Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 12.08.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА                    

при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 379 по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал.1 т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба срещу действията на ЧСИ П.Г. по изпълнително дело № 625/2017 г. подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „В.“, ул. „О.П.№ ***, представлявана от изпълнителните директори и членове на УС П.Д.и Д.Ш., чрез пълномощника им адв. С.З. със съдебен адрес ***.

В жалбата се сочи, че в законовия срок се обжалва разпореждане изх. №  18295/03.05.2019 г., постановено по изп. д. № 625/2017 г. на ЧСИ П.Г., с което съдебният изпълнител е отказал изготвяне на нова оценка по реда на чл. 485 ал.2 от ГПК на недвижим имот, а именно ПИ № IV – 907, кв. 101 по плана на гр. Кермен, общ. Сливен, с площ от 9100 кв.м. при описани граници, ведно с построената в имота сграда със ЗП от 720 кв. м. , заедно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота. Твърди  се, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. На 18.04.2019 г. взискеталеят по изпълнителното дело „Юробанк България АД е направил оспорване на заключението на оценител от 20.02.2018 г., с което е дадена оценка за недвижимия имот. Това заключение не е било връчено на жалбоподателя и той не е бил уведомяван за него въпреки, че е присъединен взискател по изпълнителното дело. За заключението на оценителя присъединеният взискател е научил едва на 11.04.2019 г. Поради това в едноседмичния срок по чл. 485 ал. 2 от ГПК е било оспорено заключението. Твърди се, че крайната цена, която е определил оценителя, е многократно по-ниска от реалната пазарна стойност на недвижимия имот. Със заключение от 15.08.2017 г. оценителят е посочил, че цената на имота е 73 600 лв. Със заключението от 20.02.2018 г. същият оценител е дал нова оценка в размер на 19 800 лв.,  която е повече от три пъти по-ниска от първоначалната, без да е ясно на какви критерии основава заключението си. В трето заключение от 06.06.2018 г., изготвено по изп. д. № 854/2018 г., оценителят е дал оценка  от 90 800 лв. При изготвянето на оспореното заключение на 20.02.2018 г. не е бил приложен правилно пазарния подход. Сочи се, че съдебният изпълнител е отказал да изготви нова оценка на имотите, които са предмет на изпълнение по изпълнителното дело.  Той не се е произнесъл в съответствие с направеното от жалбоподателите искане.  С разпореждането от 03.05.2019 г. съдебният изпълнител формално не се е произнесъл по направеното искане, а е постановил отказ той лично да извърши оценка.  Съгласно чл. 435 ал.1 т. 2 от ГПК  взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 485 от ГПК. Твърди се, че безспорно, че след изменението на ГПК с ДВ бр. 86/2017 г. по изпълнителното дело е изготвено ново експертно заключение за стойността на имотите, определена е нова начална цена и е насрочена публична продан, явяваща се първа, с нова начална цена, за периода от 10.03.2018 г.  до 10.04.2018 г., която публична продан следва да се счита като първа по смисъла на чл. 285 ал. 6 от ГПК и за нея се прилагат правилата на чл. 485 ал. 2, 3 и 4 от ГПК. В случай, че ЧСИ е определил нова  начална цена за публичната продан при действието на новите разпоредби на чл. 485 от ГПК и при оспорване на заключението на вещото лице, той следва да изготви повторно заключение по реда на чл. 485 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК.  В обобщение се иска да бъде отменено разпореждането от 03.05.2019 г., с което е отказано изготвяне на нова оценка по реда на чл. 485 ал. 2 от ГПК, и делото да бъде върнато на ЧСИ за извършване на последващи процесуални действия, а именно изготвяне на повторно заключение за установяване цената на имотите, съобразно подаденото оспорване.

