Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

гр. Сливен, 29.07.2019 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                     мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 375 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ на 22.05.19г. е постъпила жалба от взискателя против постановление на СИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че ЧСИ неправилно е прекратил изпълнителното дело поради настъпване на перемпция, тъй като с оглед осъществяваните от него в хода на процеса действия, не е налице период от две години, в който по делото да не е искано извършване на изпълнително действие. Позовава се на ТР №2/2015г. на ОСГТК и съдебна практика. Иска отмяна на постановлението и задължаване на ЧСИ да продължи изпълнителното производство.

Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.

ЧСИ е представил писмени мотиви, в които описва хронологично действията си и заявява, че са били изпълнени законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, което той е констатирал с атакуваното постановление. Счита, че молбата от 26.04.18г. на взискателя не прекъсва давността, тъй като е невъзможна за изпълнение, понеже с нея се искат невалидни изпълнителни действияи. Позовава се на т. 10 на ТР №2/15г. на ОСГТК, като й прави анализ и извежда заключение, че последната валидна молба е подадена от  взискателя на 20.02.17г., двугодишният срок е изтекъл преди подаването на последната молба от 17.04.19г. и с постановлението си той само е констатирал прекратяването на изпълнителното дело по закон. Намира жалбата за допустима, но неоснователна.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани от взискателя.

Разгледана по същество е  основателна:

Въззивният съд намира акта на ЧСИ за незаконосъобразен.

Точката на противопоставяне между взискателя и ЧСИ е кога е последното поискано от първия извършване на изпълнително действие, съответно – дали от този момент е изтекъл непрекъснатият двугодишен перемпторен срок, приключил с настъпване ex lege на прекратителен ефект, констатиран от ЧСИ с обжалваното постановление.

И в доводите в жалбата и в мотивите на ЧСИ има позоваване на т. 10 от ТР №2/2015г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК, като вижданията на страната и на ЧСИ се разминават в тълкуването на съдържанието на акта на „поискване на изпълнително действие“.

Установената безспорно значима за настоящия спор хронология на поведението на взискателя, има следните съществени моменти:

С молбата за образуване на изпълнителното производство от12.01.15г.  взискателят е поискал да бъде направена справка в НАП за вземания по трудови и/или други правоотношения на длъжниците, като при наличие на такива, както и на доходи и активи, да бъде наложен запор върху възнагражденията/пенсиите им.

Имущество не е открито от ЧСИ. Молби с идентични искания са подавани от взискателя на 03.02.16г., на 20.02.2017г. /в нея е включено и искане за справка в община Сливен за декларирано недвижимо имущество и налагане евентуално на възбрана върху него/, на 26.04.2018г. и на 17.04.2019г.

С последната молба взискателят е добавил и искане за справка в БНБ за наличие на банкови сметки на длъжниците, с искане за евентуалното им запориране.

Като е счел, че последното искане за извършване на валидно изпълнително действие е от 20.02.2017г., когато взискателят е поискал извършване на справка от община Сливен за наличие на имущество на длъжниците, /а не с молбата от 26.04.2018г., която не прекъсвала давността, тъй като с нея е било направено невъзможно искане /, ЧСИ е констатирал, че 2 годишният срок на перемпцията е бил изтекъл към 20.02.2019г., тоест – преди подаването на настоящата молба на 17.04.2019г., и е постановил обжалваното постановление от 03.05.2019г. с която е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК

Съдът намира, че при това положение не са налице условията за прекратяване, визирани от правната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради  непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Безспорно е прието в правната доктрина, намерила израз в цитираното по-горе ТР, че взискателят, с оглед изявената воля да осъществи принудително правата си, има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на СИ.

Така с равнозначна правна последица се свързва както непредприемането от страна на СИ, така и непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт.

Изтъкнатите в мотивите на ЧСИ съображения, извлечени от имащите дефинитивен характер принципни положения, развити в т. 10 на ТР № 2/15г., са също безспорни. Съгласно тях „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.“

Приложени към настоящия случай, горните постановки водят до заключението, че взискателят-жалбоподател е осъществил достатъчна процесуална активност и не е показал дезинтересиране от изпълнението. Подаването на молбите на посочените дати е било през около едногодишни периоди, два пъти по-кратки от  перемпторния срок, което е признак на процесуална дисциплина. Съдържанието им, в частта, касаеща извършването на съответните справки, действително не обективира изпълнителни действия, но в петитумните им части се правят недвусмислени искания за извършване на конкретни същински изпълнителни действия от страна на СИ, които, естествено, са поставени в условията на зависимост от резултата от извършването на справките, който е непредвидим към момента на депозиране на молбите.

