Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 14.08.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети август, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ : М. БЛЕЦОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

                                                       

При секретаря: Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 389 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Х. в качеството и на процесуален представител на М.С.Т., ЕГН ********** *** против решение № 1502/21.12.2018г. по гр.д. № 5398/2018г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивницата против „Мелница Сливен“ АД със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв. „Индустриален“ иск за признаване на уволнението на въззивницата за незаконно. С обжалваното решение е бил отхвърлен предявеният от въззивницата иск за заплащане на обезщетение в размер на 1165 лв. и същата е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 861.00лв. В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. На първо място незаконосъобразна е била заповед №154/08.08.2018 г. за прекратяване трудовото правоотношение, тъй като в нея било изписано цифром, че основанието за прекратяване на правоотношението е чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, но не било словом изразено дали се касае за хипотезата „закриване на част от предприятието“ или за хипотезата „съкращаване на щата“. На следващо място страната посочва, че от събраните доказателства безспорно се било установило, че реално съкращаване на трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност няма. В този смисъл било и експертното заключение, представено пред Районния съд. На следващо място страната посочва, че съдът се е произнесъл по иск, с който не е сезиран – чл. 222 ал.1 т.1 от КТ. Всъщност страната била претендирала обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, който бил предявен частично за сумата от 4 663.60 лв. Дори ако следвало да се приеме за основателно възражението на ответната страна за приспадане на сумата от 1165 лв., искът е следвало да бъде уважен за сумата от 3 498.60лв. Моли се обжалваното решението да бъде отменено, да се уважат предявените искове и се присъдят деловодни разноски.

         По делото на 30.05.2019 г. е депозирана въззивна жалба против решение № 293/13.03.2019 г. постановено по гр.д. № 5398/2018 г. по описа на СлРС. Обжалваното решение е било постановено по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК. Посочва се, че за постъпилата молба за поправка на ЯФГ и за допълване в частта на разноските въззивникът е узнал след постановяване на обжалвания акт. Той бил лишен от възможността да изложи своето становище по тях. Неправилно съдът бил посочил и срока за обжалване на решение № 1502/2018 г. По-нататък в жалбата отново се излагат аргументите за незаконосъобразност на основното решение. Моли се да се отмени решение № 293/13.03.2019 г. и № 1502/21.12.2018 г. по гр.д. № 5398/2018 г. на СлРС. Претендират се разноски.  Няма направени доказателствени искания.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. К. – пълномощник на „Мелница Сливен“ АД, със седалище и адрес на управление ********, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение с въззивниицата на същата е била връчена заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение, в която като основание било посочено „съкращаване съгласно чл. 328 ал.1 т.2 от КТ“. Едновременно със заповедта обаче на нея било връчено и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, в което изрично било изписано конкретното основание по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ – „съкращаване на щата“. Практиката на ВКС приемала, че когато уволненият работник е узнал правното основание за уволнение, извършено при условията на чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, независимо, че работодателят не го е посочил в заповедта за уволнение, правото на защита от уволнение не е нарушено, тъй като предметът  на спора е определен, а и защото работникът може да оспори уволнение и на двете основания. На следващо място страната посочва, че са неоснователни възраженията на въззивника, свързани с твърдението, че трудовите функции на уволнената продължават да съществуват за длъжността „отчетник“, на която било назначено друго лице. Посочва се, че длъжността „началник склад“ и длъжността „отчетник“ се различават помежду си по характер и обем на трудовите задължения, както и по отношения изискванията за заемане на длъжността. Отчетникът бил имал задължения свързани с извършването на продажби на стоки и за нея се изисквало допълнително владеене на английски език. Длъжността „началник склад“ била ръководна, докато тази на „отчетник“ била изпълнителна. Посочва се, че различията в трудовите функции и изисквания за длъжностите „отчетник“ и „началник склад“ обуславяли липсата на задължения на работодателя да осъществява процедура по подбор. На следващо място се посочва, че искът за обезщетение и за оставане без работа бил недоказан, както по основание, така и по размер. Не са били събрани доказателства, от които да се установи, че въззивницата е останала без работа. Въззиваемата страна посочва, че неуведомяването за молбата на ответника за допускане поправка на ОФГ и допълване на решението в частта на разноските е нарушение на процесуалните правила, но не е от категорията на съществените. Моли се да се оставят без уважение като неоснователни подадени две въззивни жалби. Претендират се деловодни разноски. Страната не е направила нови доказателствени или процесуални искания.  

В с.з. въззивникът,  редовно призован се представлява от адв.Х., която заявява, че поддържа въззивните жалби моли те да бъдат уважени. Претендира разноски.

В с.з. въззивваемата страна, редовно призована се представлява от представител по пълномощие адв. К., който заявява, че оспорва въззивните жалби и моли те да не бъдат  уважавани. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От представеното удостоверение на НАП от 02.08.2019 г. е видно, че за периода01.08.2018 г. – 01.08.2019 г. жалбоподателката е била в две трудови правоотношения. Първото – с въззиваемата страна е приключило на 08.08.2018 г., а второто с първа инвестиционна банка е започнало на 28.03.2019г.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 07.01.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 09.01.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивните жалби са  редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледани по същество същите се явяват основателни.

По отношение на първия предявен иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът намира същия за основателен поради следните съображения:

Действително заповедта за уволнение не може да бъде отменена като незаконосъобразна затова, че в нея е отразено единствено цифром основанието за уволнение - чл. 328 ал.1 т.2 от КТ без да се уточни дали се касае за хипотезата „закриване на част от предприятието“ или за „съкращаване на щата“. Това е така защото едновременно с връчване на заповедта за уволнение на въззивницата е било връчено и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, в което изрично е било изписано конкретното основание по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ – „съкращаване на щата“. По този начин въззивницата е узнала конкретното правно основание за прекратяване на трудовото и правоотношение и е имала възможност да организира защитата на интересите си. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 145/18.02.2010г. по гр.д. 565/2009г. на IIIг.о.

Заповедта за уволнение обаче следва да бъде отменена поради установената по делото липса на реално съкращаване на щата заеман от въззивницата преди уволнението и. За преценка дали между старата и новата длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им е естеството на възложената работа, съществените, определящи я трудови функции. В конкретния случай следва да се разгледат основно две длъжности - съкратената „ началник склад“ и длъжността „отчетник“, на която има назначено ново лице, непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.

Според длъжностната характеристика за длъжността „началник склад“ най – важната трудова функция на лицето, което я изпълнява е да организира приемането, съхраняването и предаването на продукцията в склада за готова продукция, както и на опаковките, както и да приема и завежда готовата продукция и да я предава на клиентите. Т.е. най – важното за „началник склад“ е да приема готовата продукция, да я съхранява и да я предава на клиентите. Според длъжностната характеристика на „ отчетника“ неговите основни задължения са да работи за пласирането на продукцията, да води отчетност в склада за готова продукция, да заприхождава продукцията и да отговаря за наличността на продукцията в склада. Отново основната функция е по съхраняване на готовата продукция, продажбата и на клиенти и отчетността за продукцията. По този начин е налице идентичност на основните задължения за двете длъжности. Не може да се говори за реално съкращаване на бройката на ищцата. Евентуално при прекратяване на трудовото и правоотношение, работодателят и ( ако е имало длъжност „отчетник „ и преди съкращаването ) е следвало да извърши подбор между служителите какъвто не е направен.

Изводите на съда са подкрепени и от заключението на ВЛ, според което функциите на „ началник склад“ продължават да съществуват на длъжност „ отчетник“.

С оглед изложеното следва да се приеме, че е налице незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между страните, което следва да бъде отменено.

По делото е бил предявен и втори иск – по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното  уволнение. От данните по делото е видно, че въззивницата след прекратяване на трудовото и правоотношение с ответника е започнала ново едва през м.03.2019 г. Ищцата е претендирала заплащане на обезщетение за срок от четири месеца. Претендираната сума е в размер на четири БТВ по 1165 лв., т.е. 4660.00лв. Според изготвената експертиза размерът на обезщетението за четири месеца е 4663.60 лв. ВЛ е посочило също така, че на въззивницата е било заплатено обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ в размер на 1166.00лв. Ответната страна е направила възражение за прихващане между евентуално дължимата сума по чл. 225 ал.1 от КТ и евентуално недължимото обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ.

Съдът намира, че исковата претенция по чл. 225 ал. 1 от КТ, предвид уважения иск за незаконно уволнение е основателен до размера от 4660.00лв. ( така както е претендирана). При това положение без основание се явява заплатеното обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ в размер на 1166.00лв. Тъй като се касае за две насрещни и еднородни задължения и се претендира съдебно прихващане същото следва да бъде уважено. По този начин въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати обезщетение по чл.344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 3497.60 лв. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до погасяването му.

Следва да се отбележи, че в мотивите си съдът е квалифицирал предявения иск за обезщетение като такъв по чл. 222 ал.1 т. 2 от КТ. По – нататък обаче е посочил, че се претендира обезщетение за времето на незаконно уволнение, поради което съдът приема, че е допусната неточност при квалификацията на иска като неправилно е посочен иск по чл. 222 ал.1 т.1 от КТ вместо иск по чл.225 ал.1 от КТ. Това в крайна сметка не рефлектира върху крайния резултат от настоящето решение.

Тъй като са предявени два иска – по чл. 344 ал.1 т1 от КТ и по чл. 344 ал.1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ и първият от исковете се уважава изцяло, а вторият за ¾ от иска, то разноските за страните следва да са 7/8 за ищцата и 1/8 за ответника. По този начин за първа инстанция ищцата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 200.00 лв., а на нея следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1356.25 лв. Ответникът по иска следва да заплати по сметка на РС – Сливен разноски за ВЛ в размер на 175.00лв. Тъй като ищцата е освободена от такси и разноски по делото, останалата част от заплатеното възнаграждение за вещо лице следва да остане за сметка на съда. Ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати и държавна такса за първа инстанция в размер на 170.00 лв.( 30.00 лв. за неоценяемия иск и 140.00 лв. за оценяемия иск).

За въззивна инстанция въззивницата не следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски, тъй като такива макар и да са претендирани не са доказани.

По отношение дължимото възнаграждение за адвокатски хонорар за въззивната инстанция, съдът съобрази, че са били представени от въззивницата два идентични договора за правна помощ по делото  единият за сумата от 700.00 лв, а вторият за 500.00 лв. В хода на делото процесуалният представител на въззиваемата страна направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че следва да се вземе предвид първия представен договор за правна помощ между въззивницата и процесуалният и представител адв. Х. за сумата от 700.00 лв. Тъй като се касае за два трудови иска – единият за отмяна на уволнението, а вторият за присъждане на парично обезщетение, и като съобрази разпоредбите на чл. 7 ал.1 т. 1 и ал.2 т.2 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че не следва да се редуцира заплатеното адвокатско възнаграждение за сумата под 700.00 лв. Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивницата деловодни разноски в размер на 612.50лв. Тя също така трябва да бъде осъдена да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на 85.00лв.

По отношение на обжалваното решение постановено по реда на чл.247 и 248 от ГПК следва да се има предвид, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Няма никакво колебание в правната теория ( проф.Ж.Сталев), според която не представляват ОФГ и не могат да бъдат поправени по реда за отстраняване на ОФГ, грешките които съдът е допуснал при формирането на своята воля. Тези грешки не могат да се отстранят по реда за поправка на ОФГ, а единствено по пътя на обжалването на решението. В този смисъл допуснатата поправка на ОФГ е незаконосъобразна. По отношение на разноските за първа инстанция, съдът е изложил съображенията си по – горе в решението.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд не съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваните решения следва да бъдат отменени.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 1502/21.12.2018г. по гр.д. № 5398/2018г. 224/22.05.2019г. и решение № 293/13.03.2019 г. на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНИ и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

 

         Вместо това постанови :

 

         ПРИЗНАВА уволнението на М.С.Т., ЕГН ********** *** със заповед №154/08.08.2018 г. на Директора на „ Мелница Сливен – 2003“ ООД /трансформирано в „ Мелница Сливен“ АД/ със седалище и адрес на управление ******** за прекратяване на трудовото правоотношение – иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и го ОТМЕНЯ.

 

         ОСЪЖДА на основание чл. 344 ал.1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ „ Мелница Сливен“ АД / универсален правоприемник на „ Мелница Сливен – 2003“ ООД/ със седалище и адрес на управление ******** да заплати на М.С.Т., ЕГН ********** *** обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконното си уволнение в размер на 3497.60 ( три хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки) лв.

 

         ОСЪЖДА „ Мелница Сливен“ АД / универсален правоприемник на „Мелница Сливен – 2003“ ООД/ със седалище и адрес на управление ******** да заплати на М.С.Т., ЕГН ********** *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 1356.25 (хиляда триста петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) лева.

 

ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН ********** *** да заплати на„ Мелница Сливен“ АД / универсален правоприемник на „Мелница Сливен – 2003“ ООД/ със седалище и адрес на управление ******** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 200.00 ( двеста) лева.

 

ОСЪЖДА „ Мелница Сливен“ АД / универсален правоприемник на „Мелница Сливен – 2003“ ООД/ със седалище и адрес на управление ******** да заплати по сметка на РС Сливен разноски за вещо лице в размер на 175.00 ( сто седемдесет и пет) лева, както и държавна такса в размер на 170.00 ( сто и седемдесет ) лева.

 

 

ОСЪЖДА „ Мелница Сливен“ АД / универсален правоприемник на „Мелница Сливен – 2003“ ООД/ със седалище и адрес на управление ******** да заплати М.С.Т., ЕГН ********** *** деловодни разноски за втора инстанция в размер на 612.50 (шестстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки) лева.

 

 

ОСЪЖДА „ Мелница Сливен“ АД / универсален правоприемник на „Мелница Сливен – 2003“ ООД/ със седалище и адрес на управление ******** да заплати по сметка на ОС Сливен държавна такса в размер на 85.00 ( осемдесет и пет ) лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.