Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 142

 

гр. Сливен,  13.09.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА                       

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П. Спасова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 400  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 205/26.06.2019 г. по гр.д. № 1512/2018 г. на Районен съд – Нова Загора, с което са отхвърлени предявените от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Д.Х.“ ****, ЕИК *******, представлявано от изпълнителните директори В.А.Г. И А.Ч.Д., против  П.Я.И. ЕГН ********** *** искове за признаването за установено, че П.Я.И. в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 4000589143/27.06.2017 г., поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането, дължи изпълнение на парично задължение към ищеца сума в общ размер на 527,55 лв., от които  471,25 лв. главница и сума от 56,10лв. договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 16.10.2017 г.  , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 417 от ГПК - № 51/30.01.2018 г. по ч.гр.д. № 76/2018 г. на Районен съд – Нова Загора, като неоснователен. Със същото решение е осъдена П.Я.И. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата  от 527,55 лв., от които 471,25 лв. главница и 56,10 лв. договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и е осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт, с която се обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлен искът за установяване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е изцяло падежиран към датата на образуване на исковото производство. Поради това съдът е следвало да се съобрази с този факт и е налице идентичност на заявеното в исковата молба и това в заявлението. Иска се решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се признае за установено съществуването на вземането по заявлението.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се сочи, че същата е неоснователна. Твърди се, че правилно е установено, че обявяването на предсрочната изискуемост не е достигнало до ответника, развиват се съображения в подкрепа на тази теза. Правилно съдът е уважил предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. В обобщение се иска  да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа жалбата.

В с.з. за въззиваемата се явява особен представител, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Няма спор по фактите. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 27.06.2017 год. между „Ти Би Ай Банк” ЕАД в качеството му на кредитодател и въззиваемата, в качеството и на кредитополучател /потребител/ , бил сключен договор за потребителски кредит № 4000589143, с общ размер на кредита – 420,94 лева, включващ закупуването на един брой хладилник на стойност 385 лева, както и застраховки: живот за сумата от 17,79 лева и безработица за сумата от 18,15 лева. С договора между страните била уговорена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 50,51 лева, дължима в деня на подписване на договора, финансирано от кредитора и чието възстановяване се извършва от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. Страните по договора уговорели годишен лихвен процент в размер на 21.24 %, както и ГПР – 47.18 %. Или общата дължима от потребителя сума уговорена в договора била в размер на 636,42 лева.

В договора бил обективиран уговорения между страните погасителен план, видно от който погасяването на кредита следвало да стане на 13 равни погасителни месечни вноски в размер на 38,31 лева и една последна изравнителна 14-та погасителна месечна вноска в размер на 38,39 лева, с падеж на всяка една от вноските, както следва: 05.08.2017 год.; 05.09.2017 год.; 05.10.2017 год.; 05.11.2017 год.; 05.12.2017 год.( 05.01.2018 год.; 05.02.2018 год.; 05.03.2018 год.05.04.2018 год.; 05.05.2018 год.05.06.2018 год.; 05.07.2018 год.; 05.08.2018 год. и 05.09.2018 год.

По делото е била допусната и изслушана и  приета съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните, като видно от заключението на вещото лице по нея, размерът на останалите неплатени месечни вноски по договора към 11.09.2018 год. са както следва: 471,15 лева – главница; 64,97 лева – договорна лихва и 9,75 лева – обезщетение за забава. На 18.05.2018 год. е била преведена по банков път сумата от 38,31 лева, или общия размер на задължението възлизал на сумата от 507,86 лева. От ЧСИ П.Г. била удържана от трудовото възнаграждение на ответницата сумата от 110 лева, но не била преведена на взискателя по делото - „Ти Би Ай Банк” ЕАД. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по порцесиня договор като е привело заемната сума и сумите по застрахователните премии, както следва: заемната сума от 385 лева на „Пеликан Груп” ООД на 30.06.2017 год.; застрахователната премия „Комбо Живот” на ЗК „Уника Груп” ООД на 19.07.2017 год., и по „Комбо безработица” на „Уника Живот” АД на 19.07.2017 год.

За да отхвърли установителния иск, районният съд е приел, че  не е установено отправеното от ищеца изявление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо да е достигнало до ответника преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГНК. Счел е, че уговорените между страните клаузи в договора, където е предвидена фикция, че всички писма изпратени на кредитополучателя на посочения от него адрес, се смятат за получени от него и случаите когато страната е променила адресите на кореспонденции и контакти и не е изпълнила задължението си да уведоми ищеца не обосновават извод за наличие на изрична клауза, която фингира недоставяно или само изпратено съобщение като получено. Този извод на съда, обаче, е погрешен, тъй като по силата именно на договора цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнението й, се изпраща единствено само на адресите на кореспонденция и контакти посочени в самия договор и доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмо. Така в случая е доказано, че е изпратено уведомяване за предсрочна изискуемост на договора и с отбелязването, че получателят се е преместил на друг адрес.  Поради това в случая следва да се приеме, че е надлежно съобщено за предсрочната изискуемост. Поради това установителният иск се явява основателен, а не както районният съд е приел, че следва да бъде отхвърлен, като се е произнесъл по евентуалния осъдителен иск.

С оглед на изложеното решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново, с което да бъде уважен предявеният от  при условията на чл. 422 от ГПК установителен иск.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 425 лева представляваща заплатеното възнаграждение за особения представител, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ е решение № 205/26.06.2019 г. по гр.д. № 1512/2018 г. на Районен съд – Нова Загора в частта с  която, са отхвърлени предявените от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Д.Х.“ ****, ЕИК *******, представлявано от изпълнителните директори В.А.Г. И А.Ч.Д., против  П.Я.И. ЕГН ********** *** искове за признаването за установено, че П.Я.И. в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 4000589143/27.06.2017 г., поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането, дължи изпълнение на парично задължение към ищеца сума в общ размер на 527,55 лв., от които  471,25 лв. главница и сума от 56,10лв. договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 16.10.2017 г.  , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 417 от ГПК - № 51/30.01.2018 г. по ч.гр.д. № 76/2018 г. на Районен съд – Нова Загора, като неоснователен като вместо това постановява:

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Д.Х.“ ****, ЕИК *******, представлявано от изпълнителните директори В.А.Г. И А.Ч.Д. и  П.Я.И. ЕГН ********** ***, че П.Я.И. в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 4000589143/27.06.2017 г., поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането, дължи изпълнение на парично задължение към ищеца сума в общ размер на 527,55 лв., от които  471,25 лв. главница и сума от 56,10лв. договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 16.10.2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 26.01.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 417 от ГПК - № 51/30.01.2018 г. по ч.гр.д. № 76/2018 г. на Районен съд – Нова Загора.

ОБЕЗСИЛВА решение № 205/26.06.2019 г. по гр.д. № 1512/2018 г. на Районен съд – Нова Загора в частта с  която е осъдена П.Я.И. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата  от 527,55 лв., от които 471,25 лв. главница и 56,10 лв. договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 205/26.06.2019 г. по гр.д. № 1512/2018 г. на Районен съд – Нова Загора в частта ЗА РАЗНОСКИТЕ.

 

ОСЪЖДА П.Я.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Д.Х.“ ****, ЕИК *******, представлявано от изпълнителните директори В.А.Г. И А.Ч.Д.  сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева представляваща заплатеното възнаграждение за особения представител, държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: