Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 16.10.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                               Мл.с.         : СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

При секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 366 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.М. в качеството му на особен процесуален представител на Г.Т.П. ЕГН ********** против решение № 632/04.06.2019 г. по гр.д. № 4712/2018 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено, че въззивникът дължи на „ Агенция за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление ********** сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1390/04.06.2018 г.по ч.гр.д. 2583/2018 г. по описа на СлРС. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 1228лв.

         Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че с исковата молба ответникът е бил уведомен за настъпилата цесия на вземането му . Уведомлението от 24.11.2017 г. не било достигнало  до знанието на ответника и той не можел надлежно да упражни правата си. Освен това страната посочва, че допуснатата от първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза била представлявала нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като едва във връзка с нея ищецът представил доказателства относно размера на задължението. Моли се да се отмени обжалваното решение, да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск. Р. – пълномощник на „ Агенция за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление **********, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд бил установил размера на вземането като назначил съдебно – счетоводна експертиза. Той също така правилно, в съответствие с практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 и 291 от ГПК бил приел, че уведомлението за извършената цесия е редовно след като е връчено заедно с исковата молба на страната по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В рещение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д. 193/2018 г., ВКС бил приел, че особеният процесуален представител е процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от исковата молба, да направи всички уведомления по нея, включително и да получи всякакви уведомления. Моли се да се потвърди обжалваното решение . Няма доказателствени искания . Претендира разноски.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з.въззивната страна редовно призована, се представлява от особен процесуален представител адв. М., който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован не се представлява. Процесуалният и представител юриск. Р. в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението на РС. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 10.06.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 17.06.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Основният спор, който се поставя за разглеждане в настоящото производство е може ли извършена цесия да се счита за редовно съобщена на длъжника, когато той е уведомен за нея с исковата молба и в производството не е участвал лично, а е бил представляван от особен процесуален представител.

За да се даде отговор на този въпроср следва да се имат предвид няколко основни положения.

В практиката съществуват няколко способа при използването на които приемаме, че ответната страна е била редовно уведомена за осъществяването на даден факт или действие.

По принцип, ако не е уговорено друго между страните за редовно връчени се считат документите, които са връчени лично на длъжника или на негов пълномощник. За редовно връчване се приема и при възлагане на документите по реда на чл. 50 ЗННД от нотариус или от ЧСИ ( чл. 43 ЗЧСИ). При тези случаи се прилагат правилата на чл. 37 – 58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверяват от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

Възможно е кредиторът да е избрал да връчи съобщението чрез пощенска пратка. В този случай редът за връчване се определя от Общите правила, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Ще е налице удостоверителна сила за получаване на съобщението ако пратката е връчена лично на длъжника срещу подпис или на пълнолетен член на домакинството му – срещу подпис и документ за самоличност. Възможно е обаче пратката да не може да бъде доставена на длъжника и съществува процедура, която следва да се извърши от пощенските служители. В тези случаи пратката се връща на подателя като се отбелязва, че тя не е връчена. Общите правила и Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, според която при липса на фактическо връчване пратката да се счита за доставена на получателя.

Възможно е и друга хипотеза, при която при сключване на договора за кредит, страните да са се разбрали за конкретен способ за връчване на кореспонденцията между тях. Тогава редовността на връчване на съобщението за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането се преценява спрямо уговорката помежду им. Допустимо е в договора страните да са предвидили , че изявлението на едната от тях ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставеното или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитор, ако ясно разписва определени предпоставки  и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението се приравнява на фактическото му получаване.

В този смисъл е практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. 2072/2015 г.,Iт.о.

Настоящият съдебен състав намира, че е възможо редовно уведомяване на длъжника за извършена цесия с връчване на исковата молба, когато той в производството е бил представляван от особен процесуален представите. Това е така, защото ако кредиторът е използвал един от способите регламентирани в разпоредбите на чл. 50 ЗННД от нотариус или от ЧСИ ( чл. 43 ЗЧСИ) за уведомяване на длъжника за извършената цесия, то същия би се считал за редовно уведомен без изобщо някой фактически да е узнал за извършената цесия. Когато обаче уведомяването се извърши чрез връчване на книжа на особен процесуален представител, който е винаги правоспособно лице упражняващо адвокатска професия, интересите на длъжника биха били защитени в пъти в повече от реда по чл. 50 ЗННД или реда по чл. 43 ЗЧСИ. Следователно, след като законодателят приема, че редовно уведомяване на страната за цесия може да се извърши по реда на чл. 50 ЗННД или реда по чл. 43 ЗЧСИ, то следва да се приеме, че тя е редовно уведомена и ако цесията е била съобщена на особения и процесуален представител, тъй като той би осъществил по – силна защита на интересите и.

В настоящия случай е била извършена цесия между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, при която е било цедирано задължението на Г.Т.П.. Извършената цесия не е могла да бъде съобщена на длъжника преди депозиране на исковата молба, въпреки, че съобщение за нея е било изпратено по настоящ и постоянен адрес *** и е останало непотърсено. По делото е изготвена съдебна експертиза, която по безспорен начин установява факта на дълга на ответника – главница 1079.23 лв., договорна лихва в размер на 235.02 лв. и лихва за забава в размер на 117.46 лв. ( претендирани 108.46 лв.). Няма пречки страните да не представят по делото всички находящи се у тях документи, които установяват претенциите им, а да ги представят на вещите лица при изготвяне на заключенията допуснати в производството.

Предвид събраните по делото доказателства исковата претенция като главница, лихва и лихва за забава са установени в размер какъвто е претендиран от ищеца и исковата му претенция е уважена изцяло.

Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззивната страна е претендирала разноски за настоящата фаза на производството в общ размер на 850.00 лв., от които 200.00 лв. ДТ, 300.00 лв. възнаграждение за особен процесуален представител и 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претендираното юрисконсултско възнаграждение е неоснователно завишено. То се определя по преценка на съда при съблюдаване на разпоредбите на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗППомощ, във вр. с чл.25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 100.00 лв. Така като разноските на въззивника са в размер на 600.00 лв.  

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 632/04.06.2019 г. по гр.д. № 4712/2018г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Г.Т.П.,*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление ********** сумата от 600.00 (шестстотин)лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.