РЕШЕНИЕ

гр. Сливен, 18.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Сливен, Втори граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                 Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

            като разгледа докладваното от мл. съдия Толева ч.гр.д. № 357/2019 г. по описа на Окръжен съд Сливен, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 463 връзка с чл. 278 ГПК.

 

Образувано е по частна жалба на А.В.А., ЕГН: ********** чрез пълномощник адвокат С.Р. *** срещу разпределение от 10.06.2019 г., извършено по изпълнително дело № 20199150400377 по описа на ЧСИ Г.Г., рег. № 915 от КЧСИ с район на действие Окръжен съд Сливен.

Частният жалбоподател, който е взискател по изпълнителното дело, обжалва разпределението в частта, в която съдебният изпълнител е постановил, че с оглед наложения със запорно съобщение с изх. № 8626/27.02.2019 г. на ЧСИ П.Г.запор върху вземането на взискателя по изпълнителното дело № 377/2019, сумата в размер на 600 лева, представляваща вземане на взискателя за адвокатско възнаграждение за процесното изпълнително дело и приета за събиране по делото, следва да бъде преведена по сметка на ЧСИ П.Г.. Пълномощникът на частния жалбоподател релевира довод, че доколкото вземането на взискателя представлява неизплатени трудови възнаграждения и като такова е несеквестируемо имущество, то процесната сума, бидейки адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело за събиране на това несеквестируемо вземане, също следва да бъде разпределена на взискателя. Моли съда да отмени разпределението в обжалваната му част като незаконосъобразно и да върне делото с указания сумата да бъде разпределена на взискателя – частен жалбоподател.

В срока и на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви със становище за допустимост, но неоснователност на жалбата като поддържа, че извършеното разпределение е законосъобразно. Съдебният изпълнител твърди, че по изпълнителното дело е постъпило запорно съобщение от ЧСИ П.Г., с което последният налага запор върху вземането на взискателя по настоящото изпълнително дело. Излага се, че взискателят и частен жалбоподател има вземане за неизплатени трудови възнаграждения за периода 22.06.2015 г. – 26.04.2017 г. в размер на 4192,02 лева, които са под размера на минималната работна заплата, установена за страната към съответния период, за който са били дължими, предвид което вземането е несеквестируемо съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК. Съдебният изпълнител изразява становище, че приетият за събиране в изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 600 лева представлява секвестируемо вземане и като такова, в изпълнение на наложения от ЧСИ П.Г.запор върху вземанията на взискателя и при спазване разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗДД сумата законосъобразно е разпределена на ЧСИ П.Г..

 

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическa страна следното:

 

Изпълнително дело № 377/2019 по описа на ЧСИ Г.Г. с рег. № 915 от КЧСИ с район на действие Окръжен съд Сливен е образувано по молба на взискателя А.В.А., ЕГН: ********** чрез процесуален представител адвокат Р. срещу „А С 44 Груп“ ЕООД, ЕИК: 203495170 за вземане по изпълнителен лист от 11.12.2018 г., издаден въз основа на Решение № 1408/04.12.2018г. по описа на Районен съд Сливен, с което решение дружеството „А С 44 Груп“ е осъдено да заплати на взискателя сумата от 4192,02 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение в брутен размер за периода от 22.06.2015 г. – 26.04.2017 г. С молбата се претендира и събиране на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор на банковите сметки на дружеството длъжник в „Уникредит Булбанк“ АД, както и да извърши справка за притежавани от дружеството банкови сметки и моторни превозни средства.

С разпореждане от 26.02.2019 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело № 20199150400377 за посоченото в изпълнителния лист вземане, като е приел за събиране по делото адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева, както и разноски, представляващи авансови такси по Тарифата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни изпълнители.

На 26.02.2019 г. до дружеството длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е описано вземането по изпълнителния лист, претендираните от взискателя разноски в размер на 600 лева, както и такси и разноски за образуване на изпълнителното дело и извършване на изпълнителни действия. Поканата е връчена по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.

На 26.02.2019 г. ЧСИ Грозева е изпратила до „Уникредит Булбанк“ АД запорно съобщение, получено на 05.03.2019г., с което налага запор на всички вземания на дружеството длъжник от банката, независимо дали са възникнали на договорно или на извъндоговорно основание, в това число и на банковите сметки, акредитиви, банкови касетки до размера на дълга по изпълнителното дело, а именно 5360,99 лева. В срока по чл. 508, ал. 1 ГПК е постъпил отговор  от „Уникредит Булбанк“ АД с изх. № 0890-49-014678/05.03.2019 г., в който банката посочва, че признава вземането, върху което е наложен запор, че по сметката на дружеството „А С 44 Груп“ има наложени запори по изпълнително дело № 20172230401169 на ДСИ при Районен съд Сливен, както и че сумата, описана в запорно съобщение на ЧСИ Грозева не може да бъде преведена поради липса на свободен авоар по сметката на длъжника.

Във връзка с отправено от съдебния изпълнител искане по делото е постъпило удостоверение от ТД на НАП Бургас, от което е видно, че длъжникът има незаплатени публични задължения в размер на 2637,79 лева. На 27.02.2019 г. с резолюция на съдебния изпълнител на основание чл. 458 ГПК държавата чрез ТД на НАП Бургас е присъединена като взискател за сумата от 2637,79 лева, за което обстоятелство е изпратено съобщение на длъжника и на взискателя чрез неговия процесуален представител.

На 27.02.2019 г. по делото е постъпило запорно съобщение от ЧСИ П.Г., рег. № 837 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен, от което е видно, че взискателят по настоящото производство е длъжник по изпълнително дело № 20168370400404 по описа на ЧСИ П.Г., образувано по молба на взискателите Я.Г.Х., ЕГН: ********** и държавата. С полученото съобщение съдебният изпълнител налага запор на вземанията на взискателя по процесното дело. На полученото запорно съобщение  е изпратен отговор в срока и с реквизитите по чл. 508, ал. 1 ГПК.

С молба с вх. № 11162/18.03.2019 г. взискателят А.А. е представил справка от ТД на НАП – Бургас, от която е видно какъв е бил осигурителният му доход за периода, за който му е присъдено вземането за неизплатени трудови възнаграждения, както и кое е лицето – осигурител. Представен е и трудов договор между взискателя и длъжника в процесното изпълнително дело и анекс към същия. Чрез представяне на изброените документи взискателят аргументира твърдението си, че вземането представлява несеквестируем доход и моли съдебният изпълнител да уведоми ЧСИ Георгиев за това обстоятелство. Молбата ведно с приложенията е изпратена на ЧСИ П.Г.за становище.

С молба от 15.04.2019 г. взискателят е представил по делото препис от обезпечителна заповед от 10.11.2017 г. срещу длъжника, по която е  било образувано изпълнително дело № 20172230401169 при съдебен изпълнител при Районен съд Сливен и е бил наложен запор на банковите сметки на длъжника за обезпечаване вземането на ищеца А.А. по бъдещ иск по чл. 128, т. 2 КТ до размера на сумата от 7 928,16 лева. На 22.04.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД,  като трето задължено лице съгласно чл. 508 ГПК, с което уведомява банката, че посоченият в отговора ѝ с изх. № 0890-49-014678/05.03.2019 г. запор, наложен по изпълнително дело № 20172230401169 по описа на ДСИ при Районен съд Сливен, е обезпечителен такъв, докато процесното изпълнително дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист, с който обезпеченото с гореописания запор вземане е вече съдебно установено и подлежи на принудително изпълнение до размера, посочен в запорното съобщение, изпратено до банката. Съдебният изпълнител уведомява банката, че същата следва да преведе сумата, посочена в полученото запорно съобщение. На 03.05.2019 г. по специална сметка на ЧСИ Грозева е постъпила сума от третото задължено лице „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 5360,99 лева.

По изпълнително дело № 404/2016 г. по описа на ЧСИ Георгиев е постъпило становище на взискателя чрез процесуален представител във връзка с молбата на взискателя по процесното изпълнително дело, в което се оспорва твърдението на А.А. за несеквестируемост на вземането и се моли съдебният изпълнител да преведе запорираната сума по сметка на ЧСИ П.Г..

С протокол от 09.05.2019 г. съдебният изпълнител, като е констатирал постъпилата от „Уникредит Булбанк“ АД по неговата специална сметка сума в размер на 5360,99 лева и е съобразил обстоятелството, че наличната сума не е достатъчна да покрие изцяло задълженията към взискателите по настоящото изпълнително дело – А.А., държавата за неплатени публични задължения, дължими такси и разноски за образуване и водене на изпълнителното дело, както и обстоятелството, че върху вземането е наложен запор по изпълнително дело № 404/2016 по описа на ЧСИ П.Г., на основание чл. 460 ГПК е насрочил за 10.06.2019 г. изготвяне и предявяване на разпределение на постъпилата по делото сума. Съобщението за датата и часа на разпределението е връчено на взискателите, на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и на взискателя по изпълнително дело № 404/2016 на ЧСИ П.Г..

Във връзка с изисканата от съдебния изпълнител от ТД на НАП Бургас информация за актуалния статус за наличие или липса на задължения  по чл. 191, ал. 3 и ал. 4 ДОПК е постъпило удостоверение, от което е видно, че към дата 04.05.2019 г. длъжникът „А С 44 Груп“ има незаплатени публични задължения в размер на 732,70 лева.

На 10.06.2019 г. съдебният изпълнител е извършил разпределение на постъпилата по делото сума в размер на 5360,99 лева като е съобразил нормата на чл. 136 ЗЗД, както следва: 1) на основание чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД за взискателя А.А. е разпределена сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение в изпълнителното дело; за съдебния изпълнител – сумата от 228,66 лева такси и разноски за изпълнителното дело; 2) на основание чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД за взискателя 4001,60 лева – неизплатено трудово възнаграждение; за ЧСИ – 530,73 лева такса по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционално върху събраната сума. С оглед наложения запор от ЧСИ П.Г.и при спазване разпоредбите на чл. 446 ГПК съдебният изпълнител е постановил, че по сметка на взискателя А.А. следва да се преведе сумата от 4001,60 лева – част от неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 22.06.2015г. – 26.04.2017 г., представляваща несеквестируемо вземане; по сметка на ЧСИ П.Г., в изпълнение на запорно съобщение изх. № 8626/27.02.2019 г. –  сумата от 600 лева, представляваща секвестируемо вземане на взискателя А.А., а по сметка на ЧСИ Грозева сумата 759,39 лева – такси и разноски по изпълнителното дело. Разпределението е предявено на явилите се лица – взискателя чрез пълномощник, взискателя по изпълнително дело № 404/2016 чрез пълномощник, за което действие е съставен протокол.

На 12.06.2019 г. е подадена жалба от взискателя срещу разпределението, като с резолюция от същата дата жалбата е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовности. Съобщението с указанията е връчено на процесуалния представител на взискателя на 13.06.2019 г. С молба от 14.06.2019 г. нередовностите са били отстранени. Препис от жалбата е връчен на останалите страни в изпълнителното производство – длъжника, държавата чрез ТД на НАП Бургас, процесуалния представител на взискателя по изпълнително дело № 404/2016 по описа на ЧСИ П.Г.. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили възражения.

 

При така приетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

 

Частната жалба е подадена в тридневния срок по чл. 462, ал. 2 ГПК от легитимирано лице, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна поради следните правни съоръжения:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания. При разпределението съдебният изпълнител следва да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл. 136 ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните притезания/.

Поради това и жалбата против разпределението може да се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Съдебният контрол, от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. В производството по чл. 463 ГПК съдът следва да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите.

Настоящата инстанция намира, че в процесния случай са били налице предпоставките за извършване на разпределение - по изпълнителното дело има двама взискатели – А.А. за сумата от 4192,02 лева и държавата като присъединен взискател чрез ТД на НАП Бургас за сумата от 732,70 лева, наложен е и запор на вземането на първия взискател по изпълнително дело № 404/2016 по описа на ЧСИ П.Г., има и вземане за такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 759,39 лева, а постъпилата сума от 5360,99 лева не е достатъчна, за да удовлетвори всички вземания. На следващо място правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е приложил реда на привилегиите, съгласно нормата на чл. 136, ал. 1 ЗЗД. Безспорно е, че приетото за събиране вземане в размер на 600 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство има характер на разноски по изпълнението, поради което и на основание чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД има първа по ред привилегия, както правилно е посочено в разпределението. Таксите и разноските на съдебния изпълнител в размер на 759,39 лева също са определени законосъобразно. Така, след като от разполагаемата сума от 5360,99 лева се приспадне сумарната стойност на разноските по изпълнителното дело от 1359,39 лева за разпределение остава сумата от 4001, 60 лева.

Съдът изцяло споделя извода на съдебния изпълнител, че вземането в размер на 4192,02 лева, представляващо неизплатени трудови възнаграждения за периода 22.06.2015 г. – 26.04.2017 г. е несеквестируем доход, доколкото, разделено на броя месеци, обхващащи периода, същото се явява под размера на минималната работна заплата за страната за процесния период. Този извод се потвърждава и от представената по делото справка за осигурителния доход на взискателя за процесния период. Предвид горното настоящият състав счита, че правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е разпределил оставащата сума от 4001,60 лева на взискателя А.А., въпреки наложения запор върху това вземане по изпълнително дело № 404/2016 по описа на ЧСИ П.Г..

Наведеното в жалбата на взискателя възражение, че адвокатското възнаграждение представлява несеквестируемо имущество с аргумента, че същото е заплатено за образуване и водене на изпълнително дело, по което вземането на взискателя  е несеквестируем доход, е неоснователно. Законодателят е определил хипотезите на несеквестируемо имущество с императивни правни норми, инкорпорирани в разпоредбите на чл. 446 и  чл. 446а ГПК като в никой от посочените текстове не попадат разноските на взискателя по изпълнителни дела, по които вземането е несеквестируемо.

 

Предвид изложеното съдът намира, че разпределението от 10.06.2019 г., извършено по изпълнително дело № 377/2019 по описа на ЧСИ Г.Г. е изцяло законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение като неоснователна.

 

В жалбата не е направено искане за присъждане на разноски, но дори и при наличие на такова, с оглед извода на съда за неоснователност на същата, на жалбоподателя не биха се присъдили разноски.

 

Така мотивиран Окръжен съд Сливен:

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на А.В.А., ЕГН: ********** срещу разпределение от 10.06.2019 г.  по изпълнително дело № 20199150400377 по описа на ЧСИ Г.Г. с рег. № 915 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд Сливен.

 

Решението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                   2.