Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №153

 

гр. Сливен, 20.09.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 МАРИЯ БЛЕЦОВА      

ЧЛЕНОВЕ:        СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                

при секретаря Кина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №362 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №177/28.05.2019г. по гр.д.№764/2018г. на Новозагорски районен съд, с което: 1. са отхвърлени като неоснователни предявените от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр.София против И.Я.П. искове за признаване за установено, че И.П., в качеството на кредитополучател по договор за потребителски кредит №4000491132 от 11.02.2017г. дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на кредитодател за сума в общ размер от 1197,83лв., от която 1120,47лв. главница, 59,99лв. договорна лихва за периода от 15.03.2017г. до 16.05.2017г., 17,37лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2017г. до 05.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.07.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с №675/21.07.2017г. по ч.гр.д.№937/2017г. по описа на РС – Нова Загора; 2. Осъдена е И.Я.П. в качеството на кредитополучател да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на кредитодател, сумата от 1180,46лв., от която 1120,47лв. главница и 59,99лв. договорна лихва за периода от 15.03.2017г. до 16.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 31.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 685лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр.София и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Дружеството въззивник чрез пълномощника юриск. Н. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и  незаконосъобразно. Посочва, че по делото се установило, а и ответната страна не е оспорвала, че е налице сключен валиден договор за потребителски кредит, по който са предоставени на ответника  кредитните средства за ползване. Установено било с помощта на вещо лице какво е движението по кредита и как са усвоени средствата от ответника. Районният съд приел, че волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не е достигнало до длъжника, но въпреки това е следвало да уважи предявените положителни установителни искове, като съобрази факта, че още на 15.02.2018г. е падежирал договорът изцяло, което обуславяло изискуемостта на претендираните суми в пълен размер. Посочва практика относно присъждане на сбора от незаплатените вноски с настъпил падеж до приключване на устните състезания, в т.ч. Тълкувателно решение №8/2017г. от 02.04.2019г. на ВКС. Поради това счита, че предявените установителни искове са основателни и е следвало да бъдат уважени, като следва да се присъдят в пълен размер направените разноски и в заповедното производство, както и претендираната мораторна лихва. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявените като главни положителни установителни искове в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото, в т.ч. и заповедното производство разноски.

            С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. дружеството въззивник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр.София, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му юриск. Радиев, който посочва, че поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й по подробно изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна И.Я.П., редовно призована, не се явява. Представлява се от назначеният в първоинстанционното производство особен представител адв.И.И.. Особения представител оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. 

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване: 1. положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за потребителски кредит №4000491132 от 11.02.2017г., сключен между ответницата И.Я.П. и ищцовото дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр.София, както следва:  1120,47лв. главница, 59,99лв. договорна лихва за периода от 15.03.2017г. до 16.05.2017г., 17,37лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2017г. до 05.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.07.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с №675/21.07.2017г. по ч.гр.д.№937/2017г. по описа на РС – Нова Загора, намиращ правното си основание в чл.422, ал.1,вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и 2. предявени в условията на евентуалност обективно кумулативно съединени искове за осъждане на И.Я.П. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр.София сумата от 1120,47лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №4000491132 от 11.02.2017г. и 59,99лв. договорна лихва за периода от 15.03.2017г. до 16.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни и незаконосъобразни правни изводи, като е приложил неправилно материалния закон и не е зачел факти, настъпили след издаване на заповедта за незабавно изпълнение – настъпила изискуемост на цялото вземане по договора за потребителски кредит, при разглеждането и произнасянето си по главните искови претенции по чл.422, ал.1 от ГПК.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между ответника в първоинстанционното производство И.Я.П. и ищцовото дружество Договор за потребителски кредит №4000491132 от 11.02.2017г. Със същия, ищцовото дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр.София е предоставило на ответницата П. потребителски кредит в общ размер на 1000,42лв. за покупка на стоки, включващ освен стойността на стоките и застрахователна премия по застраховка защита на уреда и застраховка живот за срок до 15.02.2018г. Уговорено е заплащане на сумата по кредита на 12 месечни вноски от по 98,37лв., при ГПР от 36,18% и обща дължима сума по кредита 1180,46лв. Погасителният план е част от съдържането на договор /чл.11.2 от същия/. Договорът е подписан от ответницата.

По делото е установено, че кредитодателят – ищцовото дружество, е изпълнило задълженията си по договора, като е превело надлежно стойността на закупените стоки на продавача и е превело стойността на застрахователните премии по двете застраховки на съответните застрахователи.

Не се спори, а и с помощта на назначената от първоинстанционния съд ССчЕ, е установено, че ответницата И.П. не е заплатила на кредитора по договора нито една погасителна вноска.

В случая, отпуснатият на ответницата като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същата има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Съгласно задължителните указания, дадени на съдилищата с Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019г. по тълк.д. №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

Прилагайки тези задължителни указания и съобразявайки факта за настъпила изискуемост на целия кредит в хода на първоинстанционното производство, всъщност след издаване на заповедта за незабавно изпълнение, но още преди подаване на исковата молба /на 15.02.2018г., когато е падежирала последната 12-та погасителна вноска по договора/, което обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, то въззивният съд не споделя правните изводи на районния съд по предявените главни положителни установителни искове – за неоснователност на същия, поради несъобщена на длъжника обявена от кредитора предсрочна изискуемост.

Съдът следва да изследва останалите предпоставки за уважаване на главните искови претенции, а именно: възникването и съществуването на процесните договорни задължения.

Като потребител, ответницата П. разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. Налице е и възражение от страна назначения особен представител на ответницата, направено още с отговора на исковата молба за наличие на неравноправни клаузи и недействителност на договора, с оглед нищожност на клаузата за ГПР.

При извършване на въпросната проверка, въззивният съд намира /също както и първоинстанционния съд/, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на закона – чл.10 и чл.11 от ЗПК. Уговорения ГПР е в рамките на законоводопустимия размер, както е установено от самия договор – 36,18% и от заключението на вещото лице и не се явява неравноправна клауза. Уговореният ГЛП в размер на 9,74% с подробно посочен начин на формиране, също не е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.

Безспорно, сумата по договора е предоставена на длъжника И.П., по уговорения с договора начин /заплатена е стойността на закупените от ответницата стоки и е платена застрахователната премия по сключените от нея застраховки/ която не е заплатила обаче нито една вноска по договора. Налице е подробен погасителен план, подписан от клиента /инкорпориран в самия договор/.

От заключението на вещото лице се установява точния размер на дължимите по договора суми, както за главница и договорна лихва /по 9 от договора/, съответно в размер на 1120,47лв. главница и 59,99лв. договорна лихва за процесния период 15.03.2017г. – 16.05.2017г., както и размера на обезщетението за забавено плащане, дължимо на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9.4 от договора, възлизащ на сумата от 13,71лв.

С оглед изложеното, съдът намира, че по делото е установено, че ответницата в първоинстанционното производство дължи на кредитора – въззивното дружество връщане на сумите по кредита – главница, договорна лихва и мораторна лихва в посочените по-горе размери, като по отношение на мораторната лихва дължимостта следва да се установи за посочения от вещото лице размер от 13,71лв., до който размер исковата претенция е основателна и следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер от 17,37лв., като неоснователна – де се отхвърли.

На основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да се признае дължимост на законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.07.2017г.

Като е достигнал до различни правни изводи по отношение на главните искови претенции, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което се уважат главните искови претенции в посочените като установени размери. Решението следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен положителния установителен иск относно мораторната лихва над размера от 13,71лв. до пълния претендиран размер от 17,37лв.

С оглед основателността и уважаването на главните искови претенции, то съдът не следва да разглежда и да се произнася по евентуалните такива, както неправилно е направил районният съд, поради което решението и в тази му част следва да се отмени.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовото дружество следва да се присъдят направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 685лв. и в заповедното производство в размер на 175лв., както и разноски, направени пред въззивната инстанция в размер на 385лв. Съдът изчисли разноските на база определено от него по реда на чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

Тъй като районният съд е присъдил на ищеца разноски само за исковото производство по размера от 685лв., в която част решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, то въззивният съд следва да присъди допълнителните дължими суми от 175лв. – разноски в заповедното производство и разноските за въззивното производство в размер на 385лв.

Ответницата не е направила разноски в производството /същата е била представлявана от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК/ и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №177 от 28.05.2019г., постановено по гр.д. №764/2018г. по описа на Новозагорски районен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54 против И.Я.П. с ЕГН ********** *** искове за установяване дължимост на вземания по Договор за потребителски кредит №4000491132 от 11.02.2017г., както следва: главница от 1120,47лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.07.2017г.; 59,99лв. договорна лихва за периода 15.03.2017г. – 16.05.2017г., обезщетение за забава за периода 15.03.2017г. – 05.07.2017г. до размера на сумата от 13,71лв., както и в частта, с която е осъдена И.Я.П. с ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 1180,46лв., от която 1120лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2018г. до окончателното й изплащане и 59,99лв. договорна лихва за периода 15.03.2017г. – 16.05.2017г., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че И.Я.П. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, както следва: сумата от 1120,47лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №4000491132 от 11.02.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.07.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 59,99лв., представляваща договорна лихва за периода 15.03.2017г. – 16.05.2017г. и сумата от 13,71лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.03.2017г. – 05.07.2017г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №675/21.07.2017г. по ч.гр.д.№937/2017г. на НЗРС.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №177 от 28.05.2019г., постановено по гр.д. №764/2018г. по описа на Новозагорски районен съд в останалата обжалвана част – относно отхвърлянето на предявения от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ******** против И.Я.П. с ЕГН ********** положителния установителен иск за установяване дължимост на обезщетение за забава за периода от 15.03.2017г. – 05.07.2017г. над размера от 13,71лв. до пълния претендиран размер от 17,37лв. и в частта относно присъдените на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ******** разноски, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА И.Я.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, както следва: сумата от 175лв., представляваща направени в заповедното производство по ч.гр.д.№937/2017г. по описа на НЗРС разноски и сумата от 385лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.