Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен,  22.07.2019 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                               Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА       

при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 364   по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на  чл.463 ал.1 от ГПК.

  Подадена е жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, като правоприемник на „АЛФА БАНК — клон България", чрез представител по пълномощие, срещу протокол за извършено разпределение по изп. дело № 20128370400455 по описа на ЧСИ П.Г..

В жалбата се твърди, че неправилно в разпределението ЧСИ е включил в полза на Община Сливен сумата от 1200,95 лева, представляваща ТБО.  Развиват се съображения и се излагат аргументи, че дължимият данък за недвижимия имот се ползва с привилегията по чл.136ал.1 т.2 от ЗЗД, докато ТБО се ползва с привилегията по чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД. Така вземането за ТБО се нарежда след обезпеченото с ипотека вземане на жалбоподателя и не следва да бъде удовлетворявано. Поради това се иска да бъде отменено разпределението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно.

В писменото си становище ЧСИ сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като при извършване на разпределението се е ръководел от константната практика на окръжния съд.

Не са постъпили писмени становища от другите страни.

Няма спор по фактите. С протокол от 29.05.2019г. ЧСИ е извършил разпределение на постъпилата сума от публична продан, като на основание на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД за Община Сливен е разпределил сума в размер на 2373,12 лева, представляваща дължими данъци за имота и сума в размер на 1200,95 лева, представляваща такса битови отпадъци. На „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД на основание на чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД е разпределен остатъкът от получената при публичната продан сума.

Основното оплакване в жалбата е свързано с включването на сумата от 1200,95 лева, представляваща такса битови отпадъци, в разпределението по реда на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че сумата за ТБО за продадения публично недвижим имот на длъжника следва да бъде включена в разпределението към отредените за община Сливен вземания на основание чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД.

По този въпрос не съществува изрична и ясна нормативна уредба и действително е налице разноречива съдебна практика, поради което този състав формира правните си изводи при съобразяване с приложимите материално и процесуалноправни разпоредби, спазване духа на закона и по вътрешно убеждение.

Разпоредбата на чл. 162 ал. 2 от ДОПК императивно разписва кои са публичните държавни и общински вземания, като в т. 1 за такива са посочени /най-общо/ данъците, а в т. 3 – държавните и общински такси, установени по основание  със закон. Няма съмнение, че таксата за битови отпадъци към общината попада в хипотезата на т. 3 на чл. 162 ал. 2 от ДОПК.

Тъй като ДОПК е специална норма, уреждаща установяването на задълженията за данъци и събирането на публичните вземания, то дадената чрез нея дефиниция на публично вземане /общинско/ на ТБО не подлежи на тълкуване. Нито адресатите на нормата, нито съдът могат да променят характера на това задължение посредством анализ на произхода му и на същността му на цена на предоставяна услуга, и по този критерий да го отграничават от данъка върху недвижимите имоти, в резултат на което да отричат привилегирования характер на вземането. Привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД е отредена за „вземанията на държавата за данъци върху определен имот“.  Буквалното приложение на тази разпоредба само върху вземанията за ДНИ противоречи на общата идея на законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните държавни/общински задължения на длъжника. Тъй като данъкът върху недвижим имот като вид вземане се отличава най-вече по публичния си характер, а именно такъв характер има и таксата за битови отпадъци за този имот, и понеже приходите и от двете вземания постъпват в общинските бюджети, то няма правнообоснована причина да се откаже включването на последната в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД. Формалният подход в случая не обслужва целта на закона, а създава неоправдани затруднения за едновременното събиране на две публични общински вземания, имащи един и същ източник – недвижим имот. В този смисъл това е общият фактор, който дава основание за включване на ТБО в привилегията по т. 2 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. В подкрепа на това виждане е и фактът, че едва с влизането в сила през 2006г. на ДОПК изрично е регламентиран публичният характер на общинското вземане за таксите, установени със закон, докато разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД е по-ранна и не е изрично хармонизирана с регламентацията на събирането на публичните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, привилегировани са вземанията на държавата за данъци върху определен имот. Местният данък върху недвижимите имоти и местната такса „битови отпадъци“ представляват публични общински вземания, изрично регламентирани като такива в чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, приходите от които постъпват не в републиканския, а в общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински. Местните такси са публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети на основание чл. 9а ал.3 ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци е тясно свързана със собствеността върху конкретен недвижим имот, както и дължимият за него местен данък и въпреки, че срещу заплащането й за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея, с оглед публичния му характер основателно намира място като привилегировано в разпределението по реда на чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД, а не по т.6 от същата норма. В този смисъл са също определение № 487 от 4.03.2013 г. на САС по в. гр. д. № 778/2013 г., решение № 89/08.05.2012 г по ч.гр.дело № 223/2012 г по описа на Апелативен съд – Варна , решение № 1082/27.09.2009 г на САС по гр.д. № 1447/2009 г. и други. /Решение   № 88/13.03.19г. по ч.гр.дело №54/19г. на БАС/.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, като правоприемник на „АЛФА БАНК — клон България", чрез представител по пълномощие, срещу протокол за извършено разпределение по изп. дело № 20128370400455 по описа на ЧСИ П.Г..

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

                           

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: