Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 18.09.2019 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети септември през двехиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 356  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 501/09.05.2019г. по гр.д. № 6718/18г. на СлРС, с което е прието за установено между страните, на основание чл. 415 ал. 1 вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, че А.Н.Р. дължи на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр. Сливен част от сумите, за които срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2359/22.08.2018г. по ч.гр.д. № 4284/18г. на СлРС,  както следва – сумата 34, 98 лв. - главница, представляваща стойността на доставена от дружеството вода до имот, за който на ответницата е разкрита партида с адрес гр. Сливен, кв. „Клуцохор“ 3 – Е – 6, за периода 01.08.2015г. – 31.05.2018г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 21.08.2018г. до окончателното изплащане и сумата 0.33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва до 02.08.2018г., отхвърлени са като неоснователни исковете над присъдените до пълните претендирани размери съответно – до 87, 22 лв. главният и до 19, 52 лв. акцесорният, и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва частично цитираното решение на СлРС – само в отхвърлителните му части, като твърди, че в тях то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства. Заявява, че предявените искове са изцяло доказани поради което моли въззивния съд да отмени атакуваната част от решението и вместо това постанови ново, с което уважи изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор чрез особен процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на засегнатата с нея част на обжалваното решение като правилна. Иска възнаграждение. Няма направени процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или по пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, чрез особения си процесуален представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК и по реда на преупълномощаването, оспорва въззивната жалба, поддържа отговора иска потвърждаване на обжалваната отхвърлителна част на решението на СлРС.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваната част от решението е неправилна, поради което то следва да бъде отменено в нея.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, но изцяло не споделя правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът, въпреки, че носи доказателствената тежест относно доказването на съществуването на задължението и неговия размер, не е представил доказателства за правно релевантните факти.

 

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответницата към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължат: сумата 87, 22 лв. главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.08.15г. – 31.05.18г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, сумата 19, 52 лв. лихва към 02.08.18г. и  26, 00лв. разноски по заповедното производство.

Настоящият състав намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти, от които извлича основателността на претенцията си и тежестта за което действие лежи върху него – че ответницата е потребител на ВиК услуги, че потребяваната от абоната вода е отчитана съобразно ОУ,  и че начислените суми са в съответствие с правилата на Наредба № 4/2004г., тоест - съществуването на задължението и неговия размер.

С исковата молба той е представил фактури по партидата на ответницата като негов абонат за целия претендиран период, в които подробно е отразена разбираема информация относно абоната, адреса, периода, количеството, единичната цена и общата стойност. Несводим е доводът на решаващия съд, че фактурите  „не са за всеки от месеците, попадащи в процесния период от време, а само за някои от тях“, тъй като посочените от ищеца начална и крайна дата заключват исковия период през времетраенето на който е имало неизпълнение /забава, тъй като се касае за парични задължения/, без ищецът да твърди, че са начислявани и са дължими суми за всеки един месец от този период. Тъй като плащанията са сами по себе си с периодичен характер, но не непременно последователни, заявителят ищец е вместил претенцията си като сбор от отделните задължения в отрязъка от време през което е имало неизправност на длъжника, без тя да се отнася за всеки календарен месец, поради което е и представил фактури относно тези задължения, за които твърди, че не са изпълнени.

Въззивният съд счита, че е извън всякакво съмнение, че през процесния период ответницата е била абонат на ищцовото дружество, т.е . - потребител на ВиК услуги и между страните съществува облигационна връзка, правата и задълженията по която се уреждат от ОУ и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и от общите правила относно договорите. Установено е и, че ищецът е изпълнявал основното си задължение – да доставя и отвежда вода през процесния период до жилището на ответницата, но последната не е изпълнила своевременно основното си насрещно задължение – да заплати стойността на вещта и услугата.

По начало ответната страна не е оспорила факта на доставката на вода, тоест – изпълнението на престацията от страна на водопреносното дружество.  Възраженията й се отправят в две посоки – такова за изтекла погасителна давност относно правото на иск за главницата от 01.08.15г. до 22.08.15г. и съответно – за същия период за лихвата, както и доводи, че не ставало ясно какво е количеството на доставената питейна вода за посочения период, цената на 1 куб.м. и нямало данни за начина на отчитане и дали то е ставало в присъствието или отсъствието на титуляря.