Напълно несподелими са развитите от ЧСИ съображения, че той бил длъжен да извърши при получаване на съответната молба и анализ на същата -дали се касае за искане за „валидно“ и „възможно“ изпълнително действие - и ако при проверката счете, че се иска невалидно или невъзможно такова – то не следва да зачита действието на взискателя.

Неговото виждане е, че е „невалидно“ искането за налагане на запор върху трудово възнаграждение, при наличие на справка, че длъжникът няма регистриран трудов договор, поради което извежда заключение, че молбата от 26.04.18г. не прекъсва перемпцията, понеже с нея отново се искало установяване наличие на трудови договори, а след като вече било установено, че такива няма, то искането било невъзможно, тоест – невалидно. Затова той счита за начало на 2 годишният срок 20.02.17г., когато е поискана справка от община Сливен.

Настоящият състав не намира субстанциална разлика между двете молби – и с двете се иска извършване на справки за откриване на някакво – движимо или недвижимо имущество в патримониума на длъжниците и съответно – тяхното запориране или възбраняване. СИ е установил, че длъжниците нямат декларирано имущество в община Сливен, а в по-ранен момент е установил и липса на регистрирани трудови договори.

Фактът, че след извършване на справката в конкретния момент не се установява наличие на имущество не представлява пречка в по-късен момент последващо извършване на справки, тъй като е абсурдно да се счете, че липсата е константен фактор, който не подлежи на промяна и веднъж установена, тя има неотменен характер. Правен нон сенс е да се отрича естествената динамика на събитията, която може да доведе във всеки един по-късен момент до появяване на имуществото в патримониума на длъжника.

Изведен до логическия си край, аргументът на ЧСИ означава, че веднъж използвано, това подготвително действие – извършване на справки до съответните институции - изчерпва занапред възможността за повтарянето му. Както вече бе посочено – проучването на имуществото не е същинско изпълнително действие, но то е conditio sine qua non по отношение на същинското такова – в случая – запор. За да може взискателят да го посочи и поиска, то следва да се сбъдне най-напред условието длъжникът да притежава имущество, върху което да може да се насочи принудителното изпълнение, а това налага постоянство и активност и спрямо подготвящите реалното прилагане на изпълнителния способ действия.

Именно в тоя дух е и цитираното и от СИ тълкувателно решение, с което се гарантира възможността на взискателя ритмично и системно да проверява и търси обекти за удовлетворяване на вземането си. Там е посочено, че „…..ищецът ….. трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Така в случая взискателят е проявявал грижата да проследява във времето за евентуална промяна в имущественото състояние на длъжниците си, като няма друг процесуален способ за това, освен ползвания от него – поискване от СИ да извършва справки, като едновременно с това е обезпечил висящността на изпълнението чрез конкретизиране на изпълнителното действие, обусловено от резултата от справката. Следователно способна да прекъсне 2 годишния перемпторен срок в този смисъл, е имала всяка една от молбите, подадени от взискателя, включително тази от 26.04.18г. Преди изтичането на новата перемпция – 26.04.20г., с молбата си от 17.04.2019г., която едновременно я е прекъснала и е дала начало на нов 2 годишен давностен срок, взискателят е поискал отново извършване на конкретно изпълнително действие след евентуалното откриване на появило се имущество у длъжниците.

Поради това този съдебен състав намира, че изпълнителното производство не е прекратено по право и постановлението, с което ЧСИ е констатирал този факт и е прогласил прекратяването, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а на СИ бъде указано да продължи изпълнението.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ постановление от 03.05.2019 г. на ЧСИ за прекратяване на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на изпълнителното производство по изп.д. № 201583704017 на ЧСИ рег. № 837 на КЧСИ и район на действие района на СлОС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

УКАЗВА на ЧСИ да продължи изпълнителното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: