че спорната част от имота, неправилно е заснет като част от общинския имот с идентификатор 67338.590.67 по кадастралната карта на гр. Сливен и съдът да определи действителното положение на границите на имот с площ 365 кв.м., върху който е учредено и реализирано правото на строеж и съседния имот, собственост на ответника с идентификатор 67338.590.67 по кадастралната карта на гр. Сливен, в чиито граници е заснет процесния имот и да се образуват два самостоятелни имота - един отреден за ищцата, върху който има изграден самостоятелен обект в сграда на основание учредено право на стоеж с площ от 365 кв.м. и друг собственост на Община Сливен с идентификатор 67338.590.67, като тези два имота бъдат отразени върху кадастралната карта на гр. Сливен и ищцата е осъдена да заплати на Община Сливен сумата от 100 лв., представляваща деловодни разноски.

Решението се обжалва изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт на следното: сочи се, че решението било постановено при нарушения на материално правни и процесуално правни норми. Съдът не формирал правилна фактическа обстановка поради фактът, че допуснал процесуално нарушение да не допусне до разпит свидетелите на ищеца, които да дадат показания относно предаването във владение на имота, върху който било учредено правото на строеж. Искането за разпит на свидетел било отхвърлено без мотиви и основано върху несъществуваща норма. Обстоятелствата, които ищецът се домогвал да докаже със свидетели били ясно посочени и не били от категорията на забранените с нормата на чл. 164, ал.1 т. 3 от ГПК. Въвежда се оплакване и за неправилно тълкуване на договора, сключен с общината, а и че това не било търсено тълкуване или допълване. На следващо място било допуснато процесуално нарушение като не била допусната допълнителна експертиза, която да обособи имот за ищцата съгласно сключения договор. Твърди се, че ищцата не искала да докаже, че има собственост върху имот от 365 кв.м., който бил заснет в имота на Общината, а че иска да докаже само, че ѝ е отстъпено право на строеж върху този имот. Излагат се доводи по съществото на спора, а именно че Община Сливен чрез своите представители  правилно  е отразила в договора волята си да предостави право на строеж в самостоятелен обект в сграда, която да се построи в дворно място от 365 кв.м. Поради допуснатите процесуални нарушения ищцата била лишена от правото да защити правата си.   

Претендират се разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба са направени и доказателствени искания за допускане до разпит на свидетели, както и назначаването на допълнителна СТЕ със задача да се обособи самостоятелен имот съгласно договора за отстъпено право на строеж. Съдът се е произнесъл по тях в определение, като ги е отхвърлил като недопустими.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Община Сливен, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована, а решението на първоинстанционния съд се счита за правилно и законосъобразно. Развиват се аргументи по отношение на неотносимостта и преклузията на доказателствените искания, както и становището, че от доказателствената маса се установява, че при изготвянето на договора  е допусната грешка, а не при заснемането в кадастралната карта.

В с.з., въззивницата Й.И.Ж., редовно призована се явява лично и с процесуален представите по пълномощие – адв. М.. В съдебно заседание адв. М. отново прави отхвърлените доказателствени искания, като съдът не е намерил основания за отмяна на определението си от закрито заседание, с което същите са отхвърлени. В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата заявява, че спор за собственост по отношение на процесното дворно място от 365 кв.м. няма – мястото било собственост на Общината. Уточнява, че спорът бил за обема на отстъпеното право на строеж в частта му относно квадратурата на имота. Уточнява и твърди че самостоятелния обект на ********, продаден с договора е същият, за който е отстъпено правото на строеж с договора с Община Сливен да бъде построен върху самостоятелно дворно място от 365 кв. м. По съществото на спора адв. М. заявява, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно постановено при непълно изследване на фактическата и правна страна на поставените в исковата молба въпроси и да се постанови друго, с което да се признае правото на строеж на доверителката му върху 365 кв.м., така както било описано по договора с Общината от 15.09.1987 г. Претендира разноски.

  Въззиваемата страна Община Сливен – представлявана от кмета Стефан Радев, редовно призована, изпраща представител по пълномощие по чл. 32 т.3  от ГПК – юрисконсулт С., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да се потвърди и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По отношение на допустимостта на решението съдът с оглед обхвата на  обжалването намира, че решението е недопустимо и следва да се обезсили. Мотивите за това са следните:

Първоначалнта искова молба е била за допълване на договор от 15.09.1987 г. за продажба на държавен/общински недвижим имот, с определяне на граници, площ и местонахождение на отстъпено и заплатено право на ползване на недвижим имот с площ от 365 кв.м. С разпореждане № 16836/26.10.2018 г. СлРС оставя молбата без движение, като нередовна, с указания да се конкретизира петитума и респ. да се обоснове правен интерес от предявяване на иск за допълване на договор и внасяне на държавна такса, респ. вписване на исковата молба. В допълнителна искова молба от 12.11.2018 г. е уточнен петитума на иска, като се претендира от съда: на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР да се признае за установено спрямо Община Сливен че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.590.67.1.1 по кадастрална карта  на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изп.директор на Агенция по кадастър, с административен адрес: ********, самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификтор 67338.590.67, предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой на нивата: 1, посочена в документа площ: 43,50 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 1-13.45 кв.м. и 24.55 ид.ч. от ОЧС и на основание учреденото и реализирано право на строеж върху общински имот с  площ от 365 кв.м. съгласно договор от 15.09.1987 г. за продажба на държавен недвижим, както и че спорната част от имота, неправилно е заснет като част от общинския имот с идентификатор 67338.590.67 по кадастралната карта на гр. Сливен и съдът да определи действителното положение на границите към момента на учредяване и реализиране на правото на строеж, такива каквито са по документи, на имот с площ 365 кв.м., върху който е учредено и реализирано правото на строеж и  съседния имот, собственост на ответника с идентификатор 67338.590.67 по кадастралната карта на гр. Сливен, в чиито граници е заснет процесния имот и да се образуват два самостоятелни имот - един отреден за ищцата, върху който има изграден самостоятелен обект в сграда на основание учредено право на стоеж с площ от 365 кв.м. и друг собственост на Община Сливен  ПИ с идентификатор 67338.590.67.

Видно е, че материалноправния спор за собственост е очертан от ищеца като обхващащ Самостоятелен обект в Сграда № 1 с идентификатор  67338.590.67.1.1 и поземлен имот с площ от 365 кв.м. заснет в границите на общински имот.

Съдът в доклада си правилно е квалифицирал иска като такъв по чл.  54, ал. 2 ЗКИР, която квалификация съвпада и с дадената от самата ищца, доколкото в исковата молба са наведени твърдения за неправилно заснет в кадастъра имот, който поради грешка е заснет в имот на община Сливен. В доклада си съдът посочва, че ищцата твърди че е собственик на самостоятелен обект в сграда, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху парцел от 365 кв.м. В исковата си молба и доклада фактическите твърдения са, че ищцата е поискала да се индивидуализира само имотът, в който  е реализирано правото й на строеж, но не и самостоятелния обект в сградата и да се сключи анекс към договора, с който да бъдат определени границите и местонаходжението му, но Община Сливен отговорила, че всъщност става въпрос за сумата от 365 лв., а не квадратни метра, а имотът в който е отстъпено правото на строеж е имот с идентификатор 67338.590.67 (УПИ ХІІ-67, кв. 2 по действащия ПУП) от 1274 кв. м.

В доклада на съда са посочени и твърденията на ищцата, че и е отстъпено право на строеж на самостоятелен обект в имот от 365 кв.м., което право била заплатила и следвало имот от 365 кв.м. да ѝ се отреди.

Съдът посочва в доклада си, че правният интерес на ищцата, както е посочено в исковата молба се пораждал от спора по индивидуализацията на имота и пределите на упражняване на правото на строеж.  

От фактическите твърдения става ясно че относно самостоятелния обект – предмет на процесния договор, нито има спор за собственост, нито се твърди грешка в заснемането.

За да бъде допустим искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР то следва да отговаря на няколко изисквания. На първо място следва да има грешка в заснемането на обект или грешното му отразяване в кадастралната карта и кадастралните регистри. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който по същество се състои от две произнасяния на първо място относно решаването на материално правния спор за собственост и на второ място от указание за поправка на кадастралната карта и регистри в резултат с постановеното, в установителната му част, с горепосочения петитум, се отнася до Жилището - самостоятелен обект в сграда.

В петитума на поправената искова молба са посочени два обекта към които е насочен иска – от една страна реализираното право на строеж на самостоятелен обект в сграда  - апартамент, за който няма спор и имотът в който същото е реализирано – а именно дали той е този от 1274 кв.м. с идентификатор 67338.590.67  или е друг, а именно такъв без идентификатор, но с площ  от 365 кв. м. (също общински) Т.е. видно от твърденията в исковата молба, за самостоятелния обект няма нито спор, нито грешка.

 Установявайки това, въззивният съд в изпълнение на правомощията си  уредени в  чл.129, ал.4 от ГПК, че при всяко положение на делото съдът може да констатира нередовности в исковата молба, в т.ч. и във въззивното производство, тъй като редовността на исковата молба е една от предпоставките за редовно предявяване на иск и обуславя допустимостта на самото съдебно производство, с разпореждане от 10.07.2019 г. остави исковата молба без движение с указание да се посочи правния интерес от водене на иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на самостоятелния обект, който е реализиран на база учредената суперфиция с договор от 15.09.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот.

За отстраняване на посочената нередовност ищцата чрез процесуалния си представител депозира допълнителна „въззивна жалба“ от 18.07.2019 г., с която посочи че правния и интерес се поражда от ограниченото вещно право върху терена, върху който е реализиран строежа и евентуални бъдещи права, които същата би могла да упражни спрямо терена в случай, че искът бъде уважен. Съдът направи пореден опит да упъти страната към въпросът за правния интерес от предявяването на установителен иск с предмет самостоятелния обект, като с разпореждане от  19.07.2019 г. отново остави исковата молба без движение, но получи отново уточнение в допълинтелна „ въззивна жалба“ от 02.08.2019 г.  за правния интерес от водене на делото по отношение на дворното място, в което е реализирано правото на строеж на самостоятелен обект в сграда. С уточнението направено от процесуалният представител в съдебно заседание съдът затвърди убеждението си, че в исковата молба , допълнителната искова молба и другите две допълнителни искови молби наименовани „допълнителни въззвни жалби“ ищцата твърди че продадения ѝ с договора от 1987 г. самостоятелен обект е същият, за който е посочено и правото на строеж в същия договор. Т.е. от ищцата не се твърди, че освен продадения ѝ самостоятелен обект- жилище от 43 кв. с идентификатор 67338.590.67.1.1 в договорът ѝ е отстъпено и друго право на строеж върху терен от 365 кв.м., което тя да не е реализирала.

Воден от горното съдът намира, че в посочения петитум на исковата молба имплицитно се съдържа, че производството не се води за установяването че ищцата е собственик на самостоятелния обект в сграда находяща се на ул. „Съединение“ № 7, а само за дворното място, в което ищцата е суперфициарен собственик, а именно където е реализирано правото ѝ на строеж върху самостоятелен обект – жилище 1, ет.1-ви. На практика и този спор е разглеждан в цялото първоинстанционно производство.

В  Определение № 371/17.07.2015 по дело № 2992/2015 на ВКС, ГК, I г.о и цитираното вътре Р № 16/18.03.2015г. по гр.д.№ 5579/2014г. ІІ гр.о., върховната инстанция определя възможността суперфициарните собственици на дворното място, в което им е отстъпено правото на строеж да водят установителния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В двата акта е прието, че суперфициарният собственик е легитимиран да предяви иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР /сега чл. 54, ал.2 ЗКИР/, тъй като той можело да се ползва от дворното място, доколкото това било необходимо за използване на постройката – чл. 64 ЗС. Когато правото на строеж било учредено от държавата, респективно от общината на основание чл. 15, ал.3 ЗС, то включвало и правото да се ползва целия парцел. Аргумент в негова подкрепа била и уредената в чл. 35, ал.3 ЗОС възможност за суперфициарните собственици да изкупят от общината без търг терена, върху който е построена сградата. Действително искът за попълване непълнота, или грешка в кадастралната карта е иск за собственост, но тази му характеристика не изключва възможността този иск да се предяви от носителят на ограниченото вещно право на строеж върху имота с оглед съдържанието на това право, определящо интереса от петиторна защита.

От казаното до тук следва, да се отграничи искът за признаване че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда построена в имот от 365 кв.м. и поправка в кадастралната карта от иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване на собствеността върху имот от 365 кв.м.,  върху който е отредено право на строеж на ищцата  с договор от 15.09.1987 г. и поправянето на допусната грешка в кадастралната карта, а именно като процесният имот с площ от 365 кв. м. по твърдение на ищцата е заснет неправилно в имот с идентификатор 67338.590.67.

След като се изясни, че суперфициарният собственик е активно легитимиран да води иск за защита на ограничените вещни права върху имота, в който е реализирано правото му на строеж, то следва да се обърне внимание  и на следващата предпоставка, а именно наличие на спор за собственост. Искът с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ е положителен установителен иск за собственост. Предмет на делото по този иск може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота на кадастралната карта/, или установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /грешка в кадастралната карта/. Когато се претендира установяване на собственост върху имот, който не е бил нанесен като самостоятелен в кадастралната карта, а е отразен като част от поземления имот на ответника /тоест, когато се твърди непълнота на кадастралната карта/, предмет на делото е правото на собственост върху имота на ищеца. (ТР 8/2014). В настоящия случай няма спор за собственост. Въпреки претенциите на ищцата да се обособи имот за нея и да се образуват два самостоятелни имота един за нея и един на общината с идентификатор 67338.590.67, всъщност както и се подчертава във въззивната жалба и в съдебно заседание, тя не твърди че е собственик на имота, както е приел първоинстанционния съд.

            Искът за собственост, основан на грешка или непълнота не може да бъде предявен от суперфициара срещу собственика. Правата на суперфициарния собственик са производни на тези на собственика на терена и той не може да има повече права от него, поради което няма правен интерес да предяви иска за собственост, основан на грешка или непълнота срещу собственика. Подобен иск не кореспондира на целта и характера на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР – иск за собственост, който следва да разреши въпроса кой е собственик на погрешно заснетата площ. /О № 684/23.10.2013г. по ч.гр.д. № 3487/2013 г. ІVГО ВКС./Р № 4/07.02.2017 г. по гр.д. № 2386/2016 г. ВКС ІГО/.

В обобщение настоящият състав на въззивния съд намира че искът  по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР в частта му относно Самостоятелен обект с идентификатор 67338.590.67.1.1 по кадастрална карта  на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изп.директор на Агенция по кадастър, с административен адрес: ********, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификтор 67338.590.67, предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой на нивата: 1, посочена в документа площ: 43,50 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 1-13.45 кв.м. и 24.55 ид.ч. от ОЧС, и правото на строеж върху общински имот, отстъпено с договор от 15.09.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот, е недопустим поради липса на правен интерес и липса на твърдяна от ищеца с исковата молба грешка в кадастралната карта, а в частта му относно недвижим имот – дворно място с площ от 365 кв.м., върху което е учредено право на строеж на самостоятелен обект в сграда  с административен адрес: ********, с договор от 15.09.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот, искът е недопустим поради липса на спор за собственост и липса на правен интерес суперфициарният собственик да противопоставя права по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР на собственика на земята. 

            Тъй като съдът в първа и настоящата инстанция остави исковата молба без движение общи 3 пъти и ищецът държи на петитума посочен в поправената искова молба то настоящата инстанция тъй като няма правомощия сама да преформулира претенцията следва да остави този иск без разглеждане с оглед възможността на ищцата да сезира съда с допустима претенция, която адекватно да защити правата, които счита че са ѝ накърнени.

Съдът достигна до извод за недопустмост на иска и следва да обезсили първоинстанционното решение, да прекрати производството и да остави без разглеждане предявената претенция.

Съдът следва да обезсили решението и в частта на разноските, тъй като същите са присъдени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, а следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, макар и без съществена разлика в количествено отношение. Настоящият състав на съда намира, че определеното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за първата инстанция е справедливо.

 На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, правото да се присъдят разноски в настоящото производство възниква за въззиваемата страна. Същата претендира за юрисконсултско възнаграждение и съдът, счита че минималният размер е справедлив и определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло № 462/23.04.2019 г. по гр.д.№ 5674/2019 г. на Сливенски районен съд, като НЕДОПУСТИМО и вместо него постановява:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Й.И.Ж., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване на установено спрямо Община Сливен , че ищцата е собственик на   самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.590.67.1.1 по кадастрална карта  на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изп.директор на Агенция по кадастър, с административен адрес: ********, самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификтор 67338.590.67, предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой на нивата: 1, посочена в документа площ: 43,50 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 1-13.45 кв.м. и 24.55 ид.ч. от ОЧС и на основание учреденото и реализирано право на строеж върху общински имот с  площ от 365 кв.м.  съгласно договор от 15.09.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот, както и че спорната част от имота, неправилно е заснет като част от общинския имот с идентификатор 67338.590.67 по кадастралната карта на гр. Сливен и съдът да определи действителното положение на границите на имот с площ 365 кв.м., върху който е учредено и реализирано правото на строеж и  съседния имот, собственост на ответника с идентификатор 67338.590.67 по кадастралната карта на гр. Сливен, в чиито граници е заснет процесния имот и да се образуват два самостоятелни имота - един отреден за ищцата, върху който има изграден самостоятелен обект в сграда на основание учредено право на стоеж с площ от 365 кв.м. и друг собственост на Община Сливен с идентификатор 67338.590.67, като тези два имота бъдат отразени върху кадастралната карта на гр. Сливен, като НЕДОПУСТИМ поради липса на правен интерес,

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото,

 

ОСЪЖДА Й.И.Ж., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Община Сливен сумата от 200 лв.,  представляваща както следва: 100 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в първата инстанция и 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.