Първото възражение съдът намира за неоснователно. Безспорно е, че съгласно разрешението дадено с ТР№ 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК: „вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.“ Тоест правото на иск на ищеца за главните вземания се погасява с изтичането на три години от изискуемостта на всяка вноска, съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД. Първото неизпълнено задължение касае доставката на вода за  месец 08. 2015г., като паричното задължение за потребителя става изискуемо през м. 09.2015г. Тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 21.08.2018г., от която дата се счита предявен и установителният иск, то правото да стори това не е било погасено, не е било погасено и правото да се претендира обезщетение за забава в размер на законовата лихва, което за първата неплатена главница е и възникнало по-късно.

Поради това няма погасени части както от главната, така и от акцесорната претенции и на това основание те немогат да бъдат отхвърлени.

Неоснователна е и втората група доводи на ответницата, които са рецепиирани от първостепенния съд.

Видно от представените от ищеца заверени копия от карнетите по партидата на ответницата, обхващащи периода 2015 – 2018г., начисляването на количествата и стойностите на доставената вода е било извършвано в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 39 от Наредба №4/04г., съответно – на чл. 24, вр. чл. 23 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребител от ВиК оператор, на „ВиК – Сливен“ ООД. Настоящият въззивен състав намира за неправилен аргумента, изтъкнат от първоинстанционния съд, че липсата на подпис на всички редове в графата за „клиент“, прави вземането за съответния месец недължимо. Липсата на подписи за част от периода е обосновано с това, че лицето се е намирало в чужбина /както е отразил служителят/ и за тях задължения не са начислявани. За останалите части, в които е отчетено потребление, то е било извършено съгласно разпоредбата на чл. 35 ал. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 4/04г., при неосигурен от потребителя достъп на служителя. Няма данни абонатът да е изпълнил задължението си да уточни удобно време за посещение, нито пък да е оспорвал по надлежен ред начисленото количество вода или стойност на услугата, а положените след прекъсването подписи при последващите отчитания демонстрират съгласието му с отразените показания.

Начисляването е отразено надлежно и в представените заверени копия от издадените фактури за съответните периоди.

Ищецът не разполага с друг вид доказателствени средства за същите обстоятелства, които да имат по-голяма доказателствена тежест. Представените от него писмени документи са годни и допустими такива, и макар да са съставени от дружеството, това е извършено по законоустановен ред, поради което те служат за доказване на твърдените от него факти. Ето защо съдът ги цени сами по себе си, като носители на информация относно правнозначимите факти.

Други правоизключващи, правопогасяващи или правопрепятстващи възражения ответната страна не е правила нито с отговора на исковата молба, нито с отговора на въззивната жалба, включително за извършвани плащания, поради което настоящият състав счита, че сумите за главница и обезщетение за забава в размер на законовата лихва се дължат в пълния заявен размер, съответстващ на този, за който е издадена заповедта за изпълнение.

Така установителните искове се явяват изцяло основателни и доказани по период и размер, както и по отношение на дължимостта на сумата, представляваща направени разноски по заповедното производство в размер на 26 лв., поради което следва да бъдат изцяло уважени.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, жалбата следва да се уважи, като първоинстанционното решение бъде отменено в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него бъде постановено ново, с което установителните искове и за останалите период и размер, бъдат уважени.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззивника за заповедното производство в размер още на 17, 40 лв., за първоинстанционното производство – в размер на още 391, 48 лв. и за въззивното производство в размер на 200 лв. - 50 лв. за държавна такса и 150 лв. за възнаграждение за особен представител.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 501/09.05.2019г. по гр.д. № 6718/18г. на СлРС, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от  „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр. Сливен против А.Н.Р. положителни установителни искове за сумите над 34, 98 лв. до 87, 22 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 21.08.18г. до окончателното изплащане, по отношение на главницата  и над 0, 33 лв. до 19, 52 лв. по отношение на обезщетението за забава в размер на законовата лихва до 02.08.18г.,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че  А.Н.Р. ЕГН ********** *** дължи на“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, гр. Сливен, със седалище и адрес на управление на дейността ул. “6-ти Септември” № 27, на основание чл. 415 ал. 1 вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК И СУМИТЕ:  52, 24 лв. - главница, представляваща стойността на доставена от дружеството вода до имот, за който на ответницата е разкрита партида с адрес гр. Сливен, кв. „Клуцохор“ 3 – Е – 6, за периода 01.08.2015г. – 31.05.2018г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на 21.08.2018г. до окончателното изплащане и 19, 85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва до 02.08.2018г., за които срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2359/22.08.2018г. по ч.гр.д. № 4284/18г. на СлРС.

 

 

ОСЪЖДА А.Н.Р. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, гр. Сливен направените разноски по делото за заповедното производство в размер на още 17, 40 лв., за първоинстанционното производство в размер на още 391, 48 лв. и за въззивното производство в размер на 200 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: