Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр.Сливен, дата 18.07.2019г.

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

         Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 360 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

Подадена е жалба от адв. Г., като пълномощник на Ж.П.Н., ЕГН ********** *** против протокол за разпределение от 22.02.2019 г. по изп.дело № 20178370400357 по описа на ЧСИ П.Г..

В жалбата се твърди, че обжалвания протокол за разпределение е незаконосъобразен. Получената сума в изпълнителното производство била от продажбата на недвижим имот, за който жалбоподателката била провела успешно иск по чл. 135 от ЗЗД. Поради обявената относителна недействителност на разпореждането на длъжника с имота в полза на трето лице, имотът се „връщал“ в патримониума на длъжника единствено и само по отношение на провелия Павлов иск взискател. Жалбоподателят твърди, че обявената относителна недействителност ползвала само кредитора, който упражнил правото по чл. 35 от ЗЗД. Поради това в настоящия случай право да се удовлетворява от имота била единствено жалбоподателката Н.. Другият взискател по изпълнителното дело Д.Д. не бил водил иск по чл. 135 от ЗЗД, поради което не можел да удовлетворява вземането си от този имот. Моли се обжалваното разпределение да бъде отменено и да се изготви ново, в което да се посочи че се удовлетворява само вземането на жалбоподателката Н..

По делото е постъпило възражение от адв. Й., пълномощник на Д.Й.Д., ЕГН **********,*** – взискател по изпълнително дело № 20178370400357 по описа на ЧСИ Г.. С възражението е оспорена жалбата против протокол за разпределение като неоснователна. Посочва се, че както Д. Драганов, така и жалбоподателката Ж.Н. са хирографарни кредитори на длъжника по изпълнителното дело Д.С.. Доколкото Н. била провела успешно иск по реда на чл. 135 от ЗЗД, същата се ползвала с право на предпочтително удовлетворение само досежно разноските. В чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД законодателят изрично бил посочил, че провелия успешно иска за относителна недействителност се ползва с привилегия само досежно разноските в това производство. Според страната по отношение на останалите си вземания провелия успешно иска по л. 135 от ЗЗД си оставал хирографарен кредитор и вземането му се удовлетворява съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. В този смисъл била и съдебната практика. В обжалвания протокол за разпределение ЧСИ бил приложил правилно закона. Моли се частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК –ЧСИ П.Г. подробно  е описал фактологията по делото и въз основа на нея се сочи, че жалбата е допустима и основателна. ЧСИ посочва, че за да изготви по този начин разпределението на постъпилите от публичната продан суми, се е съобразил със становището на апелативен съд Бургас по ч.гр.д. № 293/2018 г.

Длъжникът по изпълнителното производство не е изложил становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Първоначалното изпълнително дело било образувано по молба на Ж.Н. във връзка с издаден изпълнителен лист за сумата от 5 320.00 лв. против Д.Н.С.. Към първоначално образуваното изпълнително дело № 2014222040000 по описа на ДСИ при РС Нова Загора допълнително било присъединено вземане на Н. за сумата в размер на 16 830.00 лв. Присъединен взискател за публични държавни вземания е държавата в размер на 1 498.96 лв. Към изпълнителното дело е бил присъединен и взискателя Д.Д. за неговото вземане в размер на 15 000.00 лв. По молба на първоначалния взискател делото е  било изпратено на ЧСИ Г. пред който се е образувало изпълнително дело № 20178370400357. С решение по гр.д. № 722/2015 г. на РС Раднево е бил уважен предявеният от жалбоподателката Н. срещу длъжника С. иск по чл. 422 ал.1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ до размер на сумата от 9 149.11 лв., ведно със законната лихва и деловодни разноски. С решение № 9/12.01.2015 г. по гр.д. № 196/2014 г. на РС Нова Загора е уважен предявеният от Ж.Н. срещу Д.С., съпругата му Е.С. и сина му Н. С. иск по чл. 135 от ЗЗД, като съдът обявил за относително недействителен спрямо ищцата договор за дарение на недвижим имот, находящ се в с. Любенова махала, общ. Нова Загора. Ответниците са били осъдени да заплатят разноски в размер на 953.31 лв. С решение № 129/27.05.2015 г. по възз.гр.д. № 218/2015 г. на СлОС решението на РС Нова Загора е било частично отменено за ½ ид.част от всеки описан имот. По изпълнителното дело длъжникът бил поканен да заплати доброволно сумите по изпълнителните листи и след като същият не извършил това, били предприети действия по принудително .изпълнение насочени към продажбата на ½ ид.част от двата недвижими имота, предмет на уважения Павлов иск. За купувач от 19.12.2017 г. била обявена Ж.Н., като единствения наддавач за сумата от 11 677.50 лв., общо за двата имота. Сумата от проданта била разпределена от ЧСИ, като на основание чл. 135 от ЗЗД на взискателката Н. била приспадната сума в размер на 10 627.88 лв., от които 1 469.53 лв. разноски по изпълнителното дело и 9 158.35 лв. главница и лихва. ЧСИ получил сумата от 1 049.00 лв. за дължими такси. На взискателите Д. Д. и НАП не били разпределени суми. Разпределението на ЧСИ било обжалвано от взискателя Д.. По жалбата му било образувано ч-.гр. д. № 185/2018 г. на СлОС. С решение № 142/26.04.2018 г. жалбата против разпределението била оставена без уважение. Против решението на СлОС била депозирана жалба пред Апелативен съд Бургас, по която било образувано ч.гр.д. № 293 по описа за 2018 г. По делото било постановено решение № 352/17.10.2018 г., с което решението на СлОС и потвърденото с него разпределение на сумата от публичната продан били отменени. Делото било върнато на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение съобразно констатациите в решението. В мотивите си апелативните съдии посочват, че съдебния изпълнител следва да извърши разпределението, спазвайки правилата на чл. 136 от ЗЗД и кредиторът по Павловия иск следва да се удовлетвори като хирографарен, тъй като в разглеждания случай не притежава обезпечение, осигуряващо привилегия. След като делото било върнато на ЧСИ Г., същият съобразявайки решението на Апелативен съд Бургас изготвил нов протокол за разпределение на паричната сума от публичната продан. Съгласно новото разпределение за ЧСИ била разпределена сумата в размер на 1 040.99 лв. за дължими такси по делото. На жалбоподателката Н. била разпределена сумата от 4 732.22 лв., от които 1 469.53 лв. разноски по изпълнителното дело и 3 262.69 лв. съразмерно вземане. За взискателя Д. била разпределена сумата от 4 205.93 лв., от които 63 лв. разноски по изпълнителното дело и 4 142.93 лв. съразмерно вземане. За ТД на НАП била разпределена сумата 1 698.36 лв. На страните по изпълнителното производство били изпратени призовки за датата за предявяване на разпределението – 22.02.2019 г.

На 26.02.2019 г. в рамките на законоустановения срок е депозирана настоящата частна жалба.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. При уважаване на иска настъпва относителна недействителност по отношение на правата, обект на прехвърлителната сделка, вследствие на което провелият успешно Павловия иск може да се ползва от правата, обект на прехвърлителната сделка като се удовлетворява от тях по общия ред. Следва да се отбележи, че решението по иска по чл. 135 от ЗЗД не създава вещни права и не връща имота, предмет на увреждащата прехвърлителна сделка в патримониума на увреждащия длъжник. В случая жалбоподателката е провела успешно иск по чл. 135 от ЗЗД, поради което за нея е възникнало правото да насочи принудителното изпълнение против недвижимите имоти, които са били обект на увреждащата сделка. Сумата, която се получи обаче от принудителното изпълнение, следва да бъде разпределена съобразно правилата на чл. 136 от ЗЗД. Макар останалите кредитори по изпълнителното производство да нямат възможност да насочат изпълнението спрямо обектите на увреждащата /обявена за относително недействителна/ сделка, при извършеното разпределение на постъпилите суми, техните вземания ще бъдат съобразявани с общите правила на чл. 136 от ЗЗД. В разпоредбата на чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД се посочва, че с предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски за исковете по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД от стойността на имота, за който са направени. Това е предпочтително удовлетворение за кредиторите, които се полазват от тези разноски. В случая дължимите разноски свързани с проведения иск по чл. 135 от ЗЗД от жалбоподателката са изцяло удовлетворени при разпределението. На второ място се предвижда, че привилегировано вземане е вземането на държавата за дължими данъци, което също е реализирано от ЧСИ. В останалите тестове на чл. 136 ал.1 от ЗЗД са посочени други хипотези на предпочтително удовлетворяване, в които страните по настоящото изпълнително производство не попадат, тъй като нито един от взискателите няма привилегия за вземането си. С оглед на това ЧСИ е следвало да съобрази ал.2 на чл. 136 от ЗЗД, а именно, че вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно. ЧСИ е съобразил това законово изискване при изготвяне на обжалвания съдебен акт.

Следва да се отбележи, че подробни указания за реда, по който следва да се извърши разпределението на практика са дадени от Апелативния съд гр. Бургас при постановяване на решение № 352/17.10.2018 г. и те са съобразени от ЧСИ.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да я остави без уважение.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Ж.П.Н., ЕГН ********** *** против протокол за разпределение от 22.02.2019 г. по изп.дело № 20178370400357 по описа на ЧСИ П.Г..

 

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр. Бургас.  

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.