Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Сливен, 29.07.2019 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                      мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.гр. д.  N 378 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ДСИ са постъпили жалби против постановления за възлагане и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

Жалбите са три, като са обединени в едно производство с разпореждане на ЧСИ,  подадени са от длъжника по изп.д. № 213/18-33 от 2018г. по описа на ДСИ при НзРС и с тях се атакуват постановленията на СИ № 1859 от 14.05.2019г., № 1860 от 14.05.2019г. и № 1861 от 14.05.2019г. с които са възложени на купувачите съответно -  „Мега Никс Мари“ ЕООД, с. Златна панега, общ. Ябланица движими вещи, подробно описани в 27 пункта, „Стил-трейд 11“, ЕООД, гр. Перник движими вещи, подробно описани в  6 пункта и  Е.В.В.движими вещи, подробно описани в два пункта.

Жалбоподателят /чиито мотиви са напълно идентични в обстоятелствените части на трите жалби/ заявява, че постановленията са неправилни и незаконосъобразни, тъй като едва с получаването н апрепис от постановлението за възлагане е научил за извършената публична продан, ДСИ не го е уведомявал за нея и не е могъл да реализира процесуалните си права, включително оспорване цената н авещите. Освен това съставенят от ДСИ опис не съдържа нито подробно описание на вещите, нито цената, на която следва да бъдат продадени, не е посочен денят на предоставяне на оценката на вещите, а самата им цена е определена в нарушение на чл. 468 ал. 3 от ГПК, тъй като СИ не е изпълнил задължението си да назначи вещо лице. Също така жалбоподателят твърди, че ДСИ не е изготвил оповестителен протокол за продажбата съгласно чл. 477 ал. 3 от ГПК и не е спазена процедурата на самата продан. Видно е, че са налице наддавателни предложения с по-висока цена, а това е така, тъй като пазарната цена на вещите е по-висока от определената. Изброява последователно всяка една от вещите по трите протокола и посочва аргументи защо счита, че е следвало да се определи по-висока продажна цена и каква е следвало да бъде тя.

Прави във всяка една от жалбите аналогично доказателствено искане за назначаване на вещо лице, което да извърши оценителна експертиза и да даде заключение относно пазарната стойност на описанитев протоколите вещи.

Моли да се отменят постановленията за възлагане.

В законовия срок са постъпили идентични писмени възражения от взискателя, чрез процесуален представител по пълномощие, с които жалбите се оспорват като неоснователни. Взискателят излага подробни контрааргументи, с които оборва последователно всяко едно от наведените с жалбите оплаквания, като заявява, че СИ е спазил всички законови изисквания, постановленията за възлагане не страдат от отменителни пороци, поради което моли жалбите да бъдат оставени без уважение. Противопоставя се и на направените с тях доказателствени искания. Претендира разноски за адвокатски хонорар, представя пълномощни и договори за правна защита и съдействие.

ДСИ е представил писмени мотиви, с които описва хронологически действията си и заявява, че жалбите са допустими, но неоснователни, като твърди, че е съобразил действията си изцяло с процесуалния закон, излага подробна аргументация в подкрепа на виждането си.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, взискателя и обясненията на СИ, съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалването на постановление за възлагане може да се основава само на ненадлежно извършено наддаване при публичната продан, или че имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В случая жалбоподателят твърди, че едва с получаването на препис от постановлението за възлагане е научил за извършената публична продан, ДСИ не го е уведомявал за нея и не е могъл да реализира процесуалните си права, съставенят от ДСИ опис не съдържа нито подробно описание на вещите, нито цената, на която следва да бъдат продадени, не е посочен денят на предоставяне на оценката на вещите, а самата им цена е определена в нарушение на чл. 468 ал. 3 от ГПК, тъй като СИ не е изпълнил задължението си да назначи вещо лице. Също така жалбоподателят твърди, че ДСИ не е изготвил оповестителен протокол за продажбата съгласно чл. 477 ал. 3 от ГПК и не е спазена процедурата на самата продан.

Тези доводи са несъстоятелни.

Съдът ще разгледа и постанови по трите жалби в един съдебен акт, тъй като макар с тях да се атакуват три отделни постановления за възлагане, те са резултат от една процедура – всички възложени вещи са описани в един протокол от 17.01.19г., оценени са с една експертиза от 13.02.19г., оповестени са за продажба с едно обявление от 22.03.19г.-22.04.19г., обявяването н акупувачите е извършено с един протокол от 23.04.19г. и развитата аргументация е напълно тъждествена.

На първо място, не отговаря на действителността твърдението за нередовно връчване на уведомленията за описа, оценката и проданта на движимите вещи на жалбоподателя-длъжник. Видно от книжата, находящи се в пределите на изпълнителното дело, СИ е спазил при всяко връчване предвидената в чл. 46 от ГПК процедура, приложима и в изпълнителното производство. Освен това всички тези действия не са изпълнителни, а поддържащи изпълнителния процес, тъй като не са част от наддавателната процедурас и сами по себе си не могат да послужат за обосноваване незаконосъобразността на постановлението.

До обявяване на търговеца- длъжник в ликвидация на 08.03.19г. съобщенията до него са пращани на адреса на управление на дейността, адресирани и получавани от представителя му по закон – изпълнителния директор Н.М. /впоследствие назначен за един от ликвидаторите/. Така на надлежен процесуален представител са връчени поканата за доброволно изпълнение, съобщенията за опис, оценката на вещото лице и обявлението за проданта. При това положение е несъстоятелно оплакването, че длъжникът е узнал за проданта едва с получаване на постановленията за възлагане.

Що се отнася до аргумента, касаещ оценката, а оттам – и продажната цена, при която е приключила публичната продан – съдът го намира също за неоснователен. Предшествалите проданта действия на СИ, извършени във връзка с описа и оценката на вещите, не подлежат на регулиране към настоящия момент чрез инструментариума на ГПК. Посочените действия са били извършени законосъобразно и са приключвали постъпателно до момента на извършването на публичната продан, която единствено може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство, и то единствено в светлината на нормата на чл. 435 ал. 3 от ГПК. Описът и оценката не са били атакуани своевременно и надлежно по предвидения процесуален ред. Съдът намира, че протоколът за опис отговаря на изискванията, заложени в разпоредбата на чл. 467 от ГПК - с оглед броя, вида, предназначението и местонахождението на движимите вещи, от своя страна копие от заключението на вещото лице, което им дава оценка, дефинирайки ги индивидуално и уникално, е връчен валидно на надлежен процесуален представител на длъжника на 20.02.19г. и в едноседмичния законов срок тя не е била оспорена, тоест – са изпълнени и изискванията на чл. 468 от ГПК.

По отношение на подлежащите на съдебен контрол в настоящото производство обстоятелства, които могат да повлияят на законосъобразността на постановленията за възлагане, съдът намира, че не са се осъществили правопрепятстващите условия.

Както вече бе посочено, към момента на изготвяне на оценката на вещите и при определянето на началната продажна цена,  са били спазени правилата на чл. 468 от ГПК. Неоснователни са и останалите оплаквания, които нямат касателство със законосъобразността на постановленията за възлагане, в дискресията на ЧСИ е да прецени, с оглед вида и характера на имуществото, как да извърши описа, как да го индивидуализира по разпознаваем и характерен начин и как да реализира проданта, без да накърнява законовия императив, и решението му не подлежи на съдебен контрол.

На следващо място не отговаря на действителността релевираното оплакване за ненадлежно разгласяване – спазен е редът на чл. 477 ал. 3 от ГПК, като е съставен протокол за редовно оповестяванен апроданта, в който е отразено кога и къде са били разлепени обявленията за проданта и на кого са връчени.

На последно място, същинските оплаквания относно нарушената процедура при провеждането на проданта, са напълно несъстоятелни. Въззивният съд счита, че всички действия на СИ са в пълна хармония с разписаното от нормотвореца. Наддавателните предложения са подадени своевременно, приетите за валидни са подредени във възходящ ред и вещите са възложени именно на тези купувачи, предложили най-висока цена, наддавачи с по-високи предложения не е имало, поради което никой от релевираните от жалбоподателя пороци не намира своето убедително фактическо проявление.

Ето защо жалбите са  неоснователни и следва д асе оставят без уважение.

С оглед изхода на процеса разноските на жалбоподателя остават за негова сметка, а той следва да заплати на взискателя направените такива за адвокатско възнаграждение в размер на общо 900 лв. – по триста за всяка жалба, с оглед подадените отговори. Независимо от обединяването на трите жалби в едно дело, разноските се дължат за всяка от тях, тъй като те касаят три отделни постановления и съдът постановява по всяка една.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалби вх. № № 1325, 1326 и 1327 от 29.05.2019г. против действия на ДСИ по изп.д. № 213/18-33 от 2018г. по описа на ДСИ при НзРС, против постановления за възлагане на СИ № 1859 от 14.05.2019г., № 1860 от 14.05.2019г. и № 1861 от 14.05.2019г., с които са възложени на купувачите съответно -  „Мега Никс Мари“ ЕООД, с. Златна панега, общ. Ябланица движими вещи, подробно описани в 27 пункта, „Стил-трейд 11“, ЕООД, гр. Перник движими вещи, подробно описани в  6 пункта и  Е.В.В.ЕГН ********** движими вещи, подробно описани в 2 пункта, като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА „Перла“ АД, гр. Нова Загора в ликвидация да заплати на Р.В.К. направените по делото разноски в размер на 900 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

         ЧЛЕНОВЕ: