Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 09.07.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова гражданско дело №349 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

           

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на длъжника „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, гр.Сливен срещу разпореждане от 07.06.2019г. по изп.д.№1004/2019г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915, район на действие СлОС, с което са намалени на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „Имидж Едвъртайзинг“ ЕООД на 2400лв.

            В жалбата се посочва, че така определеният размер на разноските на взискателя, въпреки намаляването по искане на длъжника, остава силно завишен и неотговарящ на фактическата и правна сложност на делото. Минималният размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен на база 24270,79лв., възлизал на сумата от 829лв. По изпълнителното дело взискателят е поискал единствено и само запор на банковите сметки на длъжника, други действия не са предприемани, поради което размерът се явявал силно завишен с оглед минимума по Наредбата и сложността на делото. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено на база Наредба №1/2004г.

            Другата страна по изпълнителното производство – взискателят „Имидж Едвъртайзинг“ ЕООД, гр.Бургас, е подала писмено възражение по жалбата, като намира същата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Посочва, че адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено, като към момента на договаряне не бил ясен обема на действията, които следвало да се извършат. Освен това самият ЧСИ редуцирал възнаграждението и то значително. Причина за образуване на делото било бездействието на длъжника. Въпреки многократните разговори, сумата не била заплатена, като плащане не последвало и в срока за доброволно изпълнение. Към изпълнение се стигнало единствено въз основа на активното поведение на взискателя.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал   писмени обяснения, в които посочва, че намира жалбата за неоснователна. На първо място посочва, че материалният интерес към датата на образуване на изпълнителното производство е 26270,79лв., а не посочения в жалбата и на тази база минималният размер на възнаграждението възлиза на сумата от 859,06лв. без ДДС. Съгласно практиката на съдилищата прекомерен хонорар бил този, който надхвърлял трикратния размер на минималния такъв и в този смисъл определения от нея размер от 2000лв. без ДДС не бил прекомерно завишен.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство изп.д.№1004/2019г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915, район на действие СлОС е образувано по молба взискателя „Имидж Едвъртайзинг“ ЕООД от 21.05.2019г. въз основа на изпълнителен лист от 13.02.2019г., издаден по търг. дело №2/2017г. на Сливенски окръжен съд за осъждането на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, гр.Сливен да заплати на взискателя „Имидж Едвъртайзинг“ ЕООД, гр.Бургас законната лихва за забава върху сумата 147542,40лв., считано от 04.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата. С молбата е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

            С разпореждане от 30.05.2019г. ЧСИ Г. е приела като разноски по делото предявения адвокатски хонорар в размер на 6360лв.

            В ПДИ до длъжника е посочен размера на разноските за адвокатски хонорар на взискателя. ПДИ е получена от длъжника на 31.05.2019г.

            ЧСИ Г. е наложила запор на сметките на длъжника в „Общинска банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „ПИБ“ АД, „ ОББ“ Ад и „Банка ДСК“ АД.

            В резултат на наложените запори по сметката на ЧСИ Г. са постъпили суми, надхвърлящи дълга. С разпореждане от 18.06.2019г. ЧСИ Г. е вдигнала наложените запори върху банковите сметки на длъжника, поради достатъчност на постъпилите по сметката й суми.

            На 03.06.2019г. по делото е постъпило възражение от длъжника чрез пълномощника адв.Г. с искане на осн.чл.78, ал.5 от ГПК да се намалят разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до минималния размер по Наредба №1/2004г., като се посочва, че 7000лв. от дълга по изп. лист е заплатен по сметка на взискателя и следва да се коригира дълга с тази сума.

            С възражението са представени две платежни нареждания: за 5000лв. преедени по банковата сметка на взискателя на 15.05.2019г. и 2000лв. – на 22.05.2019г. – след образуване на изп. дело, с отразяване плащане по изп. лист от 13.02.2019г. – законна лихва за забава.

            С протокол-разпореждане от 07.06.2019г. ЧСИ Г. по направеното искане на длъжника е намалила размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя до размера 2400лв. с ДДС.

            На страните са връчени съобщения, като „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, гр.Сливен е получила съобщението на 10.06.2019г.

            Жалбата против него е подадена на 17.06.2019г.

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице – длъжник и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението, съгл. чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното разпореждане, съдебният изпълнител се е произнесъл по направеното от длъжника искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат в изпълнителното производство. Произнасянето безспорно е от компетентността на съдебния изпълнител. Тъй като тази разпоредба е от общата част на ГПК, тя следва да се прилага както в исковото, така и в изпълнителното производство, т.е. и в настоящия случай.

За да се прецени основателността на възражението за прекомерност и правилността на произнасянето на съдебния изпълнител, съдът извърши изчисление на минималния размер на адвокатското възнаграждение по правилата на Наредба № 1/19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед материалния интерес /26270,79лв., както е посочила ЧСИ Г., тъй като сумата от 2000лв. е платена след образуване на изп. дело/, минималният размер на възнаграждението следва да се изчисли съобразно разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, а именно: 200 лв. + 659,06 лв. = 869,06лв. без ДДС.

Безспорно, освен образуване на изп. дело, взискателят чрез пълномощника си е посочил и изпълнителен способ, поради което се дължи и възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата. Способа обаче е запор на банковите сметки на длъжника – търговско дружество и видно от материалите по изпълнителното дело, непосредствено след налагането им по специалната сметка на съдебния изпълнител са постъпили суми, надхвърлящи вземането. Поради това не се налага извършване на други изпълнителни действия и каквито и да е процесуални усилия и активност от страна на взискателя и неговия процесуален представител за събиране на вземането по изп. дело. Поради това, с оглед конкретното изпълнително производство и предприети действия, уговореното възнаграждение в размер на 6360лв. с ДДС е прекомерно и при присъждане на разноските на взискателя следва да бъде редуцирано.

Безспорно, ЧСИ Г. го е редуцирала, но и редуцирания размер от 2400лв. с ДДС /2000лв. без ДДС/ е прекомерен и завишен според настоящия съдебен състав, с оглед процесуалните усилия на пълномощника и липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на конкретното производство и предприетите от взискателя действия. Настоящия състав намира, че разноските, които следва да се приемат в изп. производство за адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя следва да се намалят до размера от 900лв. без ДДС, респ. до 1080лв. с ДДС.

Следва само да се отбележи, с оглед становището на ЧСИ Г., че съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013г., т.3 при намаляване на подлежащото за присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК /приложим и в изпълнителното производство от съдебния изпълнител/, съдът /също и съдебния изпълнител/ не е обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. От друга страна, въпросния пар.2 от Наредбата е обявен за нищожен с Решение №14820/10.12.2014г. на ВАС на РБ, бр.10/2016г., в сила от 05.02.2016г.

Следва да се отбележи на възраженията на пълномощника на взискателя, че прилагането на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не означава, че е налице намеса в свободата на договаряне между адвоката и доверителя му, между които може да се договори и съответно да бъде заплатено и много по-висок размер на адвокатски хонорар, но е неоправдано същият да се възлага като разноски върху длъжника.

Ръководен от изложеното, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ИЗМЕНЯ разпореждане от 07.06.2019г. на ЧСИ Г.Г., рег.№ 915, район на действие СлОС по изпълнително дело №20199150401004, като НАМАЛЯВА, поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лв. с ДДС на 1080лв. /хиляда и осемдесет лева/ с ДДС.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                      

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                     

                                                                                  2.