Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

гр.Сливен, дата 26.07.2019г.

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

         Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 385 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

Образувано е по жалба на мл. експерт О., процесуален представител на присъединения взискател Община Сливен против постановление на ДСИ при РС Сливен за прекратяване на изпълнително дело № 2162/2018 г. от 30.04.2019 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. В молбата за образуване на  изпълнително дело жалбоподателят бил посочил, че желае да се извърши имуществено проучване на състоянието на длъжника и в случай, че се установи наличие на недвижима собственост, да се предприемат изпълнителни действия, чрез налагане на възбрана върху имотите . ДСИ бил посочил единствено, че след направена справка в ГРАО е констатирал, че длъжникът е с постоянен и настоящ адрес *** и на това основание е прекратил изпълнителното дело, без да се съобрази с обстоятелството, че от справката за декларирано имущество и от справка на служба по  вписванията Сливен, има декларирано недвижими имущество, собственост на длъжника, който е в района на действие на ДСИ Сливен. Моли се обжалваното постановление да бъде  отменено като неправилно и незаконосъобразно.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ДСИ Мавродиев е посочил, че частната жалба е допустима, тъй като не влиза в кръга от действия, които могат да се обжалват от взискателя. Посочва, че в случая се касае за препращане на изпълнителното дело в друг район.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело № .№ 2162/2018 г. по описа на ДСИ при РС Сливен било образувано по молба на взискателя Община Сливен от 09.11.2018 г. против длъжника М.К.С. ЕГН **********,*** за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци в размер на 615,66 лв. главница и 176,94 лв. лихва. Към молбата за образуване на изпълнителното дело бил приложен акт за установяване на задължение № РА 001515/28.08.2013 г., от който е видно, че задължението е за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за имоти, които се намират извън регулацията на гр. Сливен, както и в ******.  Към молбата за образуване била приложена и справка, от която е видно, че длъжницата е съсобственик /0,25 ид.ч./ на недвижим имот находящ се в ******,  в който са изградени жилищна сграда, второстепенни сгради, гараж и навеси, както и земеделска земя, находяща се извън регулацията на гр. Сливен. При извършената справка от ЧСИ в НАП отново се установило,че длъжницата притежава недвижими имоти на територията на РС Сливен. Тази информацията се е потвърдила и от извършаната справка в Служба по вписванията при РС Сливен.

 В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят посочил, че желае, след като се установят активите на длъжника, да се предприемат принудителни действия по извършване на възбрана, опис, оценка и продан на недвижимите имоти, собственост на длъжника.

         На 30.04.2019г. ДСИ постановил постановление, с което прекратил изпълнителното производство по делото. В обстоятелствената си част ДСИ е посочило, че длъжницата е с постоянен и настоящ адрес ***, за основание за прекратяване на изпълнителното производство ДСИ е посочил липсата на местна компетентност. В постановлението не е посочено делото да се изпраща по компетентност на друг съд.

Жалбоподателят е бил уведомен за извършеното прекратяване на изпълнителното дело  на 02.05.2019 г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок на 09.05.2019 г. била депозирана настоящата частна жалба.

Съдът намира, че процесната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.1 т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. В случая е постановен акт, за прекратяване на принудителното изпълнение, без да се съобрази, че жалбоподателят е бил поискал извършване на принудително действие по възбрана, опис, оценка и продажба на недвижимите имоти собственост на длъжника.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 427 ал. 1 т. 1 от ГПК молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител в чийто район се намират недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението. В конкретния случай са на лице достатъчно убедителни писмени данни, от които е видно, че длъжникът притежава недвижими имоти на територията на действие на ДСИ при РС – Сливен. Взискателят още с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело е предоставил тази информация на ДСИ, по-късно тя е потвърдена и от извършените от самия него проучвателни действия. Взискателят е посочил и начина, по който следва да бъде удовлетворено вземането му, а именно, чрез извършването на възбрана, опис, оценка и продажба на недвижимите имоти, собственост на длъжника. ДСИ няма правно основание да прекрати изпълнителното производство поради липсата на местна компетентност, още по.малко и има основание да оправдава действието си под мотива, че частната жалба е недопустима.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде отменено.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ постановление на ДСИ при РС Сливен за прекратяване на изпълнително дело № 2162/2018 г. от 30.04.2019 г., като неправилно и незаконосъобразно.

 

ВРЪЩА изпълнителното дело на ДСИ при РС – Сливен, за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

Решението не подлежи обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.