Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 21.08.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:           НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:        СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №395 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя Община Сливен чрез пълномощник мл. експерт Очкова срещу постановление от 11.06.2019г. по изп.д.№2152/2018г. по описа на СИС при СлРС, с което е прекратено изпълнителното производство по делото.

            В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Посочено е че изпълнителното производство е образувано въз основа на представен в оригинал изпълнителен титул – АУЗ от 19.11.2013г., който е влязъл в законна сила на 04.03.2014г. след връчване по реда на ДОПК и съгласно разпоредбата на чл.165 от ДОПК представлява изпълнително основание. Длъжникът не е обжалвал издадения АУЗ. Счита, че не съдебният изпълнител, а съдът е органът, който може да прецени дали изпълнителният титул на взискателя е годно изпълнително основание. Не са налице основанията за прекратяване на производството по чл.433 от ГПК. АУЗ не е отменен от съд, нито е представен съдебен акт за признаване за установено, че длъжникът не дължи сумите по акта. Счита, че съдебният изпълнител не е компетентен да прецени процесуалната легитимация на основанията, посочени от него – договор за продажба на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. Извън кръга на правомощията му са констатациите относно принадлежността на правото на собственост на МПС, за което е проведена административна процедура по съставяне на АУЗ. Посочва, че ако ДСИ не е запознат с факта кога е влязъл в сила АУЗ, той е можело да изиска тази информация, което той обаче не е сторил. Освен това посочва, че съгл. чл.209, ал.2, т.3 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на актовете по чл.106 и 107, независимо дали са обжалвани, като в случая акта не е обжалван и е влязъл с сила. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство като незаконосъобразно и да върне делото за продължаване на изпълнителните действия по него.  Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

            В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение по жалбата от насрещната страна – длъжника Р.Я..

            ДСИ при СИС при СлРС е представил обяснения, в които посочва, че счита жалбата за недопустима, поради недопустимост на изпълнителното дело, поради липса на пасивна процесуална легитимация по отношение на длъжника. Посочва, че от справките и представените от длъжника документ се установило, че той не е собственик на въпросното МПС от 2006г., но въпреки това е издаден АУЗ от 19.11.2013г. Посочва, че ДСИ не може да осъществява принуда спрямо лице, което не е страна по дело, поради което е прекратил същото.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №2152/2018г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на взискателя Община Сливен за събиране на нейни вземания за данък върху превозно средство по АУЗ №№РА003138/19.11.2013г. по отношение на длъжника Р.Х.Я.. Към молбата е представен оригинал на АУЗ, на който е отбелязано, че същият е връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 17.02.2014г., както и актуална справка за задължението по акта.

            Въз основа на искане на взискателя, направено с молбата за образуване на изпълнителното производство е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника.

            На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника Я. на 05.01.2019г.

            На 18.01.2019г. по изп. дело е постъпила молба от длъжника Р.Я., която посочва, че МПС по АУЗ е собственост на друго лице от 2006г. и сумите за данък върху същото били платени от новия собственик по бюджета на Община Търговище и моли прекратяване на делото на осн. чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по АУЗ.

            Към молбата е представено копие от договор за покупко-продажба на МПС от 2006г. и свидетелство за регистрация от 14.02.2006г. Няма документ за платени данъци.

            ДСИ е изпратил молбата на взискателя за становище, който му е изпратил надлежен отговор до длъжника по повод същата.

С постановление от 11.06.2019г. ДСИ въз основа на молбата на длъжника и представените с нея документи е констатирал, че длъжникът не е собственик на МПС, за което е водена административната процедура по съставянето на АУЗ от 19.11.2013г., поради което липсвала пасивна процесуална легитимация и на осн. чл.26, ал.1 от ГПК, вр. с чл.426, ал.1 от ГПК прекратил изпълнителното производство.

Постановлението е връчено на взискателя Община Сливен на 14.06.2019г.

Жалбата против него е подадена на 20.06.2019г.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения едноседмичен срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Мотивът и основанието на ДСИ за прекратяване на производството по изпълнителното дело е липса на пасивна процесуална легитимация в изпълнителното производство. Този извод на ДСИ е неправилен и незаконосъобразен.

Активната и пасивната легитимация в изпълнителния процес се определят от изпълнителния титул.

В случая, изпълнителното производство е образувано въз основа на несъдебно, пряко изпълнително основание – акт за установяване на публично задължение на Община Сливен, който е изпълнително основание по чл.165 от ДОПК и подлежи на пряко изпълнение /предприема се директно въз основа на него/ от съдебните изпълнители по реда на ГПК, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ. Процесният АУЗ от 19.11.2013г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело е влязъл в сила. Именно той сочи взискателя и длъжника. Тъй като акта е издаден против длъжника Р.Х.Я., то тя е длъжник по изпълнителното дело. Не са налице случаите, при които са законово уредени изключения от правилото, че длъжникът е лицето посочен в изп. титул – тези по чл.429, ал.2 и ал.3 от ГПК, т.е не е налице приемство в изпълнителния титул. Не са налице и основания за приемство в изпълнителното производство.

В случая съдебният изпълнител неправилно и изцяло незаконосъобразно е приел наличие на тъждество между пасивната легитимация в изпълнителния процес  и легитимацията на страните в съответното материално правоотношение. Такова смесване на правните фигури е недопустимо. Правото на собственост в случая на въпросното МПС има значение за материалното правоотношение и отговорност на собственика, но е предмет на напълно различно от изпълнителното производство – било административното по издаване на АУЗ, било на съдебно – по оспорване на същия или исково за установяване на недължимост на сумите по акта на съответните основания. Съдебният изпълнител обаче няма абсолютно никакви правомощия в тази насока. Той не е компетентен да преценява законосъобразно ли е издаден срещу този длъжник въпросния АУЗ и да отказва изпълнение въз основа на такава преценка. Налице е безспорно действие извън компетенциите и извършване на преценка, на която съдебният изпълнител няма право. Действието му е абсолютно незаконосъобразно. За съдебния изпълнител процесуалната легитимация произтича от изпълнителния титул – в случая АУЗ и той следва да изпълнява задълженията си по него – да предприеме съответните изпълнителни действия спрямо лицето, сочено в него като длъжник в полза на сочения в титула взискател. Както бе посочено не са налице изключенията по чл.429 от ГПК, водещи до приемство в титула. 

Не е налице и някое от основанията за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1 от ГПК и най-вече евентуално това по т.4 и т.7. АУЗ не е отменен с надлежен акт на компетентен орган, нито е налице постановен влязъл в сила съдебен акт, с който се установява със СПН недължимост на сумите по изпълнявания АУЗ.

            С оглед изложеното, съдът намира атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство за незаконосъобразно и като такова следва да го отмени. ДСИ следва да продължи изпълнителните действия по делото.

            Жалбоподателят е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение и с оглед основателността на жалбата и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК следва да се присъди такова в размер на 50лв., определен по реда на ЗПП.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ Постановление от 11.06.2019г. по изп.д.№2152/2018г. по описа на СИС при СлРС, с което е прекратено изпълнителното производство по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

УКАЗВА на съдебния изпълнител продължаване на изпълнителните действия по изп.д.№2152/2018г. по описа на СИС при СлРС.

 

ОСЪЖДА Р.Х.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН сумата от 50лв., представляваща направени в производството разноски.

 

 

Решението e окончателно.

 

                                    

                      

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.