Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 01.08.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                          мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 376 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно, бързо и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.М. – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен, със седалище и адрес на управление *****,  против решение № 571/22.05.2019 г. по гр.д. № 2055/2019 г. по описа на РС Сливен, с което е отхвърлено искането на въззивника за предприемане на мярка за закрила на основание чл. 28 ал. 1, вр.чл. 254 ал. 1 т. 3 и чл. 4 ал. 1 т. 5 от Закона за закрила на детето спрямо детето Д.Н.Н., ЕГН ***********, с баща Н. С.Н., ЕГН ********** ***, вилна зона, *****, а именно настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца ***** за срок до настъпване на законови причини за промяна или прекратяване мярката за закрила.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът при постановяване на акта си не бил съобразил всички събрани по делото доказателства. Страната посочва, че детето Д. е имало проблемно поведение докато се отглежда в семейна среда, осигурена от бащата и бабата по майчина линия. Въпреки полаганите опити за възпитание бащата Н. не съумявал да упражни достатъчно родителски контрол върху поведението на детето си. Съдът не отчел отразеното в социалния доклад обстоятелство, че бащата Н. не желае да декларира нагласата си спрямо детето. Съдът следвало да вземе под внимание информацията описана в постановление на РП- Сливен, в която са налице данни,че бащата Н. е нанасял шамари на детето Д.. Жалбоподателят счита, че бащата не е съумял да упражни необходимия контрол върху поведението на Д. и това било видно от установените безспорно обстоятелства, а именно бягство от училище, връзка с по-възрастни мъже, безразборен полов живот, употреба на упойващи вещества,противоправно поведение. Съдът също така не бил отчел заявеното от детето Д. в с.з. желание да остане в ЦНСТ, тъй като там й харесва, а и се страхува, че ако се завърне в семейството си, спрямо нея ще бъде упражнявано домашно насилие. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважено искането за предприемане на мярка за закрила „предоставяне на социални услуги – резидентен тип“ спрямо детето Д.. Страната е направила доказателствено искане да бъде изискано ЧНД № 720/2019 год.по описа на СлРС. Посочила е, че представя и социален доклад по ЧНД № 720/2019 год., както и постановление на РП- Сливен от 14.05.2019 год., които обаче не са приложени към жалбата.

В законоустановения срок, не е депозирано становище по жалбата от заинтересованите страни.

Страните са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от юриск. Т., който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание заинтересованата страна Н.Н. заявява, че оспорва въззивната жалба, моли непълнолетната Д.Н. да бъде настанена във възпитателно училище.

В съдебно заседание заинтересованата страна Е.Й. заявява, че оспорва въззивната жалба и моли непълнолетната Д. Н. да бъде върната в дома й и да се отглежда в семейна среда.

В съдебно заседание непълнолетната Д.Н. заявява, че не желае да бъде отглеждана от баща си, а желае да се уважи въззивната жалба и тя да бъде настанена в Център за настаняване от семеен тип в гр.Сливен.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства от ЧНД № 720/2019 г. по описа на РС гр. Сливен и от ВЧНД № 315/2019 г. по описа на ОС гр. Сливен, се установи, че до 27.07.2019 г., когато е навършила 16-годишна възраст непълнолетната Д. Н. е била настанена във възпитателно училище интернат. От данни по делото, от обясненията дадени в съдебно заседание от бащата на детето Д. – Н.Н., както и от нейните обяснения се установи, че бащата Н. е осъществявал акт на домашно насилие над детето Д..

 При преценка на доказателствата съдът съобрази и изразеното от становище социалния работник М.С., която посочи, че Д. се страхува от баща си, в ЦНСТ спрямо нея не се упражнява физическо и психическо насилие, там й се предоставя подслон, храна, има собствена стая, предоставят й се социални услуги – работа с психолог и други услуги, от които тя би имала нужда.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на  31.05.2019 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 05.06.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е процесуална допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна.

Първоинстанционното решение е обжалвано, тъй като е било отказано по отношение на непълнолетната Д. Н. да бъде предприета мярка за закрила по Закона за закрила на детето, а именно предоставяне на социални услуги „резидентен тип“ – настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца в *****.

На първо място за да се прецени дали е необходимо да се вземе каквато и да е мярка за закрила следва да се отговори на въпроса детето, за което се иска да бъде взета мярката представлява ли „дете в риск” по смисъла на Закона за закрила на детето. След като се отговори на този въпрос (при положителен отговор) следва да се прецени дали са налице основания за настаняване на детето извън семейството.

Легалното определение на понятието „дете в риск” е дадено в разпоредбата на §1 т.11 от Закона за закрила на детето. Дете в риск е дете, чийто родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чийто родителски права са ограничени или детето е останало без тяхна грижа; дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в/или извън семейството му; Дете за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; Дете, което страда от увреждания, както и от трудно лечими заболявания, констатирани от специалист или дете, за което съществува риск от отпадане от училище или  което е отпаднало от училище.

От така дадената дефиниция може да се приеме, че детето Д. е дете в риск, тъй като по отношение на нея, в семейна среда, е осъществявано домашно насилие от единствения й жив родител – нейният баща Н.Н.. Категоричните данни по делото, за които признава и родителят са за един случай на нанесен бой. Детето обаче е споделяло и за други случаи със социалните работници, при които е било изложено на психическо и физическо насилие.

За да бъде настанено дете извън семейството е необходимо да е налице някоя от предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.25 ал.1 от Закона за закрила на детето, а именно родителите на детето да са починали, да са неизвестни, лишени от родителски права или с ограничени родителски права, да не полагат трайно без основателна причина грижи за детето, да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, детето да е жертва на насилие в семейството и да съществува сериозна опасност от увреждане на физическото му, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, или да е налице някоя от хипотезите на чл.11 от Конвенцията от 1996г.

В настоящия случай съдът намира, че по отношение детето Д. е налице предпоставка за настаняване извън семейството по чл. 25 ал. 1 т. 4 от Закона за закрила на детето, тъй като същата е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от нейното физическо и психическо развитие в семейна среда.

По отношение на въпроса с осъществяването на контрол над поведението на Д. съдът намира, че предвид нейната възраст и показано до момента поведение, съществен контрол без нейното съдействие не би могъл да се осъществи нито в ЦНСТ, нито при баща й. Тя се нуждае от сигурна и безопасна среда, от работа със специалисти, които да я мотивират да продължи образованието си и да прекрати противообществените си прояви. Съдът намира, че в семейна среда не би могло да й се окаже нужното съдействие, за да коригира тя поведението си. Фактите сочат, че Д. категорично не желае да живее в дома на баща си и едно връщане там, освен че ще я изложи на риск от домашно насилие, не би й попречило отново да избяга. Ако тя не е настанена в ЦНСТ, няма да има сигурен „дом“, в който да се завърне и ще бъде принудена да зависи в своето съществувание изцяло от други лица, в частност от своя възрастен приятел.

Предвид изложеното, съдът намира въззивната жалба за основателна и счита, че детето Д. Н. следва да бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца за срок до настъпване на законови причини за промяна или за прекратяване на мярката за закрила.

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ  решение № 571/22.05.2019 г. по гр.д. № 2055/2019 г. на Сливенския районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Вместо това постанови :

 

         НАСТАНЯВА детето Д.Н.Н., ЕГН *********** в Център за настаняване от семеен тип за деца ***** за срок до настъпване на законови причини за промяна или прекратяване мярката за закрила.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.