Постъпило е писмено становище по тази жалба от ЧСИ П.Г., в което се сочи, че жалбата е допустима, но същата е неоснователна. Твърди се, че първата публична продажба на имота е била насрочена от 16.09.2017 г. до 16.10.2017 г.  Тази публична продажба е обявена за нестанала. Била е проведена втора по ред продажба от  03.12.2017 г. до 3.01.2018 г., която също е обявена за нестанала и по искане на първоначалния взискател е била насрочена и третата по поредност продажба, явяваща се първа по закон, от 10.03.2018 г. до 10.04.2018г.  При тази продажба е била извършена нова оценка от вещо лице. Сочи се, че оценката не е била връчена на страните, тъй като съгласно чл. 485 ал.6 от ГПК това е възможно само при първата продажба, която вече е била извършена.  Право да оспорват заключението на вещото лице страните имат само веднъж, само при първата продажба. Развиват се съображения, че това е така, тъй като пазарната цена се определя от пазара и тя не е експертна цена.  Ролята на експертната оценка е да даде насока - начална цена, от която да започне наддаването. Факт е, че имотът е бил продаден след четвъртата продажба. В случая при всяка първа продажба оценката е била изготвяна от вещо лице. Сочи се, че страните нямат право на оспорване на оценката, поради което не им е връчена, като тази възможност е преклудирана съгласно разпоредбите действащи до измененията на ГПК. Поради тези съображения се счита, че жалбата се явява неоснователна.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбата, становището на ЧСИ и приложените  доказателства по изпълнителното дело, намира, че няма спор по фактите. Безспорно е,  че за поземления имот, представляващ ПИ № IV – 907, кв. 101 по плана на гр. Кермен, общ. Сливен, с площ от 9100 кв.м. при описани граници, ведно с построената в имота сграда със ЗП от 720 кв. м., заедно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота са били извършени четири публични продажби, като на четвъртата имотът е бил продаден. Спорно е определянето на цената по извършената трета публична продан, която е протекла от 10.03.2018 г. до 10.04.2018 г. В жалбата си взискателят твърди, че за тази оценка е узнал едва на 11.04.2019 г., поради което своевременно я е оспорил пред ЧСИ, като оспорването е било входирано  на 19.04.2019 г. В него се твърди, че заключението на оценителя от 20.02.2018 г. не е било връчено и присъединеният взискател не е бил уведомен за заключението. Поради това в едноседмичния срок те са го оспорили, като са поискали да бъде назначено ново вещо лице, което да изготви нова оценка и са посочили вещо лице, както и са поискали от ЧСИ да им укаже каква сума следва да внесат за изготвянето на новото заключение. С разпореждане от 03.05.2019 г. ЧСИ е отказал да изготви нова оценка на имота, като е развил съображения, че ЧСИ не изготвя оценки, а присъединеният взискател е  бил уведомяван за всяка публична продажба, връчвано му е било уведомление, от което е видно и оценката за всяка една продажба.

Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ е постъпила в законовия срок, поради което се явява допустима.

С приемането на ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 86/2017 г., са извършени съществени изменения в разпоредбата на чл. 485 от ГПК. Едно от същественте изменения е свързано с това, че при определяне стойността на недвижим имот в изпълнителния процес, заключението на вещото лице трябва да бъде съобщено на страните, които в 7-дневен срок могат да го оспорят и да посочат друго вещо лице, което да  изготви повторно заключение. В § 73 от ЗИДГПК е уредено, че публичните продажби обявени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред, а когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон. В конкретния случай е безспорно, че е налице първа публична продажба, която е протекла и приключила по реда на ГПК преди изменението. След това са проведени още две публични продажби, за които обаче вече са били в сила законовите промени. Спорният въпрос е доколко за тези продажби е следвало да се прилага новата разпоредба на чл. 485 от ГПК.  Поради това следва да се разграничат публичните продажби, за които се определя стойност на имуществото по реда на чл. 468 от ГПК и тези, които протичат по реда на чл. 494 от ГПК.  Безспорно е, че в първата хипотеза стойността на имота се определя по правилата, които са относими за първата публична продажба. Поради това при всяка нечетна публична продажба първа, трета и т.н. стойността на имота следва да се определи по правилата на чл. 468 от ГПК и от тази стойност се определя и началната цена, от която да започне наддаването. При четните публични продажби – втора, четвърта и т.н.,  началната цена винаги се определя като процент от началната цена от нечетната публична продажба. Така при четните публични продажби не се прави нова оценка. Това е всъщност разликата между нечетните и четни публични продажби и разпоредбата на чл. 485 ал. 6 от ГПК следва да бъде разбирана в смисъл, че под първа публична продажба се има предвид не същинската такава, т.е. не тази, при която недвижимият имот се изнася за първи път на публична продан, а всяка нечетна  публична продажба, при която се определя стойността на продавания имот. Така всяка нечетна публична продажба следва да бъде подведена под правилата на чл. 485 ал. 2 от ГПК и тя не може да бъде извършена до тогава, докато не бъде изготвена нова оценка, която да бъде съобщена на страните и страните имат право да я оспорят. При четните публични продажби страните нямат това право. С оглед на това разбиране в конкретния случай следва да се приеме,че извършената продажба от 10.03.2018 г. до 10.04.2018 г.  не е следвало да бъде извършвана до тогава, докато изготвената по делото оценка на оценителя от 20.02.2018 г. не е била съобщена на страните по делото, съгласно изискванията на чл. 485 ал. 2 от ГПК.  В случая това не е било сторено, поради което депозираното от жалбоподателя – присъединен взискател, оспорване на оценката следва да бъде прието като своевременно направено. След като е налице такова оспорване ЧСИ е бил длъжен да назначи вещо лице, което да изготви заключение относно стойността на недвижимия имот, тъй като при оспорването страната е посочила вещо лице и е изразила готовност да внесе разноски за извършване на повторното заключение. Така отказът на ЧСИ, обективиран в обжалваното разпореждане, се явява неправилен и незаконосъобразен, поради което разпореждането следва да бъде отменено.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 03.05.2019 г. по изпълнително дело № 20178370400625 на ЧСИ П.Г., с което е отказано да бъде изготвена нова оценка на имот представляващ ПИ № IV – 907, кв. 101 по плана на гр. Кермен, общ. Сливен, с площ от 9100 кв.м. при описани граници, ведно с построената в имота сграда със ЗП от 720 кв. м. , заедно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота по реда на чл. 485 ал. 2 от ГПК.

 

Връща делото на ЧСИ за изпълнение на процедурата по чл. 485 от ГПК.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: